dansyto (Данаил Таков) - Произведения

Осмомартенско 🇧🇬

Това е ден на обич и зюмбюли,
това е ден на нарциси и мед.
Със слънчеви лъчи, като през юли,
от щастие и от любов обзет.
Витае аромат на ранна пролет, ...

dansyto

Поэзия

2019-03-09T09:58:14+02:00 512 2 5

Мастилена отрова 🇧🇬

Опитвам се да бъда като лист,
пропит с мастило черно и тревожно.
Не търся ръкопляскания, бис –
преравям пътя, търсейки изконно.
Дори една-единствена душа, ...

dansyto

Поэзия

2019-03-08T08:05:29+02:00 436 3 6

"Безстойностно" 🇧🇬

Така сме устроени – търсим стойност*,
какво е туй, кажете ми, кажете!?
А може би за всеки е различно,
зависи от мерилото в ръцете.
Не, всъщност всяко нещо има стойност, ...

dansyto

Поэзия

2019-03-07T10:34:22+02:00 409 3

Неукротени сънища 🇧🇬

Завих се с непробудна тишина,
крилата уморени си положих.
И сгуших се в разстланата мъгла –
в очите ми лениви леко гложди.
Земята ме повика – няма свян ...

dansyto

Поэзия

2019-03-06T15:16:03+02:00 535 4 6

Не мрънкай, няма подарена Свобода 🇧🇬

С какво е Свободата ни сравнима?
Нима токова нещо съществува?
За много още е недостижима
и с кръв от векове я все бленуват.
Защото свободата няма равна, ...

dansyto

Поэзия

2019-03-05T11:02:20+02:00 347 2 2

Тя, грее вечно – Шипченската слава 🇧🇬

Молете се за вашите души,
че техните во веки не умират.
А оня връх клокочи, не мълчи
и тътенът от урвите извира.
Сърцето щом е българско, тогаз ...

dansyto

Поэзия

2019-03-02T12:36:28+02:00 473 6 11

Пролетта е новата надежда 🇧🇬

Разкъсаха се облаците сиви,
залят бе небосвода в светлина.
Затичаха хлапетата – игриви,
щом стопли се студената земя.
Окичваха се с мартеници цветни, ...

dansyto

Поэзия

2019-03-02T11:02:04+02:00 467 3 3

Март 🇧🇬

Започваш със червено-бяла прежда,
закичена за здраве и любов.
И сетне дните твои се нареждат,
един след друг със мощ на порив нов.
Понякога си мразовит и снежен, ...

dansyto

Поэзия

2019-02-28T08:25:57+02:00 508 4 8

Светлината е живот 🇧🇬

Във всяка светлина откривам звездност,
във слънчев лъч – усмихнато небе.
В зората – вяра смислена, потребност,
а в залеза – оранжево море.
И всеки блясък порив е на радост, ...

dansyto

Поэзия

2019-02-26T13:20:27+02:00 583 4 4

На Чочо и Иван 🇧🇬

Кой забравя мъжките момчета,
нищо че съдбата е жестока?
Вечно със души са на хлапета,
за които - Честност - не е стока.
За които доблестта е мяра, ...

dansyto

Поэзия

2019-02-24T15:44:53+02:00 541 2 6

В тишината 🇧🇬

Не съм попил напразно тишина,
поемах жадно нейната прегръдка,
и всяка устремена в мен стрела
бе сливане, към всеобятност стъпка.
Защото в тишината преоткрих, ...

dansyto

Поэзия

2019-02-23T16:32:16+02:00 644 3 13

Болката отляво има право 🇧🇬

Болката отляво е живот,
устремът от който сме попили,
радост от израсналият плод,
сокът на житейските ни сили.
Болката отляво е любов, ...

dansyto

Поэзия

2019-02-22T11:07:50+02:00 597 2 5

Недей да мамиш, Февруари 🇧🇬

Защо така ме лъжеш, Февруари,
защо ме топлиш, сякаш си април?
Аз знам, че криеш снежните воали,
подлъгваш ме да мисля, че си мил.
Бъди суров, такава е съдбата ти, ...

dansyto

Поэзия

2019-02-20T08:39:55+02:00 386 2 6

За Апостола е трябвало, народе… 🇧🇬

Черен гарван молел опрощение,
ледено бесило там треперело.
Още жив, а хората в забвение
пратили го – пушките немеели.
Ех, народе лесно ли заспивал си ...

