exuded
638 el resultado
Ще бъда кратък като живота и нетъждествен като смъртта, обещавам.
Ето какво се случи.
Ровех в мазето да търся нещо в него. Аз обичам да бъда там. Не е страшно, има лампа. Плъх. И паяжини. За причина не питайте – няма такава. Вероятно.
И ето ти – найлонова торба с прашни книги. Радост!
Повечето от тя ...
Ето какво се случи.
Ровех в мазето да търся нещо в него. Аз обичам да бъда там. Не е страшно, има лампа. Плъх. И паяжини. За причина не питайте – няма такава. Вероятно.
И ето ти – найлонова торба с прашни книги. Радост!
Повечето от тя ...
1636
2
11
Каза на Ая, че отива на работа и затръшна вратата. Изобщо не тръгваше на работа, но трябваше да излезе. Беше летен ден, горещината ръфаше въздуха още в началото на деня. Мина покрай павилиона и си купи цигари. Повървя малко и от друг павилион купи кафе. Изпи го на екс. Това беше дажбата му за деня. ...
1700
7
14
Огромна сиво-бяла лава се стичаше по склоновете на високия хълм и покриваше с дебелата си вехта дреха почти целия град. Този съвременен Помпей се гушеше под декемврийската мъгла, комините на по-високите същи важно стърчаха и изпускаха тънки дантели лепкаво бял пушек. От време на време някой слънчев ...
1346
1
4
Тя лети бавно и величествено. С леки махове разцепва съпротивата на въздуха и отново отпуска криле – уверена, горда и спокойна. За нея няма разстояния, няма недостижими места. Тя черпи силата си от слънцето, нали лети толкова близо до него. Затова е така ефирна, лека и бърза като мисъл.
Бих искал да ...
Бих искал да ...
602
5
4
Една година и осем месеца ми бяха достатъчни, за да разбера, че светът е достатъчно сложен, за да бъде интересен. Всяко нещо си има причина, а всяка причина си има нещо, което остава неизяснено или поне недоизяснено. Е как ще е интересен този свят, щом в него всичко се дължи на друго нещо? Няма мяст ...
598
3
7
Василена пожела да празнуват рождения му ден с братовчеда ú Филип, той нямаше нищо против, макар че не му беше все едно с кого точно ще бъде. Искаше му се да пийнат някъде по ракия, ама този път не плодова, а от перловата, после да хапнат нещо печено с пържени картофи – Мишо обожаваше картофите, да ...
739
2
6
“Трябва да помните, че ако в държавата няма... достатъчно свобода за народа, такава държавна уредба не може да остане непроменена.”
Марк Тулий Цицерон, За държавата и законите, С., 1994, Софи-Р, стр. 64
Четеше Цицерон, беше намерил тази тънка стара книга на баща си в библиотеката, на необичайно и ст ...
Марк Тулий Цицерон, За държавата и законите, С., 1994, Софи-Р, стр. 64
Четеше Цицерон, беше намерил тази тънка стара книга на баща си в библиотеката, на необичайно и ст ...
796
3
7
5.
Петър Иванов спря за кратко и разсъди: с кого разговаряше? Дали Живко разбираше и дума от изреченото? И защо ли пък трябваше да разбира? Примерно това, което му дойде наум:
– Когато си въобразиш, че си нещо повече от себе си, ти вече нямаш цел, Живко. Така мисля. Най-висшата цел е да се намериш. ...
Петър Иванов спря за кратко и разсъди: с кого разговаряше? Дали Живко разбираше и дума от изреченото? И защо ли пък трябваше да разбира? Примерно това, което му дойде наум:
– Когато си въобразиш, че си нещо повече от себе си, ти вече нямаш цел, Живко. Така мисля. Най-висшата цел е да се намериш. ...
581
2
6
4.
