dansyto
823 результатов
Китайска капка тялото пронизва
и всичко разрушава вътре в мен.
От размисли душата ми подгизва –
в неистов гняв на мрежите съм в плен.
Не е виновен никой с чуждо име, ...
и всичко разрушава вътре в мен.
От размисли душата ми подгизва –
в неистов гняв на мрежите съм в плен.
Не е виновен никой с чуждо име, ...
542
2
7
Били сме изградили демокрация –
най-справедливият измислен строй.
А всъщност се оказа излагация,
несвършващият български завой.
Направен беше план, доста отдавна, ...
най-справедливият измислен строй.
А всъщност се оказа излагация,
несвършващият български завой.
Направен беше план, доста отдавна, ...
2055
11
25
Природата – творецът на земята,
заспива и събужда се от сън.
Рисува красоти и без отплата
развихря непрестанно багри вън.
Ливадите красиви, пъстроцветни ...
заспива и събужда се от сън.
Рисува красоти и без отплата
развихря непрестанно багри вън.
Ливадите красиви, пъстроцветни ...
679
4
8
По вятъра изпращам ти душа –
оголена, трептяща, изтерзана,
политнала над земните недра –
не ме е страх без нея да остана!
По вятъра изпращам ти душа, ...
оголена, трептяща, изтерзана,
политнала над земните недра –
не ме е страх без нея да остана!
По вятъра изпращам ти душа, ...
599
3
13
На себе си ще бъда аз учител –
така ще стана своя ученик.
На собствени терзания – лечител,
на греховете свои – мъченик.
От мъката ще сътворя надежда, ...
така ще стана своя ученик.
На собствени терзания – лечител,
на греховете свои – мъченик.
От мъката ще сътворя надежда, ...
600
3
8
В стаята влязох, ти се бе покрила
с копринен розов цвят – красив воал.
А вътре в мене струната засвири –
въздигнат ли съм или оскотял?
Погледна ме – очите ти кристали, ...
с копринен розов цвят – красив воал.
А вътре в мене струната засвири –
въздигнат ли съм или оскотял?
Погледна ме – очите ти кристали, ...
458
1
1
Какво е искал авторът да каже?
Този въпрос преследва ме до днес!
Той писал е, решил е да разкаже,
своите истини в прочувствен текст.
И ако той не стигне до сърцето, ...
Този въпрос преследва ме до днес!
Той писал е, решил е да разкаже,
своите истини в прочувствен текст.
И ако той не стигне до сърцето, ...
676
6
8
Нека всеки опита за ден да забрави,
мъка, болка, тъга и сълзи.
И за миг във душата си, да си представи
смях и радост сред слънчеви дни.
Казват само глупакът бил годен за щастие, ...
мъка, болка, тъга и сълзи.
И за миг във душата си, да си представи
смях и радост сред слънчеви дни.
Казват само глупакът бил годен за щастие, ...
1089
4
4
Защо си като дива просякиня,
защо Съдба – заслужих ли го аз?
Който ме стигна, той ме и подмина,
посока търся, ала без компас!
Защо ме разпиля, че да бесувам, ...
защо Съдба – заслужих ли го аз?
Който ме стигна, той ме и подмина,
посока търся, ала без компас!
Защо ме разпиля, че да бесувам, ...
506
4
6
Важни сте ми днес, добри сърца,
затуптяли в радостна усмивка.
Важни сте ми за да разбера,
че сте в поетичната колибка.
Важни сте ми днес, добри сърца, ...
затуптяли в радостна усмивка.
Важни сте ми за да разбера,
че сте в поетичната колибка.
Важни сте ми днес, добри сърца, ...
550
7
6
Не са ли снеговете ни воали,
обвили с белотата си земята,
в сребрист пейзаж под слънцето изгряли,
след вихрен танц на зимата в снагата?
Не са ли снеговете ни магия, ...
обвили с белотата си земята,
в сребрист пейзаж под слънцето изгряли,
след вихрен танц на зимата в снагата?
Не са ли снеговете ни магия, ...
614
3
4
Когато утринта очи разтърка
и се събуди в мразовит декември.
Сребрист пейзаж студа навън забърква –
ледът е заблестял в искрящи перли.
В небето засиява нежно Слънце ...
и се събуди в мразовит декември.
Сребрист пейзаж студа навън забърква –
ледът е заблестял в искрящи перли.
В небето засиява нежно Слънце ...
595
5
5
В мечтите си съм толкова добър,
ала така ли всъщност е наяве?
Та всеки носи в себе си кахър,
а някак все не вижда му прояви.
Създаден съм – човешко същество ...
ала така ли всъщност е наяве?
Та всеки носи в себе си кахър,
а някак все не вижда му прояви.
Създаден съм – човешко същество ...
433
5
4
Не всеки стон е болка от обида,
не всеки възглас – радостен фанфар.
Животът нишките от нас разприда,
а после подреди ни в битпазар.
Тъгата там не струва нищо вече, ...
не всеки възглас – радостен фанфар.
