Довереница
486 результатов
Със застудяването гледката отвисоко не се промени особено. Само двата смръщени, високомерни комина забълваха бял дим нагоре. Зелената му дреха се оцвети в жълто, после стана на червени, старчески петна. Знаеше, че краят му наближава. Щеше да отиде някъде, долу, на небето. Беше чувало, че там живеят ...
136
5
14
Мечтае щъркелът за жабешка яхния,
а жабата - да стане царска щерка.
Принцесата - на тънката си шия
мечтай лисича кожа да наметне.
Лисицата - мечтае за петленце. ...
а жабата - да стане царска щерка.
Принцесата - на тънката си шия
мечтай лисича кожа да наметне.
Лисицата - мечтае за петленце. ...
182
4
17
- Въртят ме коленете. Ще вали -
мърмори баба ми от сутринта.
- Щом топлината лятна отлети,
със дъжд и кал пристига есента.
- Виж, птиците как нисичко летят - ...
мърмори баба ми от сутринта.
- Щом топлината лятна отлети,
със дъжд и кал пристига есента.
- Виж, птиците как нисичко летят - ...
148
3
11
Жега… Вървя и сякаш плувам през маранята и с присвити очи наблюдавам стадото от лисици на мислите ми как се влачи унесено и почти праволинейно по силата на навика напред.
Понякога са почти в индийска нишка, понякога разбъркани като нестройна орда, но винаги си спазват някаква тяхна си неписана йерар ...
Понякога са почти в индийска нишка, понякога разбъркани като нестройна орда, но винаги си спазват някаква тяхна си неписана йерар ...
173
5
6
Живот – недорешена кръстословица
посветено
Тя знае всичко… Вестници продава.
Решава кръстословици – на ден по пет.
С тях игнорира хорската гълчава ...
посветено
Тя знае всичко… Вестници продава.
Решава кръстословици – на ден по пет.
С тях игнорира хорската гълчава ...
251
5
14
Светът живурка в няколко без пет.
Заспиват в безпорядък тишините.
Със всяка липса празното расте,
а безхаберието бавно ги оплита.
Часът е спрял на няколко без пет. ...
Заспиват в безпорядък тишините.
Със всяка липса празното расте,
а безхаберието бавно ги оплита.
Часът е спрял на няколко без пет. ...
165
9
Не исках тъжен стих, но кой ме пита.
От хумора ми някой пак е крал.
Душата ми, в съдба, на охлюв свита,
не помни вече кой е как живял…
При тебе, дяволе, реших да я заложа, ...
От хумора ми някой пак е крал.
Душата ми, в съдба, на охлюв свита,
не помни вече кой е как живял…
При тебе, дяволе, реших да я заложа, ...
607
13
33
Най- ненормалното ли е реалност?
Ято въпросчета все ме подпитват.
Много бих искала всичко забравено.
Ако е в мене… Да се развика.
Но тишината оплела е времето. ...
Ято въпросчета все ме подпитват.
Много бих искала всичко забравено.
Ако е в мене… Да се развика.
Но тишината оплела е времето. ...
420
3
10
Врагът на моя враг ми е приятел.
Различно мислим, но еднакво лъжем.
Еднакво лъжем близки и познати-
Манипулираният винаги е длъжен…
Единствената истина в живота - ...
Различно мислим, но еднакво лъжем.
Еднакво лъжем близки и познати-
Манипулираният винаги е длъжен…
Единствената истина в живота - ...
349
5
11
Ушите ми още пищяха след дългия полет. На летището изобщо не се колебах в коя посока да тръгна. Дадох адреса на гробищния парк където преди два дни бяха погребали вуйчо Робърт. Слязох от таксито като в мъгла. Вървях по алеите като изгубена душа и сълзите мокреха лицето ми. Вярно е, че когато умира б ...
479
6
8
Когато приказките остаряват,
разбираме, че детството е свършило.
И лесното, което обещават,
оказва се е трудно за извършване.
Като да бъдеш принц, принцеса, цар, ...
разбираме, че детството е свършило.
И лесното, което обещават,
оказва се е трудно за извършване.
Като да бъдеш принц, принцеса, цар, ...
532
4
16
В началото непрекъснато си задавах въпроса: Защо точно аз? Защо точно на мен се случи? Защо не избраха някой друг за гадния си експеримент? Научно подплатеното обяснение не ме устройваше защото то аргументираше необходимостта от мярката, но не даваше отговор на въпроса защо точно аз?
Странно и ужасн ...
Странно и ужасн ...
573
4
6
Не помня вече колко много пъти
разбивах на черупката си бронята,
за да направя място за прегръдки.
Вместо въздишки звънък смях да роня.
Макар да знам: без бронята сърцето ...
разбивах на черупката си бронята,
за да направя място за прегръдки.
Вместо въздишки звънък смях да роня.
Макар да знам: без бронята сърцето ...
293
10
13
Дали защото много извървях.
Дали защото малко ми остана.
Но мислите ме връщат все назад
и чоплят незарасналите рани.