След две денонощия в десета стая положението беше различно. Двамата мъже си говореха по-често, без пресекулки и без излишни подозрения. Скоро щяха да се разделят и никога нямаше да се видят повече. Знаеха го и двамата. И сигурно това развърза езиците им.
– Денеска че ме изпишат! – Живко вече не б ...
След две денонощия в десета стая положението беше различно. Двамата мъже си говореха по-често, без пресекулки и без излишни подозрения. Скоро щяха да се разделят и никога нямаше да се видят повече. Знаеха го и двамата. И сигурно това развърза езиците им.
– Денеска че ме изпишат! – Живко вече не б ...
617
3
2
3.
В шест и половина сутринта се чуха движения и тропот из коридорите на урологичното отделение:
– Ставайте! Събуждайте се!
В десета стая бяха будни.
Първо легло беше омачкано, скърцащо и мокро. ...
В шест и половина сутринта се чуха движения и тропот из коридорите на урологичното отделение:
– Ставайте! Събуждайте се!
В десета стая бяха будни.
Първо легло беше омачкано, скърцащо и мокро. ...
615
1
5
2.
Горе беше на осмия етаж.
Надена калцуните трудно и реши повече да не ги маха от обувките. Не ако и не го изпишат. Толкова гадна и упорита беше болката да се свие и да ги наложи, само за да не цапа обстановката с присъствието си. Преди година отиде на зъболекар, и това му се случи през тия проклет ...
Горе беше на осмия етаж.
Надена калцуните трудно и реши повече да не ги маха от обувките. Не ако и не го изпишат. Толкова гадна и упорита беше болката да се свие и да ги наложи, само за да не цапа обстановката с присъствието си. Преди година отиде на зъболекар, и това му се случи през тия проклет ...
656
3
3
1.
А казваха, че щели да се срутят. Въпрос на време било. Панелните блокове не стрували нищо. Общежития на бездомници, на несретни социалистически хора, упоени от вяра и злоба – амалгамата на нещастието.
Това е толкова вярно. И неубедително.
Да, добре, тъй да е – ама още стоят, верни и злобни. Напук ...
А казваха, че щели да се срутят. Въпрос на време било. Панелните блокове не стрували нищо. Общежития на бездомници, на несретни социалистически хора, упоени от вяра и злоба – амалгамата на нещастието.
Това е толкова вярно. И неубедително.
Да, добре, тъй да е – ама още стоят, верни и злобни. Напук ...
1218
3
6
Обядвам дълго.
Понякога виждам как лятното слънце се мести, вероятно притеснено от хладния ми поглед. Изкатерва се на най-високото било на небето и се чуди къде да се скрие, защото няма никакво облаче. Голо слънце, голи хора, голи мисли щъкат наоколо. Толкова е топло, че ако материята не се разсъбле ...
Понякога виждам как лятното слънце се мести, вероятно притеснено от хладния ми поглед. Изкатерва се на най-високото било на небето и се чуди къде да се скрие, защото няма никакво облаче. Голо слънце, голи хора, голи мисли щъкат наоколо. Толкова е топло, че ако материята не се разсъбле ...
473
3
3
Разстоянието помежду ни се смаляваше и у мен растеше някаква тръпчива, невероятно възбудена сила, готова да полети със скоростта на вятъра.
– По-бързо, де! – командвах през пет минути на шофьора. Беше на моите години, но ми се струваше много смотан и неадекватен. Най-много ме дразнеше да гледам врат ...
– По-бързо, де! – командвах през пет минути на шофьора. Беше на моите години, но ми се струваше много смотан и неадекватен. Най-много ме дразнеше да гледам врат ...
481
3
6
Мъчно ми е за големия плосък камък. Беше някъде началото на ноември, когато го намерих на плажа. Вече не почистваха пясъка, всъщност отдавна не го правеха, нямаше смисъл. Ветровитото време докарваше високи вълни, те стигаха току до крайбрежната алея и дори подриваха асфалтирания път. Тук това не пра ...
