Валери_Станков
1 420 результатов
СВЯТ ЗА БРАТЯ
... понякога забравям, че живея два века вече в този скапан свят,
и просто нямам никаква идея защо Човекът спря да ми е брат? –
защо се нерви и защо се дразни, когато му река, че е сгрешил,
като че ли съм тъпият поразник, какъвто никога не съм и бил, ...
... понякога забравям, че живея два века вече в този скапан свят,
и просто нямам никаква идея защо Човекът спря да ми е брат? –
защо се нерви и защо се дразни, когато му река, че е сгрешил,
като че ли съм тъпият поразник, какъвто никога не съм и бил, ...
178
1
2
ПОНЕДЕЛНИКЪТ НА БОГА
... когато е създавал този свят, Бог сигурно е мислил и за мене? –
да хапна хляб и риба на обяд, след туй да стелне одъра ми ленен,
да спя – и да сънувам до зори как птиците ми идат от Египет,
и как, додето залезът гори, пръстта дълбая с мравките на припек, ...
... когато е създавал този свят, Бог сигурно е мислил и за мене? –
да хапна хляб и риба на обяд, след туй да стелне одъра ми ленен,
да спя – и да сънувам до зори как птиците ми идат от Египет,
и как, додето залезът гори, пръстта дълбая с мравките на припек, ...
179
1
1
ЗВЕЗДНИЯТ БЕЗПОЛЕЗНИК
... от времето на майчината пазва Вселената жестока е към мен –
с безмълвията свои ме наказва – и аз чета ги всеки Божий ден,
записвам ги на бялата хартия и смислите им сякаш къртя с чук,
дали не всуе винцето си пия, какъв и кой съм? – и защо съм тук, ...
... от времето на майчината пазва Вселената жестока е към мен –
с безмълвията свои ме наказва – и аз чета ги всеки Божий ден,
записвам ги на бялата хартия и смислите им сякаш къртя с чук,
дали не всуе винцето си пия, какъв и кой съм? – и защо съм тук, ...
375
1
3
КУЧЕТО МИ ЧАРЛИ
Във мен се влюби старо градско псе.
Тъй не разбрах защо, пък и не питам.
Със лапички край старото шосе
то мереше сърдечния ми ритъм. ...
Във мен се влюби старо градско псе.
Тъй не разбрах защо, пък и не питам.
Със лапички край старото шосе
то мереше сърдечния ми ритъм. ...
731
1
2
КАКВО СИ ТИ?
Ще те попитам някой ден
дали си трън, дали си цвете.
Дали растеш – трева за мен,
в която да си развъртя конете. ...
Ще те попитам някой ден
дали си трън, дали си цвете.
Дали растеш – трева за мен,
в която да си развъртя конете. ...
873
2
1
ГОРНО РЕ
... понякога, когато с теб се любим – девойчица! – и старец белобрад,
се питам върху своя дрипав губер с какво заслужих тази благодат? –
дали над светлото ти сутиенче на фокусник да се престоря много як,
или да си отворя бира – кенче! – и да ми мине мъжкият мерак, ...
... понякога, когато с теб се любим – девойчица! – и старец белобрад,
се питам върху своя дрипав губер с какво заслужих тази благодат? –
дали над светлото ти сутиенче на фокусник да се престоря много як,
или да си отворя бира – кенче! – и да ми мине мъжкият мерак, ...
155
2
2
ДЕВОЙКАТА, С КОЯТО БЯХ ЩАСТЛИВ
... девойката, която ме опѝ със своите убийствени парфюми,
ухаеше на пролетни липи! – остави ме без дъх и ум, и думи! –
направо беше за рret-a-рorter на Лагерфелд и неговата "Prado",
и аз я гледах – влюбено дете, макар да съм си старче белобрадо, ...
... девойката, която ме опѝ със своите убийствени парфюми,
ухаеше на пролетни липи! – остави ме без дъх и ум, и думи! –
направо беше за рret-a-рorter на Лагерфелд и неговата "Prado",
и аз я гледах – влюбено дете, макар да съм си старче белобрадо, ...
213
1
2
ПОМНЕТЕ МЕ, БЯХ ЗВЕЗДНИЯТ КЛОШАР
... от старите клошари на града научих се да дишам пестеливо –
не случа ли на изворна вода, да мина някой ден на светло пиво,
да милна припека със блага длан, и облака, надиплил бяла прежда,
и да не бъркам в мръсния казан, ако във него няма стрък надежда, ...
