danda
358 результатов
(Авторски текст)
Бе отдавна, случи се в града на любовта
случи се случайно, стана след дъжда.
Бях сама и бързах, закъснявах може би,
в метрото бе задушно – непознати съдби. ...
  667 
Когато се сбогувам със нощта,
а утрото е в бледа пазва скрито,
когато полусънно из града,
проплакват две спирачки на таксита.
Когато в седем късото кафе ...
  469  13 
Рано е още. Много е рано.
Някъде около пет и десет.
Утрото не прилича на рана,
денят тестото не е замесил
за съботни сутрешни кифли, ...
  589 
Преди да си отида ще вали
дъжд нечуван и невиждан.
И вече няма, няма да боли
болката боляла трижди.
Преди да си отида ще сълзù ...
  529 
Морето шепнешком
разказва приказка на старите рибари.
Луната с лек поклон
оттегля се в небесния си будоар.
А нейният блестящ любим ...
  1506 
Когато тревата достигне
ръста на безгрижно дете,
а облак – оловна стигма
дамгоса розовото небе,
когато приятелски устни ...
  1141 
Рисувам най-последната сълза със радост.
Очите ми са сетен вик към нечие небе.
Кръвта във вените ми сигурно е млада,
но вече не достигат разум, кръст и колене.
В галоп, подгонени от детски глъч, ...
  776 
Ще има пак след мене дъжд, луна, зора.
Той, Раят, е измислен дар за всички смъртни.
Животът е безкрайно дълга самота,
стаена тихо в болния ни кътник.
Боли ни не самотното и бездиханно време, ...
  847 
  998 
Посветено
Далече, далече,
където смехът е нетраен,
където сънят е молитвен мираж.
Далече отиваш. След тебе отчаян ...
  657 
  2090 
Безплътният дим на самотни селски комини
обрамчва леко небето накръст, като панделка.
То е бледо, толкова бледо. Почти е незримо.
Сякаш нощеска неспирно са плакали ангели.
В белия двор една дребна женица, почернена, ...
  1663  14 
Есента е... многолико и сложно понятие.
Днес тя кротко ме учи да я разбирам –
с боси стъпки по шумата пише соната
и нехайно оставя вятърът да я изсвири.
После ме ослепява с най-светлия лъч, ...
  1263 
  797 
  864 
в памет на Т.
Човекът, който все се усмихваше
имаше много, много тъжна душа.
Градът щом заспеше уморено-притихнал,
той невидимо скриваше вляво смеха. ...
  830 
Шепа живот, само шепа живот ми остана.
Скучен и лош, скучен и лош, лош и скучен...
Но не го пускам и стискам юмрук като камък.
Впрочем от камъка има много какво да научиш.
Как да мълчиш, а да знаеш красива история, ...
  802 
  903 
Узря ми кожата. Най-после
ще има сили за поредния абсурд –
когато се разголвам чак до кости
издържам всъщност всеки студ...
Порасна самотата ми. И си отиде ...
  868 
  1225  13 
  785 
  982 
И няма въздух в обгорелите полета
на сънищата ни, проядени от липси.
Олющена мазилка, черно-бял портрет,
дантелени завеси с пожълтели истини,
захвърлени кални обувки в мазето, ...
  1081 
Ще дойде време, ще простим
на Любовта детинските капризи.
Наздравица ще вдигнем, ще заспим
в прегръдката на закъсняла близост...
Ще дойде време, сигурно ще спрем, ...
  769 
Тук е невъзможно зелено и тихо.
Не е тихо. Като Господ е нямо,
като благодарна вечерна молитва,
като спяща детска къдрица на рамо...
Само вятърът мудно похърква ...
  921  17 
Барабанѝ във стаята неделна вечер.
Дъждът навън е с вкус на теб.
Сънят е синкав мит. Луната разсъблече
мечти в уискито ми с лед.
Стрелките мъркат в такт. Сърцето дирижира – ...
  2727  30  20 
Искаш ли Луната с теб да поделим,
като торта с лешници и карамел?
За тебе от частта на Армстронг и Олдрин
за мене малко резенче от тъмния парцел.
Искаш ли със теб да пресушим морето синьо ...
  1129 
Отиват си мъжете ни. След тях
една вълна следите им отмива.
Пръстта на пръст, прахта при прах.
Натюрморт – ябълка, любов.
Въпросът е: кое е мъртво и кое е живо? ...
  700 
Най-после заприличах на тъга,
която няма пред кого да си поплаче,
прииждаща наопаки река
от спомени, които вече нищичко не значат.
Най-после заприличах на тъга, ...
  1010  16 
Прости ми, тате!
Прости, че идвам чак сега,
но лятото виновно е –
в сърцето ми разля пожари.
Отне ми време да ги потуша. ...
  751 
Тази есен никак даже не свири по ноти –
ни облак, ни дъжд, ни мъгла в ре минор.
Дългобрадото слънце още влачи хомота
по синята нива, в октомврийския двор.
И е толкова светло, неприлично е някак ...
  1173  10 
Изхвърлих и последните си страхове през борда.
По скелета на нямото ми утро спусна се сълза.
Пропуках бентовете си от предразсъдъци и гордост.
И търсих сламка за спасение. Намирах само суета.
Самалих небето си до мъничък дъждовен облак. ...
  667 
Ще се срути небето всеки момент,
ще се срути, окото му няма да мигне.
Помътня като дяволска глътка абсент
и протяга ръце – до земята да стигне,
да зарови лицето си в рохката пръст, ...
  2117  14  19 
Ще се върна отново
при онова резенче лято,
където се скрихме от хората.
Ще потъгувам, приятелю.
Ще тъгувам за кея, за бриза, ...
  1025  12 
посветено на 95-я юбилей на ДТ „Ст. Бъчваров” – Варна
Мишена е душата на актьора,
мишена сред поле от хиляди очи.
Животът му – на чужд живот суфльор –
забравил текста зад кулисите мълчи. ...
  922 
„ — Послушайте! – Обичайте ме още,
затуй че ще умра!”
М. Цветаева
Написах ли големите си стихове?
Запомних ли минутите на скръб? ...
  838 
В най-прашния ъгъл на стаята
обичта ни очаква амнистия.
Като малко, забравено паяче
си е сплела решетка от истини –
да не влизат бодливи мълчания, ...
  804  11 
В душата ми някой е скитал.
Снощи. По пълнолуние.
Намерих следи от копита
на безразсъдно пришпорени думи.
В душата ми някой е ровил. ...
  921  11 
Тази есен – дива, малка проклетница –
захвърлила ризи, разплела коси от мъгла.
С лениви недели и смръщени петъци.
Без срам, до несвяст се целува с града.
Тази есен – сополиво, нахално цинге, ...
  788 
Отмъщават пак брадатите бръшляни.
Мъстят ми за съсечената глътка въздух.
Ръцете ми целуват. Вместо сбогом – рани
по тях оставят и умират кротко възнак.
Свещта трепти – тъй баба ясно вижда дядо. ...
  851 
Предложения
: ??:??