danda

358 результатов

(без)любовна статистика 🇧🇬

Юлски горещник – три и двайсет следобед,
двеста шейсет и три дни откакто мълчиш.
Снегът ме затрупа, онзи, който започна в десет, на Коледа
и оттогава вали, и вали, и... вали.
Под дебелите преспи, в сърцето на тихото, ...
1.1K 1 9

Джем сешън в полунощ 🇧🇬

Денят костюма си съблече – със хастара наобратно,
звездите матови тела оголиха – необуздани нощни жрици,
дъждът издраска леко стъклените гърбове квадратни,
а тихият им стон се пръсна и смути съня на птиците.
Кресчендото пискливо на пернатите ...
1.1K 11

Лудостта на Купидон 🇧🇬

Полудяха пръстите на вятъра среднощен –
ронят звуци алтови на късен саксофон,
до несвяст танцуват румба клони кльощави,
вълнá и бряг целуват се – с протяжен стон.
Небето е във тъмносин костюм, с пайети, ...
1.2K 9

Разкажи ми за ноемврийската любов 🇧🇬

Кажи ми, моля те, какво е да си влюбен,
когато си на петдесет и пет,
копринени ли сещаш под нозете дюните
и силно ли е, както първи скоч, без лед?
Чувстваш ли, че можеш да летиш отново, ...
1.5K 16

Суша 🇧🇬

Наляха се очите ми с тъга
като душата на река пресъхнала.
Напука се сънят. Дори и капка дъжд не преваля
нощес, ни вчера, нито днес по съмнало.
От изток златният ерген захвана тежък ръченик, ...
891 9

Лековата историйка без поука 🇧🇬

Припознах те вчера (някъде по обед) с един чичко –
с риза на каре, висок, брюнет, със светли дънки,
без да мисля много, отдалече лудо се затичах,
изненадах го във гръб и силно го прегърнах.
Първо – той примря за миг от страшен уплах, ...
710 4

Звездно ноктюрно за вечността 🇧🇬

Много, много време мина, любов моя, смугла,
дъждове заличиха от зениците твойте черти,
сърцето ми спря да брои напразните удари,
защото без теб като ехо отекват еднаквите дни.
Много, много време мина, любов моя, кратка, ...
709 3

Триизмерна нереалност 🇧🇬

Не ми стига сънят. И денят не ми стига,
за да бъда със теб – далече от тебе,
да съшивам реалност от спомен разбридан,
да измислям любов, за да бъда потребна.
Съживявам за кратко тънкостенни минути, ...
729 7

Лека от мъка 🇧🇬

Изгаря утробата – нестинарска жарава,
а е празно, по-празно от смърт е дори,
поглед угаснал в сòлници черни заравяш –
нероденият ден от солта по-малко кърви.
Безгласно надвикваш монотонни камбани, ...
964 13

Защо се усмихва слънцето 🇧🇬

(на Красимир Дяков)
По ръбовете на кръга от делници
погледите ни се срещнаха – в куплети,
ти даже и насън се бориш с мелници,
а аз, дори и побеляла, мисля се за Жулиета. ...
855 1 5

Дъждовна орисия 🇧🇬

Жици свъсиха вежди изписани,
в гримаса се сбръчка небесното чело,
дъжд изхлипа, той така е орисан –
да плаче, преди на път да поеме.
Птици със писък гнездата загърбиха, ...
828 7

Козът на Жокера 🇧🇬

Вече нямам аса, скрити в ръкава на топло.
Дълго, твърде дълго с тебе играхме без коз.
Ти спечели. Аз изгубих. Стига толкова!
Време е всеки да тръгне по свой коловоз
и да разбърка небрежно тестето отново ...
718 3

В огледалото 🇧🇬

В огледалния свят щом надникна,
те са там и кокетно намигат –
няколко бръчици тънки –
незавършен приключенски роман.
Неизменно във ляво, под клепача, ...
763 8