581
4
14
Утрото беше необичайно топло – така му се стори на Ивелин. Вече се усещаше леката миризма на липа и пролетта беше в разгара си. Въпреки това валеше всеки ден и хората не се разделяха с палтата и шлиферите си. Предиобед беше слънчево, следобед се смрачаваше и валеше. Понякога удряха и градушки. Това ...
506
1
5
(Литературно-естетски бележки върху "Красавицата и Звяра")
Все се чудя – ако Звярът не беше Звяр, щеше ли Красавицата да го хареса?
И после дори да го обикне?
Ами не, струва ми се. Красавицата можеше и да го хареса, ама нямаше да хукне да го опознава като човек, а вълнението ѝ щеше да се ограничи до ...
Все се чудя – ако Звярът не беше Звяр, щеше ли Красавицата да го хареса?
И после дори да го обикне?
Ами не, струва ми се. Красавицата можеше и да го хареса, ама нямаше да хукне да го опознава като човек, а вълнението ѝ щеше да се ограничи до ...
1079
3
15
Бавно повдигна металния капак на шахтата. С едната си ръка едва го придържаше, а с другата опипом търсеше края на ръждясалия синджир, за да го прикрепи към куката на оградата. Не успяваше. Другите двама го наблюдаваха безразлично. Носеха фланелки с къси ръкави с логото на фирмата, към която работеха ...
655
4
12
Напиши ми книга. Кривото зъбче настояваше.
Къде? Тъпо го казах, както мога да говоря и да се усещам, когато съм влюбен.
Където ти е удобно. Просто го направи. Има ли значение мястото?
Разбира се, че има значение. Предпочитах дупето. Там се пише най-добре.
Започнах. Този пръст беше неудобен. Кучето м ...
Къде? Тъпо го казах, както мога да говоря и да се усещам, когато съм влюбен.
Където ти е удобно. Просто го направи. Има ли значение мястото?
Разбира се, че има значение. Предпочитах дупето. Там се пише най-добре.
Започнах. Този пръст беше неудобен. Кучето м ...
613
4
5
Болно му беше да я гледа такава хубава.
Чудно нещо – с годините обикновено човек се променя. Не беше чувал тази промяна да е за добро, а и от собствен опит знаеше, че нищо не става по-хубаво с напредването на възрастта. Недостатъците стават по-отчетливи, характерите се заострят, въпреки че мъдреците ...
Чудно нещо – с годините обикновено човек се променя. Не беше чувал тази промяна да е за добро, а и от собствен опит знаеше, че нищо не става по-хубаво с напредването на възрастта. Недостатъците стават по-отчетливи, характерите се заострят, въпреки че мъдреците ...
719
8
26
Найлоновият чувал се вееше вече цяло денонощие в късия тупик между къщите. Не пречеше на никого и за това никой не го махаше. Пространството беше малко – две огради, високи над два метра, от три места къщи, а вятърът го избутваше ту наляво, ту надясно, но все не беше достатъно силен, за да го надигн ...
480
4
10
Часовникът е огромен. Отдавна е спрял. Вътре, върху циферблата му, се виждат пожълтели петна. Има умрели мухи. Черният метален кръг, с който е обшито стъклото, е изписан с цифри, едри и разкривени, сигурно е датата на производството. Цифрите не се четат, а числото на годината е просто драсканица.
Мъ ...
Мъ ...
447
4
6
Има едни такива цветенца – нисички и пухкави, с разтворени венци и надиплени листа, има ги в жълто, в червено и в смес между тези две багри. Поне само такива беше виждал Кирил. На терасата на Дора имаше жълти. Тях той харесваше най-много. Всяка пролет майката на Дора засаждаше тези цветенца и като п ...
457
5
5
За него казваха, че има едно хубаво качество.
