* * *
Често се търся отново
в тихите улици вън,
но е изчезнал безследно
детският двор с моя сън.
Често усмивката трепва
скрита за чужди очи
и ме засипва със пепел
дълга верига от дни...
© Младен Мисана All rights reserved.
Oct 2, 2021, 10:25 PM
Comments
Comments
-
-
-
-
-
Носталгия е попила във всеки ред, Младен и душата страда, засипана с пепелта на дългата верига от дни! Натъжи ме, този прекрасен стих! Поздрав за таланта!
Editor's choice
Хрумна й на шапката 🇧🇬
Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...
Гастрит на нервна почва 🇧🇬
marco777
Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...
Трите прошки 🇧🇬
esenna
– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...
Греховете на Фатима 🇧🇬
Boyan
Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...
Куцата 🇧🇬
БогданаКалъчева
Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...
Щастие 🇧🇬
Мильо
Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...
