Hathor (Геновева Симеонова)

Пожелай си любов 🇧🇬

Падат крехки звезди, пожелай си любов,
колко малко понякога струва -
само полъх на бриз и целувка в писмо,
само стон на разплакана струна.
Нека друг да заспи без целувка една, ...

Hathor

Поэзия

2021-09-05T17:15:46+03:00 2.1K 12 37

Епистоларно 🇧🇬

Привет! Две думи ще напиша
(не знам дали по-близо съм така)...
Но полумракът сигурност ми вдъхва,
когато свещите съчувствено трептят
в очите на онези диви рози, ...

Hathor

Поэзия

2021-08-30T12:16:03+03:00 1K 3 6

Ти няма да си тръгнеш през септември 🇧🇬

Ти няма да си тръгнеш през септември -
ще идваш като шепот със дъжда,
след август хризантемите разцъфват,
дори да ги покрие ранен сняг.
Не ми тежи ни охрата в гората, ...

Hathor

Поэзия

2021-08-30T00:35:28+03:00 853 6 7

Без илюзии 🇧🇬

За среща никога не закъснява,
макар на работа до късно да седи,
не вдига шум, въпроси не задава,
децата не прибира... Просто няма.
Потраква с токчета, все бърза. Закъде ли? ...

Hathor

Поэзия

2021-08-29T11:43:05+03:00 874 1 3

Да те загубя 🇧🇬

Да те загубя? Толкова те търсих...
Не ме боля по трънния ми път -
към теб, към чистотата на греха ми.
Не искам. Ще умра от скръб.
Вземи на малкото дете мечтите, ...

Hathor

Поэзия

2021-08-27T19:59:22+03:00 860 5 7

Не си сама 🇧🇬

"Не си сама..." - прошепва ми нощта
и мята чергата над старата ми стряха,
отключва, за да влезе любовта,
макар отдавна да не я очаквам.
А тя не влиза, седнала отвън, ...

Hathor

Поэзия

2021-08-26T19:14:00+03:00 982 6 7

Тя знае за теб 🇧🇬

Романтично пристъпва нощта,
позаметнала рокля на хълбок,
със походка на лека жена,
но във всъщност съвсем недостъпна.
Устни алени - сякаш Моне ...

Hathor

Поэзия

2021-08-23T18:46:46+03:00 919 8 5

Има време разделно, има време за срещи 🇧🇬

Има време разделно, има време за срещи,
този път няма край, ни мотел за нощувки.
Взел във сака съдран най-ненужните вещи,
а забравил в дома си сърдечните струни.
Само камък заоблен, само бяла горчивка - ...

Hathor

Поэзия

2021-08-20T17:48:15+03:00 1.3K 5 8

Няма как 🇧🇬

Какво от туй, че днес не съм до теб,
нима в прозореца не ще да блесне слънце,
нима посърналата есенна трева
не ще изправи тънкото си кръстче?
Какво от туй, че няма да заспиш - ...

Hathor

Поэзия » Любовная

2021-08-19T16:06:40+03:00 895 6 10

Май трябва да повярвам 🇧🇬

Май трябва да почине тоя свят
от воплите ми, подредени в рими
и пръстите ми в щърбава бразда
да спрат невпрегнати с' спокойни жили.
Май трябва да обуя сутринта ...

Hathor

Поэзия

2021-08-16T19:04:14+03:00 750 5 7

Сякаш знаеш 🇧🇬

Пак си идвал във двора ми тих,
в полунощ си отключил звездите
и във тъмното светлия щрих
си нанесъл във цвят ненаситен.
Пак си милвал росата със длан ...

Hathor

Поэзия » Любовная

2021-08-14T15:18:55+03:00 2.1K 12 11

Страж 🇧🇬

Живея в тъмния прозорец на нощта потайна
и не затварям - да се чуят стъпките ѝ тихи,
кога ще дойде, как ще ме прегърне, няма как да зная,
последният ми дъх дали ще може да ѝ стигне?
... Или ще влезе ненаситна при баща ми ...

Hathor

Поэзия

2021-08-10T19:59:38+03:00 754 6 5

Седянка 🇧🇬

Изгря златно слънце, светна в житата,
Румяна прибра се със пълни менци,
омеси хляб, докато втаса,
помете двора, коса си сплете.
Стоян изведе на паша стадата, ...

Hathor

Поэзия

2021-08-08T17:43:38+03:00 806 4 9

Рои се часът 🇧🇬

Бяга шеметен лъч по ръба на вълната,
на прескоци проблясва, игриво изчезва,
хоризонтът потъва далече в каваците,
бял трендафил премята зелена жилетка.
Розов цвят на магнолия листи отваря, ...

