Александър7
48 результатов
Аз не съм поет
и не ще мога
красиво да те слъжа.
Месецът си взе
и двата рога. ...
  409 
  1424 
Стени недостроени,
а вградени сенки.
Дом за теб и мене
не беше таз любов.
Излиняла нежност, ...
  332 
Писмото ти в градината зарових,
че от него вкъщи не можех да се скрия.
Думите ти пуснаха си корени,
за да не останат само на хартията.
Със силата, с която ме разплакаха ...
  996 
Кажи ми, ако знаеш!
Кажи ми, за да знам,
че когато те желая,
съм повече в капан
и по-малко в Рая ...
  428 
В първия момент усещаш силно въздушно течение. Косата ти започва да бяга във всички посоки. Докато подвижните стълби бавно те свалят в подземието, по неподвижните до теб прехвърча река с двупосочно течение. Продължаваш бавно да слизаш към долната земя. Някой те намушква с рамо, за да те пререди. Не ...
  1262 
Вече на устните
едва задържат се думите -
сякаш са лодка отвързана.
Нека ги пуснеме!
Да разбинтоваме мумиите ...
  592 
някакъв дъжд...
… някакви стъпки
събира се вода
земята преглъща
някакъв дъжд орехов забравен ...
  515 
Как до утрешния ден да изминеш разстоянието,
като каменният мост на смисъла пропада?
Как пред себе си да спазиш обещанието
за смисленост? С мисъл само пак си гладен.
С мисъл смисъл мога ли на себе си да вдъхна? ...
  493 
Има нещо в този залез -
докрай не е открит.
Вярвам, малки тайни пази
в кутийки от кибрит.
Оранжево-розови ...
  507 
Облякла си любимата ми рокля -
аквамаринена, копринена.
Синееш цялата искрящо
и си толкова… сапфирена.
  516 
Посред нощ отивам на поляната.
В левия ми джоб -
циферблат от часовника на дядо.
В десния – време.
Тревата, сресана се кипри за щурците, ...
  561 
Много се радвам, че докато растях, често съм ходил на двете си села и въобще за това, че имам село. Мисля си, че ако нямах, щях да пропусна много.
Обичам да си припомням горещите дни на село. Не зная защо. Някак свързвам селото с картината на обедно горещо слънце.
За едното си село си спомням дни, в ...
  741 
И сме близо, и малко по-далеч…
... и после близо пак.
Изкушени от далечни светове,
разтягаме тази връзка между нас.
Аз се затичвам към единия край на кълбото, ...
  1082 
Обичам те понякога.
Друг път обичам те и повече.
Обичам те всякога и всякаква.
Обичам те! Обичам те!
Обичам те, по дяволите! ...
  1408 
Светлина. Всичко около нея светеше в бяло. Стените и таванът на просторния апартамент бяха бели, подът – също. Беше постлан тънък пухкав бял килим. Канапетата бяха от бяла кожа, а останалите мебели от бяло дърво. Масата беше висока, с изящни детайли – бяла. Завесите изглеждаха толкова леки – снежноб ...
  821 
Искам да бъда изгубен.
Искам да бъда намерен.
После цялата лудост
някого друг да обсеби.
Искам да бъда охулен, ...
  555 
- Скачам!
- Хайде, давай! Чакам.
- Сериозно говоря. Решил съм го!
- Да… А аз съм Свети Петър.
- Ще скоча като нищо, чуваш ли ме! ...
  813 
“”
- Уаф! Уаф! – обади се кучето.
- Пу! – заекът, треперещ, си плю в пазвата. – Триста зелки! Не ме плаши така, Джаф!
- Спокойно, зайо Байо. Само тренирам рефлексите ти.
* * * ...
  1215 
Гледам как заплита баба
песен в свойта прежда.
Също както меси хляба,
думички нарежда.
Шарени конци избира ...
