Довереница (Дочка Василева) - Произведения

Гневът през зимата 🇧🇬

Стела беше най-хубавото нещо, което му се беше случило през целия му живот...
Вчера, след погребението ù се усещаше някак празен и толкова малък и изплашен, колкото беше в деня, в който тя го откри гладен, премръзнал и мръсен до вратата на градската библиотека където Стела работеше тогава... В очите ...

Довереница

Проза » Рассказы

2011-09-28T18:50:46+03:00 1.2K 16

Будни отпечатъци 🇧🇬

И любовта понякога е тъжна...
В една пътечка стъпките събрала,
а ехото на бащината къща
посреща скъпи гости непоканени.
Със сребърно мълчание обвива ...

Довереница

Поэзия » Философская

2011-09-25T17:53:18+03:00 1K 29

Излъжете ме днес 🇧🇬

Излъжете ме днес... Днес това е законно.
(И законно ще вярвам и аз)
на словата ви - ласкав и щедър компромис,
даже в тях да блещука лъжа...
Че съм още по-хубава. (Може би спрямо вчера) ...

Довереница

Поэзия » Философская

2011-09-07T15:30:50+03:00 1.4K 29

Ще разберем сезона на простимото 🇧🇬

Започнахме да се сбогуваме отдавна,
когато още лятото не знаеше
как стъпките сънливи на забравата
превръщат временното в постоянно.
Когато разликите диво избуяваха ...

Довереница

Поэзия » Философская

2011-08-28T22:20:14+03:00 1.1K 26

Дори и вятърът притихва омагьосан 🇧🇬

Дори и вятърът притихва омагьосан
с реверанс към именниците
Мария се прибира... Отдалече
подават тънки токчета сигнали.
Мустаци сучат в кръчмата мъжете, ...

Довереница

Поэзия » Философская

2011-08-14T23:22:18+03:00 1.5K 25

Дано не сбъркаш мястото и времето 🇧🇬

Отрязах си косите... Всяка вечер
ги спускам през окото на прозореца.
Прибирам ги, луната щом изгрее,
и с тях мета следите от нестореното.
Ръката не подавам... Предостатъчно ...

Довереница

Поэзия » Любовная

2011-08-11T11:47:12+03:00 1.2K 3 26

Смениха си посоките молитвите 🇧🇬

Смениха си посоките молитвите
Посветено на Зорка Димитрова - in memoriam
В очите ти умират постепенно
сезоните на сгушените мисли.
Надежда - пролет, че животът е победа, ...

Довереница

Поэзия » Другая

2011-08-05T10:40:42+03:00 1.1K 24

Ще те приуча във съня ми да живееш 🇧🇬

Петелът, алчен поглед ококорил,
на сънищата нервно дръпва шалтера.
Подгонва гневно дяволите бродници
обратно по пътеките към ада...
Сърдита съм. Избяга като дявол ...

Довереница

Поэзия » Любовная

2011-07-30T11:38:58+03:00 1.3K 25

Броилка удивителна, с опашка въпросителна 🇧🇬

На края на полянката-
едничко зайче плаче.
Във хола на диванчето –
две зайчета подскачат.
Три зайчета разглеждат ...

Довереница

Поэзия » Для детей

2011-07-24T17:29:05+03:00 1.7K 1 35

Петнадесет минути почивка 🇧🇬

Петнадесет минути почивка
Когато отвори очи, първото, което забеляза, беше оцветената в интензивночервено лента на сензитъра. След като от около един хронологичен месец всяка сутрин за кратко му примигваше в червено, а той не предприе никакви мерки, очакваше се, че накрая всичко ще свърши с императи ...

Довереница

Проза » Фантастика и фэнтези

2011-07-07T02:40:59+03:00 1.5K 18

*** 🇧🇬

"Ако не живея с триста километра - няма да съм аз" - Христо Мутафчиев пред журналисти
Със триста километра ще живея
остатъка си. Както досега.
Могъл бих да съм бавен и лежерен...
Могъл бих. Ала няма да съм аз... ...

Довереница

Поэзия » Другая

2011-06-28T22:15:30+03:00 1K 17

Репортаж с мед по брадата 🇧🇬

Рано ранила зарана, хубава Мая засмяна.*
Пусна тръбата да свири. Иска децата да сбира.
Почнаха много да скитат. Взе да им губи козите.
Среща им чукна във Горна**, да ги брои доброволно.
Ала се чуди и мае, как ще ги Мая познае, ...

Довереница

Поэзия » Юмористическая

2011-06-22T11:38:55+03:00 1.1K 24

Сладко от злобна смокиня 🇧🇬

Спускайки се по стълбите, с най-голямата скорост, която можех да развия, докато едновременно си закопчавах якето, не спирах да се ругая:
"Как може да съм толкова смотан, по дяволите! Все на мене ли ще се случи! Толкова ли ми личи, че ще се съгласявам с всяко предложение, та колежките даже не ме и пи ...

