dansyto
823 результатов
Инстинкти вечно ни обграждат,
обвиват сякаш в жив сме плет.
Цена висока всеки плаща,
да е със себе си зает.
Не са ни нужни висши мисли, ...
  339 
Не ме поправяйте, макар и грешен,
искам да си живея тоз живот
и даже за едни до болка смешен –
неосъзнал се още Дон Кихот.
Преследвам свойте мелници и вятър ...
  626 
Няма да те дам за сто жълтици,
нито за милиони – даже в кеш.
Чакал съм те в пролет с ято птици,
мойто "всичко" за да окрадеш.
Без да питаш взимай – аз ти давам ...
  488 
Пак трябва да се сее, щом се съмне,
това е участ и съдба е наша.
Но след това какво ли ще покълне,
дано да не е само слама прашна?!
Че най – модерната ни днес култура, ...
  386 
Понякога усещам, че умирам,
тогава нещо ново в мен се ражда.
Не ми е лесно смисъл да намирам,
щом даже за доброто днес се плаща.
Вървя по разнебитени пътеки, ...
  301 
Щом лятото разгърне си крилата,
сърцата за любов ще ни отвори.
Дошъл е сякаш раят на земята –
безкрайни са душевните простори.
Игри и глъч, усмивки и надежда, ...
  401 
Жонглира Той със нас, безкрай жонглира,
върти съдбите в неизвестен ход,
подмята ни и топките не спират,
разбърква ни във сферата – живот.
Едни изгряват, другите се скриват, ...
  422 
Защо, Живот ме връщаш отначало –
ти ме обърка, значи ти грешиш!?
Разравяш ме, като земя със рало,
но има ли какво да засадиш?
Пречупи ли се отведнъж стъблото, ...
  355 
Тя е силует, проблясващ в мрака,
изгрева е – утрото я чака.
Тя е лек, от който да отпия,
зареден със тайна орисия.
Тя е Слънце, галещо октомври ...
  381 
Дали това е просто тишина?
Отронен лист от вятъра избяга,
пропърхват нежно птици със крила,
а после дъжд притихнал леко пада.
Дали това е просто тишина? ...
  568 
Аз няма да те изоставя, няма,
ще надживея всичките несгоди,
забъркали житейската ни драма,
гарнирана с неканени прокоби.
Аз ще остана, с тебе ще остана, ...
  488 
Видях ли те, дали мираж не беше,
но стана топло в моята душа?
Бях сигурен – пред мене ти стоеше,
а виждах само цветна светлина.
Тя озари ме, леко ме повдигна – ...
  420 
Намерих те, когато спрях да търся –
отгоре Господ сякаш те свали.
Изваял те е ювелирно с пръсти
и ти е дал купчина със стрели.
Стрела за сила и стрела за слабост, ...
  493 
Луната – твърде често бледа,
стои сред синкав небосклон.
Но пълнокръвна, затъмнена
е като в дяволски закон.
Веднъж на сто години – казват, ...
  442 
Щом младост има – розово се вижда,
гори разпалено въображение.
В невинните души вълни прииждат
с желание и радостно вълнение.
На тях приляга им безгрижност дива ...
  492 
Красиви думи казвах или смешни,
свещени мисли имах или грешни?
С мечти завързан съм – неизживяни,
а пламъците ми отварят рани.
И вихрените въгленови бури – ...
  380 
Недей ме разпилявай като пясък,
стопил се в шепа, докато вървиш.
Ти казваше, че моя страстен блясък
със нищо няма да го замениш.
Превърна ме във дребни песъчинки, ...
  387 
Аз сам ще стигна някак до прибоя –
съвсем наблизо е, там зад завоя.
Да удрят ме вълните побеснели,
та всичкото у мен да се избели.
Почувствах се тъй омърсен и черен, ...
  319 
Днес казаха ми, че съм прекалявал
със моите премерени слова.
По-ценни ще били са, ако слагам
във месеца по четири едва.
Но аз, глупакът още продължавам, ...
  650  11 
Плътта ми – отпечатък във калта,
по нея се щамповат всички рани.
В очите, по лицето и гърба,
прозират сполетелите ме драми.
