Човек
190 результатов
Телата ни трептят от страст,
преплитайки се във нощта спокойна.
Как примирена съм под твойта власт,
тръпнеща, очакваща, покорна. . .
Телата ни лежат в покой, ...
  1278  10 
Като армия от мравки
буквите работят, за да стане дума.
Думата крещи и провокира,
други думи предизвиква във идея.
Ред по ред, абзац и ето ти контекст. ...
  683 
Тази сутрин див младок
леко се позавъртя край мене.
Помислих, че с кайсиев сок
изцапана съм, дявол да го вземе.
Огледа ме от тук, от там... ...
  925 
Загубих днес добър приятел,
замина надалеч от мен,
Българийо, защо като ласкател
не върнеш всеки гдето е роден!
Разделяш ти приятел от приятел, ...
  550 
Заспиваш ли? Отново уморен?
Почакай, искам само две, три думи,
само сподели деня си с мен!
Какво се случи? Пак ли се загуби
във дрямката на сладкия си сън!? ...
  848 
С дъх на малини и окосена трева,
посреща ме баба на двора, сама.
В очите и радостни сълзи кипят,
ръцете работни прегръщат ме пак.
Кучето лае, тополи шумят, ...
  601 
Нощта настъпва с леден дъх,
телата свои свираме в листата,
глави полагаме на горски мъх,
за топъл лъч моли се душата.
Небе, осеяно със светлини ...
  541 
Душата ми понякога трепти,
дали от болка радост или от тъга?
Божествен глас тихо ми шепти:
-Дишай, не търси смъртта!
Душата ми понякога трепти. ...
  620 
Когато от приятел си предаден,
не знам какъв съвет бих дала аз,
защото не за тази болка е създаден
човек, обичащ до захлас.
Единствено годините ще кажат ...
  840 
И днес, тъй тичам неуморно
да търся щастието радостта,
оказа се съвсем безспорно,
че тя очаквала ме у дома.
Две сини езерца ме срещат ...
  695 
Понякога така не ми върви,
че иде ми да плача безутешно,
животът ми объркан е със дни
и чувствам се тъй сякаш ще е вечно.
Опитвам се да дишам по-дълбоко ...
  557 
Как хубава е моята родина,
дори със изоставени селца,
едва ли някой ще оспори
невероятната и красота.
Душата щом до планините дръзне ...
  2155 
Бих искала да съм Яворов,
за да мога да възпея очите ти.
Бих искала да съм Йовков,
за да мога да разкрия душата ти.
Бих искала да съм жената, ...
  903 
Към теб умът ми устремен е,
тъй те виждам, сякаш пак си тук.
Океанът между нас стаен е,
страшен паж, на нас напук.
Сякаш вчера се понесе в небосклона, ...
  701 
ЗАБРАВИХ
Забравих да плача, когато боли.
Забравих с усмивка да ставам в зори.
Забравих да гледам как страда света
и всичките хора са тъй... без душа. ...
  653 
НОВ ЖИВОТ
Дойде тъй чаканата вест
след тежката, богата сватба
и нов живот роди се днес,
с усмивката си да ни радва. ...
  736 
ВЛЮБЕНИ
Сребърен дъжд се посипва над мен,
мое е лятото, мой е този ден.
Обичам морето, цветята и теб,
любопитния дядо зад стария плет. ...
  798 
Сладък сън танцува във ефира,
камбанен звън, вихъра му спира
и виждам в утрото дъждовно
телата наши, сплетени греховно.
Часът е осем, камбаната го отброява, ...
  764 
ДВАМА
Утрин е и пак поглеждам през прозореца.
Пейзажът, тъй познат, ме озарява.
Сънен гълъб и една самотница
вървят в ритъм общ, а слънцето ги поздравява. ...
  642 
МАЛЪК СЕЧКО
Сняг се сипе над земята
и покрива домовете.
Пак заспала е гората
от студа и снеговете. ...
  1016 
РАЗЛИЧНИ
И слънцето заплака днес, когато
завинаги напусна ти дома,
където срещан си богато
и слушаше на Ероса зова. ...
  652 
Животът ми е капучино,
а любовта ми също като във казино,
рулетката решава как да спре.
Така обърна се играта,
че хаосът обърка ми главата, ...
  959 
ПРИКАЗКА
В мига, когато слънчо скри се
и появи се кръглата луна,
във сънища градчето потопи се,
а цветни образи обгърнаха нощта. ...
  1092 
ПОСЛЕДНО СБОГОМ
Ти тръгваш бавно, накъде?
Изгасва погледът в очите.
А времето продължава да тече,
не се интересува от сълзите. ...
  1234 
Равносметка
Забиваме със страшна жар
обидни думи и постъпки,
болката от нас е дар,
приятелството ни от кръпки. ...
  834 
11 септември
Навсякъде смърт и разруха,
земя посивяла и нищо родено.
Никъде не усеща разтуха
сърцето човешко стаено.
  682 
Как, защо го правя?
Защото имам нужда.
Как чашата си да оставя,
щом изпитвам жажда чужда!
Усещам устните си, тъй напукани, ...
  1645  10 
Купих си млада овошка,
изкопах дупка в двора просторен,
посадих я в деня за Прошка
за да оставя след себе си спомен.
Всеки ден я гледах как расте, ...
  797 
Как хубаво ме караш да се смея,
понякога да плача до зори,
чудесни песни да запея,
дори когато ярост в мен кипи.
Със радост и със мъка ме даряваш, ...
  751 
Загубих се по пътя към успеха
и днес не зная как попаднах тук,
сред хора, търсещи утеха,
утеха търся, удряйки с юмрук.
А вчера сякаш гледах със надежда ...
  1091  10 
Предложения
: ??:??