Валери_Станков (Валери Станков) - Произведения

Крадец на листопади 🇧🇬

КРАДЕЦ НА ЛИСТОПАДИ
… навярно по рождение съм спец да съм добър крадец на листопади? –
и – щом през Варна есенен ветрец разчорли ги по градските площади,
събирам ги на пазва – лист по лист! – и по Гезмето с тях се ветролея,
или се смъквам в залеза златист – с мелтема да ги вихря върху кея! – ...

Валери_Станков

Поэзия

2023-09-06T19:02:45+03:00 311 2

Писмо от Ада 🇧🇬

ПИСМО ОТ АДА
… защото Господ каза, че не съм достоен да отида на небето,
ще се напъхам в Ада – таласъм! – ще седна до казана връз кюмбето,
ще хвърлям цял ден в огъня дръвца под грешниците – шепа живи мощи,
в неделя ще ви пращам писъмца! – e-mail-и в електронните ви пощи, ...

Валери_Станков

Поэзия

2023-09-06T15:46:26+03:00 368 1 4

Камъче от моя роден дом 🇧🇬

КАМЪЧЕ ОТ МОЯ РОДЕН ДОМ
... къщата на село се кандилна,
взе да скърца горният ѝ кат,
под сайванта – в старата люпилня,
даже смокът бе умрял от глад, ...

Валери_Станков

Поэзия

2023-09-06T09:26:36+03:00 414 5 7

Седнете покрай моя бял прозорец 🇧🇬

СЕДНЕТЕ ПОКРАЙ МОЯ БЯЛ ПРОЗОРЕЦ
… прозорецът на светлия ми дом е винаги отворен към Безкрая,
присядам край перваза мълчешком или пък тихо римите си бая.
Под мене кротко трополи светът, не знам отива ли, или се връща,
нима и аз изминах своя път? – тъй светло дишах в Божията къща! ...

Валери_Станков

Поэзия

2023-09-05T14:35:23+03:00 286 3 3

Селфи с есента 🇧🇬

СЕЛФИ С ЕСЕНТА
… слънцето ли каталяса? – диша лятото едва,
вятърът на седем гласа ревна в жълтата трева,
във къртичината рохка хлътна кьоравият кърт,
мракът жалостиво охка върху урви, дол и рът, ...

Валери_Станков

Поэзия

2023-09-05T06:45:33+03:00 279 3 1

Дъжделица 🇧🇬

ДЪЖДЕЛИЦА
... в минутите преди дъжда, щом възел въздухът натегне,
върху плешивите бърда потеглят облаци безредни,
далечен – гърмелът гърми, и сякаш кърти небосвода,
седим на хълма тъй сами, но аз край теб съм го̀ла во̀да! – ...

Валери_Станков

Поэзия

2023-09-04T15:28:14+03:00 304 2 2

Крадецът на орехи 🇧🇬

КРАДЕЦЪТ НА ОРЕХИ
... тътри дрипави бурнуси облакът връз дол и рът,
орехи край пътя бруси циганче със дълъг прът,
гладно – кончето му скубе туфи жлътнала трева,
мракът мъкне тежък губер през корията едва – ...

Валери_Станков

Поэзия

2023-09-04T10:12:48+03:00 318 3 3

Ваучер за една минута 🇧🇬

ВАУЧЕР ЗА ЕДНА МИНУТА
Пъхни го нейде тоя джиесем –
в бикините, в корсажа, в сутиена.
Без тебе аз обезумях съвсем –
боли ме от мълчания – и стена. ...

Валери_Станков

Поэзия » Любовная

2023-09-03T14:54:58+03:00 385 2 1

O, sancta simplicitas! 🇧🇬

О, SANCTA SIMPLICITAS!
Започнах да изхвърлям напоследък от своя ден рой глупави неща –
например – ако викне ме съседът на табла да го бия! – пък не ща.
Или – когато седна с трета бира на Седма пейка с томче на Рембо,
и някой тъп случайник ме нервира с познания за Земното кълбо. ...

Валери_Станков

Поэзия

2023-09-03T08:03:24+03:00 377 3 3

Възхвала на четящия Човек 🇧🇬

ВЪЗХВАЛА НА ЧЕТЯЩИЯ ЧОВЕК
Какво, че съм прочел три влака книги – и мъдростите мъкна си на гръб?
Дори да пеят летните авлиги, мълча! – и хълтам в Мировата скръб.
Отварят ми се звездни кръгозори, в които Вечността пред мен съзрях.
От вечният девиз „Memento mori!“ аз вече не треперя цял! – от страх. ...

