Довереница
486 результатов
Все ментета в света покрай мен
гордо пъчат гърди и се кискат.
И години наред - ден след ден,
със фалшиви надежди привиквам...
По фалшиви пътеки вървя, ...
  1316  43 
В палитрата на подредения ми свят
угасват цветовете постепенно.
Изгрява и залязва сивота,
променяща се в равномерно черно...
В постройката на подредения ми свят ...
  949  15 
Ръцете на художника след време...
посветено
Нелепостта на двете ти ръце-
увиснали надолу като просяци.
През пръстите им времето тече ...
  1015  29 
Септември кацна на прозореца
и гледката закри с крила.
Рамкира всички тъжни поводи
със тясна ивица вина...
Щом чукна с клюна по стъклата ми ...
  931  28 
Сърцето има своите минути,
по гребена на пулса балансиращи.
Ако една от тях света му срути,
ще му е все едно какво му липсва.
Ще му е все едно за океана ...
  2114  32 
Мишленца две – надълго и широко,
се хвалели в дълбокото мазе
как свързали опашката на котката
към кучешка колиба със въже.
Как кучето залаяло жестоко, ...
  924  23 
12- ти август, четвъртък 11ч. 30мин.
- Ти знаеш ли, че нашият непрокопсаник почти цял месец не е ходил на уроци по математика. Напразно съм си давал парите. Това говедо няма да успее да завърши и основно образование, помни ми думата.
Евгени беше свъсил вежди, зачервил бузи и стреляше ли, стреляше с ...
  1225  22 
Понякога се ражда мъдростта
във пазвите на грешните постъпки.
Навива на кълбо наивността
и дълго оправданието търси...
С годините, докато порасте ...
  1074  26 
Камбанки смях гнездо от ехо свиват
сред клоните на плахата надежда.
И птиците мълчат и се усмихват.
Тревата пак във стъпки се оглежда.
Камбанки смях сред храстите подскачат. ...
  849  22 
И понеже Лажова отсъстваше...
(Нек’ сега да се пука по шевовете)
ще се пробвам, макар да е късно,
да разкажа за Китенска среща.
Беше лятото 2012-то ...
  1690  22 
Кмета на село Димдагонямалово го тресеше треска. Крайният срок приближаваше, а имаше да се свършат още толкова неща. Селото гъмжеше като кошер. Всеки мъкнеше или превозваше разни багажи към или откъм "Китайската стена". Всички изглеждаха различно заети, различно доволни и еднакво недоволни.
Преди го ...
  1408  19 
Като Сизиф нагоре тласкам камъка,
в грапавините търся си опора.
И си представям, че вървя по равното
и никак не ми пука за умората,
която върху камъка е седнала ...
  925  27 
Заплиска дъжд... И пак, и пак, и пак
на тласъци капчуците ридаят
с продран от влага и от мъка глас
за топлия уют на стаята
със аромат на забранен сезон, ...
  848  16 
- Вълнуваш ли се, Хал? В понеделник летим за България - Елизабет се усмихна нежно иззад очилата си и извади от дамската си чанта самолетните билети.
-Малко - усмихна се Хал - Все още се чувствам като в безвъздушно пространство.
Всъщност предстои ми пътуване към самия себе си, но в някакво друго изме ...
  1120  12 
А аз избрах да бъда недоверие
и не послушах вътрешния глас.
Гласът, със който шепнеше сърцето:
"Не всяка истина прилича на лъжа"
Късметът беше пясък между дланите, ...
  932  25 
Харесвам онзи август от картината,
със кроткото безоблачно небе,
с ветреца, дето дипли кринолините,
с притихналите ярки цветове...
Със улицата прашна, с хлапетиите, ...
  870  24 
Проскърцва на каручката гласът
и спиците на колелата кашлят.
Товарите с годините тежат,
а пък умората притиска кочияша.
Тревогата извива като вълк ...
  1357  35 
Ще завали... Ще спре... Ще дойде пролет.
И зад гърба ù зимата ще стене...
Ще се усмихват в новите си роли
дърветата в одеждите зелени.
И ще е светло, топло, пъстроцветно - ...
  1264  48 
Вървя... Прибирам се... И нося болката...
На късчета... На раменете си... В сърцето...
Сред мислите възкръсват бавни спомени
и режат от душата ми парченца...
На късчета присъствам във живота си. ...
  819  22 
Колко малко им трябва на хората...
Още мъничко време за щедрост.
Лястовиче гнездо над прозореца
е самотния знак на Надеждата.
Днес дори да си здрав пак е много, ...
  1160  31 
Бих те попитала
На П.Ф.
Изглеждаше по лятному щастлива,
когато лятото не беше още тука,
но ти дори в снежинките го виждаше ...
