nadia.nanito (Надежда Тошкова) - Произведения

Любов по взаимно съгласие 🇧🇬

По взаимно съгласие
отрежи надеждите ми
като плитки
така на мен ще ми олекне
а ти ще имаш скалпа ми. ...

nadia.nanito

Поэзия » Свободный стих

2017-04-19T11:40:43+03:00 555

Прелюдия 🇧🇬

Просто не знаят къде да се спрат, зажаднели очите ми,
от очите ти минават на устните, после – косите ти.
Коя част от лицето насреща ми първо да любят –
ще се спрат на една, но за друга веднага тъгуват.
Ще ги затворя затуй и ще пия ликът ти със пръсти, ...

nadia.nanito

Поэзия » Любовная

2017-04-18T14:35:38+03:00 501 1 1

Обява 🇧🇬

Търся квартира, да е изолирана,
където спокойно да си пия виното.
Където да не бъда наричан предател
и да не трябва да следя
за граматиката ...

nadia.nanito

Поэзия » Другая

2017-04-16T01:28:47+03:00 547 2 7

След 🇧🇬

Щом тихичко надеждата си тръгна,
по стъпките ѝ цъфна самота.
Безмълвно и грижовно те загърна
с покрова си приятелска тъга.
Под клепките ти морни и притворени ...

nadia.nanito

Поэзия » Другая

2017-04-15T15:42:17+03:00 715 2

Думите ти 🇧🇬

Думите ти
не могат да бъдат котва,
нито дом.
Те са един балон,
който трябва пусна ...

nadia.nanito

Поэзия » Другая

2017-04-15T08:30:57+03:00 519 1 1

Когато си желана 🇧🇬

Когато си желана –
не само нощем,
а под светлината на слънцето,
пред всеки поглед,
в отговор на всеки въпрос, ...

nadia.nanito

Поэзия » Любовная, Свободный стих

2017-04-13T13:27:24+03:00 706 2 4

Пораснах 🇧🇬

Хората се сърдят.
Заради липсата на нужното внимание на партньора или любимия,
заради закъсняло обаждане или липсата на такова,
заради забравен поздрав на празник,
заради всички онези малки жестове, които така желаят, а не получават. ...

nadia.nanito

Проза » Письма, Другие

2017-04-12T13:44:54+03:00 929 1

Прозрение 🇧🇬

Непознат, объркващ, неизследван
пристигаш, после в миг изчезваш.
Завихряш мислите ми в урагани,
подмамена съм, искам да те хвана.
Открехваш на душата си вратата, ...

nadia.nanito

Поэзия » Любовная

2017-04-11T10:57:17+03:00 529 1 3

Намерих си 🇧🇬

Намерих си ъгълче, скрито в душата,
покрито и носещо стари следи.
Изглеждаше някак си много познато –
удобно, уютно… тук била съм преди.
Сред тези стени от любов изтъкани, ...

nadia.nanito

Поэзия » Другая

2017-04-09T13:57:05+03:00 1.1K 6 9

Нелечимо 🇧🇬

Не служи за нищо разстоянието.
Паузите.
Мълчанието.
Когато в сърцето е "да".
Животът казва "не". ...

nadia.nanito

Поэзия » Другая

2017-04-08T19:35:57+03:00 561 2

От упор 🇧🇬

Риторика, риторика...на думите.
Огледалото ми е другаде.
Действието е съществено. Жестове.
Нужни са. Те.
Мога ли ги? ...

nadia.nanito

Поэзия » Любовная

2017-04-07T22:23:37+03:00 481 1 3

Посоки 🇧🇬

Над теб и мен е светло.
И е синьо.
И птиците ни в общото летят.
Небето, то отгоре ни едно е.
Дали и хоризонтът е един и същ?

nadia.nanito

Поэзия » Другая

2017-04-06T10:43:40+03:00 555 3

Докато не дойде промяната 🇧🇬

Няма да си единствен.
Нито аз за тебе.
Моментът е истински
и се нуждаем от него.
Сега сме такива. ...

nadia.nanito

Поэзия » Любовная

2017-04-05T09:11:37+03:00 495 2 3

Щом си ги избрал 🇧🇬

Завиждам на онези брегове,
които опознават твоите стъпки.
Вълните на далечното море,
които ходилата ти прегръщат.
Завиждам на онези ветрове, ...

