Hathor (Геновева Симеонова) - Произведения

Не ме благославяй 🇧🇬

Благославяй не мен, а Жената -
аз не мога светица да бъда,
дваж и триж си погубих душата,
дваж и триж съм предавала чувста.
И забравях с вода да поливам ...

Hathor

Поэзия » Любовная

2021-02-07T10:30:46+02:00 990 6 14

Толкова наивна 🇧🇬

Не би посмял от Рая да си тръгнеш,
докато птиците кълват от твойте шепи
и неслучайно Господ е развързал
чувала със подаръците грешни.
Дори и Ева (толкова наивна), ...

Hathor

Поэзия

2021-02-05T23:31:19+02:00 371 3 9

Малко съм сезонна 🇧🇬

Дори далече, пак съм в твойте мисли -
и не, защото съм единствена и верна...
Поле със жито са косите ми златисти,
харман със снопи е вечерната постеля.
Вземи си кичур, колкото да имаш ...

Hathor

Поэзия » Любовная

2021-02-04T19:51:39+02:00 553 4 11

Поле с детелина 🇧🇬

Призови ме със тиха въздишка,
ще я чуя в съня си спокоен -
като лъх от живот, но предишен,
в който пръснах чупливата стомна.
Не оставяй гората без дрехи, ...

Hathor

Поэзия » Другая

2021-02-03T20:49:34+02:00 845 7 18

На приказен остров 🇧🇬

Ти си твърде далеч
и ръцете ми нищо не искат -
само вятърът гони мечтите във облаци
и разрошва тъгата в очите ми -
росните. ...

Hathor

Поэзия » Любовная

2021-02-02T17:44:24+02:00 562 2 3

Нелогично 🇧🇬

Не се мъчи, не ме кани да вляза,
учтивост хладна не ми топли сетивата.
Или пусни ме - нищо че съм рана,
или тръшни завинаги вратата.
Не се мъчи, недей ми има вяра, ...

Hathor

Поэзия

2021-02-01T13:52:14+02:00 412 8 11

В една година 🇧🇬

Нарочил си ни - мене, татко...
Все казваха на него, че приличам.
Изправих се до силното му рамо.
Не трябваше да се родя момиче...
Но Господ знае кой какво му трябва ...

Hathor

Поэзия

2021-01-30T15:14:38+02:00 430 4 4

Чух сърцето ти 🇧🇬

През тънките пръсти на хладната нощ
последна надежда се шмугва,
закърпва си роклята с тънък конец -
да прикрие плътта си от клюки.
И пита с очи - да остане ли час, ...

Hathor

Поэзия

2021-01-28T22:07:35+02:00 386 4 12

Мой задъхан живот 🇧🇬

Отдавна към себе си нямам въпроси
и пътят до бъдното стана по-равен,
мъглите стопиха се в облачно розово -
там, дето вярата пие за здраве.
А нейде в далечната бяла прегръдка ...

Hathor

Поэзия

2021-01-26T13:33:28+02:00 541 6 17

Няма как 🇧🇬

Аз знам, че в трепетната нощ
не ме отричаш като грях,
дори без всякакъв въпрос
допускаш ме без капка страх.
Във топлия си полуздрач ...

Hathor

Поэзия » Любовная

2021-01-25T20:17:54+02:00 643 6 18

Пиян до смърт 🇧🇬

Не си пиян, зелената лоза
все още е потънала в ресите си,
танцува вятърът възбудено кан-кан
наместо без посоки да се скита.
Тръпчивото усещане в гръдта ...

Hathor

Поэзия » Любовная

2021-01-23T16:42:52+02:00 424 3 8

Щом няма те 🇧🇬

Къде си ти, във моя свят
не се научих да те виждам -
с избодени от страх очи
и орбити с дълбоки липси.
Не си от плът, като че в сън ...

Hathor

Поэзия

2021-01-22T16:44:46+02:00 389 2 6

Ангелско песнопение 🇧🇬

Прилича на смирено песнопение,
на хор от ангели пригласящи на орган
и красота потънала в забвение
във някой от мечтаните животи.
Божествено е само да усетиш ...

Hathor

Поэзия » Философская, Другая

2021-01-21T15:55:19+02:00 588 5 16

Момичето с червената коса 🇧🇬

Момичето с червената коса
отново със усмивка се събуди,
бе пуснало насън една сълза,
а после бе летяло с пеперуди.
Момичето с червената барета ...