  2518  24 
И някой ден рефрен от стара песен
“Звездите лаеха и кучетата светеха във тъмното с очи като звезди.
Приличаха ми на джуджета стрехите, а дългите им сенки на бради…”
Звън от китара и студентски смях -
далечно ехо, пълно с невъзможности... ...
  928  20 
Животът е антракт на ивици,
прорязан от различните ни роли.
И се простира от меда до жилото
пиесата - нащърбена и гола...
Актьорите по сцената препускат ...
  1088  26 
Стресна се. Бяха му казвали, че когато някой се моли за душата му, ще усети леко подръпване. Не вярваше, че може да му се случи. Толкова години вече се скиташе...
Казваха му още, че ако някой запали свещ на гроба му, ще усети топлината ù като погалване. Усети я. И пак не вярваше.
Но нещо го дърпаше ...
  1882  31 
Трима сме, Господи, - аз, ти и Времето.
Влачим хомота, вървим и мълчим.
Ти - с постоянство, аз - с нетърпение,
то между нас като облаче дим...
На Времето никак за нас не му пука - ...
  1049  40 
Рисува фигури камшикът на умората
по дългата страна на хоризонта.
И се скъсява времето за ползване
във форма на въпроси и на отговори...
В изгубения смисъл на доверието, ...
  664  16 
От белега не капе кръв. Не капе.
Пътечката си алена забравил.
Забравил и лицето, и ръката,
които с недомислие раняват...
По пътищата споменни единствено ...
  854  20 
Стела беше най-хубавото нещо, което му се беше случило през целия му живот...
Вчера, след погребението ù се усещаше някак празен и толкова малък и изплашен, колкото беше в деня, в който тя го откри гладен, премръзнал и мръсен до вратата на градската библиотека където Стела работеше тогава... В очите ...
  1010  16 
И любовта понякога е тъжна...
В една пътечка стъпките събрала,
а ехото на бащината къща
посреща скъпи гости непоканени.
Със сребърно мълчание обвива ...
  878  29 
Излъжете ме днес... Днес това е законно.
(И законно ще вярвам и аз)
на словата ви - ласкав и щедър компромис,
даже в тях да блещука лъжа...
Че съм още по-хубава. (Може би спрямо вчера) ...
  1186  29 
Започнахме да се сбогуваме отдавна,
когато още лятото не знаеше
как стъпките сънливи на забравата
превръщат временното в постоянно.
Когато разликите диво избуяваха ...
  910  26 
Дори и вятърът притихва омагьосан
с реверанс към именниците
Мария се прибира... Отдалече
подават тънки токчета сигнали.
Мустаци сучат в кръчмата мъжете, ...
  1326  25 
Отрязах си косите... Всяка вечер
ги спускам през окото на прозореца.
Прибирам ги, луната щом изгрее,
и с тях мета следите от нестореното.
Ръката не подавам... Предостатъчно ...
  1025  26 
Смениха си посоките молитвите
Посветено на Зорка Димитрова - in memoriam
В очите ти умират постепенно
сезоните на сгушените мисли.
Надежда - пролет, че животът е победа, ...
  935  24 
Петелът, алчен поглед ококорил,
на сънищата нервно дръпва шалтера.
Подгонва гневно дяволите бродници
обратно по пътеките към ада...
Сърдита съм. Избяга като дявол ...
  1166  25 
На края на полянката-
едничко зайче плаче.
Във хола на диванчето –
две зайчета подскачат.
Три зайчета разглеждат ...
  1488  35 
Петнадесет минути почивка
Когато отвори очи, първото, което забеляза, беше оцветената в интензивночервено лента на сензитъра. След като от около един хронологичен месец всяка сутрин за кратко му примигваше в червено, а той не предприе никакви мерки, очакваше се, че накрая всичко ще свърши с императи ...
  1341  18 
***
"Ако не живея с триста километра - няма да съм аз" - Христо Мутафчиев пред журналисти
Със триста километра ще живея
остатъка си. Както досега.
Могъл бих да съм бавен и лежерен...
Могъл бих. Ала няма да съм аз... ...
  867  18 
Рано ранила зарана, хубава Мая засмяна.*
Пусна тръбата да свири. Иска децата да сбира.
Почнаха много да скитат. Взе да им губи козите.
Среща им чукна във Горна**, да ги брои доброволно.
Ала се чуди и мае, как ще ги Мая познае, ...
  938  24 
Спускайки се по стълбите, с най-голямата скорост, която можех да развия, докато едновременно си закопчавах якето, не спирах да се ругая:
"Как може да съм толкова смотан, по дяволите! Все на мене ли ще се случи! Толкова ли ми личи, че ще се съгласявам с всяко предложение, та колежките даже не ме и пи ...
  2082  18 
Предложения
: ??:??