nadia.nanito (Надежда Тошкова) - Произведения

Още ги чакам 🇧🇬

Най-горчивите сълзи идват насаме.
Онези сдържаните,
преглъщани хиляди пъти,
отказаните,
непозволените. ...

nadia.nanito

Проза » Другие

2020-01-11T00:14:48+02:00 634 1

От високо

nadia.nanito

Фотография » Пейзаж

2020-01-08T10:29:21+02:00 1.1K 2 2

Илюзия за изкупление 🇧🇬

Вината да изкупиш ли?
Каква илюзия.
Невъзможно. Като да поправиш грешка.
Съвестта е състезание по самозалъгване.
Ранил ли си, това е. ...

nadia.nanito

Поэзия » Философская, Другая

2020-01-07T12:10:55+02:00 614

Нещо пропуснато 🇧🇬

Колкото повече в хоризонта се взирам,
повече в себе си виждам.
Колкото повече в себе си гледам,
повече хоризонта откривам.
И с него се сливам. ...

nadia.nanito

Поэзия » Философская, Другая

2020-01-03T23:09:33+02:00 592

Пергамент на времето 🇧🇬

Лицето ми
е пергамент на времето.
Всяка бръчка
е мълчалив отпечатък
на истината.

nadia.nanito

Поэзия » Свободный стих, Другая

2019-12-14T17:23:52+02:00 736

Думите ми за теб 🇧🇬

Думите ми за теб така са далеч,
както ме чувства сърцето ти -
съществуват някъде (по твое желание)
само с едното усещане,
с което искаш просто да видиш ...

nadia.nanito

Поэзия » Другая

2019-12-05T12:18:35+02:00 644

Тя лети 🇧🇬

Погледът ѝ е безкрайно син,
дори очите да са черни.
И кожата ѝ синя е - пред теб
в душата синя виждаш бездни,
в които да потънеш. Но летиш ...

nadia.nanito

Поэзия » Другая

2019-11-26T16:24:44+02:00 641

Отпътувала 🇧🇬

Тя е необяснимо щастлива тъга,
с очи приковаващи, поглед особен.
Вълните газеща или далеч от брега,
сякаш в морето се взира в очакване
нещо изгубено, някой да се върне от там ...

nadia.nanito

Поэзия » Любовная, Свободный стих

2019-11-03T15:25:36+02:00 589

Чувство за безкрайност 🇧🇬

Не знам кога
познах безкрайността:
един миг
с теб
или вечността, ...

nadia.nanito

Поэзия » Свободный стих, Другая

2019-11-01T23:24:15+02:00 684 1 1

4 мин. 🇧🇬

остави ме да гледам
нека да се взрем в очите си
и останем безмълвни
за една минута
в която да потънем в себе си ...

nadia.nanito

Поэзия » Любовная, Свободный стих

2019-10-31T07:33:13+02:00 1.1K 2 4

Осъзнаване 🇧🇬

пътят на разума
води до
пътя на сърцето
обратен път няма

nadia.nanito

Поэзия » Другая

2019-10-23T23:06:43+03:00 642 1

Хората не се губят 🇧🇬

Хората не се губят.
Губят се разни неща като ключове, фиби, писалки. Неща, които лесно ти се изплъзват от ръцете, защото са дребни, малки, почти незначителни.
Хората, тях преставаме да ги търсим. Защото дребни, малки, незначителни, почти ненужни за нас.
Или точно обратното - огромни. Толкова, че сме ...

nadia.nanito

Проза » Другие

2019-09-27T23:53:22+03:00 754 1 2

Привечер

nadia.nanito

Фотография » Природа, Пейзаж

2019-09-24T18:42:42+03:00 1.1K 9

Съществуваш 🇧🇬

Животът мрази и обича едновременно.
Вечно не(за)доволен,
оставя белези, които да изстрадаш,
за да се влюбиш в себе си най-после.
И няма изход, нито бягство. ...

