angelmilev
293 результатов
На фона на зелените върхари
където пътниците уморени спрат
почивка да потърсят млади, стари...
Три Храма тихо там на пост стоят!
Изографисан с цветовете на дъгата ...
  313 
Защото Болката е винаги самотна
ще се опитам с нежност да я облекча!
Душата птица е ранена и сиротна
и блика буйно в раната кръвта!
За да зараснат изранените крила ...
  279 
Парченце хартия
и малко боя...
Какво ли в твоята тайна се крие?
Светлинни нюанси
и Красота... ...
  282 
Облаци, синьо небе
и цел неочаквана...
Каза мъдреца, че Живота е Път!
Да отиваш нанякъде
и да тръпнеш в очакаване ...
  330 
Разказа ми тази приказка стара
това синьо Родопско, Тракийско небе.
Как преди много лета
на върха в планината
се влюбили Вятър и Слънце ...
  479 
Посрещна ни с дъжд
Балкана край Враца
и ни обгърна във влажна мъгла.
Продължавам напред –
до крайбрежна пиаца ...
  401 
Дочуваш ли стъпките, тихия шум
на Времето дето край нас преминава?
Избягало някъде, с някой тайфун
капчици Обич за нас утаява.
Усещаш ли полъха, пръските морски ...
  280 
Понякога чертата на живота
изглежда права и изпъната така,
че тръгнем ли към себе си ще стигнем
кажи-речи веднага и сега.
Така е, да! Ала погледната от ляво ...
  369 
Усетих пак -
ръцете ти ме галят
потънали във розова мъгла...
Видях -
огньове нежни палят ...
  838 
Капе, капе сталактита...
Капе, ама все вода.
Щлюопка си, ала не пита
пий ли ми се туй сега?
Мен обаче ме излъга ...
  391 
Когато човек отблъсква от себе си нещо, по закона открит от Нютон, на него му въздейства равна по големина, но обратна по посока сила.
Тоест, ако наистина Земята е кръгла, тези две тела имат голям шанс да се срещнат по пътя си, някъде там – на другия край на планетата.
Нека не забравяме, че всяко ед ...
  282 
Вдишай и издишай ме Любев!
Като въздух искам да се слея с теб -
това щастие безкрайно...!
Крилата на душата ми са мокри
от сълзите на Самотата, ...
  311 
Ела с мен!
Ще те заведа на хубаво място –
някъде там, на края на Млечния път...
Сиромах съм в този свят,
но в други много безмерно съм богат. ...
  339 
На Тракия във низината китна
в която влюбено се гледат Хемус и Родопа
облечена в зелената си риза
какво мълви ми лятната река?
Със думите на вятърът горещ ...
  343 
Когато Нежността ти търси име –
ще го намери в много имена.
Глупакът само казва: "остави ме"
на влюбена и истинска Жена.
Ако завърне се, когато сам остане ...
  459 
Човек във Мъката се ражда!
Расте и поумнява...
Животът е обаче много къс.
И колкото човек да се нагажда
накрая само получава ...
  366 
Тук, в този град намерих своя дом.
И музиката му изпълни ме с надежда.
За Любовта ми крехка беше той подслон
и като в пъзел тук живота ми се занарежда...
И като влага речна Времето тече, ...
  284 
Бъди за мене тази вечер Афродита!
Родена в пяната на мъжките мечти...
Къде била си, с кой, не ще те питам.
Ала във извора си до реката Темпи
преди при мен да се завърнеш ...
  345 
Такова вплитане на думи, страст и ритъм!
И подредени с топло, нежно чувство,
с много мощ...
Невежия аз, нека да попитам:
каква е силата в това изкуство, ...
  1538  13 
Вървя като шемет през тази градина...
Градът се е скрил в тези жеги на сянка.
Оглеждам се за да намеря Ирина
и ме унася, ... унася на дрямка.
С носталгия помня прохладната Зима ...
  372 
Животът ми -
коридор с много врати!
Отворих една и дойдох.
