МарияДимитрова.67
1 048 результатов
Звукът бе пуснато хвърчило,
изчезващо в редеещ мрак.
Умът ми остър бе светило
на края на бръснача враг.
Окам окат в откати тихи ...
  302 
Парна ютия
Мехурчета по…
водата, нагъната…
мрежа и рибка…
над дъното пясъчно… ...
  320 
Потънала съм…
в мисли и не искам да…
изплувам, бързо…
рибарю, изтегли си…
мрежите, сънувам ли…🐥░▓󠅑
  343 
Не е случайна тишината,
когато пак се зазими
и слънцето кресливо ято
замъкне в топлите страни.
Не виновно, че слабее, ...
  459 
Пак
рухвам
н а г о р е
в безтегловност
с ум л у н а т и ч е н . ...
  249 
Во стаичката пръска аромат –
оставена от тебе китка цвете.
Пенчо Славейков
Во стаичката – пак без тебе.
Изчезнал – оня аромат. ...
  484 
Богоугодник сред гората
чешма за спомен е сградил…
Пенчо Славейков
След смърт нетрайното ти тяло
порутено в пръстта лежи. ...
  216 
Отгде се взе пък тоя дъжд! Ядовен,
разперих аз чадърът си дъждовен…
Пенчо Славейков
На дъжд обърна, не послуша
чадъра, подслонил ни в мрака. ...
  235 
Лимонена луна,
разпенени простори.
През спуснатите щори –
зелена светлина.
Примигващ светофар ...
  753 
Угарки звездни
сипе пияната нощ –
подпали хълма.
Утрото гасне
в пепелно-влажна мъгла. ...
  248 
След ковидната суша
народът пак е в храма
и проповеди слуша,
но капка вяра няма.
Очаква знаци в слава, ...
  233 
Пердето ми се спуска като сняг,
снегът се вее над градчето.
И тихо-тихо, без да зная как
в душата ми се настани небето.
https://www.youtube.com/watch?v=bg_P9_FzQbQ
  602 
Съска вятър – пръска прах.
Сред листата – грачещ смях.
Гарван черен стиска в клюн
гръм вечерен – дум, дум, дум!
Облак буцест, сетен лъч. ...
  287 
***
Грохот и ужас.
Мостове, къщи – сламки.
Жъне Годзила.
*** ...
  297 
На пода пред леглото ми луна
чертае път, блестящ като слана.
Повдигам взор към лунния чист лик,
отпускам взор – и мисля за дома.
II вариант ...
  433  24 
Текст: Павло Тичина
Музика: Олександър Билаш
Изпълнение: Наталия Шевченко
Дочухте ли липата как шепти
през пролетните нощи лунни? ...
  374 
През слънчевите дни на гроздобера
я срещна той. На мулешкия впряг,
от лозето задал се с ход премерен,
тя беше смях, тя бе сияен зрак.
Той я попита: – Що да сторя, мила, ...
  327 
Текст, музика и изпълнение: Мария Довгаюк
1. Всичко тлен е, не и любовта.
Изхабени – думите в света.
Цвят се рони, не и любовта,
все в шаблони лута се речта. ...
  345 
***
В копринен облак
от пеперуди бели –
клон, люшнат от вятър.
*** ...
  528 
Дъждът ми изпръска лицето,
носа ми поръси с фин прах.
Набързо се скрих зад пердето,
стъклото захлопнах… заспах.
Събудих се – беше си тръгнал. ...
  322 
Разчепка ми живота тоя вятър –
като че търсеше бълхи.
Защо ли пък ти е бълхата?
Кимни два пъти и духни!
Но не, стои, пред мен изправен, ...
  298 
Слънце следобедно светна в небето.
Звънна прозорецът – блясък, лъчи…
В слепия ъгъл на двора преметен
слънчево зайче рисува очи.
https://www.youtube.com/watch?v=99GdtQ4iPZk ...
  535 
Вълна подлунна,
лилава вечер.
Отвъд лагуна –
кораб отвлечен.
Пирати, саби, ...