Hathor

Поэзия » Пейзажная, Другая

2021-08-04T17:54:59+03:00 802 5 10

Илюзорно щастие 🇧🇬

Силен юлски пек в последния ден на Горещниците - Германовци. Баба Мария довърши плевенето на лехите и отиде да налее кофа вода, за да напои кокошките в задния двор. На стълбите се показа Богдана и потърси с поглед тригодишната си дъщеря. Баба Мария я видя и се зарадва, че ще има кой да ѝ помогне:
- ...

Hathor

Проза » Рассказы

2021-08-01T19:24:36+03:00 1.2K 1 8

Зрител в делничен антракт 🇧🇬

Останал сам след скръбната раздяла
под покрива притихнал от тъга,
във ъгъла мушкато пожълтява,
в прозореца оглежда се дъга...
А ти си сам, надвесен над живота, ...

Hathor

Поэзия

2021-07-27T19:53:55+03:00 738 3 5

Заключено лято 🇧🇬

Мое лято, заключено в цветна градина
от хибискус червен и петунии нежни,
моя жегава обич, опита от вино,
прекипяло повторно във моите вени...
С гребен решиш косите на златното жито, ...

Hathor

Поэзия

2021-07-26T20:24:06+03:00 2.1K 12 29

В маранята на лятната жътва 🇧🇬

Шушнат клоните сякаш вали -
не, не плачат от скръб небесата.
Вятър скита, завлякъл души,
без да дири - съвсем слепешката.
Ще тъжи, ще белее брезата, ...

Hathor

Поэзия

2021-07-21T14:42:07+03:00 720 6 7

Две луни 🇧🇬

Аз вярвам, че има и друга луна
и изгрява във облачни нощи -
ако аз съм на другия край на света,
ако ти си момчешки тревожен.
В небето след нея се нижат звезди - ...

Hathor

Поэзия

2021-07-12T17:17:36+03:00 795 4 6

Тази тиха любов 🇧🇬

Тази странна любов - толкова тиха, безропотна,
тези тъжни очи, издълбали за сълзите улеи,
тази болна душа пред съдбата безпомощна,
това клето сърце, позабавило сетните удари...
Не ти стига деня, изтървал кръгло слънце на двора, ...

Hathor

Поэзия

2021-07-09T18:11:20+03:00 841 7 12

Пеперудено щастие 🇧🇬

Там, където се спира за отдих ветрецът
и заспива тревата във топло легло,
свива хиляди бели листенца равнецът
под вечерното, смугло и звездно зебло.
Там, където сеното почива след откос ...

Hathor

Поэзия

2021-07-08T13:27:59+03:00 896 6 14

Епитафия 🇧🇬

Тя не беше родена с душа на жена,
тя не хленчеше - имаше сила.
С всеки удар изправяше твърдо снага
и заспиваше в бедна квартира.
Позакърпваше дрехите, спеше на студ ...

Hathor

Поэзия » Другая

2021-07-05T17:46:21+03:00 817 5 8

Приюти ме 🇧🇬

"Аз мисля, че раят е прекрасен.
Това все още не означава, че го има."
Джени Даунам
Тиха утрин забърсва прозореца с хлад,
а ветрецът завесата дръпва, ...

Hathor

Поэзия » Другая

2021-06-29T12:02:50+03:00 1.6K 6 9

И само Любовта ще ни остане 🇧🇬

Понякога ходя на църква, не защото Господ е там, а защото е тихо и някак успокояващо. Вярвам, че молитвите нямат време и място, където да бъдат казани. И, че не винаги можеш да бъдеш в храм, когато имаш нужда от помощ. Кръстът го нося винаги със себе си, даже - три кръста, най-ценният е този в душат ...

Hathor

Проза » Рассказы

2021-06-26T10:56:19+03:00 1.2K 7 18

Защото си жив 🇧🇬

Ще ме чакаш на пустия бряг,
ще ме чакаш, но все е напразно.
Аз ще идвам със всяка вълна -
разпиляна, невидима, жадна.
Ако чуеш как тихо свисти ...

Hathor

Поэзия

2021-06-25T13:06:08+03:00 1.3K 12 21

Късно е 🇧🇬

Късно е.
Облакът плува удавен.
Тъмно е.
Нито една звезда не гори.
Тихо е. ...

Hathor

Поэзия

2021-06-23T12:16:58+03:00 1.1K 8 15

*** 🇧🇬

"Обичай ме, обичай ме!" - шептя
и вятърът подхвана тези думи,
преви надве невръстната гора,
изпрати стон до яростната буря.
"Обичай ме" - от ехото се чу, ...

