WIK
123 результатов
&
Ставаш. Докато разтъркваш сапунената пяна върху наболата брада и все още недоспал се мъчиш да не вземеш възкиселия вкус на лошото настроение...
Бавно започваш... леко повдигаш косата и дръпваш лъскавата дръжка на самобръсначката. Поредната закуска; унило гълташ залък, после глътка чай, мляко.
Трол ...
  597 
Танцът на смъртта
Честта на воина и честна смърт.
На път към Валхала -
последни капки кръв...
Полет над битката, далеч. ...
  606 
Неизпратено писмо
Как? Ще се замени ли? И изпитото вино, и изпушената цигара? Думите, казани... Това, в което си се вричал? Всичко ли ще бъде продадено?
Не срещу супа. Не срещу ненавист и подлост. Срещу онова, което се продава!
Да, допустимо е, защото е допуснато. Шумен рок, глуповато „заковаване”, ...
  858 
Ти си моята съдба!
Съдба!
Реална и вълшебна,
потайна усмивка
и поглед стаен. ...
  1309 
Бягат минутите - човек старее. Часовникът непрестанно отмерва времето. Напред, напред. Всяко следващо – “тик” или “так” забравя другите в миналото. Тези мигове вече са били. Човек още много часовникови интервала ще чуе, но един от тях ще бъде минало за него, а самият той – минало за останалите – “ти ...
  754 
Беше книга. Непокътната – в която човекът четеше. Четеше от самото си рождение. Четеше през целия си живот. Прочете и за деня на смъртта си... Всеобхват. Не истина, не минало, не настояще... Имаше игра...
Игра като неправдоподобен спектакъл. Истината бе измислена. Измислицата – реалност...
Човекът с ...
  575 
Не искаме кучешки живот!
Момичета, песни и волност...
Плюем на къщи,
пари и вещи...
без покрив, ...
  955 
Пулс
Сбогом, мои представи.
Аз израствам и обхващам това.
Вниквам, разбирам и мога.
Приятелства, чувства, ...
  451 
Безсмъртниче
Тревите – поизсъхнали, вяло шумоляха, раздвижвани от есенния полъх. Влагата бе избягала, цветовете на земния плод, поизбелели и пожълтели, напомняха за непосилната жега и яркия слънчев огън... Огънят бе обагрил растенията и дал своя отпечатък на външността им. Замрялата в засуха природа ...
  1161 
Хората седяха около дългата маса.Това бе великолепен пир, който беше започнал твърде отдавна...
Нямаше човек, преживял всичките си лета, да е останал на масата. Хората изникваха от споровете и отново от тях, отнасяни някъде в края на безконечния пир, се изгубваха...
Сякаш ги нямаше пределно познатит ...
  661 
Платно и стих
Звезден кръговрат
- рождение и смърт
- огънят въздава и отнема ...
Око. ...
  619 
Защо и как?
Страдаш ти, човек.
Страдаш.
Какво е скрил
векът ...
  472 
Изкупи моя грях
Студено е! Земята изстива. Изстиват хората. Изстивам аз. Дайте топлина! Кой избра пламъка и го отне, безстрастно ни лиши от огън?!
Хлад вее от земята, нещо ледено-кристално нахлува на мъгливи тласъци през арката на твоята стара, неизменно-съща портика от развалината, строена да бъде ...
  828 
На Теодор
Зора!
Обагря в огън
хоризонта
в своя път ...
  453 
Кръговратът... пак
неясно те извлича
от утъпкания коловоз.
Захвърлен някъде
- извън, ...
  506 
“Може би нещастието на нашия днешен свят е...
в това... че върховната мъдрост се предлага
на дребно по всички улички, че във всяка
държавна църква, заедно с вярата във властта,
кесията и националната суетност, бива ...
  600 
“Малки реминисценции за Христос и петия печат”
Имаше някога един роб Дю-Дю. Негов господар беше Тики-Така. Господарят продаде дъщерята на Дю-Дю на друг господар. Скоро робът научи, че дъщеря му е умряла. Дю-Дю се натъжи. Синът му го продадоха на един стар богаташ. Скоро научи и за неговата смърт. То ...
  960 
... е повече от дебел.
Той е по-мъдър.
а май че и по-стар!
Другото е вятър и дим
от разпилени есенни дни, ...
  470 
Ти, жестоко двойнствено лице.
Обагрено в неискреност,
донесло ни печал.