Довереница

Проза » Рассказы

2011-06-12T23:53:32+03:00 2.3K 2 18

Две надежди за утре във плетена кошница 🇧🇬

И когато денят уморено притвори очи,
разчертал тишината на бели и черни квадрати,
и започнат сближаване двете стрелки
в календара, ограждайки новата дата...
Полунощ е... И Днес е отхвърлил задачите. ...

Довереница

Поэзия » Философская

2011-06-04T12:41:47+03:00 1.6K 1 32

Паркът на пеперудените сънища 🇧🇬

Сякаш грижите на целия свят се бяха покачили на гърба ú и тежаха като проклятие. Имаше чувството, че от часове пълзи по тротоара от спирката до жилището си. Нищо и никакви двайсет метра на равно, а какво усилие ú костваха...
Виеше ú се свят, а в устата ú плуваше цялата гама на горчивия вкус...
На пе ...

Довереница

Проза » Рассказы

2011-05-28T23:58:55+03:00 1.6K 24

От ден до пладне е от шест до пет... 🇧🇬

Когато имах нужда от подслон,
единствен само вятърът предложи
останките от нечий чужди дом
в основите на моя да положи...
Когато имах нужда от лице, ...

Довереница

Поэзия » Любовная

2011-05-21T01:41:40+03:00 1.5K 26

Под облаците и над тях... 🇧🇬

Слънцето днес беше милостиво и не само светеше, но и топлеше. В небето се търкаляха малки къдрави облачета бели и пухкави като новородени кученца... Обичаше го това циганско лято, то сякаш вливаше нови сили в остарелите ú кости и ú позволяваше да стигне по-далече в мислите си и дори да се дотътри до ...

Довереница

Проза » Рассказы

2011-05-15T12:25:41+03:00 1.3K 26

И си играе с мен на незабравеница... 🇧🇬

Дали сънувах бурята? Дали сънувах
как падаха откършените клони?
И как в небето ни раздялата бушуваше...
Сънувах ли? Че утрото не помни...
Защото слънцето по мократа възглавница ...

Довереница

Поэзия » Любовная

2011-04-30T11:57:04+03:00 1.5K 25

Призракът от първа класа 🇧🇬

Влакът - продълговат, изпълнен с пътници огромен търбух, пухтеше задъхано и се поклащаше по релсите като пиян моряк по крайбрежен булевард...
Пътниците в купето дремеха, прелистваха вестници или зяпаха разсеяно по посока прелитащите гари в избеляложълти цветове и дървета с нацъфтели бели шапки, коит ...

Довереница

Проза » Рассказы

2011-04-17T11:33:44+03:00 2K 23

С песъчинка назад... 🇧🇬

Да започнеш отнякъде -
от средата на пътя...
Да усещат краката ти
гъделичкане в стъпките.
На самотника лампата ...

Довереница

Поэзия » Философская

2011-04-15T13:19:53+03:00 1.3K 34

Ще пази ехото рисунка на света... 🇧🇬

Пророчествата плъзнаха навсякъде
подобно змии, вкусили от слънцето...
След само N на брой години няколко
земята ни ще е пустинно-въглена.
Ще я притисне с огнен дъх небето, ...

Довереница

Поэзия » Философская

2011-03-23T19:19:13+02:00 1.2K 20

Мисията 🇧🇬

Отначало не му повярваха. Толкова усилия положи да ги убеди, че това, което е видял, не е плод на фантазията му, а наистина съществува...
Все пак беше от далековиждащите. И доста време, преди да събере кураж да съобщи откритието си, се беше взирал в далечината, за да може после да не пропусне нещо с ...

Довереница

Проза » Рассказы

2011-03-15T22:03:57+02:00 1.2K 15

Че след буря когато притихне море... 🇧🇬

Как все тъй получава се някак си –
всички тъжни морета във мен
сбират своите чайки разплакани
с уморени, превити криле...
На гърба си понесли гнездата си, ...

Довереница

Поэзия » Любовная

2011-03-05T14:08:53+02:00 2.1K 27

Почти е приказка, почти не е... 🇧🇬

През кривите диоптри на историята
се промени на приказката смисълът.
Юнак, наивен до жертвоготовност,
се осмелил ламята да обижда...
И даже позволил си с остра сабя ...

Довереница

Поэзия » Гражданская

2011-02-19T14:24:22+02:00 1.2K 21

Преди началото на всяка въртележка... 🇧🇬

Преди каквото има да се случва
където и да е на този свят...
Преди от сън да се излюпи от утрото
и слънцето да разпилее топъл смях...
Преди да гушнат облаци луната ...

Довереница

Поэзия » Философская

2011-02-16T09:05:39+02:00 1.3K 25

В очите ти, завързани на възел... 🇧🇬

В очите ти - най- зимното море
измива грешните нозе на бреговете си...
На вятъра сърдитите ръце
препълват се с черупки от известия
за близък лов на вещици в подмолите, ...

