За сиромашка обич съм мечтала,
за къшей хляб, по равно разделен,
за топлината в къщата на мама,
за груби, недодялани ръце.
Да се събудя в сиромашко ложе, ...
Не ме пречупвай - тъкмо разцъфтях,
сърцето ми повика пеперуда,
ухая на обичане и грях,
опитай ме и няма да си тръгнеш.
Не подминавай - огненият цвят ...
Самотата ми е толкова нагъсто,
че мъглата може само да се стеле.
Закъдето и да тръгна - късно,
да обичам вече не умея.
Можеш да виниш, да ме наричаш ...
Не те познавам - сигурно дошъл си
от приказката, дето я сънувах.
Добрия принц, препускал нощем
принцесата, за да целуне.
От де се взе, аз винаги заключвам - ...
Обичаш ли ме - все един въпрос
и все без отговор виси във мрака...
Обичам те, не питай ме защо,
но вече нямам право да го казвам...
Сърцето ми уплашено тупти, ...
Изплакала съм всичките ти сънища,
за моите не стигнаха сълзи.
За себе си не скътах даже чувства -
при тебе са, но ти ги задуши...
От липсата на въздух не умирах, ...
Заключено е. Няма да те пусна.
Отивай другаде - не съм те канила.
Самотна е последната закуска,
защото ти се казваш Самота.
Аз дълго бях гостоприемна. ...
Два лунни къса, счупени на две,
ме гледаха под свитите си вежди,
потъваха във избелялото небе
и сякаш искаха да кажат нещо.
Притихнала, последната звезда ...
Не казвай "не" - листата ще посърнат
и тъжни клоните ще остаряват.
Не казвай "не" - луната ще се скрие
и мрак ще връхлети земята.
Не казвай "не" - сърцето ще роптае ...
Навярно ти не си роден
от изгрева, повтарящ се с години.
В нечут от птиците далечен зов
потърсих твоето незнайно име.
Навярно ти си полъх от нощта, ...
Самотно ми е. Времето нахъсано
ме подминава като пътен знак.
Бездомна съм дори и във дома си,
вратата зее на изпроводяк.
Безпътно ми е. Хилядите пътища ...
Дали ще ми простиш, че те обичам -
без твоето съгласие, без ничий благослов...
Виновна съм и тегна на душата ти,
а най-виновна - крехката любов...
Да я опазя - ти ще я начупиш, ...
Сама съм както мама ме роди
и гола-голеничка си останах...
Приятелите - дребнички души,
любовниците - скъпи като злато.
Не се кося - душата прорева ...
Сега те обичам, сега съм ефирна -
за утре недей ме оставя.
Душата препуска и люта магия
усещам, че някой ми прави.
Сега ме улавяй - миражно измамна, ...
Уморих се от дни на сбогуване,
уморих се от вечните графици -
в кой ден да бъда обичана
и кога да мълча със душата си.
А във дните, в които те няма ...
Преди летях, когато ме докосваше,
преди шептях като росата призори,
потръпвах като чашката на цвете,
в което кацнали са палави пчели.
Преди събуждах първа снеговете, ...
Обичах те по оня мой си начин,
където няма спиране и граница.
Пресипвах от повтаряне, от вричане
и пишех във сърцето нова страница.
Обичах те накъсано от хрипове, ...
Живота си по тебе пропилях
и стена днес като ранена птица.
Виновна съм, че с тебе бях,
но не и за това, че те обичах.
Не си ли гледал цвете как разпуква, ...
Смутена съм, очи от мен отвръщаш,
харесваш ме, а сякаш те боли.
Пестиш се, искаш да си тръгнеш -
смутеният май всъщност, че си ти.
От погледа ти тръпки ме побиват, ...
От всички криеше, че ме обичаш.
От всички - повече от себе си...
За теб е страшно да си хрисим,
за теб е болно да си нечий.
Залъга се със тихи утрини, ...
Картината е черна графика.
Боите цветни свършиха отдавна.
Душата ми - затисната от сенки,
зениците ми - копие на мрака.
За розовите сънища във сиво ...