nadia.nanito

Поэзия » Философская, Свободный стих, Другая

2019-09-23T07:45:48+03:00 698 3 3

Не понасям страхливците 🇧🇬

Не понасям страхливците.
Онези, които продължават да те лъжат, да ти казват мили думи, да се крият, да те избягват, да се правят на много заети, уморени, депресирани или просто отегчени за разговор. Онези, които за истината публично се бият в гърдите, а в личното не смеят да я назоват. И вместо това ...

nadia.nanito

Проза » Другие

2019-09-18T00:59:34+03:00 850 6

Зеници в пламъци 🇧🇬

Все още пáри, по кожата трепти,
вибрира слънчевият лъч последен.
Заспива леко закъснял и с него
въздъхва лятото, и с меланхолия изчезва.
На плажните чадъри се затварят ...

nadia.nanito

Поэзия » Белые стихи, Другая

2019-09-08T13:29:14+03:00 999

Таормина 🇧🇬

Ех, Таормина...
Обичам те през зимата -
спокойна,
отпусната по склоновете на умората
с въздишката на леден бриз от облекчение, ...

nadia.nanito

Поэзия » Другая

2019-09-03T12:04:58+03:00 483 1

Парченца 🇧🇬

Насаме.
Заради онези сълзи,
дълго стържещи горчивината.
Намериха дъното ти.
Насаме, насаме. ...

nadia.nanito

Поэзия » Белые стихи, Другая

2019-07-31T15:17:46+03:00 946

Alda Merini - Ho bisogno di sentimenti 🌐

Алда Мерини - Имам нужда от чувства
Не ми трябват пари.
Имам нужда от чувства,
от думи, от думи подбрани разумно,
от цветя, наречени помисли, ...

nadia.nanito

Переводы » Поэзия, с итальянского

2019-06-21T21:56:02+03:00 1.8K 2 1

Но сме живи 🇧🇬

Бяло платно,
по него алени пръски –
моминската гръд -
в сок от череши се къпе.
Мъжки очи - ...

nadia.nanito

Поэзия » Другая

2019-06-15T00:07:33+03:00 659

Копнея да съм вятър 🇧🇬

Тези дни са многоточия,
оставащи след мен наместо стъпки.
Не търся думите.
Прецизно точни
и без това ще бъдат кръпки ...

nadia.nanito

Поэзия » Другая

2019-06-08T13:12:47+03:00 588 1 2

Това, което сме 🇧🇬

Все още сме един до друг.
С едно мълчание, което не е тъжно,
ни радостно.
Е само липсата на звук.
От друго няма нужда. ...

nadia.nanito

Поэзия » Другая

2019-05-26T06:29:54+03:00 534

Цената на примирието 🇧🇬

Страхът ми,
с форма на кравай,
е в онзи долен ъгъл на леглото,
където тайно свива се една любов,
трепереща, ...

nadia.nanito

Поэзия » Свободный стих, Другая

2019-05-24T00:24:10+03:00 680 2 3

Нека бъде мрак 🇧🇬

Ти ли си?
Огън, следвай ме!
Тази жарава в мен
нека стане на пепел,
всяка нейна искра ...

nadia.nanito

Поэзия » Любовная

2019-05-07T17:12:11+03:00 448

Предопределение 🇧🇬

Обичам усмивките, които променят деня ти. Както думите, казани точно навреме - могат да поправят (почти) всичко. Пламъците в очите на хората, способни на това, е светлината, която предпочитам. И няма нищо по-топло от прегръдките им.
Откровението в погледа на един човек е най-сигурният знак за обич. ...

nadia.nanito

Проза » Другие

2019-03-24T20:00:10+02:00 743 1

Белег 🇧🇬

Поезията е белег,
който говори,
когато всичко друго
мълчи.
Колко ранени ...

nadia.nanito

Поэзия » Свободный стих, Другая

2019-03-21T12:18:18+02:00 1.2K 6 8

Маска 🇧🇬

Всяка моя гримаса,
усмивка,
поглед
останаха затворници
в огледалото на очите ти. ...