Животът нишките от нас разприда,
а после подреди ни в битпазар.
Тъгата там не струва нищо вече, ...
653
4
6
Красивите очи не се затварят,
дори когато адски са далече.
Искрите им живот неспирно палят
и бавно те превръщат във обречен.
Красивите очи чертаят вечност ...
дори когато адски са далече.
Искрите им живот неспирно палят
и бавно те превръщат във обречен.
Красивите очи чертаят вечност ...
608
6
9
Римуваният стих бил стихоплетство,
не е било поезия, ми казват.
Та значи още там, във мойто детство,
аз спомени за стихоплетци пазя.
Много велики български поети, ...
не е било поезия, ми казват.
Та значи още там, във мойто детство,
аз спомени за стихоплетци пазя.
Много велики български поети, ...
856
9
10
Свири́ китаро в тая нощ разлюбена,
свири́ докато има сила в теб.
Възпей любов, която бе изгубена,
започнала със сладостта на мед.
Свири́, нека са тъжни всички улици, ...
свири́ докато има сила в теб.
Възпей любов, която бе изгубена,
започнала със сладостта на мед.
Свири́, нека са тъжни всички улици, ...
541
2
1
Аз тичам в нацъфтели лавандули –
лила-та е цветът на моя свят.
Ще тичам, нека полъха ме брули
със своя неподправен аромат.
Това не цвят е само, а фурия – ...
лила-та е цветът на моя свят.
Ще тичам, нека полъха ме брули
със своя неподправен аромат.
Това не цвят е само, а фурия – ...
635
5
8
Страхувам се, че ставам безразличен,
че все по-рядко чужда болка плача.
Живеем в свят лустросан и приличен,
но външно – вътре други са нещата.
Страхувам се, че пак съм беззащитен, ...
че все по-рядко чужда болка плача.
Живеем в свят лустросан и приличен,
но външно – вътре други са нещата.
Страхувам се, че пак съм беззащитен, ...
504
4
7
Една любов тръпне от страст разтърсена,
опустошителна, нестихваща любов.
Тя цял живот от мене беше търсена,
една любов, като завинаги – до гроб.
Една любов, родила се в преддверие ...
опустошителна, нестихваща любов.
Тя цял живот от мене беше търсена,
една любов, като завинаги – до гроб.
Една любов, родила се в преддверие ...
708
6
11
Докосни ме по ръката като птица,
долетяла да се скрие от студа.
Аз подадох и́ със пръстите трошица,
тя погали ме с нежните си пера.
Докосни ме, ти си приказната птица, ...
долетяла да се скрие от студа.
Аз подадох и́ със пръстите трошица,
тя погали ме с нежните си пера.
Докосни ме, ти си приказната птица, ...
305
2
1
Обзе ме аромат на зрели дюли,
на ябълки и круши – сочен плод.
И есента ще трябва да обрули,
жадувана реколта – благ живот.
Берачите поемаха в ръцете - ...
на ябълки и круши – сочен плод.
И есента ще трябва да обрули,
жадувана реколта – благ живот.
Берачите поемаха в ръцете - ...
1255
2
Аз равното съм – ти си планината.
Аз – яростни вълни съм, ти – брегът.
Аз съм студеното, ти – топлината.
Аз пролет съм, ти върху мен – снегът.
Аз огънят съм, ти пък си водата. ...
Аз – яростни вълни съм, ти – брегът.
Аз съм студеното, ти – топлината.
Аз пролет съм, ти върху мен – снегът.
Аз огънят съм, ти пък си водата. ...
603
2
2
Едничка свещ догаря във душата ми,
не огън буен, нито клада зрелищна.
Тих пламък, крехка светлина във мрака ми
отвътре – моя си е и е прелестна.
Тя лесно може да изгасне, вятъра ...
не огън буен, нито клада зрелищна.
Тих пламък, крехка светлина във мрака ми
отвътре – моя си е и е прелестна.
Тя лесно може да изгасне, вятъра ...
533
7
11
Недей ме спирай, аз ще съм звезда,
една такава малка и далечна.
И въпреки това ще озаря,
две тръпнещи сърца на първа среща.
Понякога зад облаци ще спя, ...
една такава малка и далечна.
И въпреки това ще озаря,
две тръпнещи сърца на първа среща.
Понякога зад облаци ще спя, ...
591
5
7
Ще мога ли да се пренарисувам,
да избуя, притиснат от бетона?
В душата моя сякаш още плуват
мечти, които да разкъсат броня.
Не искам да съм тяло, а процеси, ...
да избуя, притиснат от бетона?
В душата моя сякаш още плуват
мечти, които да разкъсат броня.
Не искам да съм тяло, а процеси, ...
508
6
4
„Системата е гнила“, фразата ще остане,
а хора придобиха нечувано има́не,
вече са милиардери – в дворци са, не във къщи,
а ти само се дзвериш и фацата намръщил,
се маеш – к`во ли стана, за някои е кофти, ...