dansyto

Поэзия

2019-02-19T04:21:15+02:00 556 4 4

Гладни за лустро души 🇧🇬

Толкова душѝ...и всяка в нужда,
с болките, тревогите, страха.
Щом е друга, с етикет е – Чужда,
даже не изпитваме вина!
Толкова души, а малко обич, ...

dansyto

Поэзия

2019-02-15T22:17:18+02:00 542 3 7

С душа намигна ми 🇧🇬

Чувам ли те или дъжд ръми,
дъжд, напомнящ сълзите на Бога?
Ромон на разкъсани води,
песен на разплискана тревога!
Чувам ли те в окъсняла нощ ...

dansyto

Поэзия

2019-02-15T00:06:37+02:00 593 5 5

И падаме, и ставаме – до гроб… 🇧🇬

Каква ли беше тая орисия,
какъв бе тоя нескончаем път?
Дали не си с направена магия,
родино – дала земната си плът?!
Създадена начело с Аспаруха, ...

dansyto

Поэзия

2019-02-13T00:15:21+02:00 738 8 14

Наивността е пропаст 🇧🇬

Аз сигурно съм вече полудял,
защото на четирдесет и четири,
все още въобще не съм успял,
наивността да раздробя – тя пречи ми!
Във тоя свят от грубост оскотял ...

dansyto

Поэзия

2019-02-11T09:27:31+02:00 659 6 8

Съботно 🇧🇬

Събудих се – девети февруари
и някак леко чоглаво ми беше.
С приятелите бяхме се събрали
снощи и доста водка поизтече.
Харесвам петъците – хем умора, ...

dansyto

Поэзия

2019-02-10T09:46:33+02:00 571 3 6

Ако си честен, си в графа – различен 🇧🇬

> Откакто свят светува
>
> все мазният отгоре плува.
>
> Радой Ралин ...

dansyto

Поэзия

2019-02-08T01:14:08+02:00 809 9 10

Река тече 🇧🇬

Не ме разколебавай да открия,
частицата, която ни възражда.
В душата ли, в сърцето ли се крие,
неистово - неосъзната жажда?!
Щом дишаме – тя в нас гори безспирно ...

dansyto

Поэзия

2019-02-07T11:28:52+02:00 609 2 4

Ще се възродя, ще бъда 🇧🇬

Когато ме захвърлиш, като плява
и ме забравиш – още на мига.
Да знаеш, нещо мъничко остава,
да гложди вечно твоята душа.
От всеки образ има отпечатък, ...

dansyto

Поэзия

2019-02-06T01:00:48+02:00 417 4 5

Народ, та дрънка 🇧🇬

Абе…, уникален сме народ,
кой така с „чалъм“ ни моделира?!
Искаме си жалкият хомот,
чуждите ни гледат с кеф сеира.
Пълно е с мазни́ци, подлеци, ...

dansyto

Поэзия

2019-02-05T00:12:44+02:00 602 3 3

Бяло и Червено 🇧🇬

Червеното – във вените кръвта,
червеното – разчуствана жарава,
червеното – на гроздето цвета
във младо вино, дето отлежава.
И бялото – мек ангелски разкош, ...

dansyto

Поэзия

2019-02-03T21:20:34+02:00 580 5 6

Сам... не значи самота 🇧🇬

Да бъдеш сам – не туй е самотата,
че да ме вкарва в незаслужен грях.
И тя си търси пристана, горката –
да ме затисне, като похлупак.
Но знам, че тя на всеки е в душата – ...

dansyto

Поэзия

2019-02-02T10:52:36+02:00 353 3 2

Неустоимо 🇧🇬

Докосвам те – ръцете ми са гладни
за разгорялата магия – страст.
Поемат ме стихиите грамадни –
обречен съм, изгубил всяка власт.
По кожата ти капчици избиват, ...

dansyto

Поэзия

2019-02-01T11:41:53+02:00 486 3 4

В жестоката прегръдка на облаците 🇧🇬

С ръце разкъсвам облаците сиви –
опитвам да отпуша светлината.
Душите ни да се почувстват живи,
да се отпуснат меко в топлината.
Но те ме наблюдават – онемели, ...