Валери_Станков

Поэзия

2023-09-02T18:28:11+03:00 365 2 4

Благодаря ти, Господи, за всичко! 🇧🇬

БЛАГОДАРЯ ТИ, ГОСПОДИ, ЗА ВСИЧКО!
… благодаря ти, Господи, че мислиш понякога в небето и за мен,
че хлябовете мои втасват чисти и с Теб си ги споделям всеки ден,
че двете риби, дето ми ги даде, ще стигнат да нахраня някой брат,
че ни веднъж не ме остави жаден за Обич в този безлюбовен свят, ...

Валери_Станков

Поэзия

2023-09-02T12:51:43+03:00 374 3 4

Младостта си отиде 🇧🇬

МЛАДОСТТА СИ ОТИДЕ
... какъв бе твоят шеметен трептеж по младостта, която си отиде?
Кажи ѝ вече: – Хайде, Лиске, беж! – и изчезни от този свят – невидим.
Тръгни през прегорелите треви, и все ще стигнеш някой ден оттатък.
За радостите нейни забрави! – човечец, по презумпция тъй кратък. ...

Валери_Станков

Поэзия

2023-09-01T19:57:47+03:00 369 5 3

Сеячът на Надежди 🇧🇬

СЕЯЧЪТ НА НАДЕЖДИ
… уморих се да сея надежди,
а да жъна все вятър и дъжд.
Като мисля за дните си прежни,
нито злато натрупах, ни ръж. ...

Валери_Станков

Поэзия

2023-09-01T15:05:06+03:00 769 4 1

Ще пиша стихове в небето 🇧🇬

ЩЕ ПИША СТИХОВЕ В НЕБЕТО
... на кръстопътя на света, с разпъната на кръст душица,
за първи път от сто лета не пожелах да литна – птица,
пешак – на хълмите се спрях, изгазил мъчната си угар,
освен с две шепи пътна прах, забогатях ли с нещо друго? – ...

Валери_Станков

Поэзия

2023-09-01T09:03:37+03:00 377 3 3

Memento mori! 🇧🇬

MEMENTO MORI!
... смъртта си има инакви задачи – тя ми подостря пачето перо,
спогаждаме се с нея другояче, и напоследък – само със добро,
разбрали сме се много да не бърза, не съм сега за дълъг път готов,
да дишам всяка своя глътка въздух, защото тя е Божия любов, ...

Валери_Станков

Поэзия

2023-08-31T15:16:21+03:00 739 2 1

Септемврий е милунката на Бога 🇧🇬

СЕПТЕМВРИЙ Е МИЛУНКАТА НА БОГА
... септемврий врътна жълта броеница на пейката ми в дрипавия парк,
и припекът – плашлива малка птица, слетя ми край изтъркания кларк,
накъса ми се песничката птича! – мелтемът над морето вой поде –
и листопадът тръгна да се свлича като талаш, настърган със ренде, ...

Валери_Станков

Поэзия

2023-08-31T09:01:32+03:00 339 3 6

Изпращане на Август 🇧🇬

ИЗПРАЩАНЕ НА АВГУСТ
... нали е само лист от календара, от мен и август взе, че отлетя,
приспивна песен вятърът подкара из парка – по алеите с цветя,
не се целуват влюбените вечер на пейките под залеза златист,
и листопадът тихо се съблече, започна да се рони лист по лист, ...

Валери_Станков

Поэзия

2023-08-31T08:56:47+03:00 343 5 2

Символики 🇧🇬

СИМВОЛИКИ
... пак иде нощ за страсти и неволи, без теб ще си осъмна може би,
за теб, дете, душата ми се моли, за теб, дете, душата ми скърби,
ще зъзнем тихо – грешничета голи, дечица под разплакани върби –
за теб, дете, душата ми се моли, без теб, дете, душата ми скърби, ...

Валери_Станков

Поэзия » Любовная

2023-08-30T12:42:36+03:00 397 3 3

Навярно всичко вече ти се случи 🇧🇬

НАВЯРНО ВСИЧКО ВЕЧЕ ТИ СЕ СЛУЧИ
... каквото от света си пожела, навярно всичко вече ти се случи –
подгъна уморени ходила – и гребна си бълбук водица в ручей,
сади цветя, върша, коси треви – но ничия надежда не посече,
под стряхата ти лястовичка сви гнездо, преди да литна надалече, ...

Валери_Станков

Поэзия

2023-08-30T10:28:20+03:00 380 4 4

Излез и викай! 🇧🇬

ИЗЛЕЗ И ВИКАЙ!
… наместо да си млъкнал Никой във този – все по-гнусен, свят,
излез, Човеко, вън? – и викай! – в несвяст на градския площад,
срещу световните несгоди, глад, болести, лъжи, войни,
и срещу Денков, що ни води в реки – и златни бъднини, ...