И толкова. Не говореха повече за него. Достатъчно беше, че това хубаво качество обслужва и задоволява всички. Постепенно така свикнаха с хубавото качество, че забравиха кое е то. Пък и имаше ли значение?
Симеон беше самотникът от фургона. Нито правеше зу ...
И толкова. Не говореха повече за него. Достатъчно беше, че това хубаво качество обслужва и задоволява всички. Постепенно така свикнаха с хубавото качество, че забравиха кое е то. Пък и имаше ли значение?
Симеон беше самотникът от фургона. Нито правеше зу ...
826
2
6
Тогава обичах да се разхождам из парка. Правех го поне три пъти седмично – и в студено, и в топло време. Установих, че Горемият парк не е подвластен на времето: когато се гмурнеш в сенките на високите дървета лете или в дълбокия неоцапан от градския въздух сняг зиме, ти се струва, че всичко е спокой ...
545
5
12
Най-после съдбата му помогна. Той не търсеше помощта ѝ, мразеше я. Но тайно се надяваше да не му пречи в успеха.
Ала тя пречеше. Винаги, когато беше напът да открие сензационно истината там, където другите нищо не виждаха, всичко внезапно се объркваше и инспекторът ставаше за смях. Струваше му се, ч ...
Ала тя пречеше. Винаги, когато беше напът да открие сензационно истината там, където другите нищо не виждаха, всичко внезапно се объркваше и инспекторът ставаше за смях. Струваше му се, ч ...
456
2
6
Елитно изглеждащ господин върви по улицата и се откроява. Не заради цвета на костюма – той е по-скоро черен, доколкото може така да се каже за тъмносивото в мъглявото време на началото на пролетта, когато клоните на дърветата са още черни, небето е ниско и влагата е подгизнала цветовете. Не и заради ...
450
4
7
Всички в града говореха за Змея.
Мнозина го бяха виждали – едни в сънищата си, други във въображението, ала никой наяве. Мълвата за него се разпространяваше от къща на къща и от уста на уста. Майките прибираха децата си рано, още преди слънцето да залезе. Страхуваха се да не би Змеят да ги подлъже с ...
Мнозина го бяха виждали – едни в сънищата си, други във въображението, ала никой наяве. Мълвата за него се разпространяваше от къща на къща и от уста на уста. Майките прибираха децата си рано, още преди слънцето да залезе. Страхуваха се да не би Змеят да ги подлъже с ...
975
6
7
На опашката двама брокери разговарят.
– Ще купувам – казва по-ниският. Облечен е със зелен костюм и вратовръзката му стига чак до коленете. – Сега е моментът.
Другият е доста по-висок и носи цикламено облекло. Вратовръзката му стига до гърдите и понеже е бяла, прилича на лигавник. Не казва нищо, оче ...
– Ще купувам – казва по-ниският. Облечен е със зелен костюм и вратовръзката му стига чак до коленете. – Сега е моментът.
Другият е доста по-висок и носи цикламено облекло. Вратовръзката му стига до гърдите и понеже е бяла, прилича на лигавник. Не казва нищо, оче ...
585
2
7
Телевизорът беше марка „Опера” – старинен предмет, който повече приличаше на шкаф, отколкото на приемник. Той може и да е бил някога приемник, но отдавна не функционираше като такъв. Върху него, внимателно поставена в средата върху дантелена покривка, стоеше саксия със свежо цвете, което бабата редо ...
1324
3
6
Всеки ден минаваше с трамвая през тази малка горичка. Харесваше му. Сутрин и следобед, когато отиваше и се връщаше от работа, не виждаше почти никакви хора да се разхождат из пътеките. Горичката беше борова, не беше добре почистена, храсталаци и изгнили пънове стърчаха безразборно навсякъде. Имаше и ...
829
5
13
Това е хубаво същество – разноцветно. Има крила, закърнели, но като паун разпери ли ги, бухват цветове, преливащи един в друг като в картина на старите майстори. Няма ясни граници на красотата, една линия се застъпва от друга, за да я подчертае и така цялото се превръща в хармония. Загадъчна и търже ...