nadia.nanito

Поэзия » Свободный стих, Другая

2019-03-20T01:11:56+02:00 573 2 3

Всичко е лично 🇧🇬

Всичко е лично.
Колко искрено, зависи от човека. Но е точно така.
И фрази от типа "нищо лично" или "не го приемай толкова навътре", са само опит за замазване на положението, което явно е излязло от рамките на доброто (отношение или възпитание). Бягство от отговорност.
Защото –Да, всичко е лично!
Жив ...

nadia.nanito

Проза » Другие

2019-03-12T15:48:58+02:00 834 2 5

8 март 🇧🇬

Един ден, в който
можем спокойно да се престорим,
че се поддаваме на илюзията за равенство,
а защо не и за превъзходство,
само заради това, ...

nadia.nanito

Поэзия » Белые стихи, Другая

2019-03-08T23:44:30+02:00 1.2K 1 5

*** 🇧🇬

За да те прегърне ангел,
първо трябва
да те целуне
смъртта.
А те целуват ...

nadia.nanito

Поэзия » Свободный стих, Другая

2019-03-03T09:39:59+02:00 528 1 3

... 🇧🇬

На ръба на мълчанието
не намирам дума,
на която да стъпя здраво
и пропадам
в бездната на многоточието. ...

nadia.nanito

Поэзия » Белые стихи, Другая

2019-03-02T18:12:21+02:00 609 1

Няма да е късно 🇧🇬

Когато
и да дойдеш,
няма
да е късно.
Защото няма ...

nadia.nanito

Поэзия » Белые стихи, Другая

2019-02-16T16:44:43+02:00 848 3

Не искам да си казваме нищо 🇧🇬

Не искам да ти казвам нищо. Нито да чуя нещо от теб.
Искам да се гледаме.
Да наблюдавам дишането ти, ти моето, за да отчетем вълнението.
Да забележиш къде имам тръпчинки, когато се усмихна.
Защото ще се усмихна. На очите ти. ...

nadia.nanito

Проза » Другие

2019-02-12T12:49:18+02:00 573 1 2

Криво огледало 🇧🇬

представата за себе си
е най-кривото ни огледало
а най-често
в него се взираме
прегърбена е истината ...

nadia.nanito

Поэзия » Белые стихи, Другая

2019-02-02T18:41:20+02:00 625 2 2

Морфей 🇧🇬

Нощта е твоя.
Не знам как си успял,
но си пожънал всичките звезди.
И този урожай в очите си го пазиш.
А аз изтръпвам, че на мен го подаряваш. ...

nadia.nanito

Поэзия » Любовная, Белые стихи

2019-02-01T14:50:01+02:00 779 1 1

Налей ми 🇧🇬

Налей ми себе си.
От тебе ще отпия.
Че всичко друго вече съм опитала.
Безвкусно е самотното ми вино
и няма тръпка в пътя ми изминат. ...

nadia.nanito

Поэзия » Любовная

2019-01-31T12:39:04+02:00 554 2 5

Опит да извая себе си 🇧🇬

> От нямане остава ли следа?
> Селвер
откъртвам си
малки парченца страх
за да мога да срещна теб ...

nadia.nanito

Поэзия » Белые стихи

2019-01-27T16:43:55+02:00 613 1 2

Живи 🇧🇬

Бяло платно,
по него алени пръски –
моминската гръд
в сок от череши се къпе.
Мъжки очи ...

nadia.nanito

Поэзия » Другая

2019-01-25T11:22:54+02:00 606 3 2

Луната знае 🇧🇬

Луната знае,
че не трябва
прекалено искряща да бъде,
да не засегне
с блясъка си ...

nadia.nanito

Поэзия » Свободный стих, Другая

2019-01-24T18:10:58+02:00 934 2 6

И в отвъдното 🇧🇬

Той е един. Един е от многото,
които се спират да разгледат вратата ти.
Не го плаши резето, че отдавна е хлопнало,
защото знае ти вече коя си.
И влиза, до теб е – просто там му е мястото. ...

nadia.nanito

Поэзия » Любовная

2019-01-23T13:32:21+02:00 451 1