Валери_Станков

Поэзия » Гражданская

2023-08-29T07:56:59+03:00 453 2 2

Лудият любимец на квартала 🇧🇬

ЛУДИЯТ ЛЮБИМЕЦ НА КВАРТАЛА
... той троши на гълъбите кифла, гледа ги – и тихо си мълчи,
сигурен съм – Господ се усмихва в неговите хубави очи,
подпетил световната умора, все на път по Земното кълбо,
тръгва след пияния си кораб с някакъв си луд Артюр Рембо, ...

Валери_Станков

Поэзия

2023-08-28T09:13:10+03:00 392 2 3

Най-сетне ме признаха за Поет 🇧🇬

НАЙ-СЕТНЕ МЕ ПРИЗНАХА ЗА ПОЕТ
... най-сетне ме признаха за Поет – една девойка снощи ми написа:
Машина си във всеки свой куплет, каква машина, просто си мотриса! –
и – уж, си старче мило и добро? – по-мъдро от канадските секвои,
щом седна във софийското метро, денят ми почва с римичките твои. ...

Валери_Станков

Поэзия

2023-08-28T06:58:29+03:00 456 2 5

Принтерът на Бога 🇧🇬

ПРИНТЕРЪТ НА БОГА
... да дишам другояче аз не мога – как да живея? – примерен и тих,
във мен е включен принтерът на Бога! – и аз принтирам всеки негов стих,
каквото ми диктува, го записвам със благ молив на празния бял лист,
и Той ме черпи биричка със чипса, че съм пред Него праведен и чист! – ...

Валери_Станков

Поэзия

2023-08-27T21:17:02+03:00 397 2 3

Блато 🇧🇬

БЛАТО
Като черни калугери над вечерните угари
ято врани кръжи.
Бог ли плю на петите ни? Пъплят облаци спитени –
сякаш мъкнат торба със лъжи. ...

Валери_Станков

Поэзия

2023-08-27T18:45:38+03:00 313 2 1

Листопади от Рая 🇧🇬

ЛИСТОПАДИ ОТ РАЯ
... понякога се случва да гадая какво ми шепнат мъртвите листа,
невям дочувам – сякаш че от Рая, най-близките си хорица в света,
баща ми казва: – Я, сипи ми, сине, три пръста от мълчаната вода! –
и го завивам, че да не настине в тревите – там, накрая на града, ...

Валери_Станков

Поэзия

2023-08-27T07:51:36+03:00 340 3 2

Via dolorosa 🇧🇬

VIA DOLOROSA
... прикътана от хиляди лета, ръбата песъчинка в черна мида,
душице моя, имам си мечта! – на онзи свят без теб да си отида,
да те забравя нейде – на брега, на завет под обърнатите лодки,
росинка под дъждовната дъга, да те търкулна из тревите кротки, ...

Валери_Станков

Поэзия

2023-08-26T20:31:38+03:00 354 3 3

Жена от омагьосания кръг 🇧🇬

ЖЕНА ОТ ОМАГЬОСАНИЯ КРЪГ
... чета ти по очите, че си тъжна – сърна, свалена с безпощаден лък,
въртиш се по семейната окръжност – един печално омагьосан кръг,
от вторника до събота – все среди, неделята – и тя! – не е добра,
панела дупчат лудите съседи, въртят на скара свинските ребра, ...

Валери_Станков

Поэзия » Любовная

2023-08-26T15:07:45+03:00 377 2 1

Есенна молитва 🇧🇬

ЕСЕННА МОЛИТВА
... додето имам още малко време,
да свърша искам няколко неща –
да милна котарака, който дреме
на припека край пътните врата, ...

Валери_Станков

Поэзия

2023-08-26T08:03:34+03:00 339 2 3

Пачуърк от видения 🇧🇬

ПАЧУЪРК ОТ ВИДЕНИЯ
... красивото навярно предстои? – и приживе се надам да се случи –
да нарисувам с маслени бои Жена със стомна върху кротък ручей,
авлиги – ято в шеметен летеж! – на юг развяло трепетно ветрило,
и мама в храма как си пали свещ и кръсти се под благото кандило, ...

Валери_Станков

Поэзия

2023-08-25T09:40:00+03:00 368 3 3

Девойката от селската чешма 🇧🇬

ДЕВОЙКАТА ОТ СЕЛСКАТА ЧЕШМА
... и изведнъж – край селската чешма,
доде си мокрех ваклите мустаци,
във храстите съзрях една мома
да ми изпраща тайните си знаци! – ...