Нахални дни 🇧🇬

Шия изпружиха дните ми,
жадно надникнаха в нощите,
настаниха се там, без да питат,
със пулсиращи слепоочия
и клепачи, от ревност увиснали ...
842 4

Щурчето сънува 🇧🇬

На братя Райкови,
създали детски театър „Щурче”
Виждам – там някъде, в мрака –
две безкрайни цигари блещукат,
два чифта очи изпиват морето, ...
783 4

Принцесата с боклука 🇧🇬

От утре сменям сюжета – в този не мога да дишам.
Ще се усмихвам, даже когато изхвърлям боклука.
Без късмет съм родена и нямам орисници,
всички нови обувки протрих – все от лутане.
Доста крастави жаби целунах. Но нейсе! ...
837 18

Глезла 🇧🇬

Нима не виждаш –
скъсаха се тънките препаски
на ризницата, дето викат ù живот,
а някои казват:
„И ранена ...
811 5

* * * 🇧🇬

Имам още път пред себе си. Неизвървян. Неболедуван.
Несбъднати усмивки в недрата топли на очите ми кълнят,
а в нощите ме чакат птици, с криле от сънища рисувани,
порои нежност в две ръце, жадуват твоите с възторг да напоят.
И питам се - защо добри вълшебства вече не се случват, ...
731 5

Творческа автобиография :) 🇧🇬

Уви, не познавам лично Лаерт,
телефона му нямам дори и в „служебни”,
за капулетското парти нямам куверт,
Монтеки съм и с Ромео си късаме нервите.
Аз не съм Цена и Змей мен не ме люби, ...
1.2K 3

Целунат от първото утро на юни 🇧🇬

Бързаш. На сърцето си ритъма гониш
и на бриза среднощен ронливия смях.
Непристъпен. Храм без амвон и икони,
храм с единствен, невярващ монах.
Полунощно ухажваш луната до лудост ...
1K 13

Счупен хоризонт 🇧🇬

Изгубих сетива между ресниците на незаченатото утре
и чакам да се върнеш – в сянката на непроходилата нощ,
пресях в изопнатите нерви на деня си всички чувства,
а голите им окончания отчупиха от хоризонта сух въпрос.
Защо? ...
902 6

Моето мълчание 🇧🇬

Мълчанието ми е епитафия
над шепа прах от пеперудени криле,
познали ласката на слънцето
и неговия гилотинен блясък,
мълчанието ми е вик по вятъра, ...
1.2K 9

Закръглена до глупост 🇧🇬

Кръг. А аз, в средата на сферичните му вени,
вървейки, отброявам пулса му суров,
не ми се вие свят, а само... цялата Вселена...
И без магия той е омагьосан – от любов.
По периферията му откривам мислите изгубени, ...
805 9

В един-единствен миг 🇧🇬

В единствен миг земята се отвори, приласка ме нежно,
не беше страшно, а неземно, като усмивка на кърмаче,
площадът, суматохата за дъх се лутаха в безбрежие,
небето просветля и чух от щастие как птици плачат.
А после – фойерверки с цвят на магма, луди и затичани, ...
992 2

Субективно или Някой стават с г...ърба нагоре 🇧🇬

Слънце чорлавите си лъчи разреса,
после разпиля ги – в светло петолиние,
две оси под палката на вятъра унесен
неохотно се разпяха – доо, рее, ми.
Червени токчета ритмично закъсняваха, ...
1.2K 14

По пътя към теб 🇧🇬

Тръгнах към теб по сухите вени на слънце залязващо,
нищо в пазва не взех – от косите ми старо злато вали,
под копринени клепки – тежки сапфири проблясват,
снагата ми мрамор, дето стъпя – биле омайно цъфти.
Дълго вървях по петите на вечер проливно дъждовна ...
1K 5