... от старите клошари на града научих се да дишам пестеливо –
не случа ли на изворна вода, да мина някой ден на светло пиво,
да милна припека със блага длан, и облака, надиплил бяла прежда,
и да не бъркам в мръсния казан, ако във него няма стрък надежда, ...
828
2
2
ВЧЕРА
Седя си кротко – трезвен, сам и стар –
случаен гост, дошъл от друга ера.
И сякаш не в притихналия парк,
животът ми остана нейде вчера. ...
Седя си кротко – трезвен, сам и стар –
случаен гост, дошъл от друга ера.
И сякаш не в притихналия парк,
животът ми остана нейде вчера. ...
1007
3
4
ЧОВЕК НА БОГА
Сред всичките несъвършенства
на този наш побъркан свят
ми даде Бог да благоденствам,
бедняк! – на обич бях богат. ...
Сред всичките несъвършенства
на този наш побъркан свят
ми даде Бог да благоденствам,
бедняк! – на обич бях богат. ...
191
5
4
КОГАТО ОСЛЕПЯВА МОЙСЕЙ
... понякога си мисля, че светът е път, по който трябва да премина,
че радостите ми ще бъдат кът, ако не делна хляб – поне с двамина,
че песничките, дето ви ги пях, за някого дано не бъдат ужас? –
и аз – смирен във Нищото монах, на Святата Поезия ще служа, ...
... понякога си мисля, че светът е път, по който трябва да премина,
че радостите ми ще бъдат кът, ако не делна хляб – поне с двамина,
че песничките, дето ви ги пях, за някого дано не бъдат ужас? –
и аз – смирен във Нищото монах, на Святата Поезия ще служа, ...
217
2
2
БЛАГОДАРЯ ТИ, БОЖЕ, ЧЕ СЪМ ЖИВ!
Животе мой единствен – и последен, какво ми даде? И какво ми взе?
Днес се събудих на шейсет и седем! – ще пийна две-три бири без мезе.
След миг ще си възседна колелото, на буните ще сляза – за сафрид.
И – ако Бог съгледа ме с едното, ще види, че щастливец съм на вид. ...
Животе мой единствен – и последен, какво ми даде? И какво ми взе?
Днес се събудих на шейсет и седем! – ще пийна две-три бири без мезе.
След миг ще си възседна колелото, на буните ще сляза – за сафрид.
И – ако Бог съгледа ме с едното, ще види, че щастливец съм на вид. ...
243
3
8
ЛЕКО ТРЕЗВЕН
... като си мисля, няма за кога да вярвам, че от утре ще живея –
с девойчица да сляза на брега – и да я милна тихичко на кея,
да рошна благо снопчето коси, като ѝ смъкна белия косичник,
да ѝ река: – Момиче, просто си девойчица, по-хубава от всички! ...
... като си мисля, няма за кога да вярвам, че от утре ще живея –
с девойчица да сляза на брега – и да я милна тихичко на кея,
да рошна благо снопчето коси, като ѝ смъкна белия косичник,
да ѝ река: – Момиче, просто си девойчица, по-хубава от всички! ...
183
1
1
С МОЛИВ НА УХОТО
Не зная кой – Хосе, или Ортега? –
или пък тяхното братле – Гасет,
ми рече тая заран: – Ей, колега,
ти, май, се взе серьозно за Поет! ...
Не зная кой – Хосе, или Ортега? –
или пък тяхното братле – Гасет,
ми рече тая заран: – Ей, колега,
ти, май, се взе серьозно за Поет! ...
197
1
2
РОДИНА
Защото става все по трудно в пристъпи ужасни
дванайсти път* да викам името ти във глухите уши на необята,
от урва на урва и от век на век*,
защото – даже лозето си да копая под облаци, ...
Защото става все по трудно в пристъпи ужасни
дванайсти път* да викам името ти във глухите уши на необята,
от урва на урва и от век на век*,
защото – даже лозето си да копая под облаци, ...
423
1
6
ПОРТАТИВНИЯТ ДЕМОН НА ВРУБЕЛ
... ще изчезна в дъжда, който тихо над Варна вали –
по-печален дори от дълбокия Демон на Врубел,
и – додето си гледам как през локвите съскат коли,
ще си мисля за теб – благо старче с душица на пубер. ...