Валери_Станков

Поэзия » Любовная

2023-08-25T06:58:40+03:00 432 3 4

Тъй не спечелих златния медал 🇧🇬

ТЪЙ НЕ СПЕЧЕЛИХ ЗЛАТНИЯ МЕДАЛ
... Поезията сигурно е писта? – търчат край мен поети! – до несвяст.
И кой съм аз сред тях, дори не мисля, защото знам, че винаги съм Аз.
Баща на болки. Син на рой светулки! – залутани из моя древен род.
Аз дишам в своя стих на пресекулки, тъй както съм го дишал цял живот. ...

Валери_Станков

Поэзия

2023-08-24T14:12:39+03:00 297 1 3

Вихрулия 🇧🇬

ВИХРУЛИЯ
... когато есента не е дошла, а лятото не иска да си тръгва,
и привечер – над голите била, тавата си върти луната кръгла,
и – жадни, съхнат вехтите липи под залеза, изригнал бавна лава,
и аз усещам, че светът не спи, и сякаш с нещо скъпо се прощава, ...

Валери_Станков

Поэзия

2023-08-24T11:42:17+03:00 304 2 1

Бъди красива! 🇧🇬

БЪДИ КРАСИВА!
... понякога в зениците ти сини провиждам всяко идещо добро –
каква прекрасна есен предстои ни с дъх на бадеми и на колендро,
какви дълбоки, светли и красиви ще ни люлеят сънни дъждове
покрай реката с дрипавите иви и щъркела, краче присвил одве, ...

Валери_Станков

Поэзия » Любовная

2023-08-24T09:39:06+03:00 372 4 3

Смъртта е вечен повод за Живот 🇧🇬

СМЪРТТА Е ВЕЧЕН ПОВОД ЗА ЖИВОТ
... не ми остана твърде много Време, че всуе да го губя по света,
преди да слезе Господ да ме вземе, ще си поискам няколко неща –
най-главното от тях – да ви обичам, да не тая в гръдта си мисъл зла,
със всяка живинка да съм добричък, туй мама нявга ми го пожела, ...

Валери_Станков

Поэзия

2023-08-23T18:15:53+03:00 364 3 3

Балада за прочетения вестник 🇧🇬

БАЛАДА ЗА ПРОЧЕТЕНИЯ ВЕСТНИК
... нетрайните възторзи на плътта не са ми вече никак интересни,
в очите на девойките чета, че вече съм един прочетен вестник –
пред мен – във огледалото, мълчи човече със изпосталяло тяло,
с потънали във Нищото очи, без даже грам надежда за начало, ...

Валери_Станков

Поэзия

2023-08-23T15:57:18+03:00 291 4 2

Защо? 🇧🇬

ЗАЩО?
... защо се мъча да реша неразрешимите въпроси? –
защо в добрата ми душа светът все болчици ми носи,
защо – поема ли на път, чертан от личния ми влъхва,
и някой в колелото прът безжалостно под мене пъхва, ...

Валери_Станков

Поэзия

2023-08-22T18:54:09+03:00 342 4 4

Щурчетата умират от Любов 🇧🇬

ЩУРЧЕТАТА УМИРАТ ОТ ЛЮБОВ
... росица-дъжделица щом наръси на есента мъхнатия пантоф,
във нощите на август – все по къси, щурчетата живеят от любов,
а ти се будиш в никоето време – и знаеш всичко, що ти предстои –
днес слънцето по голото ти теме пак ще рисува с огнени бои, ...

Валери_Станков

Поэзия

2023-08-22T11:17:29+03:00 391 6 2

Кайначето на Бога 🇧🇬

КАЙНАЧЕТО НА БОГА
... понеже се надишах с прах, и хлътнах в хладната кория,
край мъхесто кайначе спрях да се наплискам – и да пия,
под свлечената ми брада – масур полувековен троскот –
видях – през светлата вода вторачил се е в мене Господ, ...

Валери_Станков

Поэзия

2023-08-22T09:18:05+03:00 326 2 2

Шах и мат! 🇧🇬

ШАХ И МАТ!
... понякога ми се крещи срещу света, раздран от злоби,
че вече спря да е на "Ти!" със простичката наша Обич,
че всеки овластен Злодей с тон медиен елей ни маже! –
и няма кой едно: – Здравей! – по радиото да ми каже, ...

Валери_Станков

Поэзия

2023-08-21T14:23:37+03:00 397 2 4

Дъжд и Самота 🇧🇬

ДЪЖД И САМОТА
... така несъвместими, тъй добри, един със друг събрани по неволя,
пред публика – и то, за без пари, играем – всеки главната си роля,
не е предвиден нито ден антракт, тъй скучна е познатата пиеса! –
животът е безкраен полов акт! – със зле платена улична метреса, ...

Валери_Станков

Поэзия » Любовная

2023-08-21T12:42:22+03:00 846 4 4