МарияДимитрова.67

1,2 результатов

9.2 Светът Маяковски – „Издигнал съм си паметник неръкотворен“ 🇧🇬

Всички се събраха в просторната Малка зала и впериха любопитни погледи във високата дама, носеща името на една от най-страшните болести на Земята в продължение на векове.
– Мда! – измърмори тя, оглеждайки опустошените маси. – Въпреки че съм подранила, явно съм закъсняла! – и се засмя със сух, грачещ ...
285

9.1 Светът Маяковски – „Издигнал съм си паметник неръкотворен“ 🇧🇬

Издигнал съм си паметник неръкотворен,
не ще обрасне пътят хорски там с трева,
от стълпа Александровски, с лик непокорен,
по-горе ще виши глава.
Александър Пушкин ...
300

7.Светът Маяковски – „Магнолии с див полъх свеж“ 🇧🇬

Магнолии с див полъх свеж,
упойващ дъх на олеандър…
Аз целият съм слух, копнеж.
В мечтите ми нахлу Касандра.
О, морски бряг! О, шумен бряг! ...
283

6.Светът Маяковски – „Край гората в снежна вечер“ 🇧🇬

Чия е таз гора, аз мисля, знам.
Домът му в селото е, но оттам
не вижда как дивя се тук
на снежната гора – вековен храм.
А конят мисли, че напук, ...
291

Безмълвна нощ, не чувам хора... – Давид Бурлюк 🇧🇬

Безмълвна нощ, не чувам хора.
Пространства зимни в хладен мрак.
Тук буря трупа от простора
разкошни гробници от сняг.
Под лампите, де с тропот шумен ...
406 1

4.2 Светът Маяковски „Мисъл за любов потискам“ 🇧🇬

Лакеят с подноса се върна на мястото си. Поетът даде отново знак с поглед на слугите и те мълком изчезнаха в нишата с полиците. Същият лакей се появи скоро с поднос с бутилка изстудено шампанско и няколко купички с ядки, стафиди, плодова салата и наля последователно на всички.
– Ние по принцип обядв ...
313

3.2 Светът Маяковски – "Бесове" 🇧🇬

– Крачунким! – извика радостно Пушкин. – Най-после се появи!
– Кра- к’во? – почуди се Дун.
– Пазителят на хълма Сурата примка – единственият подстъп към имението ми – обясни поетът. – Мой верен служител от не знам колко години! Той е триумвират. Три същества в едно – Старицата Кра, старецът Чун и ст ...
272

През деня – Елена Гуро 🇧🇬

Люшкат се ресите на брезата, нежните,
смеят се със сочна свежест.
Като трепкащи парички светят, вият се,
в сянката помръдват тайнствени създания.
Сенките рисуват по листата шарки. ...
418

Природата е сфинкс – Фьодор Тютчев 🇧🇬

Природата е сфинкс – коварно
при изпитания тя взема дан.
Напразно с нея водим бран –
загадката химера е навярно.
Федор Тютчев ...
403 1 2

Вместо епилог – Юрий Левитански 🇧🇬

Какво ли ще се случи после, после,
след оня праг и след чертата строга?
А после фабула ще има друга
и нов ще бъде после епилогът.
Не пренебрегвайки сюжета минал, ...
364

Пази ме, талисмане мой… – Александър Пушкин 🇧🇬

Пази ме, талисмане мой,
пази ме в дни на гнет и мъка,
в дни на смиреност, на разлъка:
получих те сред скърби рой.
Когато се надигнат с вой ...
371

Вълк – Марина Цветаева 🇧🇬

Беше дружба, стана служба,
няма лошо, братко вълк!
Тя издъхна, тази дружба:
дар не съм ти, а съм дълг.
Хващай друм след друм разкалян, ...
341

Яйцето – Осип Манделщам 🇧🇬

Учило кокошката яйцето:
криво снесе ме – надве-натри,
на студена ме държа диета,
в полога не влизаше дори,
после ме захвърли и се скри. ...
327 1 2

Из цикъла „Снежни цветя“ – Константин Балмонт 🇧🇬

Вдън душата ми родени са
и от слово съживени са
мимолетни светове.
Миг – и пламват, и усмихват се,
в пепел светеща завихрят се ...
324 1

Съкровища на дъното открих... – Едуард Багрицки 🇧🇬

Съкровища на дъното открих –
сребро безмълвно в пясъчни жалузи.
От дълбините стъклена медуза
протяга пипала за допир тих.
Вгради скръбта ми в плъзгавия воден фриз, ...
341

Гердан – Валерий Брюсов 🇧🇬

Виж ръцете – млади, чисти,
миг не смеят да проспят –
златни, светещи мъниста
на сребрист конец редят.
Бисер едър, бисер малък ...
337

Парка, бъбреща неясно – Валерий Брюсов 🇧🇬

Парка, бъбреща неясно,
страшна в прашна самота…
Но какво вещае тя?
Горест? Милост ли? Опасно
звуци в тъмнината раснат – ...
356

„Парка, бъбреща неясно“ – Инокентий Аненски 🇧🇬

А бяха нощи! Труд, мечти
изпълваха ги с трепет нежен –
към лунния простор безбрежен
духа зовяха да лети.
Измъчваха ме с рой копнежи ...
379

Стихове, съчинени нощем по време на безсъница – Ал. Пушкин 🇧🇬

Не заспивам, няма зрак –
само мрак и сън досаден
с хода монотонен, хладен
на часовника: тик-так!
Парка, бъбреща неясно, ...
372

Себеоб(р)ичане 🇧🇬

Не поиска Луната посока –
ей я там, над върха бял виси,
озарява небето безоко –
не мислѝ, неин съдник че си!
Не мислѝ – само ти си безгрешник, ...
498 4 31

А после? Ръцете безсилни са морни, сломени… – Александър Блок 🇧🇬

А после? Ръцете безсилни са морни, сломени
и хладната вечност се вглежда в помръкнали взори.
И мъките стихват. Било то и мъки неземни –
напразно! Аз виждам как шества нощта с тиха горест.
Изминало пътя свой, слънцето в залез угасна. ...
400

Все още 🇧🇬

Не отхвърляй зелената свежест!
Оня вятър сахарски ленив
обещава ту страсти, ту нежност,
а е просто нахалник бъбрив.
Нека казва, че пак те обсипва ...
386 1 6

Издигнал съм си паметник неръкотворен – Александър Пушкин 🇧🇬

Издигнал съм си паметник неръкотворен,
не ще обрасне пътят хорски там с трева,
от стълпа Александровски, с вид непокорен,
по-горе ще виши глава.
Не ще умра – духът ми в лира тънкострунна ...
430 1