... ще изчезна в дъжда, който тихо над Варна вали –
по-печален дори от дълбокия Демон на Врубел,
и – додето си гледам как през локвите съскат коли,
ще си мисля за теб – благо старче с душица на пубер. ...
216
1
1
ИЗВАЙВАМ ТИХИ СВЕТОВЕ
... тъй както старият резбар говори тихо на дървото,
и го превръща във олтар, огрян от благата му кротост,
с внимателното си длето с любов дълбае същините,
и доверчиво гледа то в ръцете своя повелител – ...
... тъй както старият резбар говори тихо на дървото,
и го превръща във олтар, огрян от благата му кротост,
с внимателното си длето с любов дълбае същините,
и доверчиво гледа то в ръцете своя повелител – ...
226
4
4
КОГАТО ПРОЛЕТТА ВЪРВИ КЪМ МЕН
... защото пролетта върви към мен, девойка сиротинчица – тъй плаха,
ще си я взема вкъщи някой ден – да грейне в миг самотната ми стряха,
в добрите лястовичи ветрове край мен да вейне роклица в квартала,
да нареди възглавка – сетне две, в постелята ми – пуста опустяла, ...
... защото пролетта върви към мен, девойка сиротинчица – тъй плаха,
ще си я взема вкъщи някой ден – да грейне в миг самотната ми стряха,
в добрите лястовичи ветрове край мен да вейне роклица в квартала,
да нареди възглавка – сетне две, в постелята ми – пуста опустяла, ...
223
3
... в парцелите с пълзящата трева, където и баща ми спи от лани,
на камъка му прислонил глава, говорим си под грачещите врани,
аз казвам – този свят е оглупял, не съжалявай, тате! – че те няма,
един на друг си правим рядка кал и всяка глътка въздух е измама,
будалкат ни, че, уж, вървим напред, но ут ...
на камъка му прислонил глава, говорим си под грачещите врани,
аз казвам – този свят е оглупял, не съжалявай, тате! – че те няма,
един на друг си правим рядка кал и всяка глътка въздух е измама,
будалкат ни, че, уж, вървим напред, но ут ...
935
7
2
КЪЩИЧКА НА ХЪЛМА
... защо си нямам къщичка на хълма, в която да провождам своя ден,
и кухнята ми вечер да е пълна с приятели, дошли да пийнат с мен? –
да ги обичам – прости, тъй красиви, като че ли от други свят дошли,
и да зачеркна мрачното си CV! – обрасло с непреминати бодли, ...
... защо си нямам къщичка на хълма, в която да провождам своя ден,
и кухнята ми вечер да е пълна с приятели, дошли да пийнат с мен? –
да ги обичам – прости, тъй красиви, като че ли от други свят дошли,
и да зачеркна мрачното си CV! – обрасло с непреминати бодли, ...
141
2
1
НЕВЪЗМОЖЕН СВЯТ
Защото аз отказвам сто години
да вярвам в невъзможни чудеса,
че дните ми от утре ще са сини,
и моля се – поне за вас да са! – ...
Защото аз отказвам сто години
да вярвам в невъзможни чудеса,
че дните ми от утре ще са сини,
и моля се – поне за вас да са! – ...
150
1
1
МОНОЛОГ В НЕБЕТО
... Боже, що ни водиш в мрака по пътечката добра,
помогни на мен – глупака? – себе си да разбера,
дай ми три уши, да слушам, щом мъдрецът замълви,
стигна ли под крива круша, да си кажа „С 'est la vie!”, ...
... Боже, що ни водиш в мрака по пътечката добра,
помогни на мен – глупака? – себе си да разбера,
дай ми три уши, да слушам, щом мъдрецът замълви,
стигна ли под крива круша, да си кажа „С 'est la vie!”, ...
730
2
2
ОСТАВЍ МЕ, ЛЮБОВ!
Отиди си, дете! Всеки приказен замък е мит.
Всеки шлейф, всеки паж са измислици мои нелепи.
Аз приличам навярно на врязал се в залива кит,
който бавно умира, затоплен от твоите шепи. ...
Отиди си, дете! Всеки приказен замък е мит.
