Patrizzia (Надежда Ангелова) - Произведения

Broom ride 🇧🇬

Дали е станал с дупето нагоре,
или е тръгнал с лявата нога?
Повярвайте, не спира да мърмори,
по тъмно почна, та и досега.
Че ръбест и на буци бил матракът, ...

Patrizzia

Поэзия » Юмористическая

2022-08-06T09:50:48+03:00 702 8 13

Балада за поетите 🇧🇬

Предвождани от шайка от дебили,
набиват делниците в строя крак,
душите си в юмрук от страх са свили,
различните кълват ги – няма как,
че някак на живот се осмелили, ...

Patrizzia

Поэзия » Философская, Строгие формы

2022-08-04T17:21:10+03:00 1.3K 3 9

Не болят нацелувани рани 🇧🇬

Шепа точици само, хвърляй злото през рамо!
Многоточие лесно се пише.
Сред житейската драма, този свят е за двама,
а такъв е и планът Всевишен.
И в реалност горчива, сякаш днес си отива ...

Patrizzia

Поэзия

2022-08-02T19:53:48+03:00 803 10 13

Не бързай, време 🇧🇬

Сред облаци розовопръсти,
с надежда юли се прекръсти,
сълзите си избърса сам
и хукна нейде – свят голям.
А август – конче звездочело, ...

Patrizzia

Поэзия » Пейзажная

2022-08-01T08:59:06+03:00 578 5 8

Вълшебните ботуши 🇧🇬

Казват, имало в селцето
малка къщичка, където
някога живял един
малко странен господин.
Имал хубава градина ...

Patrizzia

Поэзия » Для детей

2022-07-29T07:43:00+03:00 1.3K 15 31

Бездомни и щастливи 🇧🇬

Политаме и пътьом ги кроим
крилата – неукрепнали, несмели,
и бягаме от тъжните недели,
че младостта без маска е и грим.
Не се свени и гола да е даже, ...

Patrizzia

Поэзия » Философская

2022-07-27T11:35:29+03:00 718 7 10

Xимера 🇧🇬

Изтънеят ли селските къщи до сенчица бледа
и по прашните улици вятърът скита се сам,
всеки мъртъв стопанин отива пред сън да нагледа,
двете мършави кравички, коня си в стария дам.
По прозорците висват накриво изтлели завеси, ...

Patrizzia

Поэзия » Другая

2022-07-25T11:49:53+03:00 1.1K 6 9

От спомен за цветя и от лъжи 🇧🇬

Полягат окосените треви,
душата им на мащерка мирише,
а вятърът покорно се преви
без тях е кротък, тъжен и излишен.
Косата съска тихо - не щади ...

Patrizzia

Поэзия » Пейзажная

2022-07-24T09:45:15+03:00 751 13 11

Mерило за изплакани вини 🇧🇬

Политам уж – а все съм карта бита
озъбва се загърбеният страх.
Край мен тълпа – за шута вярна свита.
Кралица на сърцата май не бях.
От думите – пелин горчива пита. ...

Patrizzia

Поэзия » Строгие формы

2022-07-22T17:21:19+03:00 832 12 17

Hеволята – приятел на човека 🇧🇬

Глава подпряла на корава длан
усмихва ми се моята неволя.
В проблемите си делникът е взрян,
а тя пък вечно чака да я моля.
Спокойствието зная, че е мит ...

Patrizzia

Поэзия » Юмористическая

2022-07-21T07:56:18+03:00 696 6 8

Жълтичката на юли в скъсания джоб 🇧🇬

Луната ниско до речицата пак слиза
и бърза рокля от брокат да съблече.
Уханна нощ е и звездите светят близо,
а на брега сребрист захласва се щурче.
Чия ли обич то изплаква в ракитака? ...

Patrizzia

Поэзия » Пейзажная

2022-07-20T17:47:05+03:00 755 13 24

Роза, кръст, камък бял... 🇧🇬

Аленее не кръв, а срамът по чела на герои,
грозни хули – дамгосват навеки рода и боли.
Всички чужди са толкова мили, добри и са свои,
а от своите чакай кама, или нож и дали,
от децата си свидни на глас неведнъж поругана, ...

Patrizzia

Поэзия » Философская, Гражданская

2022-07-19T15:23:59+03:00 552 4 8

Не умирай сега 🇧🇬

Не умирай сега, моя пъстра дъга!
Малко чудо си днес най-потребното.
Че от гняв и лъжи днес небето тъжи,
но напразно светкавици дебнете.
Знам, че тъжен баща, нявга Бог обеща, ...

Patrizzia

Поэзия » Философская

2022-07-18T08:22:40+03:00 664 6 11

Тази луда глава – да е с пепел посипана 🇧🇬

Този път уж е пряк, а ме води към нищото,
а прахта по нозете ми сякаш е камък тежи,
изгорели кибритени клечки, от черни лъжи,
само пепел сивее студена в огнището.
Тази луда глава – да е с пепел посипана, ...