706
3
8
Има там, в ляво от челото,
Някаква ужасна мисъл.
Боли. И стърже на стъклото.
Студено е. А нямам аспирин.
Разтривам тази мисъл сутрин, ...
Някаква ужасна мисъл.
Боли. И стърже на стъклото.
Студено е. А нямам аспирин.
Разтривам тази мисъл сутрин, ...
329
7
6
Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне, та никне. Като че ли някой я тори и полива ката ден, всеки се досеща кой е този някой, но името му е незнайно и умишлено прикрито. Достатъчно е овцете да са нахранени и да не задават излишни въпроси, ...
1707
5
13
Възхищавам се на тези, които превръщат слабостите си в героизъм.
И дори в съвършенство. Дават себе си за пример. Ха. Такива хора имат нужда.
Едните се наливат с алкохол, защото са пренебрегнати, унизени, отвъргнати, обсебени или нещо такова.
Другите – защото са оценени, но недооценени, задето не са ...
И дори в съвършенство. Дават себе си за пример. Ха. Такива хора имат нужда.
Едните се наливат с алкохол, защото са пренебрегнати, унизени, отвъргнати, обсебени или нещо такова.
Другите – защото са оценени, но недооценени, задето не са ...
1218
3
7
Тя отмести погледа си. Тази бяла орхидея ѝ напомняше на нещо. Ненавиждаше цветята, но сега виждаше в това нещо повече от своята ненавист. Белотата, може би. Забравена, вероятно ненужна, болнична белота. Или тичинките, които... Те приличаха на болка. Да, значи в цветята има болка – каза си. И реши ед ...
405
4
5
Не бях добър. А можеше да бъда.
Не бяха думи моите слова.
Бях горд. До самоотверженост.
И до глупост при това.
Понеже нямам вяра в чувства, ...
Не бяха думи моите слова.
Бях горд. До самоотверженост.
И до глупост при това.
Понеже нямам вяра в чувства, ...
403
3
7
Първа импресия: Топлина
Закапчукаха краищата на керемидите. Времето поомекна и тук-таме тревата прогони бялото от себе си. Сякаш отърси от себе си пърхота на зимата. А после стегна. И капките се превърнаха във висулки – дълги. Отначало бяха като пирони, после като носа на Пинокио, накрая станаха дъл ...
Закапчукаха краищата на керемидите. Времето поомекна и тук-таме тревата прогони бялото от себе си. Сякаш отърси от себе си пърхота на зимата. А после стегна. И капките се превърнаха във висулки – дълги. Отначало бяха като пирони, после като носа на Пинокио, накрая станаха дъл ...
594
5
6
Надежда се казваше баба. Хубаво име, нали?
Обичах я много. Не говореше излишни думи. Само сгълчаваше дядо от време на време. Но те винаги заспиваха заедно. Един до друг.
Бяха едно. Не бяха "ние". Ние сме сега. Тези без надежда. Без баби. Лишени от общо легло. Спим в общ апартамент, едно семейство см ...
Обичах я много. Не говореше излишни думи. Само сгълчаваше дядо от време на време. Но те винаги заспиваха заедно. Един до друг.
Бяха едно. Не бяха "ние". Ние сме сега. Тези без надежда. Без баби. Лишени от общо легло. Спим в общ апартамент, едно семейство см ...
1612
4
6
Нали смесения магазин се води на мое име, трябва да правя ревизия от време на време. Знам, че не ме лъжат хората, обаче не е зле да хвърлям по едно око. Седнал съм на края на единствената маса в ъгъла на магазина и прелиствам търговския тефтер.
– Стоянке – обръщам се към продавачката, – ти знаеш ли ...
– Стоянке – обръщам се към продавачката, – ти знаеш ли ...
428
3
4
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