  765 
Димна завеса
Той бръкна във вътрешния джоб на сакото си и извади сребриста табакера. Отвори я и с умел жест си взе ръчно свита цигара и я прегърна с устни. Придърпа ръждивия свещник на масата пред себе си и запали цигарата. Дръпна от нея страстно и дълбоко със затворени очи. На отсрещния край на мас ...
  1189 
Иска ми се в шепа да те сложа
и тъй винаги да си при мене,
като вълшебна фигурка от восък -
истинска и толкова неземна.
В мисъл да те скрия, ако можех, ...
  888 
Ако търсиш рани по мене -
близала съм ги котешки
и съм ги скрила.
Което искаш от мен да вземеш,
съм раздала на просяци ...
  660 
Колко много слънца, а още е тъмно.
Колко много сърца, а още самотно.
Има толкова думи, а още е тихо.
Открито е всичко, а всичко е скрито.
Трябва ни звездица, но във сърцето. ...
  546 
Тези дрехи днес ги мразя,
те са толкова ненужни.
Същите са като вчера
и каквито ще са утре.
Като чуждите са също, ...
  560 
Гледам хубав филм за отминало време и си мисля: животът не е нещо извън нас. Изглежда много явен извод, нали? Дори какъв извод?! Въпреки че несъмнено сме наясно с това, често имаме усещането и правим нестихващи опити да се убедим, че не е точно така. Признайте, не сте ли си помисляли, че животът ви ...
  1040 
Четки от багрило
по платно се спускат -
сълзите си изкусно
художникът прикрил е.
В капки от мастило ...
  533 
Най-тъжната дума на света
„- Пак ли плачеш, мамо? – загрижено по детски попита босото момиче. Защо?
- Заради една дума, миличка. Тя е… Това е най-тъжната дума. - сподави тя.”
„17 Ноември. Четвърти ден без теб. Този ден прилича на вчерашния. Той на миналия, а миналият на предния. Но никой от тях не п ...
  1057 
Ръцете ти – загрубели
от тежки менци и от жътва.
Ръцете ти – отмалели
да палят свещи и се кръстят.
Ръцете ти знаят сърпа, ...
  546 
Портите им все отключени стоят,
ала през тях и слънце не минава.
Може би не знае то за този кът,
потънал в мъх от лепкава забрава.
В него самотата мъчно се протяга. ...
  599 
Не се погубвай неумело,
ако решил си го веднъж.
Ако искаш да си мъж,
не стреляй в свойто чело.
Туй за храброст се не смята ...
  1043 
СЛАДКО
Нека заключим го
в килера на тъмно -
времето кратко,
дето вечно тича. ...
  830 
Песента на лалетата
Ще чуем как лалетата говорят,
може би понявга да попеят,
когато аз съм тъжен, тъмен корен,
когато ти си златен прах развеян. ...
  778 
Един звук, забулен
във мъгла от шепот...
Един стих изгубен,
неизречен...
Жажда силна, ...
  601 
Полуистория
Полумрак от цветове.
Танцувам в полукръг.
Полупразни редове.
От полупаднали звезди ...
  560 
Той пъпли по грапавия път нагоре.
Намира начини, ако ли не - причини.
Отърква се о хлъзгавите подобия на хора
и не спира се земята ни да пори.
Тя - проядена като сиромашко сито ...
  520 
Майсторът
Що ли той ме нарисува,
майко, с тез' бои?
Криле на пеперуда
ми измайстори. ...
  679 
Всяко зло за добро
Клепките му залягат пак
като в миг пред удар най-жесток.
В очите му спотаен е страх,
че се оглежда в поглед грозноок. ...
  648 
Слънцето се самопогребва.
Ослепяват слънчогледите.
В дъното на прозорците
е много черно.
Ако сълзите избуят, ...
  583 
Четки от багрило
по платно се спускат -
сълзите си изкусно
художникът прикрил е.
В капки от мастило ...
  573 
Предложения
: ??:??