Разбудих бивши, спящи светове ...
Дали защото малко ми остана.
Но мислите ме връщат все назад
и чоплят незарасналите рани.
Разбудих бивши, спящи светове ...
283
9
14
Под плешивеещата есенна асма,
поклащаща контури сред сумрака,
една полупозната самота
във делничната вечер ме очаква.
Очаква ме с онази тишина ...
поклащаща контури сред сумрака,
една полупозната самота
във делничната вечер ме очаква.
Очаква ме с онази тишина ...
426
9
13
Последен стих. Осъмна непрочетен.
Ръката, що написа го, заспа.
Заспа листчето в джоба на поета
приело кротко своята съдба.
След кратки сълзи и след дълги речи ...
Ръката, що написа го, заспа.
Заспа листчето в джоба на поета
приело кротко своята съдба.
След кратки сълзи и след дълги речи ...
862
8
17
Слънцето се скри зад облак,
черен и препълнен с дъжд.
А на крушата сред клоните
дебне котка с цвят на ръж.
Две врабчета наблюдава ...
черен и препълнен с дъжд.
А на крушата сред клоните
дебне котка с цвят на ръж.
Две врабчета наблюдава ...
364
6
15
Аз знам, че бих могла да бъда друга:
по- искрена, по- щедра, по- разбрана.
Да не размахвам свитите юмруци
пред нечия стресираща възбрана.
Аз знам, че бих могла да бъда другаде: ...
по- искрена, по- щедра, по- разбрана.
Да не размахвам свитите юмруци
пред нечия стресираща възбрана.
Аз знам, че бих могла да бъда другаде: ...
382
6
11
Поне три пъти седмично в паузата между двете ми работни места пътят ми минава диагонално през Кооперативния пазар. Прекосявайки го, винаги с поглед ловя цветовете и вдишвам ароматите на изложените по сергиите стоки. Почти периферно забелязвам държанието и поведението на продавачи и купувачи.
Този па ...
Този па ...
379
3
12
Ухае на мекици утринта
и споменът детето в мене буди.
От прага мама маха със ръка
и пърхат в погледа ѝ пеперуди.
А дворът е напълно запустял… ...
и споменът детето в мене буди.
От прага мама маха със ръка
и пърхат в погледа ѝ пеперуди.
А дворът е напълно запустял… ...
373
9
12
Когато разстоянията плачат
звездите по небето се смаляват.
А болката не следва пътни знаци,
клеймо върху душата да остави.
Когато разстоянията плачат ...
звездите по небето се смаляват.
А болката не следва пътни знаци,
клеймо върху душата да остави.
Когато разстоянията плачат ...
436
5
10
Честта да кажа „Хайде!”беше моя.
Естествено, Админът каза: „Да!”
След туй започна бурна подготовка,
Та да ни тръгне всичко по вода.
И връщах се наум към прежни срещи: ...
Естествено, Админът каза: „Да!”
След туй започна бурна подготовка,
Та да ни тръгне всичко по вода.
И връщах се наум към прежни срещи: ...
457
6
9
Лято е… Жегата пука всичко, върху което стъпи. Въздухът трепка тежко и упояващо.
И се задава отпуска.
Непланирана, неплатена само за някакви си четири - пет дни. Ама като ти я разпорежда шефът, смееш ли да откажеш.
Доставките от Италия се бавят със седмица, има още седмица до края на болничните на К ...
И се задава отпуска.
Непланирана, неплатена само за някакви си четири - пет дни. Ама като ти я разпорежда шефът, смееш ли да откажеш.
Доставките от Италия се бавят със седмица, има още седмица до края на болничните на К ...
1097
9
17
Прелива телефонът от картини.
Компютърът – и той, но след това.
За да си спомни някой след години,
че имало живот преди смъртта.
А някога, по празниците само, ...
Компютърът – и той, но след това.
За да си спомни някой след години,
че имало живот преди смъртта.
А някога, по празниците само, ...
412
6
11
Странни същества са хората. Уж всичко разбират, уж всичко знаят, а
непрекъснато си усложняват живота.Още от времето на Адам и Ева, та до наши дни всичко, което може да е ужасно просто се превръща в нещо просто ужасно.
Дал ни е Бог свободен избор. И какво от това? Май е забравил да ни даде бутона за ...
непрекъснато си усложняват живота.Още от времето на Адам и Ева, та до наши дни всичко, което може да е ужасно просто се превръща в нещо просто ужасно.
Дал ни е Бог свободен избор. И какво от това? Май е забравил да ни даде бутона за ...
576
3
5
Все търся думите - онези, дето могат
да критикуват, без да нараняват.
Като въздишка да отнемат болката,
а вземат ли я - радост да даряват.
Все търся думите - разделящи по равно ...
да критикуват, без да нараняват.
Като въздишка да отнемат болката,
а вземат ли я - радост да даряват.
Все търся думите - разделящи по равно ...
