ПетърТарамбичков
58 результатов
Пространството обича да е пълно.
Наблюдавам баладичните усилия на хората
да му помогнат- красиви, упорити,
неизменно тържествуващи усилия:
пулсира разрушеното пространство… ...
  264 
Полека и по малко се натрупва
забравена от някого омраза,
отдъхва си. А после си отчупва
парченце топлина и веднага
се превръща в откровение. ...
  179 
Тихо. Някъде шуми.
Тихо. Чезнат светлини.
Някой се надява,
тишината сгрява.
Ти. ...
  208 
Желанието идва
и започва да говори нещо.
Но аз не го слушам-
гледам плавното натрупване
на оцветените листа ...
  184 
Улицата с капещи дървета,
улицата няма да ме помни;
тичат цветовете по шосето…
Цветовете вече са свободни,
недействителни желания: ...
  205 
Изтеглена и светло величава,
нощта простира оределите си звезди по небето.
Луната е цяла и виждаща,
а щурците си вземат сбогом.
Забързан, както винаги, вятърът ...
  207 
на Петя
Ти идваше с крилете на някакво загинало летящо животно.
Имаше същите криле- на загиналото, прекрасно животно.
Носеше същата необяснима кръжаща печал-
или същата бълбукащо- изненадваща радост, ...
  187 
Приеми ме, когато не смея
да поискам прегръдката ти,
когато лъжата заменя
протритите с нови кръпки
ти приеми ме при себе си, ...
  205 
Нощта идва често.
Съблича светлата си дреха…
Наобикаля двора, дърветата, къщата.
Нощта ми разрешава да я гледам.
Съблича светлата си дреха ...
  190 
Бе тъмно,
въпреки че бе валяло.
И само бъдещата светлина
се преобличаше във бяло.
Преди със блясъка си да целуне мрака ...
  203 
Оранжевото растение ме сънува красив…
Вижда ме като вятър,
издухал слънцето от под земята
(слънцето много прилича на него);
вижда ме като мравчица, ...
  212 
Те идват срещу мен усмихнати.
И тъжни…Различни.Поглеждат ме,
изпърво боязливо, и доловили
тайните си издъхват.
И отново е пълно с присъствие. ...
  210 
Понякога човек се губи.
По неизвестни и непонятни причини
бяга от себе си и мъчи да се види друг.
Тогава няма сили
да живее с виждането си, ...
  184 
Всеки човек е добър по душа...
Мама на татко се скара.
После татко протегна ръка
и котката подскочи от шамара.
После татко излезе навън. ...
  263 
Стая. Вечер. Пердета.
Одеялото на леглото се е свило
като ямурлук, с възглавницата за качулка.
Сънувам, че „ по радиото” вали дъжд…
Дядо се е подпрял на тоягата- ...
  330 
Какво си казаха сърцата ни,
когато оставих оранжевото растение
на масата, до книгите: фонтанът ръмжеше,
перуанците хранеха душите на дедите си
с музика, трамваят летеше; (дъгата!); ...
  170 
Когато те отминах станах нежност. И обичане…
Не знам какво направи, когато те отминах.
Станах лек. И усещах, че това си ти –
нежност, обичане и светлина… Доверчивост.
Светът бе разбираем и красив. ...
  199 
на Тарани
Тя има лунички.
Коса кестенява…
По- скоро чуплива,златиста коса.
Очите кафяви. Сърцето изцяло ...
  827 
Предложения
: ??:??