Patrizzia

Поэзия » Любовная

2022-07-16T21:27:46+03:00 520 4 8

Черни думи – бял кахър 🇧🇬

Вече май ми се повръща,
писал бих, да бях поет.
Егото им – като къща,
а обидите – безчет.
Подигравката – прикрита, ...

Patrizzia

Поэзия » Другая

2022-07-13T07:06:34+03:00 593 6 14

Днес в моя двор смокинята огромна е 🇧🇬

Все ситни плодчета, такива раждани,
в студения ни северняшки климат,
смокинята ни в дворчето на граждани,
плодеше, но душа които имат.
Береше мама слънчевите капчици ...

Patrizzia

Поэзия » Другая

2022-07-11T21:26:44+03:00 677 6 15

И в утрото с душата огледална... 🇧🇬

И в утрото с душата огледална
поет ти ставаш, даже да не си,
че влюбен изгрев ласкаво е палнал,
пак облачните ангелски коси.
Свенливо небесата руменеят, ...

Patrizzia

Поэзия

2022-07-10T07:45:38+03:00 606 8 11

Mога аз и боса 🇧🇬

Коя съм аз? Там някоя. Коя ли?
Ах, колко невъзпитано и пошло!
Подвикват възмутено: —"По сандали
и чорлава къде се стягаш? Рошло!"
Къде се стягам? Хубав е въроса, ...

Patrizzia

Поэзия » Другая

2022-07-09T21:23:26+03:00 506 2 5

Лунички от звезди 🇧🇬

Понеже коня бял отдавна го натирих,
в едно и с принца. Господи, какъв "сухар"!
Cега съм дама, а и рицар по турнири,
с един осел, макар и инатлив и стар.
Към твойта вила пътя знае го на пръсти, ...

Patrizzia

Поэзия » Другая

2022-07-07T12:52:18+03:00 818 8 11

Дори и леваците стигат до край 🇧🇬

Звездите по покрива ритат планети,
Луната отсъжда пореден пенал.
И после се питат поетите клети:
— "С два леви чепика, а как съм играл?"
А Марс фаулира ме с пасове къси, ...

Patrizzia

Поэзия » Другая

2022-07-06T07:47:05+03:00 613 3 6

И не, че нещо тъй ще си спестя 🇧🇬

И не, че нещо тъй ще си спестя,
но нищичко не виждам надалече.
Живея си в измислени места
и нови си измислям всяка вечер.
И пътят ми отдавна е предречен, ...

Patrizzia

Поэзия » Строгие формы

2022-07-05T19:13:17+03:00 562 2 5

Изгарят дните в непосилен пек 🇧🇬

Изгарят дните в непосилен пек,
разтваря лято жарката си пазва,
сред зреещото жито, тих, нагазва
задъхан юли. Като дъх е лек
добрият вятър – топъл, бързорек, ...

Patrizzia

Поэзия » Строгие формы

2022-07-04T18:19:58+03:00 533 4 6

Ще я дочакам! Първа и последна 🇧🇬

Не се лети в такова време. Бурно.
Кой каза? И без друго ми се плаче.
Небесния кърчаг ще прекатурна,
светкавица ще свия на колаче.
Ще приютя и струите студени, ...

Patrizzia

Поэзия » Философская

2022-07-02T18:48:50+03:00 506 6 8

Червилото – с отенък полумрак 🇧🇬

Бръшлян отровен, тръни и чакъл,
а аз по равно и не съм вървяла,
на ток висок усмихната и в бяло,
какво, че ме изпраща поглед зъл?
Червилото – с отенък полумрак, ...

Patrizzia

Поэзия » Философская

2022-07-02T07:40:10+03:00 459 3 10

Просто мъж 🇧🇬

Свирка си нехайно песен птича,
загорял до златно, полугол.
Не една жена ще го обича,
заради целувки с вкус на сол.
Той ги гали с маковата нежност ...

Patrizzia

Поэзия » Другая

2022-07-01T23:13:26+03:00 1.4K 12 10

Сега посееш жито – жънеш тъпан 🇧🇬

Светът отдавна станал е трамплин,
надскачат се глупци – летят високо
и кой ти гледа вярната посока,
и вярват си в лъжите до един.
Сърцата ни са с форма на пестник, ...

Patrizzia

Поэзия » Гражданская

2022-06-29T18:54:57+03:00 542 2 9

Ръка подай и с лудата литни 🇧🇬

На Тони
Все някак нашироко ги кроих
мечтите си, от дрипи и атлази,
пробойните запълвах с тъжен стих -
дано искрата жива да запази. ...