Всеки шлейф, всеки паж са измислици мои нелепи.
Аз приличам навярно на врязал се в залива кит,
който бавно умира, затоплен от твоите шепи. ...
215
7
4
ПОСЛЕДНИЯТ ДЕН НА ЗИМАТА
... пухкав сняг вали на двора, мръзне фауна и флора –
малко черно котараче мърда със мустаче.
В заскрежените тревички кацат прегладнели птички,
гълъби, врабци и врани, кой ще ги нахрани? ...
... пухкав сняг вали на двора, мръзне фауна и флора –
малко черно котараче мърда със мустаче.
В заскрежените тревички кацат прегладнели птички,
гълъби, врабци и врани, кой ще ги нахрани? ...
216
2
4
НОЩНА ПЕСНИЧКА
Докато свирна със уста – и си заминал, мой животе! –
закуска, обед и вечеря потретил на квадрат, на куб.
Ще се изгубя в есента – едно бездомно, мокро коте.
И сигурно ще ме намерят – ...
Докато свирна със уста – и си заминал, мой животе! –
закуска, обед и вечеря потретил на квадрат, на куб.
Ще се изгубя в есента – едно бездомно, мокро коте.
И сигурно ще ме намерят – ...
771
1
КУЧЕТО НА ВАЛЕРИ СТАНКОВ
Едно бездомно кученце във парка
под пейката ми днес се приюти.
И почна леко с мен да се гъбарка:
– Тютюнецът ти, – вика – ми люти! ...
Едно бездомно кученце във парка
под пейката ми днес се приюти.
И почна леко с мен да се гъбарка:
– Тютюнецът ти, – вика – ми люти! ...
434
3
4
СЕЛФИ СРЕЩУ КРИВО ОГЛЕДАЛО
... понякога изпитвам страшен кеф! – като се гледам в криво огледало –
хем да се видя – пич със някой лев, хем триединство – мисъл, дух и тяло,
направо съм рисунка с чер молив! – със кларка, с вратовръзката, с костюма,
пък и светът край мен е тъй красив, не както го разказ ...
... понякога изпитвам страшен кеф! – като се гледам в криво огледало –
хем да се видя – пич със някой лев, хем триединство – мисъл, дух и тяло,
направо съм рисунка с чер молив! – със кларка, с вратовръзката, с костюма,
пък и светът край мен е тъй красив, не както го разказ ...
173
3
2
БРАТЯ В КАВИЧКИ
... когато се развидели – и сетните таксита тръгнат,
харман от дрипави поли върти над мен луната кръгла,
а Варна буди се от сън – от камасутри премаляла,
тогава аз излизам вън – да се развея през квартала, ...
... когато се развидели – и сетните таксита тръгнат,
харман от дрипави поли върти над мен луната кръгла,
а Варна буди се от сън – от камасутри премаляла,
тогава аз излизам вън – да се развея през квартала, ...
658
1
3
ВЕЧЕРНЯ ЗА ПРОШКА
Денят се свърши някак изведнъж.
Преди да е дошъл, и си отиде.
Ще се залутам в есенния дъжд –
неясен силует, почти невидим. ...
Денят се свърши някак изведнъж.
Преди да е дошъл, и си отиде.
Ще се залутам в есенния дъжд –
неясен силует, почти невидим. ...
213
4
1
ЕДИН ЩАСТЛИВ НЕЩАСТНИК
... отдавна спрях за щяло и нещяло да се изнервям, стана ли в зори –
живея – благ на мисъл, чист на тяло, не си мечтая слава, власт, пари,
благочестив – минавам край глупака, и пред мъдреца тихо си мълча,
на мравчицата сторвам път и в мрака с трошица хляб от моята бохча, ...
... отдавна спрях за щяло и нещяло да се изнервям, стана ли в зори –
живея – благ на мисъл, чист на тяло, не си мечтая слава, власт, пари,
благочестив – минавам край глупака, и пред мъдреца тихо си мълча,
на мравчицата сторвам път и в мрака с трошица хляб от моята бохча, ...
181
1
2
ЗА ВСИЧКО СЪМ ВИНОВЕН
Виновен съм.
За всичко съм виновен.
Докрай виновен Бог ще ме държи.
За туй, че ние всеки миг се тровим ...
Виновен съм.
За всичко съм виновен.