Плътта – на пристан корабно въже – ...
  1061  11  15 
Не искам да споря,
нито да говоря,
не искам да слушам за други дори.
От безброй лъжи
имам адска умора, ...
  349 
Какво е лятото, какво е лято? –
небе със слънчеви лъчи полято,
ухание на билки и надежда,
дъга, която дълго в мен се вглежда.
Какво е лято, ако не усмивка ...
  397 
(На Васил Левски – Апостолът на свободата)
Не смеех да зачена стих за тебе –
тъй необятен, толкова велик!
Едва ли мойта мисъл ще успее,
да те обгърне в яркия ти лик? ...
  481  10 
Във тебе аз море безбрежно виждах
с нестихващ порив в сините очи.
Стихия мощна дето все приижда,
обгръща ме със яростни вълни.
Безмерна шир или стихийна драма, ...
  404 
Два облака се сблъскаха през юли
и после дъжд пороен заваля.
Окъпа той дръвчетата със дюли,
обля със сила сухата земя.
А всичко случи се след гръм чутовен, ...
  533 
И едно Обичам те ми стига,
щом притворил съм очи във мрака.
Топлината нежно ме облива,
сякаш слънце греe в юлско лято.
И едно Обичам те ми стига, ...
  599 
Любов ли е, ако не заболи,
дори в една секунда от безкрая?
Сълзи, но и усмихнати очи,
прехвърлящи ни от ада и към рая.
Една безмълвност двама ни мори ...
  378 
Обзе ме оня неочакван трепет,
заключен в чара мек на пролетта.
Разлистен юни с галещия шепот
на лилии и езерна вода.
Не го заменям с нищо тоя шепот, ...
  395 
Къде са ни поетите, къде?
А все по-нужни са такива птици,
щом сме подвили пак снага на две,
зависими от жалки политици.
Недейте слуша думите им, спрете! ...
  370 
Глупак съм аз, наивен съм глупак –
допускам всеки без резерв, предел.
И ставам във душата си сирак,
разкъсван – безразсъден риск поел.
Глупак, защото винаги помагам, ...
  639 
Научи ме дните да обличам
в буйни песни, в галещи лъчи,
бос в ливади до безспир да тичам,
да обяздвам морските вълни.
Научи ме щедро да мечтая ...
  343 
Нали ми обеща, че в късна вечер,
горещо – дива ще си под липата
и аз – едно подлъгано човече,
очаквах до безкрай сред аромата.
На цъфнала липа – приют за двама ...
  364 
Въобще не мислех днес да ви разказвам,
музата ми съвсем се изпари.
От тия жеги истински се смазвам,
не правя нищо, толкоз ме мързи.
Какво ми трябва в тоя припек, задух, ...
  457 
Нима съм лош, че с болка преоткривам,
фалшивото в красивите ти думи?
И пак съм лош когато те разкривам,
как лесно ме заместваш "тайно" с други.
А лош ли съм, че виждам във очите, ...
  541 
От твойта мерзост глътка ще отпия,
щом и това ми отреди съдбата.
Тя подсладена бе чрез орисия,
че даже не засяда на душата.
От твойта пошлост глътка ще отпия ...
  337 
Когато някой пише ти се дружка,
а стреля те със думи като с пушка
и после казва ти, че тез куршуми –
пронизващи, били най-честни думи.
Че тия думи вкарвали те в релси, ...
  362 
Биологията също е изкуство,
освен, че е отколешна наука.
Проучва тя творение изкусно –
природата ни дивна, прословута.
Нали красиви лебеди, делфини ...
  881 
В сърцето ми ехти на лято,
потънал нежно в маранята
жадувам ярките му дни,
обляни в топли светлини.
Отрано птичи гласове, ...
  470 
На разсъмване нежно блести
от зората – оранжева свила.
На разсъмване се прероди,
вън росата в дъга цветнокрила.
На разсъмване тихо мълвим, ...
  532 
Жесток дуел във мене се провежда,
сражават се пороците с честта.
И тази битка се до кръв довежда,
обгърната от яростна мъгла.
Бият се вътре „гладните хиени“, ...
  265 
Предложения
: ??:??