Patrizzia

Поэзия » Философская

2022-06-27T21:16:09+03:00 604 4 9

И хич недейте слуша на поета басните 🇧🇬

И крие злобата като змия нозете си,
а лято е – в трева зелена се стаява.
Парцалките си нови весело носете си,
сред пек и дъжд, това е то съдба такава
ни носи всеки ден, все труден за обичане ...

Patrizzia

Поэзия » Гражданская

2022-06-27T08:09:51+03:00 798 7 13

Зъбки беееели 🇧🇬

Да, поправи всички зъ̀би, но с цената ме изръби,
най-добрият казват бил. Аз пък – нилски крокодил.
Днес съм манекенка съща, а цената – като къща,
сумата като му дам, май тревица аз ще ям.
Знам, Овен съм и рогат, но, хич не стана ми понятно, ...

Patrizzia

Поэзия » Юмористическая

2022-06-26T06:54:40+03:00 530 1 8

И се чувствам желана и жива 🇧🇬

С неочаквана котешка ласка,
мъркащ залез отърка се в мен
и с ноктенца в небето издраска
влюбен уж стих с отенък червен.
Пламна в пурпурно мигом Балкана, ...

Patrizzia

Поэзия » Пейзажная

2022-06-25T19:23:41+03:00 540 4 8

Ковете пак за кръстове греди 🇧🇬

Аз всеки ден римувам, все в слова,
един от вас – най-доблестен не рече:
— "Кому, за бога нужно е това,
защо не спиш, поете, всяка вечер?
Ти нямаш ли си грижи, за пари? ...

Patrizzia

Поэзия » Философская

2022-06-22T19:26:31+03:00 491 5 7

Cветулки и щурчета спят 🇧🇬

Когато дните ми са куци,
отдавна грохнали коне,
а нощите изпълват звуци,
от кланица. Или пък не?
Душата пада на колѐне, ...

Patrizzia

Поэзия » Философская

2022-06-21T08:47:43+03:00 566 3 5

Сега хоризонтът ми – линия равна 🇧🇬

В сърцето ви птиче е златен компасът,
в маршрути небесни душата лети
на длан те света ни човешки поднасят,
с човешките мравки – зарили пети,
в пръстта и калта. Те – осли твърдоглави, ...

Patrizzia

Поэзия » Философская

2022-06-20T18:31:23+03:00 522 8

Все източно от рая се мотая 🇧🇬

Все източно от рая се мотая,
а някъде на запад май е адът,
къде съм точно май ми е все тая -
черешите презрели са и падат.
Замеряме се с плодовете гнили, ...

Patrizzia

Поэзия » Философская

2022-06-17T17:58:42+03:00 598 1 4

Cмок - стопанин сменил е сто кожи 🇧🇬

Ослепелите къщи не плачат,
плаче дъжд по стрехите разбити.
Сякаш старци с перде на очите,
те не виждат зората, ни здрачът.
Крива порта, в трънливата драка ...

Patrizzia

Поэзия

2022-06-16T20:29:37+03:00 791 7 9

Cтъклени сълзѝ 🇧🇬

Ръчичките ми вкопчени треперят
в меченцето – със стъклени очи.
И тази вечер сгушен съм в килера,
вън татко ми подпийнал е – гълчи.
Наказаха ме, че съм без домашно, ...

Patrizzia

Поэзия

2022-06-15T22:57:59+03:00 1.9K 5 21

Cвещицата когато догори 🇧🇬

Какво си ти, животе мой? Светлик,
от плачеща среднощно свещ от болка.
Аз, слабият, се мисля за велик,
а тя догаря бавно. Още колко,
в очите ми звездите ще горят ...

Patrizzia

Поэзия » Философская

2022-06-15T19:11:50+03:00 875 1 4

Вгледай се в небето... 🇧🇬

Чуваш ли ме? Свиркам – вярно и фалшиво,
и пека мисирка, и варя коливо.
Питките са топли, песента – попътна,
сто хиени с вопли, чакат да се гътна.
Покрай мене мракът легнал е на лакът – ...

Patrizzia

Поэзия » Философская

2022-06-15T17:06:03+03:00 712 2 10

И раят не е рай, ако си сам... 🇧🇬

Опряхме пак до тиквени медали,
изпънали сме жили – от пети,
за да докажем, че сме много дали
около нас Земята се върти.
А Бог ни гледа тъжен и объркан, ...

Patrizzia

Поэзия

2022-06-14T20:52:09+03:00 477 2 4

Ситни и звънки... 🇧🇬

Бурята цвили, облаци свили,
гневни душици в юмрук.
Град ли зачука или от скука
някой ми прави напук?
Хвърли две шепи, думички слепи ...

Patrizzia

Поэзия » Юмористическая

2022-06-13T18:40:55+03:00 568 2 12