Докрай виновен Бог ще ме държи.
За туй, че ние всеки миг се тровим ...
873
1
2
АЗ ПОМЪДРЯХ ЗА ИСТИНАТА СВЯТА
Денят – дошъл от Бога, си замина.
През Варна тръгна дрипавият мрак.
На пейката си в Морската градина
задрямах – свит във своя анорак. ...
Денят – дошъл от Бога, си замина.
През Варна тръгна дрипавият мрак.
На пейката си в Морската градина
задрямах – свит във своя анорак. ...
188
2
3
ЧОВЕКЪТ С ТЪПАТА БРАДВА
... Човеко – трън в полето със бодли, света осеял с трупове и трупи,
сечеш дърво – и адски те боли, щом дръжката на брадвата се счупи,
на хвърлей вик от своя съден ден – и тъй далеч от Божията казън,
от мускулите свои възхитен, до днес една светулка ли премаза? – ...
... Човеко – трън в полето със бодли, света осеял с трупове и трупи,
сечеш дърво – и адски те боли, щом дръжката на брадвата се счупи,
на хвърлей вик от своя съден ден – и тъй далеч от Божията казън,
от мускулите свои възхитен, до днес една светулка ли премаза? – ...
221
5
5
ШЕПА ПЯСЪК
... този свят все нявга ще зачеркне в речника си думата война,
ще се моля в Българските черкви да е Мир, Любов и Светлина,
хората край мен да бъдат братя! – да е светъл дългият им Път,
и добра Надежда да им пратя, че за нас си мисли Бог – Отвъд, ...
... този свят все нявга ще зачеркне в речника си думата война,
ще се моля в Българските черкви да е Мир, Любов и Светлина,
хората край мен да бъдат братя! – да е светъл дългият им Път,
и добра Надежда да им пратя, че за нас си мисли Бог – Отвъд, ...
189
3
3
ДЕВОЙЧИЦИТЕ ОТ "ЕРГЕНЪТ"
Ах, девойчици мили, стига с тоя Ерген!
Тия Tv-програми са ми някак безвкусни.
Ако няма кого, изберете ме мен? –
да ми сричате римите ...
Ах, девойчици мили, стига с тоя Ерген!
Тия Tv-програми са ми някак безвкусни.
Ако няма кого, изберете ме мен? –
да ми сричате римите ...
674
2
2
НЕБЕСНА СПИРКА
... на автогара Варна стегна студ – и бирата не ми вървеше никак,
навярно ме помислиха за луд? – след автобуса името ти виках,
диспечерът направо изкрещя: – Разкарай се от тук, дим да те няма! –
и стиската ми пролетни цветя остана там – на масата за двама, ...
... на автогара Варна стегна студ – и бирата не ми вървеше никак,
навярно ме помислиха за луд? – след автобуса името ти виках,
диспечерът направо изкрещя: – Разкарай се от тук, дим да те няма! –
и стиската ми пролетни цветя остана там – на масата за двама, ...
174
2
2
ЛУДИЯТ
Ще се побъркам някой ден.
Наистина ще се побъркам.
И в мозъка ми просветлен
ще стане тихо като в църква. ...
Ще се побъркам някой ден.
Наистина ще се побъркам.
И в мозъка ми просветлен
ще стане тихо като в църква. ...
199
2
2
ТОПЛИ РИМИ
Така живях си – праведно и чисто,
мен Господ Бог ме водеше по пътя.
По-дребен от търкулнато мънисто,
мен мисълта ми никой не помътя! ...
Така живях си – праведно и чисто,
мен Господ Бог ме водеше по пътя.
По-дребен от търкулнато мънисто,
мен мисълта ми никой не помътя! ...
208
1
2
ТОВА СИ КАЗВАМ ВСЯКА НОЩ
... когато времето тече
по-бавно и от селска бара,
а ти живееш на парче –
на границата на кошмара, ...
... когато времето тече
по-бавно и от селска бара,
а ти живееш на парче –
на границата на кошмара, ...
177
1
1
ЖРЕБИЙ
Всичко вече е толкова минало,
че не помня кога е било.
Върху мене небето е зинало –
нито лъч, нито лъх ...
Всичко вече е толкова минало,
че не помня кога е било.
Върху мене небето е зинало –
нито лъч, нито лъх ...
280
8
7
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
