nadia.nanito
487 результатов
Виж, все още те има в мислите ми.
Понякога в нощното небе търся падащи звезди,
също като онези, които ти наричах преди време.
Може би четем една и съща небесна карта.
Или денем, на брега на морето, ...
  242 
Накрая може би ще осъзнаеш,
че ще ти липсват само тези,
които никога си нямал страх,
че можеш да загубиш.
Тях чувствал си напълно. ...
  243 
Как да обясниш водата на пустинята?
Недей!
Ще разбере какво е жаждата,
а ще остане все неутолима.
Ще вземе да намразва себе си, ...
  458 
Ирама - Където и да бъдеш...
[Autori: Irama (Filippo Maria Fanti), G. Nenna, Shablo (Pablo Miguel Lombroni Capalbo), V. L. Faraone & G. Colonelli]
[Автори: Ирама (Филипо Мария Фанти), Дж. Ненна, Шабло (Пабло Мигел Ломброни Капалбо), В. Л. Фараоне & Дж. Колонели]
(Sanremo 2022)
(Санремо 2022) ...
  1035 
Знам къде ми е болката.
Знам точно колко е тежестта ѝ и
въобще не се опитвам да измеря дълбочината ѝ.
Усещам, че не бих могла -
толкова е непостоянна в размерите си. ...
  918 
В тези тълпи от хора,
Смъртта вижда единствено пълните с живот.
Вижда собствената им светлина как изригва наоколо.
Вижда другите как са привлечени неудържимо от нея и от топлината, която създава.
Вижда усмивките и радостта, с които заразяват всеки доближил се. ...
  699 
Баба ми садеше семена.
Земята, която ги приемаше, беше черна и рохкава,
познала силата и нежността на ръцете ѝ.
Садеше семена, усмихната и с отнесен поглед,
сякаш се рееше във въздуха ведно с бъдещите филизи, ...
  462 
Някой ден ще се намерим.
Сред оставени бележки,
избелели снимки,
живи спомени,
сънувани мечтания, ...
  461 
Когато чакаш, виждаш времето. Реално. Не като спомените, чието нахлуване те пренася назад, за да откриеш колко си напред в един единствен скок. Очакването е изживяване на всеки изтекъл миг, събирането му със следващия, броенето на всички заедно и складирането им по вид емоция. Да чакаш някого е пред ...
  322 
Колко ли време остава?
Използвай внимателно!
Добре е да се надяваш,
но дела са желателни.
Предстоят вероятности, ...
  298 
Къде да пътувам?
В себе си всеки път извървях,
а другите не са моя дестинация.
Какво ли може да ме изненада,
след като най-хубавото вече ми случи? ...
  346 
Случвам ли ти се все още?
Сякаш се превръщам в сън,
в който всичките въпроси
са приспивна песен, звън,
произлизащ неизвестно ...
  452 
Аз мога да ти подсигуря
максимален комфорт и разположение.
Само ти обаче решаваш
дали да бъдеш себе си.
Мога да те срещна с враждебност, ...
  584 
Казваш ми нещо за себе си,
нещо много лично, невъобразимо,
което другите не знаят.
Фактите са всеизвестни, да,
но нюансите ти... ...
  543 
Неделя сутрин
с едва раздвижени мисли,
тихи гласове,
топли ръце,
леки стъпки... ...
  398 
приглаждам полата си от лен
приглаждам лятото
приглаждам косите си
как ми се ще да пригладя и мислите си
с онези бесни многоточия ...
  323 
Купувам си малко време в спомените
с кредит от реалността.
Не е изгубване в нищото, само среща,
на която все пристигах закъсняла.
Този път дано съм навреме - ...
  344 
Жена.
Като скулптура от лед, която диша.
Тя не е цел, изплъзва се от тази роля
и устремът да я превземеш става киша.
По-скоро път е в плът, ...
  257 
Морските вълни се разбиват
еднакво върху спасителния бряг
или крушенските реликви.
Не променят тласъка си според насрещното.
Няма ярост в силата им, ...
  321 
Дава ни способността да разбираме,
но без възможността да го правим.
Любовта обяснява смисъла,
но разумът не е съгласен.
Остава един изход подсказан, ...
  297 
Ето я и твоята маска - тъмнината.
Кураж, сън мой, появи се!
Ела и ме прегърни така, както знам, че само ти можеш.
А аз ще се престоря, че не те познавам
като те забравя.
  520 
Знам, че болката е ослепително бяла.
И белите хора сияят, но тъжно.
Вътре са пълни с толкова мрак,
също бял. И светлина не задържат.
Познавам тъмен, непрогледен човек. ...
  316 
Познавам този аромат.
Когато хилядите капки дъжд
докосват жадно земята изсъхнала,
нежно и безшумно се сливат с прахта,
за да се изгубят, ...
  360 
Как само заслепяват листопадите!
Усмихва се дървото вътрешно
с всичките си кръгове – свидетели
на бавното загниване на цветовете.
Кората му единствено набръчкана ...
  301 
Да счупим часовниците и не виним времето
затова, че се разминаваме.
Мигът застива, когато виждаш ме,
мисълта е тази, която бяга.
Плаши се от неподвижност, нищо че значи вечност. ...
  353 
Чета поезия.
Намирам протегната ръка
в един свят на обърнати гърбове.
Разбирам, че е моята.
Обръщам следващата страница.
  260 
Само няколко капки вино по устните,
които езикът жадно облизва
за да усети вкуса на онова причастие,
отбелязващо тържеството на смъртта.
Или капките от майчиното мляко, ...
  283 
Сега съм пълна с празнотата ти.
Това дори не е и липса –
съзнанието е, че си някъде,
където допирът не стига.
Където само се надявам, ...
  321 
Гневът е пълен със въпроси.
Без отговор са, а това е ярост.
Апатията - невъзможност
да намериш във живота смисъл.
В безсилието си си посърнал. ...
  281 
От кой момент започваш ти?
Самият ти си или само съществуване,
поредност от животи или миг,
душата ти във който се разплаква.
Посоката една е в този свят. ...
  314 
Зимата
ме целуна предварително.
Виждам как всичко си отива,
още преди да е дошло.
Самотата ...
  289 
  718 
Пиедесталите са твърде много.
И култовете, и страхът от висшите.
Пропадналите аплодирани са с грохот,
безименни са носещите кръстове.
И прах в очите. Но не е от стъпките ...
  336 
Липсата
заема едно точно определено място
вътре в теб.
И расте. Като зародиш.
Точно там. ...
  375 
Едно докосване,
минавайки по улицата
и мислиш, че познал си спомена
от времето, когато просто беше.
Присъстваше във нечии ръце. ...
  440 
Времето -
лечител и(ли) убиец?
Така ми се искам да знам.
Казват – попитай търпението.
Е онази сълза, която се вие ...
  456 
Как се събира душа на парчета?
– Тя не се чупи, е винаги цяла.
Нито някой ти я отнема,
сам се губиш сред чувствата в хаос.
Сам оставил си друг да владее ...
  567 
Не се оставяй дълго да те носи течението.
Има опасност да се превърнеш в нанос.
  566 
Умората
изтрива всяко обяснение,
обезсмисля всяко извинение
и си тръгва заедно с брояча на времето.
Оставаш по усещане. ...
  935 
Значението ни идва от момента,
от нуждата за нечие присъствие.
Дали е вечно или е мимолетно,
разказва всичко само едно отсъствие,
което се изписва с тишина. ...
  589 
Предложения
: ??:??