valiordanov (Валентин Йорданов) - Произведения

Пъстро многогласна 🇧🇬

В зелената прегръдка на гората
ехти смехът на бягащи вълни,
които дразнят палавия вятър
в листата на гората да шуми.
Облаци се сбират по небето. ...

valiordanov

Поэзия

2009-09-06T10:21:54+03:00 546 6

Почерпка 🇧🇬

Когато съм проплакал, било есен.
Събота било е, като днес.
Плачът подел житейската ми песен.
Днес плача пак, за истина и чест.
Септември месец. Пети ден пореден. ...

valiordanov

Поэзия

2009-09-05T13:01:22+03:00 885 15

Пронизване 🇧🇬

Добър стрелец си. Точно ме улучи.
Куршумът във сърцето ме прониза.
Такава смърт присъща е за куче,
което е съдрало чужда риза.
Очите ми, отворени и мокри, ...

valiordanov

Поэзия

2009-09-04T11:41:22+03:00 755 16

Речен човек 🇧🇬

Става реч, че съм речен човек.
Не изказан и не изречен.
Аз съм минало, настояще, късмет...
Да! Мислете за мен като вечен.
Край реката живея и дишам вода. ...

valiordanov

Поэзия

2009-09-03T15:11:53+03:00 514 6

Рейсът свърши, капитане! 🇧🇬

на Дидо
Е, капитане, рейсът ти свърши.
От мъката пият жадни звезди.
Всички са тихи. Очите си бършеш.
Луната ти свети и остро мълчи. ...

valiordanov

Поэзия

2009-09-02T13:16:05+03:00 560 4

Дано, за да се моля 🇧🇬

Танцувахме и може би нарочно
очите ми се впиваха в плътта.
Напуканите устни на порока
повтаряха от спомена греха.
Гръдта ти се долепяше до мен ...

valiordanov

Поэзия

2009-09-01T10:29:27+03:00 653 13

Когато се разбиваха вълните 🇧🇬

Когато затворя очите си,
тишината усещам двуостра,
а смехът във водата на рибите
пак ехти като празнични тостове.
По вълните - дантели изплетени, ...

valiordanov

Поэзия

2009-08-28T11:37:09+03:00 644 11

Пронизване 🇧🇬

Добър стрелец си. Точно ме улучи.
Куршумът във сърцето ме прониза.
Такава смърт присъща е за куче,
което е съдрало чужда риза.
Очите ми, отворени и мокри, ...

valiordanov

Поэзия

2009-08-27T15:42:47+03:00 661 7

Животинска е мойта мечта 🇧🇬

В този свят, в който съм днес,
все се лутам бездънен и празен.
Имам воля, имам и чест.
Имам сила за обич и мразене...
Не разбирам защо тук съм аз. ...

valiordanov

Поэзия

2009-07-10T02:25:27+03:00 665 9

Честит рожден ден, сине! 🇧🇬

Празнувай, сине, своя ден рожден!
В календара празникът е личен,
но бъди с приятели, не с мен,
въпреки че много те обичам.
Зная, сине, вече си голям ...

valiordanov

Поэзия

2009-07-05T22:55:14+03:00 18.6K 22

Ще мине и това... 🇧🇬

Ще мине всичко, казваш? И това?
Водата по трасето си изтича.
Животът ни, прилича на река.
И на какво ли още не прилича?...
Нощта се вглежда в миналия ден ...

valiordanov

Поэзия

2009-07-03T22:55:56+03:00 1.4K 9

Изплакано 🇧🇬

Халосните патрони рикушират напразно.
Нека бойни уцелят целта поразена.
Аз не съм нито Дявол, не съм и Ангел.
Защо като тартор избрали сте мене?
Стихове пиша. Разголвам душата. ...

valiordanov

Поэзия

2009-06-26T12:04:25+03:00 785 8

На бял кон ли?... 🇧🇬

Видяхте ли как дяволът дойде,
обяздил гордо бялата кобила?
Размахал не камшик, а страхове.
Смехът му бе по-гневен и от цвилене.
Хамелеони пъплеха пред него. ...

valiordanov

Поэзия

2009-06-20T23:18:04+03:00 651 8

Отвъдна приказка 🇧🇬

Два дявола се срещнали в гората.
Единият бил в тяло на жена.
Берял цветя, развявал си полата...
На птиците той дебнел песента.
Другият съвсем пък неслучайно, ...