dansyto

Поэзия

2019-01-31T22:17:42+02:00 439 6 10

Очите ми 🇧🇬

Очите ми – замръзнали кристали,
не се изпълват с твойта светлина.
Отворени – тъй дълго са стояли,
че станали са ледени зърна.
И сякаш нямат цвят, и в тях е пусто, ...

dansyto

Поэзия

2019-01-30T02:28:06+02:00 649 3 7

Хора разни, луднали съдби 🇧🇬

По покривите бели се разходих–
вихрушка съм със леден силует.
Прозорчета на къщи поразтворих –
да зърна исках аз уюта мек.
Видях звънлива радост и усмивки ...

dansyto

Поэзия

2019-01-29T01:03:24+02:00 432 3 11

Следи 🇧🇬

Не гледай в мен – очите ми са тъжни,
не искам да попие в теб тъга.
Вървях безспир по улеите стръмни,
сдобих се с рани, с болки от света.
Не ме докосвай – вече лед съм само, ...

dansyto

Поэзия

2019-01-27T16:02:31+02:00 452 3 7

***** 🇧🇬

Мислех си за дума като – Колко,
откъде се появи в света?
Колко време, колко нощи? Болка –
антисила, адска самота!
Колко обич, колко страсти? Подлост – ...

dansyto

Поэзия

2019-01-26T00:17:19+02:00 570 3 7

Понякога и някъде, и там... 🇧🇬

Понякога потрепвам като лист –
откършен лист, сред вятърния полъх
на августовски неочакван бриз,
погалил вечерта широкопола.
А някога съм толкова разбит, ...

dansyto

Поэзия

2019-01-25T00:30:41+02:00 435 3 5

Било е… 🇧🇬

Дори да ме подмамваш, като куче –
бездомно, уморено и самó.
Каквото „беше“, всичкото приключи,
сега остана в мен едно – „било“.
Ще скитам, ти недей ме съжалява – ...

dansyto

Поэзия

2019-01-24T17:57:31+02:00 601 5 6

Срамната сага за изтребителите 🇧🇬

Хайде да си купим изтребител –
Грипен, Юрофайтер или ЕФ*!
Те са за държавата лечител,
ще летим и в нужда, и за кеф.
Ала нещо скарахме се вече, ...

dansyto

Поэзия

2019-01-23T00:44:37+02:00 409 2 4

Сърце 🇧🇬

Защо те имам в себе си – Сърце,
защо Творецът сложи те и в мене?
Без теб ще бъда лек, като перце,
от твоя грохот пълен съм с проблеми.
Ти правиш ме да съм незнайно друг – ...

dansyto

Поэзия

2019-01-20T19:45:24+02:00 566 4 5

Танц 🇧🇬

Примигва – тя, той – гордо се изправя,
телата раждат обща топлина.
Очите му я обкръжават жадно
и тя се впуска в дивната игра.
Поема дъх, завъртане, прегръдка, ...

dansyto

Поэзия

2019-01-19T02:29:41+02:00 788 4 7

До Любовокрушителката 🇧🇬

Когато в снеговете – януарските,
спотайва се несбъдната – магията.
И вихърът, със сили ягуарски е,
превърнал те във ледена. (Стихията).
Тогава събери кураж във себе си, ...

dansyto

Поэзия

2019-01-18T04:35:16+02:00 704 3 7

Кажи ми, Защо 🇧🇬

Взривяват се бомби – умират деца,
убиват животни – хора без сърца.
Водата завземат – продават я кеш,
Земята запалват, все едно е свещ!
Кажи ми, Защо?! ...

dansyto

Поэзия » Гражданская

2019-01-17T11:31:26+02:00 562 4 4

Една китара ми напомня лятото 🇧🇬

Една китара ми напомня лятото –
окъпаните в зноя сладки дни,
обгърнати на слънцето във златото
и на росата в свежите следи.
Китара звънка – струните опънати, ...

dansyto

Поэзия

2019-01-16T13:21:52+02:00 550 5 11

Не е ли по-добре 🇧🇬

Не е ли по-добре да онемея –
изричам ли най-верните слова,
че всяка дума камък е – не смея,
да хвърлям аз, по чуждите тела?!
Не е ли по-добре да оглушея, ...

dansyto

Поэзия

2019-01-15T12:34:54+02:00 505 2 9