Hathor

Поэзия

2021-06-17T19:24:47+03:00 777 6 7

Стая №25 🇧🇬

Пътувам си аз и замръквам в някакво малко градче. Странно е, но нямаше табела, за да видя къде съм, но с периферното си зрение виждам някакъв хотел. Просто хотел, няма име. Понеже вече се стъмва, а аз никога не шофирам нощем, спирам пред хотела, паркирам както са ме учили - да ми е лесно за излизане ...

Hathor

Проза » Юмористическая, Другие

2021-06-12T21:34:06+03:00 989 6

Десети живот 🇧🇬

Девет бури във мене си скрил
и загладил си с шепа морето.
Девет гряха за мен си платил -
да ме пуснат при теб на небето.
Девет нощи забравил си ти, ...

Hathor

Поэзия

2021-06-09T19:39:11+03:00 1.2K 8 9

Непотребно сърце 🇧🇬

Тиха гара замръква под розов трендафил,
сянка тръгва полека от празната пейка,
потреперва от хлад под ръждата стрелката,
заминава денят боязливо с прибежки.
Той седи нереален на празната гара, ...

Hathor

Поэзия

2021-06-08T18:29:56+03:00 774 8 13

Тъй стори ми се 🇧🇬

- Сама ли си? - попита мракът.
- Не, как ти хрумна,
имам си звезди...
Не виждаш - в шепите ми падат,
загубени във тъмното души. ...

Hathor

Поэзия

2021-06-01T11:37:20+03:00 995 9 9

Не си ме родила от извор да пия 🇧🇬

Не си ме родила от извор да пия,
от медено утро нектар да събирам,
във нечия пролет - напъпила вишна,
във нечий живот да съм сетна любима.
На горски поток тишината си мия, ...

Hathor

Поэзия

2021-05-26T10:43:48+03:00 810 8 12

Обичай ме, когато не вали 🇧🇬

Прегръщай ме когато не вали,
когато облаците са ефирно бели,
дори и зиме в ледените дни,
във образа ми цял обвит в дантели.
Зад старата поскърцваща врата, ...

Hathor

Поэзия

2021-05-16T11:10:04+03:00 801 4 6

Клетници 🇧🇬

Щастлива съм, че в цялата тълпа
сърцето ти препъна се във мен -
май не е толкоз сляпа любовта,
май вижда всеки поглед замъглен.
И тъжна съм... Понякога не би, ...

Hathor

Поэзия » Любовная

2021-05-15T13:52:34+03:00 943 4 6

Където любовта се съблича 🇧🇬

"Дори Христос не беше в състояние да продаде спасение на доволните грешници."
/Маркъс Сейки/
Всеки сребърен дъжд се превръща във пролет,
тези облаци сиви не ми носят тъга -
щом цъфти във сърцето ми алена роза, ...

Hathor

Поэзия

2021-05-13T17:25:41+03:00 978 5 8

Пропуснат валс 🇧🇬

Понякога мечтаех си за теб,
понякога танцувахме насън
и зимата стопяваше се в пещ,
а топлото ръмеше в потен дъжд.
Понякога не идваше на среща - ...

Hathor

Поэзия » Любовная

2021-05-11T19:49:52+03:00 1.1K 5 7

Завиждат ни 🇧🇬

Завиждат ни, а те не смеят
да бъдат като нас безумни -
за сигурното вечно гледат,
кой колко близост си е купил.
Броят целувки и минути - ...

Hathor

Поэзия

2021-05-08T12:05:39+03:00 856 5 6

Най-тъжната жена 🇧🇬

Най-тъжната жена на мен прилича -
усукала косите си в забрадка,
усмихната, защото е вежлива,
сама за себе си останала загадка.
Най-топлите очи, които гледат ...

Hathor

Поэзия

2021-04-28T18:20:05+03:00 986 10 12

Ще имам ли очи 🇧🇬

Сбогуването много не боли,
но аз останах, исках да те гледам -
и зимата със белите поли,
и угарите в топлото си черно.
Косите ти - разплетена свила ...

Hathor

Поэзия

2021-04-27T11:22:48+03:00 989 3 13

"На Него, от Лора..." 🇧🇬

Не съм посветила на теб нито строфа,
перото се счупи на празния лист.
И как да започна: "На Него, от Лора...
За твоите топли и страстни очи?"...
Мъжете рисуват, жената е трепет - ...

Hathor

Поэзия » Любовная

2021-04-23T14:44:51+03:00 875 3 11