Ний в твое име търсим
себе си ...
  599 
“Синьо–белият скреж”
- Свалете портрета на Левски! Всички! Знаеш ли защо, човеко?
- Защото, когато нацията профанира героите си, тя отрича себе си!
*
Като в синьо-бялото. Когато се губи червеното, когато се губи чувството – онова морално-осъзнатото... ...
  583 
В смирените дипли на вечерния скут
- смирено гаснещата болка.
Защото пада здрач отнейде
и се връща тихо в теб.
Има или няма я тъгата... ...
  344 
В заветен пост на мъртвите
кошмари
- някоя легенда ще те съжали,
за тебе нов и предан -
твоя страх ще приюти, ...
  391 
Песен моя,
когато тъмнеят душите
и всичко се губи мъгляво
далеч,
ти идваш при мен, ...
  1266 
Сказание за неизбродните векове
В ден първи на овена, който е четвърти след липеца, от дванадесетата мишка на родословието, във великия век на билите...
Когато степите и горите не знаеха размирие, когато вси властници се покориха на боговете...
Големият Конник гореше сред сините пламъци, пророкът Мо ...
  533 
Помогни ми
Безметежен хаос, нощ
и тъмнина зова.
Зова ви - призрачно съчувстващи
на мойта тленна горест. ...
  450 
В покой
Животът на една идея
Непрестанният кръговрат на
светлина, тъмнина...
Неистов обхват на добро и зло... ...
  543 
Ако творците бяха еснафи
Човекът, койо търсеше смисъла на живота
Авторът унило погледна студения дъжд, който барабанеше върху рамката на прозореца. Сивата и мрачна мъгла и дълбоко въздъхна. Нима всичко бе събрало в смисъла своята противоречивост и сивота.
Самият той търсеше този смисъл, който ако не ...
  882 
В синята безкрайност две очи
се вглеждат,
в синия небесен вис – мечтаят
две души.
Неизвестно, безметежно и голямо ...
  436 
В играта на сенки
и пъстри петна
сияе паркова алея.
С усилие – мрачно,
под ласката на дневния пек, ...
  482 
Какво бихте изпитали, ако всичко, което сте си представяли, вашите идеи, онова оформено мисловно творение - фантастично и реално - изведнъж видите опредметено в чужда творба? Написано, оформено в онзи вид, който до тогава е бил само твой. Всичко от теб в хармоничния, утвърден, желан и мечтан свят – ...
  635 
Над заспалия град
светят улични лампи.
Следят те неми прозорци
и вехне сънна тишина.
Бетонните кули се смеят ...
  472 
Дух–хилядигодишен
- скитник съвършен.
От брод на брод,
на тма, на сън.
Ти, защо отпрати още приживе ...
  440 
Бурна бе нощта. В средата на лятото – а се изсипаха от бездънното небе ледени парчета, валя много като в късния месец – листопад. Дълго боговете бяха таили гнева си, духовете не бяха тревожили хората и ето сега изведнъж унищожиха посевите, изкорениха дървета, водите преляха и отнесоха стада и лодки. ...
  737 
Безкрайна вис
от необяното море,
безкрайна вис
от необятното небе
се сливат ...
  450 
На Тях
Планинската пустош незнайна
- просветва в цветни нюанси;
искреността на синевата гори
- в пъстри ивици - ...
  497 
Когато цветът на бялата
вишна,
пада пролет - като сняг;
в рождението на земята
идва ново, ...
  481 
На Борислав
В пастела на чудни планини живеят хора. Потта и водите на ориза, люспести влечуги, простотата на един живот -като пъстротата на бога на планината...
Нещо неимоверно трудно и доловимо ежедневно, тежко и блатисто, с погледа на богомолка и мълчанието на съвкупяващите се блатни жаби.
Прости ...
  628 
Арбитър на елегантността
От висшите повели на духа,
от дълбинните утроби на духа
- създал си ти потребност
да откриваш смисъл висш ...
  606 
В дължината на светлинната отдалеченост се губят хиляди малки, зелено-звездни планети. Ширнали в безбрежността си гори, смели просветления на морета, понесли в малкото си обаяние – голямото съприкосновение с всемира и мисълта. На слабите си плещи понесли философското раздвоение на микроживота и макр ...
  666 
Усмивка на дъга
Отлетя като полъх
лятната буря.
Сънни клепачи отворили,
пръскат се сивите ...
  536 
Предложения
: ??:??