  272 
Не съм типичен покорител на върхове. Всъщност догоре съм стигал само няколко пъти, пък и ония възвишения не бяха особено високи или опасни за изкачване – Петровски кръст в Чепън планина, крепостта Моняк край Кърджали, връх Виден в Конявската планина, Белмекен в Рила, Драговски камик в Трънско, Коджа ...
  384 
В Климент Старчовден пристига –
старец, млад, дете се вдига
и по улици, площади
лумват празничните клади.
В маски телени лицата, ...
  265 
***
Ледени цветя
чезнат по утринен лъч.
Стъклата – в сълзи.
*** ...
  394 
През наведени клони –
жълт, мъждукащ прозорец.
Хлад горчив тихо рони
ситен дъжд в Синеморец.
Над морето, без сили, ...
  325 
/151 години от гибелта на Васил Левски/
Той не търсеше покой.
Тя с друг мина под венчило –
за жених си взе мъж – негерой.
За невеста той – бесило. ...
  292 
в памет на Алексей Навални
Светлоокото утро заплака.
Посивяха полята в Украйна.
А в Сибир легна кротко под знака
кръстен дълго лелеяна тайна. ...
  440  22 
Защо се цупя ли? Ами сърдита съм. Не, не заради това, че още не съм получила пералня от ония конкурси, макар че и аз като съседката Недка очаквам, ама няма! Тя пращала, пращала, пък накрая се отказала. И си пере със старата пералня и ходи с изпочупени нокти. Кой ли пък ти гледа в ръцете, карай си та ...
  724 
Засипа локвата с бетон
устатият, озъбен багер.
По липовия зимен клон
последен слънчев лъч пробяга.
Отгоре ситно заваля, ...
  291 
/Епилог/
И както си седях аз мирно и кротко в читалнята на библиотеката, втренчена в екрана на компютъра с разните му там карти и дрейфуващия по тях накъдето му скимне Нейдеград, усетих едни тръпки да ми лазят по кожата, обля ме студена пот от едното нищо и ме стисна за гърлото някакво лошо предчувс ...
  681 
Ще зайде славата на вековете,
в които тука сме живели
и тия висове – от гром обзети,
ще глъхнат – веч осиротели.
Ще слезем в долина с химери, ...
  276 
Силни чувства изпитваше царят сега. През ума му минаваха ред произшествия и велики преврати, ознаменували предидущите царствувания и неговото през XX век, а неговий поглед сякаш се впиваше в бъдещето, като да иска да види тайните, които то криеше в дълбокий си мрак...
Иван Вазов, „Последният ден на ...
  416 
Актьорството не е лавина. Не е нито комбина, нито мярка за неотклонение. То е тихо и самотно занимание. И в това е парадоксът: природата му е публична, а се ражда в самота.
Иван Иванов
Не съм те търсила – дойде.
От светлия ти взор боли ме.
Била съм сигурно дете – ...
  552 
Пази ногата си, когато отиваш в дома Божий, и приближи се повече да слушаш, нежели да принесеш жъртва на безумни, които не знаят че струват зло.
Еклесиаст 5:1
Кукат снаряди,
танкове чуруликат
в полето бойно. ...
  440 
Още оттогава я обичах, отче, така я обичах, че в детинската своя любов си казвах сред лято: ако тя поиска сняг, ще се изкача нагоре в планината, под върха Мусала ще стигна и в шепите си сняг ще донеса. И посред зима си казвах: ако тя ми поиска теменуги, ще избягам, ще ида в долна земя, там, където н ...
  332 
Чакам луната да се издигне в небето, за да прогледна.
За да виждам, не е достатъчно да имам очи – трябва ми светлина.
За да чувам, ми трябва звук.
За да усещам, ми трябва допир.
За да чувствам, ми трябва някой. Някой, когото да обичам. ...
  308 
Събота, неделя мина.
В забавачката на „Тимок“
Нора, водена от татко,
идва след почивка кратка.
Тука песнички ще учи: ...
  260 
На природата чудесна
удивляваме се често –
на места, предмети нужни
възхищаваме се дружно.
Ако трябва да опишем ...
  267 
Предложения
: ??:??