Hathor

Поэзия

2021-01-19T21:05:42+02:00 615 3 9

Канони 🇧🇬

Било е сложно, има правила -
едни написани от непознати хóра,
а други са канони на страха,
на църквата и някакви попове.
Било е грешно... Сигурно, не знам, ...

Hathor

Поэзия

2021-01-18T13:09:56+02:00 362

Дали обичам 🇧🇬

Дали обичам, или самота е свила своето гнездо във мене,
дали допуснах някой без крила да полети, а аз останах земна?
Защо боли, не съм на съд, че някой с пръст да ме посочва,
дали обичам, или смърт за дните дата ми насрочва?
Дали живях, или насън събирах стръкчета копнежи, ...

Hathor

Поэзия

2021-01-16T11:54:00+02:00 438 1 7

Поетът щастлив е 🇧🇬

Животът на поета изглежда различен -
любови, раздели и всичко във строфи...
Той сякаш щастлив е, нали все обича?
Но никой не вижда, че влачи окови.
Душата му – вятър, природна стихия, ...

Hathor

Поэзия

2021-01-13T11:18:35+02:00 473 4 14

Не тъгувай за пролет 🇧🇬

Тя пак ще се върне, недей да тъжиш,
няма как под снега все да зъзнем.
Ще е топло, отново ще хвъркат пчели.
Вярвай само - животът не свършва.
Ще дочакаш април - като цветно платно ...

Hathor

Поэзия

2021-01-12T15:43:01+02:00 569 6 7

Виновна съм 🇧🇬

Виновна съм от първия си ден,
когато с плач разбудих тишината,
за майчините вечни страхове,
за времето, което все ме чака.
Залутах се в измислено небе ...

Hathor

Поэзия

2021-01-09T20:25:14+02:00 1.7K 8 17

Още малко живот 🇧🇬

Не знам колко дни ми остават...
Звездите отдавна със мен не говорят,
а и Господ потули се в тихата църква.
Не поглеждам назад – тривиална история,
уморена от есени клапа в сърцето въздъхва. ...

Hathor

Поэзия

2021-01-08T14:00:48+02:00 426 1 2

Старо щастие 🇧🇬

Отдавна спрях да питам ти къде заспиваш
и тишината спря сърцето да разделя.
На чаша вино спомени прелиствам,
преда на старо щастие последната къделя.
И утре пак, когато стане тъговито, ...

Hathor

Поэзия

2021-01-06T23:40:02+02:00 575 3 6

Идвам с деня 🇧🇬

Аз днес ще събудя небето със полъх,
в морето ще скрия солена сълза,
не идвам след сън и почти не говоря,
нямам рамо за болка, имам устни за грях.
Не си ме докосвал, не си ме обичал, ...

Hathor

Поэзия

2021-01-05T22:04:13+02:00 729 6 8

Най-болният акорд 🇧🇬

Сънувах цялата безкрайна нощ -
това, което няма да се случи.
Докоснала е непохватната Луна
най-болния акорд в душата вълча.
Понеже светлото с реалност ме гнети ...

Hathor

Поэзия

2021-01-04T11:16:59+02:00 469 1 7

Януарски рози 🇧🇬

Може утре да дойде без грим
този ден, който всеки очаква -
със снежинки, или със мъгли,
с ветрове, или просто със лято.
Януари безумно цъфти - ...

Hathor

Поэзия

2021-01-03T19:05:45+02:00 672 2 7

Не ми се пише 🇧🇬

Не ми се пише, мисълта тъжи,
прикрила неумело всяка рана.
Познанието крета сред лъжи
и хиляди страхливи оправдания.
Така добре е, нека да мълчим, ...

Hathor

Поэзия

2020-12-30T18:09:25+02:00 382 3 3

Само да те има 🇧🇬

Прегърна ме сиротна вечерта,
покри със чер воал звездата пътеводна,
попи мечтата в хладната печал
и спря да пита има ли виновен.
Прегърнах я и аз с ръце изтлели ...

Hathor

Поэзия » Любовная

2020-12-21T18:29:29+02:00 604 3 6

Чуждо ли беше? 🇧🇬

Какво стана с' сърцето ти?
Чуждо ли беше?
Уж ме обичаше даже, когато
ми се гневеше...
Огън ме топлеше, нямаше рани. ...