443
6
8
Забавих се
„Самоизмислям се върху криле на пеперуда
понякога когато не вали” Бети
Исках
да си тръгна по светло... ...
„Самоизмислям се върху криле на пеперуда
понякога когато не вали” Бети
Исках
да си тръгна по светло... ...
693
5
9
Припича дъжд. И превалява слънце.
Върху тревата облаци пасат.
Добричък вълк похапва мед от грънци,
а мравки от капачки дом градят.
Ловуват раци мишките - рибари. ...
Върху тревата облаци пасат.
Добричък вълк похапва мед от грънци,
а мравки от капачки дом градят.
Ловуват раци мишките - рибари. ...
1440
11
27
Майнольо, моя врагиньо,
защо ме мамо, спазари
спазари, още продаде
за сина на чорбаджи Миня?
Тоз` дет` на бял ат вилнее ...
защо ме мамо, спазари
спазари, още продаде
за сина на чорбаджи Миня?
Тоз` дет` на бял ат вилнее ...
958
9
18
Кръгъл камък полепнал със мъх
от съмнения.
Тишина разстояние между
мислите мери...
В ъглите свити кълбета от нерви ...
от съмнения.
Тишина разстояние между
мислите мери...
В ъглите свити кълбета от нерви ...
429
2
3
Най-старото дърво на тази улица
не помни вече кой го посади.
За него няма свои, няма чужди,
а само преминаващи съдби.
Под сянката на кривите му клони ...
не помни вече кой го посади.
За него няма свои, няма чужди,
а само преминаващи съдби.
Под сянката на кривите му клони ...
477
5
9
Стълба от грехове нагоре към светлината
На дядо Иван когото така и не опознах. И вдъхновено от романа „Хамово семе” на Й. Атанасов
Луната е увиснала като коледна играчка в зимното небе. Сиви, намръщени облаци са скрили звездите. Селцето спи. Не се чуват никакви звуци. Само от комините се издигат син ...
На дядо Иван когото така и не опознах. И вдъхновено от романа „Хамово семе” на Й. Атанасов
Луната е увиснала като коледна играчка в зимното небе. Сиви, намръщени облаци са скрили звездите. Селцето спи. Не се чуват никакви звуци. Само от комините се издигат син ...
1397
9
23
на Влади
Невярващите преоткриха вярата
когато ги пресрещна път без изход.
Свалиха от гърдите всички камъни
от тях и с вяра, храм си построиха. ...
Невярващите преоткриха вярата
когато ги пресрещна път без изход.
Свалиха от гърдите всички камъни
от тях и с вяра, храм си построиха. ...
1029
6
11
- Здравей, Мия! Радвам се да те видя. Откъде пристигаш този път?- Русокосата, дребничка млада жена в униформа на стюардеса от Външни междупланетни линии (ВМЛ), пъргаво се насочи към изхода на терминал VIP SECRET, откъдето се изнизваха група младежи, без никакъв багаж и се втурна към едно усмихнато т ...
1211
5
12
Нов календарен лист. Дано бедите
под камък в старата заспят затрупани.
А в новата - любов, мир и разбиране.
Най- къси са щастливите минути…
Небето е картина. Цветна пита ...
под камък в старата заспят затрупани.
А в новата - любов, мир и разбиране.
Най- къси са щастливите минути…
Небето е картина. Цветна пита ...
442
5
10
Тази уличка гърбава,
моята, моята...
Със разплакани стъклени
погледи. Спомени...
Като чужди нозете ми бродят ...
моята, моята...
Със разплакани стъклени
погледи. Спомени...
Като чужди нозете ми бродят ...
799
7
17
Денят във шепата на Бог се свива
и става малък, малък, малък.
Умората и вярата се сливат
във битката за следващия залък.
Все по-студено. И притиска зимата ...
и става малък, малък, малък.
Умората и вярата се сливат
във битката за следващия залък.
Все по-студено. И притиска зимата ...
489
7
14
Падения и върхове. Идилия
разкъсвана от бури, жеги, студ.
Пълзящи постепенно се надигат.
Маймуните се очовечват с труд.
Падения и върхове. Безнравственост. ...
разкъсвана от бури, жеги, студ.
Пълзящи постепенно се надигат.
Маймуните се очовечват с труд.
Падения и върхове. Безнравственост. ...
481
5
13
Старицата, в която се превърнах
все още е с душата на момиче.
Обаче празна стомна не се пълни
през пукнатото щом живот изтича.
Не може пак да лумне буен огън, ...
все още е с душата на момиче.
Обаче празна стомна не се пълни
през пукнатото щом живот изтича.
Не може пак да лумне буен огън, ...
864
9
22
Раздялата дойде с една обида
търкулната по улея на клюката.
Тя любовта превърна в ненавиждане
и розовите ù балони спука.
Далече си… Къде? (Какво ми пука?) ...
търкулната по улея на клюката.
Тя любовта превърна в ненавиждане
и розовите ù балони спука.
Далече си… Къде? (Какво ми пука?) ...
1174
5
8
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