nadia.nanito

Поэзия » Любовная

2017-04-04T11:28:24+03:00 774

Не искай от жена невъзможното 🇧🇬

Не искай от жена невъзможното.
Способна е да ти го даде.
Като любител на сложното,
ще те изненада поне.
Ще ти поднесе забраненото, ...

nadia.nanito

Поэзия » Любовная, Другая

2017-04-02T17:17:27+03:00 649 3 7

Без шеги 🇧🇬

И се шегуваме. С любовта. И не вярваме ужким.
Колко обичаме и колко дълбоки са чувствата.
И се усмихваме. Знаещи. Какво изпитваме всъщност.
Доближим ли се много, се разтреперваме вътрешно.
И си казваме. Всичко. Освен няколко думи. ...

nadia.nanito

Поэзия » Любовная

2017-04-01T13:30:59+03:00 472 3 3

Аз съм богата 🇧🇬

Пръсти
по онази високо вдигната вежда.
Пригладен кичур
над онзи поглед-свредел,
с който не просто виждаш. ...

nadia.nanito

Поэзия » Любовная

2017-03-31T13:20:44+03:00 590 4 2

В търсене на вечност 🇧🇬

Морето мълчаливо ми говори
с вълните си.
Залива ме със думи –
ту гневни и пенливи,
ту кротки. ...

nadia.nanito

Поэзия » Другая

2017-03-30T11:15:50+03:00 475 1 3

Само нощем 🇧🇬

Заспивам в твоята Вселена.
Ръцете ми насън превземат
разстоянията.
И си до мен.
В моята си приютен. ...

nadia.nanito

Поэзия » Любовная

2017-03-29T09:51:09+03:00 480 2 2

Вот за себе си 🇧🇬

Спомените са кама.
Топлината им прорязва хладно.
Завръщаш се. И носиш пролетта.
А аз за теб съм още жадна.
Очакването има край. ...

nadia.nanito

Поэзия » Любовная

2017-03-28T09:00:48+03:00 650 2 5

На чаша 🇧🇬

Развърза ми ръцете и сърцето,
и вкусих тялото си жадно от душа.
Съблякох и страха на недоверието,
и си потърсих с гол инстинкт и целостта.
Започнах себе си неволно да разказвам – ...

nadia.nanito

Поэзия » Любовная

2017-03-26T19:31:21+03:00 510 2 3

Кърваво 🇧🇬

Кървавото е на мода напоследък,
гарнирано със кръст и полумесец.
Молитвите не водят до напредък,
човешкият живот щом е посечен.
Народите разделят се на маси, ...

nadia.nanito

Поэзия » Гражданская, Другая

2017-03-26T14:09:08+03:00 546 2 1

Многоточие от капки 🇧🇬

Дъждът по прозореца
е мелодията на онази поема,
която остана помежду ни
неизказана
и безкрайна – една теза ...

nadia.nanito

Поэзия » Любовная

2017-03-24T17:11:15+02:00 493 1 2

Тогава казвам "Обичам те" 🇧🇬

Казвала съм „обичам те“. На много малко хора. Половината от пръстите на едната ръка. И точно затова винаги е било с леко сърце. Сигурно, без страх от последиците. Без страх от това какъв ще е отговорът, без страх дори от липсата на такъв. Защото това е маловажно. Страхът е маловажен. Нито желанието ...

nadia.nanito

Проза » Письма, Другие

2017-03-23T18:49:40+02:00 766 1

Любов си 🇧🇬

Събличам те.
От теб самия.
От ненужното, натрупано през времето.
Прахта тежи като олово.
Вземам я. ...

nadia.nanito

Поэзия » Любовная

2017-03-22T09:00:12+02:00 538 2 4

Седмично 🇧🇬

Понеделник е днес – ден на твойте очи.
Уловили моите в поглед втренчен и ням,
но говорят за обич, дето малко горчи
и за нежност, желание, сила, и блян.
После идва и вторник – ден на твойте ръце, ...

nadia.nanito

Поэзия » Любовная

2017-03-21T17:58:17+02:00 552 3

От там започни 🇧🇬

Как ли се започва на чисто?
Оставяйки на пътя товара си
от тревоги и натрапчиви мисли.
Щастие не залагай за спомени –
тръгвай сам, не трябва ти нищо. ...