Направихме заедно нещо,
погладувахме малко. ...
  288 
Не си отивай летен дъжд!
С прегръдка влажна разхлади ме...
Изгарям целия на клада от Любов!
Ще те посрещна като мъж.
И нищо, че от влагата боли ме... ...
  345 
На изпит по Приятелство не късат.
Когато спре въртежа си Света
разбираш кой до теб е - кой го няма!
И въпреки, че в мене зее рана,
ако Приятелството е хавлия за крака ...
  347 
Загубих се в прохладнита му сянка...
Прегърна ме с усмивка този град!
Събудил ме от безутешна дрямка -
и с красота засити моя глад.
Прогаря Слънцето с целувката си лятна ...
  335 
Горещо ли ти е?
Нормално.
Лятна жега...
Потта по бръчките се стича на река...
Лице подпираш с двете си ръце. ...
  282 
Кой каза, че желязото не плаче?
На скръб не се поддава?
Не рони и сълза?
За Истината питайте ковача
родил го с много сръчност, ...
  223 
Обичай ме!
Аз съм търсач на красивото в Теб.
Без мен ще помръкне усмивката твоя.
Направи ме щастлив с радостта във очите ти.
Ще бъда безмерно богат, че те имам до мен - ...
  274 
Ако обагри те на залез хоризонта
с лъчите цветни във оранж и във лила
И сълзи напоят градината в очите ти...
опианен от аромата на тревата
попила сокове от Стара Планина – ...
  360 
Вали дъждът! И ни засипва из ведро...
Мечтая си за суха бяла риза.
Реката ми напомня Стикс, лодкар, гребло...
Орфей от пещерата на душата ми излиза.
Какво забрави вътре, клет Орфей? ...
  581 
Следобедът нахлува тихо в мен.
Когато Слънчевата сянка се протяга
като ленива котка, молеща да я погаля...
Отива си и този топъл ден...
и ароматът на липите гърлото ми стяга... ...
  543 
Погледнат от височината на дъгата
градът сивее някъде си там...
По улиците се разхожда Самотата
с всевластността на Господар голям.
Мъждукат през прозорците ви крушките ...
  334 
Отново губя битката с Нощта!
Добре, че в чашата ми още плиска виното!
Ще разделя с целувката и тази самота...
И ще се слеем с времето - невинното...
Нощта е с име и контури на жена! ...
  421 
Защото Бог ме надари с възможността
да дишам въздух, вдъхновен от вековете,
на Вдъхновението ми поникнаха крила,
за да летя над хълмовете с ветровете...
Окъпан в слънчевия дъжд през Май, ...
  474 
Погледни ме в очите Свободни Икар,
когато с вихър над мене прелиташ!
Под крилата ти сянка прохладна намерих...
В моята огнено-слънчева жар
като теб Свободата за да изпитам ...
  354 
През окото от облаци небето прозира...
Синева безутешна!
За свободата ти колко мечтах?
От извора в който вятъра топъл извира...
Тишина безпогрешна! ...
  316 
Умората изпил на едри глътки
усещам как клепачите ми натежават
запътили се в среща със съня.
Заглъхват тихо делничните стъпки
с Тревогата която се отдалечава ...
  383 
Като боклук от сърцето ми
довян от вятъра прашен
да те измета се зарекох!
Започнах от крайния ъгъл –
там където си мислех, ...
  414 
Ще долетя при теб
донесен в самотната нощ
от хвърчилото на спомена!
Просто дръж връвчицата тънка
на която душата ми лека ...
  308 
Когато Слънцето изгрява от очите ти...
С богатството на младостта благословена
накарай ме да се почувствам вдъхновен!
Седни в седлото на Пегаса на мечтите ми
във роклята си бяла пременена - ...
  940 
Тук Слънцето не просто ме целува,
а гали с устни кожата ми суха!
Прегръща пътят моите крака...
Вятърът с косите ми лудува
и вóди облаците за разтуха ...
  371 
Предложения
: ??:??