а хора придобиха нечувано има́не,
вече са милиардери – в дворци са, не във къщи,
а ти само се дзвериш и фацата намръщил,
се маеш – к`во ли стана, за някои е кофти, ...
679
3
10
Простащината е непобедима,
за жалост, колкото и да се мъчим.
Тя в гените ни тъй се е внедрила
и непрестанно, паразитно смуче.
А ние като всяка група земна, ...
за жалост, колкото и да се мъчим.
Тя в гените ни тъй се е внедрила
и непрестанно, паразитно смуче.
А ние като всяка група земна, ...
693
4
8
Сред есенните стъпки на ноември,
присвирва неприветливият студ.
И в краските му – от златни до черни,
понякога се чувствам като луд.
Но тая лудост май е оправдана, ...
присвирва неприветливият студ.
И в краските му – от златни до черни,
понякога се чувствам като луд.
Но тая лудост май е оправдана, ...
603
2
3
Колко сме крехки, колко сме чупливи,
а се държим сякаш сме от стомана?!
Духът крепи ни, затова сме живи,
и него трябва ловко да измамим.
С илюзии се храним и с надежди, ...
а се държим сякаш сме от стомана?!
Духът крепи ни, затова сме живи,
и него трябва ловко да измамим.
С илюзии се храним и с надежди, ...
460
5
6
Ноември не е като отпреди.
Със своята златиста перелина,
обгръща ни в красиво – топли дни,
подлъгва, сякаш че не идва зима.
И слънцето не ни обръща гръб, ...
Със своята златиста перелина,
обгръща ни в красиво – топли дни,
подлъгва, сякаш че не идва зима.
И слънцето не ни обръща гръб, ...
630
3
3
Душите ваши в нас витаят още –
мир на праха ви, Господ да прости!
Прекараните общи дни и нощи,
завинаги прокараха следи.
Живи са спомените, натежали, ...
мир на праха ви, Господ да прости!
Прекараните общи дни и нощи,
завинаги прокараха следи.
Живи са спомените, натежали, ...
634
5
7
Когато доста дълго си живял,
годините рисуват по лицето,
описват как живота си разбрал
със всичките игри на битието.
И радост че изпитвал си, любов, ...
годините рисуват по лицето,
описват как живота си разбрал
със всичките игри на битието.
И радост че изпитвал си, любов, ...
525
8
8
Ех, рана ти си ни – кървяща, болна,
земя си българска много преди
с дела да задушат те – недостойни,
за теб отвътре още ни боли!
Виновни всички сме и си го знаем, ...
земя си българска много преди
с дела да задушат те – недостойни,
за теб отвътре още ни боли!
Виновни всички сме и си го знаем, ...
616
7
9
Пренесе ме далече твойта песен –
славеева, отново към мига,
на радостта сред сочно – дива есен,
преобразила в страст една тъга.
И щом ме връщаш насред тая лудост, ...
славеева, отново към мига,
на радостта сред сочно – дива есен,
преобразила в страст една тъга.
И щом ме връщаш насред тая лудост, ...
555
3
4
Не съм с морал на мъдър философ,
нито богат, нито красив и даже,
не искам там, на моя послеслов
да пише – Времето ще си покаже!
Не е това житейския компас, ...
нито богат, нито красив и даже,
не искам там, на моя послеслов
да пише – Времето ще си покаже!
Не е това житейския компас, ...
644
2
2
Кресливи майки, нагло ги нарече,
а пък децата – ужким били болни.
А всъщност най-кресливото човече
е той – трезвен, а с думи алкохолни.
Това ни ръководи, управлява, ...
а пък децата – ужким били болни.
А всъщност най-кресливото човече
е той – трезвен, а с думи алкохолни.
Това ни ръководи, управлява, ...
575
5
5
Косите ти се разпиляха нежно,
връз топла гръд, жадуваща милувка.
Да те обгърна беше неизбежно –
в пустиня ти си, аз съм водна глътка.
Обречени сме, всичко друго - вятър, ...
връз топла гръд, жадуваща милувка.
Да те обгърна беше неизбежно –
в пустиня ти си, аз съм водна глътка.
Обречени сме, всичко друго - вятър, ...
622
5
9
Ако можех да съм Слънцето през май,
бих те топлил аз, дарил те бих с надежда,
бих те галил нежно, без да има край
никога друга не ще бих и поглеждал.
Ако можех да съм августовски дъжд, ...
бих те топлил аз, дарил те бих с надежда,
бих те галил нежно, без да има край
никога друга не ще бих и поглеждал.
Ако можех да съм августовски дъжд, ...
748
8
11
Какво си ти?! – немирно-волен въздух,
решил платната земни да надуе?
От запад ли ще дойдеш или изток –
изпъваш клони и дървета брулиш!
Косите ще разрошиш на момиче, ...
решил платната земни да надуе?
От запад ли ще дойдеш или изток –
изпъваш клони и дървета брулиш!
Косите ще разрошиш на момиче, ...
699
3
7
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