Довереница

Поэзия » Философская

2011-02-05T23:15:16+02:00 1.6K 1 22

Докато всички спрат да вярват в приказки 🇧🇬

Талазите на мътната вода са като болест...
Оставят белези и кал, и дъх на гнило.
Оглеждаш в нея тъжния си образ,
ядеш ú рибите... И постепенно свикваш.
Приемаш за нормално неприемливото. ...

Довереница

Поэзия » Философская

2011-01-16T14:12:02+02:00 1.3K 34

И се втурват кристалчета срещу лицето ми... 🇧🇬

Първи сняг...
И детето във мен ръкопляска.
Слага шапка и шал,
вади старата прашна шейна...
„Отпечатък” оставя в голямата пряспа ...

Довереница

Поэзия » Философская

2011-01-02T11:27:31+02:00 1.6K 40

И във черното дуло надежди цъфтят... 🇧🇬

И във черното дуло надежди цъфтят...
Под № 37 актьорът Андрей Баташов очаква
трансплантация на черен дроб...
Номер трийсет и седем, тази роля е трудна...
Като просяк, с достойнство на ръба да живееш. ...

Довереница

Поэзия » Гражданская

2010-11-23T19:35:32+02:00 1.4K 21

Една от многото пропуснати възможности... 🇧🇬

Една от многото
пропуснати възможности...
Да ме прегърнеш
и да помълчим.
Да помълчим, ...

Довереница

Поэзия » Любовная

2010-11-17T12:15:53+02:00 4.3K 1 46

Доживотна присъда 🇧🇬

„Имаш рак”...
И дочуваш – камшично камбаните бият...
И е толкова близо, че пари дъхът на смъртта.
И е толкова близо - съвсем не е ничия,
безадресна за някого другиго, някъде там... ...

Довереница

Поэзия » Философская

2010-11-11T11:09:44+02:00 920 18

И това е напълно достатъчно... 🇧🇬

Имам покрив, храна и каишка на шията.
Всяко кътче от двора познавам...
(Докъдето допуска и стига синджирът ми.)
Любовта е
измислена тайна... ...

Довереница

Поэзия » Философская

2010-10-30T17:35:30+03:00 1.7K 2 27

Че кралят е на всички и е ничий 🇧🇬

Кралицата умира... Най-накрая
честта на кралството е защитена...
След три момичета, роди се син на краля,
а тронът му сдоби се със наследник...
Ехтят гърмежи - кралството ликува, ...

Довереница

Поэзия » Другая

2010-10-16T17:20:48+03:00 1.1K 26

А късно е назад... И е далече... 🇧🇬

А бяха бреговете много близко...
Изглеждаха добри и обичливи.
Протягаха за ласки непоискани
ръце от обещания и изгреви...
Тогава смятах, че е още рано ...

Довереница

Поэзия » Философская

2010-10-06T12:37:55+03:00 1.3K 36

Писмото, дето няма да изпратя... 🇧🇬

И пак отново на гърба на тази дата
съм залепена като плик към марка
в писмото, дето няма да изпратя
с дежурния въпрос: ”Там как си, татко?”
За мене, ако питаш – съществувам... ...

Довереница

Поэзия » Философская

2010-09-24T21:59:50+03:00 3.7K 11 46

И пак броя... Но вече само залези... 🇧🇬

А някога момичето във мене
препускаше, преди да дойде утрото,
от сън във сън с обелени колене
и вкус на приключение по устните...
На изгрева по тъничката линия ...

Довереница

Поэзия » Философская

2010-09-08T00:09:15+03:00 1.5K 40

За да привикна с ритъма на бурите... 🇧🇬

Събирах думи - късни като есен...
Танцуващи по тънката ми струна
с носталгия по неуспяло равновесие
и непризната висша форма лудост...
Събирах думи - грапаво-бодливи... ...

Довереница

Поэзия » Философская

2010-08-28T13:09:49+03:00 1.6K 2 45

Два живота насън са достатъчни 🇧🇬

В този сън ще пътувам сама...
Ти ще чакаш на друга възглавница.
Не протягай към мене ръка -
в този сън не съм бряг за удавници...
В този сън ще съм рошава скитница ...

Довереница

Поэзия » Любовная

2010-08-24T07:39:21+03:00 1.4K 2 41

Нà ти! Нà! 🇧🇬

Във стаята сме – тя и ти, и аз...
Нахалница! Не я интересува,
че, като къса тишината между нас,
гласецът ú ме дразни до полуда...
Уж я привлича цветното перде, ...

Довереница

Поэзия » Юмористическая

2010-08-18T22:47:52+03:00 1.7K 41

Целувка през стъкло... 🇧🇬

Събуди го не суетнята в жилището. Събуди го сънят. Беше рано, почти пет сутринта.
Отвори стреснато очи и погледна към часовника на шкафчето - цифрите светеха като пламък: 05.00.10.08.2008.
Тази дата го преследваше, откакто се беше родил. Седеше в едно ъгълче на подсъзнанието му, дремеше кротко и от ...

Довереница

Проза » Рассказы

2010-08-15T23:42:34+03:00 1.6K 20