valiordanov

Поэзия

2009-06-18T15:13:20+03:00 576 7

Жега 🇧🇬

Надгарча разпиляна топлината.
Слънцето в прозорците се хили,
с лъчите си танцува по стената.
Паяци в ъглите са се скрили.
Въздухът тежи като причина. ...

valiordanov

Поэзия

2009-06-17T12:19:39+03:00 640 6

Кладенец 🇧🇬

Всеки, който погледне в онзи кладенец пуст,
хвърля своята сянка и водата се стапя.
Огледало житейско на душевния трус.
В дълбините единствено тинята цапа.
Зеленясват стените като спряло сърце. ...

valiordanov

Поэзия

2009-06-16T10:43:30+03:00 665 6

Лятна буря 🇧🇬

Небето плези огнени езици,
плюе по земята бучки лед.
От плясъка на звучните камшици
страхът се буди в смелия човек.
Коне препускат в тъмното безвремие. ...

valiordanov

Поэзия

2009-06-14T21:42:15+03:00 621 6

Арменска хитринка 🇧🇬

Странна фирма аз видях наскоро.
Дейност - изкупуване на мед.
Всеки, все за фирмата говори,
казва се - "Киркор и Бенаред".
Струпани са възрастни и млади, ...

valiordanov

Поэзия

2009-06-12T09:16:55+03:00 663 6

Кръчма 🇧🇬

В кръчмата е димно и горещо.
Смърди на алкохол и на цигари,
запалени като църковни свещи,
в които бавно времето изгаря.
Потта като разлято вино лепне. ...

valiordanov

Поэзия

2009-06-11T10:45:55+03:00 640 3

Брилянтин за теб 🇧🇬

Най-хубавия стих ще ти напиша,
в който всеки вятър ще поглежда.
На твоята усмивка ще прилича,
ще има моя ритъм за надежда.
Въпреки че дните ми са къси, ...

valiordanov

Поэзия

2009-06-10T07:56:33+03:00 700 9

Хоролов 🇧🇬

Животът е камшичен удар. Реже.
От ударите белези остават.
Проблемите, като рибарски мрежи
заметнати, на улов се надяват.
Дяволът размахал е веслата. ...

valiordanov

Поэзия

2009-06-06T15:21:43+03:00 602 7

Светлината си е светлина 🇧🇬

На свещите ще срежа светлината,
че Бог с едното вече не довижда...
В житейски кръг превръща се земята,
добро със зло надгражда и съзижда.
В свещената книга избледняват ...

valiordanov

Поэзия

2009-06-05T11:45:42+03:00 499 4

Европеизация у селу 🇧🇬

Еврупейску стана нашту селу.
Казвът, лундунчанин гу привзел.
Разпуреждъл се ачик и смелу.
Бил ругат кът селския кузел...
Производству, казвът, щял дъ прави. ...

valiordanov

Поэзия

2009-06-04T20:01:03+03:00 582 7

Страх 🇧🇬

Зад вратата дебне и мълчи
онзи страх, от който нямам нужда.
Всяка стъпка, зорко ми следи.
Стаята си чувствам като чужда.
В тишината паяци тъкат ...

valiordanov

Поэзия

2009-06-03T11:13:30+03:00 631 12

Пловдивско Маротворение 🇧🇬

Ша ти кажа, Маро, ама тайну.
Дън ни чуят унез шаврънтии.
Аз сига съм в Филибету, майна.
Не, ма, не... От кво дъ съ крия?
Снимът ма... Не съм издукарън. ...

valiordanov

Поэзия » Юмористическая

2009-06-02T22:16:45+03:00 663 5

Да вдигнем черен флаг 🇧🇬

Предизборно да вдигнем черен флаг!
Да обявим национален траур!
Бездарници ще управляват пак.
За палците си да се хванем здраво.
Културата е само силикон. ...

valiordanov

Поэзия

2009-05-30T10:47:00+03:00 728 7

Шестнайсет поклона 🇧🇬

Шестнайсет дома - ключ не ги заключи.
Шестнайсет къщи - свещи осветиха.
На Спасовден трагедия се случи.
С шестнайсет души - живи се простиха.
Шестнайсет гроба прясно изкопани ...