nadia.nanito

Поэзия » Другая

2017-03-19T12:43:42+02:00 504 2 5

Голотата на мислите 🇧🇬

С голотата на мислите,
през Голгота на маските,
ще се открием ли чисти
или ще се обесим на кръстове.
Ще разтворим ли храмът ...

nadia.nanito

Поэзия » Философская, Другая

2017-03-18T21:08:45+02:00 522 2 2

Ръцете ти 🇧🇬

Ръцете ти... aх, ръцете ти!
Само те са ми пред очите,
когато сме само двамата...
Следя как допушваш цигарата,
как със силните си пръсти ...

nadia.nanito

Поэзия » Любовная

2017-03-17T20:01:56+02:00 502 2

С взлом 🇧🇬

Всички стрели
хвърлени по мен
през годините
в краката ми лежат,
меки и утъпкани, ...

nadia.nanito

Поэзия » Любовная, Другая

2017-03-16T13:06:22+02:00 575 2 1

Друго няма 🇧🇬

Не мога да забравя думите,
които никога не каза…
Така реално ги почувствах,
така невинно ме белязаха!
Едно бръждене върху устните ...

nadia.nanito

Поэзия » Любовная

2017-03-15T00:36:19+02:00 569 1 3

Без дом 🇧🇬

Да научиш някой на любов –
как да обича,
сам да бъде обич.
После да видиш този плод
как го откъсва друг... ...

nadia.nanito

Поэзия » Другая

2017-03-14T00:20:34+02:00 527 3

Да ми се оставиш... 🇧🇬

Иска ми се да си книга в ръцете ми.
Да погаля корицата с пръсти,
за да усетя първо заглавието,
изписано с грапави букви,
но ваещо дълбоки каньони. ...

nadia.nanito

Поэзия » Любовная, Белые стихи

2017-03-12T13:13:00+02:00 762 4 2

Непоискани 🇧🇬

думи
тръгнали късно
пристигат
ли?
Петя Ташева ...

nadia.nanito

Поэзия » Другая

2017-03-11T18:33:48+02:00 511 2 6

За да настръхнеш 🇧🇬

Горещо. Кожата ти перлена
е сублимна в собствения си спектакъл.
На показ дребни капчици роса
по врат оголен, копнеещи за вятър.
Ела при мен! Дъхът ми е застинал, ...

nadia.nanito

Поэзия » Любовная

2017-03-10T11:24:07+02:00 398 2 1

Дъх на думи 🇧🇬

Нека не мълчим много дълго, не прекалено.
Няма ли дъх на думи, става студено.
Няма ли тайни мисли с теб споделени,
ставаме си излишни, чужди без време.
Помежду ни нека не ляга така самотата, ...

nadia.nanito

Поэзия » Любовная

2017-03-09T12:12:23+02:00 543 3

Жената е силна, когато явно скърби 🇧🇬

Плачи, приятелко моя, плачи,
самотата със вик раздери.
Размажи този грим непотребен,
лицето със сълзѝ набразди.
Мачкай с пръсти, разкъсвай, разрошвай. ...

nadia.nanito

Поэзия » Другая

2017-03-08T15:59:26+02:00 518 1 3

Букет от спомени в една греховна тръпка 🇧🇬

Когато дойда, трепет не показвай,
а прегърни ме сякаш си ме чакал.
И няма нужда, нищичко не казвай -
тъй натежал е вече с усет мрака.
Страстта ще коленичи в този миг - ...

nadia.nanito

Поэзия » Любовная

2017-03-07T17:10:05+02:00 1.9K 2 4

На онзи балкон 🇧🇬

На онзи балкон те прегърнах с душата си.
Сред тишината на онемялото насреща зелено море с дъх на бор
дали чух името си?
Не помня…
А така ми се иска да знам ...

nadia.nanito

Поэзия » Любовная

2017-03-05T17:45:46+02:00 518 1 2

Малко тишина 🇧🇬

Откъснах малко тишина от твоята
да запълня празното на приказките,
да омекотя падението на прозата
и някак си да пренаредя и мислите,
за да са по-малко оглушителни, ...

nadia.nanito

Поэзия » Другая

2017-03-04T22:23:10+02:00 562 1 2