Hathor

Поэзия » Любовная

2020-12-17T14:39:07+02:00 615 2

Душата ти е възел 🇧🇬

Любов, прибра ли се във къщи,
или се скиташ с маска на лицето,
разбъркала сърцето като пъзел -
да не личи, че много е проклето.
Любов, когато тръгна взе компаса - ...

Hathor

Поэзия » Любовная

2020-12-16T13:31:36+02:00 1.3K 5 9

Мълчиш, сърце 🇧🇬

Не знам дали студено е, защото
декември свъси побелели вежди,
или човешката умора
в очите ми се заоглежда.
Небето падна с тежък грохот, ...

Hathor

Поэзия » Любовная, Пейзажная

2020-12-14T18:37:50+02:00 687 6 8

Рисувам се по памет 🇧🇬

Рисувам се. Сама - по памет...
От дълго време взирам се в лицето -
очите детски, устните изгарят
в любимото ми алено червено.
Две бръчки нови искат да ги видя.. ...

Hathor

Поэзия » Другая

2020-12-11T19:11:42+02:00 615 5 11

Октомври е 🇧🇬

Не ме позна, притихнала във здрача,
седя на пейката, засипана със шума.
Октомври е, небето плаче,
чадърът капе, изсвистяват гуми.
По мократа настилка шепа хора - ...

Hathor

Поэзия » Пейзажная, Философская

2020-10-01T19:00:58+03:00 653 3 9

Оставете надеждата на хората! 🇧🇬

Влязох – винаги са в мазето, не знам защо и не ме интересува. Просто помня, преди 30 г. пак бяха там – силно осветени, но хладни, без прозорци и дневна светлина. Може би, за да ни напомнят къде ще отидем един ден...
Пред кабинета седеше само една жена с обръсната глава - възрастна, или по-скоро съст ...

Hathor

Проза » Рассказы

2020-09-22T15:52:06+03:00 640 1 4

Изгрей ми, слънце 🇧🇬

Изгрей ми, слънце, двама да изгреем -
усмивки две над борова гора
и птиците безспирно глас да леят
в покоя на планинска широта.
Да спре шумът на хорска гирюлтия, ...

Hathor

Поэзия » Другая

2020-09-08T17:50:09+03:00 541 2 1

Черният кос 🇧🇬

Аз понякога просто мълча,
загледана в своя прозорец.
Във синьото виждам света,
изписан от стар чудотворец.
Почуква със клюн черен кос, ...

Hathor

Поэзия » Пейзажная, Другая

2020-09-07T21:56:00+03:00 790 1 3

Когато ме има 🇧🇬

Не, не искам да бъда копнеж,
погали ме, когато съм близо,
не превръщай очите ми в скреж,
не рисувай небето във сиво!
Виж, как връщам цвета на дъгата ...

Hathor

Поэзия » Любовная

2020-09-06T13:02:59+03:00 656 4 5

Слънцето си жъна 🇧🇬

Когато капчица по капка се изтича
животът ми и става черно-бяла лента,
а музиката в хоризонта тихне -
усмихвам се, на спомените верна.
На бялото, останало във мрака, ...

Hathor

Поэзия » Другая

2020-09-05T18:22:20+03:00 713 5 10

С коралова целувка ще се съмне 🇧🇬

Прелюдия към нещо твърде лично
и стих с поанта - падаща звезда.
Вървиш към мен, следите ми откриваш,
оковите не са проблем за лудостта.
Мълчи кръвта, забързана да блъска, ...

Hathor

Поэзия » Любовная, Другая

2020-08-20T10:55:14+03:00 785 2 3

Когато простите неща ми липсват 🇧🇬

Когато простите неща ми липсват -
очи затварям, спирам всеки шум,
в съня нахлува мирис на тинтява
и опиатно стенещ шепот на зокум.
Избягала от градското си време, ...

Hathor

Поэзия » Другая

2020-08-18T00:38:51+03:00 843 2 9

Върхът е път 🇧🇬

Понявга спирам дъх да си поема,
защото стръмен е баирът на Сизиф.
И камъкът тежи като дилема,
а Господ си остава мълчалив.
Върхът е там, отдавна част от пътя, ...

Hathor

Поэзия » Философская

2020-08-16T11:13:12+03:00 728 5 10

Само надежда 🇧🇬

Тя не плаче, усмихва се мило,
с поглед нежен издига луната високо.
Безпризорно смълчана нозете си крие
и помахва на гълъба с длани любовно.
Няма дом и когато връхлита стихия ...

Hathor

Поэзия » Другая

2020-08-11T23:06:22+03:00 933 2 4