Написано от една приятелка 🇧🇬

Среща нелепа, усмивка - придатък,
две небрежни целувки - „Здравей!”,
аз брилянтно играя просто приятелка,
ти пък изглежда с това си O. K.
Диалогът последвал - крайно „вълнуващ” - ...
950 7

Рикошет 🇧🇬

Стрелях в теб с любов – от упор,
със смях куршума отклоних, преди страхът да прокърви,
раних в сърцето съботното утро,
оловен вятър раната превърза със предпролетни мъгли.
Преглътнах канонада от въпроси, ...
832 7

Светая светих 🇧🇬

Всеки спомен за теб превърнах във храм,
храм без икони, само с восъчни мисли,
свято място, където със тръпнеща длан
преобръщам душата, после тръгвам – пречистена.
Прежадняла, отново се връщам в Светая светих, ...
1K 8

Танц с вятъра по ръба на нищото 🇧🇬

Забравила за себе си, вървях и... срещнах те – случайно,
(градът безсрамно ме излъга – вярвах му, че е огромен)
слънцето без страх лъчи прехапа, за да пазят тайна,
небето със хастара се обърна и звездите си разголи,
уморени, светофарите удавиха се – във кръвта си собствена, ...
1.1K 11

Монолог без грим 🇧🇬

Няма за мен споделена любов,
няма залък, отчекнат безплатно,
няма аса във хазарта-живот,
миг пропилян - плащам стократно.
Нямам кумир, нито призрачен идол, ...
876 9

Той 🇧🇬

Той е смуглата тайна, сплела душата на възел моряшки,
той е тайфун пъстроок – във косите ми търси покой,
той – горчивата тръпка, пелинът, пръснал на стонове чашата,
вятър бездомен, дъх от метличини сини е той.
Той е перлата въздух в перата на гълъб самотен, ...
976 6

Някога... през ноември 🇧🇬

Някой ден ще дойда при теб, с мисълта да остана,
ти ще отвориш с усмивка, ще сложиш кафето да ври,
ще бъде ноември – утрин мъглива и тайнствено ранна...
Ще дойда с дъжда, който в твоите гъсти ресници блести,
мълчаливо ще седна – до прозореца изгревно светъл, ...
2K 1 6

Мигове без багаж 🇧🇬

Случайността е
низ
от закъснели мигове,
които
мълчаливо чакат ...
935 7

На няколко x 100 до... сутринта 🇧🇬

на моята приятелка,
на Веси Михалкова
Приятелко, да идем двете с теб във някой бар опушен
и да поръчаме по две големи - спомени искрящи.
И да говорим! А мъката, научена да е послушна, ...
1.1K 10

Необяснимото и необятното 🇧🇬

Роди ме дъждът, онзи - изгревно чистият
и пови ме изящно в пелени седемцветни,
пролетта ме накърми - с дъх на млади кокичета,
а звезда ме ориса - с любов, от любов като нея да светя.
Морският бриз - на масури косите завихри, хлапакът, ...
1.3K 11

Там на ъгъла 🇧🇬

На ъгъла на твоята и моята усмивка
тъгите ни ще се разминат - уж случайно
и никоя след другата не ще извика,
че срещнат ли се, болката ще е безкрайна...
На ъгъла на пъстрите ни погледи ...
1.3K 17

Щастие в повече 🇧🇬

Токова съм близо до дъха ти,
до невъзможност близо,
до писъци от тишина
и толкова си мой,
че всеки миг безплътен ...
908 5

Стих в сепия 🇧🇬

Сигурно и бавно
полудявам -
вече мога и без теб
да дишам,
от гълъбово ...
817 4

Хвърчилото на липсващите думи 🇧🇬

Едва удържам във ръце невидимата, мимолетна връв на думите,
по-лека и въздушна от перцето на бяла птица в синьото бездрумие,
изплъзва се от силните ми пръсти, ковани дълго в огъня на грижата,
нехае за това, че векове я търся, а бърза към онази топка горе - рижата...
Два свята и една охлузена мечта п ...
845 5