valiordanov

Поэзия

2009-05-29T19:19:16+03:00 738 11

На танц с Живота 🇧🇬

Какво ти пука всъщност тишината,
горчилката на хапчето за сън,
задушната прегръдка на мъглата,
забитият в душата остър трън?...
Защо наричаш бурята - приятел ...

valiordanov

Поэзия

2009-05-28T21:06:54+03:00 1.2K 13

Режисьорът 🇧🇬

Върни се... Не!... Това не е героят!...
Недей да фъфлиш, ясно говори!...
Идеята за образа е моя...
Не казвай нищо... Бързо се върни!
Сега акцент... Метър не минавай... ...

valiordanov

Поэзия

2009-05-27T16:45:38+03:00 627 6

Миралай Тефик бей 🇧🇬

Миралаят посърна. Сълзи му кълвяха очите.
Студът, като знаме, въжето със бримка развя.
Заптиета прегърбени дебнеха в нищото скрити.
Над бесилото гарван опелото си закрещя...
Три дни го моли: „Подпиши свободата, човече!” ...

valiordanov

Поэзия

2009-05-21T12:26:47+03:00 3.5K 3

Сбогом, Слабак! 🇧🇬

По славата хвърли парцал и отиде в Балкана.
С гърдите пое аромат от Шибилски мечти.
Верен на себе си, ти до края остана
малка свещичка в световния храм да гориш.
Култови реплики още звучат сред народа: ...

valiordanov

Поэзия

2009-05-20T07:02:49+03:00 1K 26

"Свято" дело 🇧🇬

Изплезиха езиците двуостри
"народни" дъщери и синове.
Пред избори не може да се пости!
За кокала е битката въобще.
Един през друг залагат си капани ...

valiordanov

Поэзия

2009-05-19T11:03:54+03:00 734 6

Извай Любовта! 🇧🇬

Само ти в този камък умееш
своите чувства да съживиш.
С ръце да го караш да пее,
със сърцето когато твориш.
Не захвърляй длетото, човеко. ...

valiordanov

Поэзия

2009-05-17T08:43:26+03:00 737 9

Спри и ме вземи 🇧🇬

По реката се носи молитва,
а дълбоко във нейната пазва
моят повик на плитка се сплита.
Всички топли копнежи разказва.
Към голямата морска прегръдка ...

valiordanov

Поэзия

2009-05-15T19:53:17+03:00 812 9

Като статуи 🇧🇬

Понякога очите ни са вятър.
Понякога очите ни са дим.
Прегръща ни житейският театър,
а ние като статуи мълчим.
Оцвъркани от птици полетели, ...

valiordanov

Поэзия

2009-05-13T09:16:07+03:00 733 9

Буря 🇧🇬

Вълните се разбиваха в скалата.
Венците им се пенеха от гняв.
Времето поглъщаше мъглата
от злобата, строшена между тях.
Месецът, от гледката посърнал, ...

valiordanov

Поэзия

2009-05-12T14:37:58+03:00 592 7

Хайде, пали! 🇧🇬

Палиш ли още нощите с дълги фитили,
за да избухне в пламъци новият ден?
Искам да викна, а нямам физически сили.
Чувствам се грохнал. Душевно съм сякаш сломен.
Кавал и камбана, отвътре ми, яростно вият. ...

valiordanov

Поэзия

2009-05-10T12:27:36+03:00 886 12

Като разпятие 🇧🇬

Искам да мога и зная, че искам.
Плувам във огън горещ и разплискан.
Вярвам във Рая. Боя се от Ада.
Смело мечтая, а винаги страдам.
Крача забързан с опънати нерви. ...

valiordanov

Поэзия

2009-05-08T08:25:16+03:00 691 13

Ледени слънца 🇧🇬

Няма блясък в моите очи.
Дави се в сълзите им света.
На живота екотът звучи
в две горящи ледени слънца.
Мислите се вият като дим. ...

valiordanov

Поэзия

2009-05-07T03:12:45+03:00 646 8

Въпроси към Господ 🇧🇬

Защо си ни направил Ти от кал?
Нямаше ли благородни смеси?
Калта сега не ни е идеал,
измъчват ни по-други интереси.
Защо създаде Ева от ребро? ...

valiordanov

Поэзия

2009-05-06T10:31:32+03:00 715 8