yotovava
1 результат
ТРАВЕРСИ В ПУСТОТАТА
Запомнила съм всички влакове
и бавно как осиротявам
от атмосферата в чакалнята,
от непознатите на гарата. ...
  543 
ЕСЕННА УМОРА
През седем лавандулови полета
премина лятото и не понечи
да спре, когато биха дъждовете
или когато жарко слънце пече. ...
  284 
  457 
ИЗПИТАНА РЕЦЕПТА
Някой листопада е разрошил –
с пръсти е преминал по билата,
и дъждецът с гумени галоши
газил е сред есенна позлата. ...
  240 
  323 
НАПИСАНО ВЪРХУ ГРАФИТ
Омръзнало ми е да бъда силна!
Горчи ми всяка пирова победа.
Да хвана пътя толкова да искам,
че даже и посоката не гледам. ...
  220  14 
  433  12 
БЕЗ ПРАВО НА ОТГОВОР
Ще ми е жал за няколко неща,
преди пред Бог свещта ми да угасне.
Живях без сан, богатство и баща,
понякога и в приказка прекрасна. ...
  326  19 
РАЗСТРЕЛЯНА ПОАНТА
Куршумени са думите – ще стреляш ли?
Да знаеш как от думите боли!
Над мене прелетяха късни жерави,
От писъци небето заискри. ...
  357 
  643 
КРИПТИРАНЕ НА ВЕЧНОСТТА
Любовта няма нужда от фрази,
от клишета и гръмки слова.
Ако можеш, докрай ще опазиш
всеки допир, за който живях, ...
  638 
НЕБЕСНА ПУНКТУАЦИЯ
Най мразя многоточието в края.
С мълчание какво ли ще спестиш?
Кажи каквото трябва – да го зная.
Безмълвието често по̀ горчи. ...
  464 
Разплискан като майски дъжд –
внезапно тръгнал пристани да дири
в полетата с бъбрива ръж
и в дворчето с ръждиви ориентири,
тъй мракът вън се разпиля – ...
  817  11 
  704 
СЪЛЗА ПО ЛИСТ ОТ ЯВОР
По миглите на дивия овес
търкулва дъжд сребристите си капки.
И тръпне кротката кошута, чака
пощада или милост от ловец. ...
  238  12 
МНОГОТОЧИЕ СЛЕД ЕПИГРАФ
Подирих тишината в думи,
дъждовни ръкописи четох
и предох яворова шума,
и пих от бликащата есен, ...
  195 
  295 
НЕ ПЛАКАХ ЗА СБОГОМ
Няма как да си тръгна от теб.
А повярвай ми – много го искам.
Ти си имаш камшик и небе.
Аз парцал и разкъсана ризка. ...
  467  10 
СБИТ ПРЕРАЗКАЗ
Сънувам здрави коренища,
които рукват от небето.
Но по-нататък не е светло.
Защо след тях не виждам нищо? ...
  216 
ЗАЛЕЗ
Аз имам простички въпроси,
понякога дори ме дразнят,
но песен щом в душата нося,
за мене всеки ден е празник. ...
  204  13 
ОЧИЛА ЗА ВГЛЕЖДАНЕ В ДУШАТА
За мене възрастта не е присъда –
косата ми от скреж е побеляла.
Провалям ли се в опита да бъда
и независима, и оцеляла? ...
  340  12 
  473  10 
  299 
ГОДИШНИНА
Не приличаш на мойто момче,
дето някога кътах за себе си –
побелял, натежал, огорчен
от умора и клисави петъци. ...
  710  19 
Една овчица пътя прекоси
и хлопката ѝ дрънкаше сакрално.
Селцето – като в репортаж банален,
отвъд баира кротко се стиши.
И в топлия кожух на есента ...
  175 
НИЩО ЛИЧНО
Сенките се спускат край реката.
Нищо лично. Време е да тръгват.
Аз не знам къде, но е оттатък –
някъде, където не е тъмно, ...
  252 
  690 
МЪЛЧАЛИВА ЗАДУШНИЦА
Край кръстовете няма живи.
И мъртви няма – спят дълбоко.
Наяве и насън – без милост,
от нас изнизва се животът. ...
  582  16 
КОПЧЕ ЗА ЦВЕТНИ СЪНИЩА
Настана вече време за туршия.
Ухае на дафинов лист и чесън,
оцет, бахар и сливова ракия.
Но аз дори не знам къде съм. ...
  383 
  401 
  524 
Тишината нощес се разлисти
по стъклото, пленено от лед.
Изрисува с кристали сребристи
лавандула и мак, слънчоглед,
боязлива стреха – приютила ...
  444 
ВЪРХУ ЛИСТ ОТ ЕСЕННА БРЕЗА
Не остана какво да делим.
Може само да си споделяме –
как въздиша добрият комин
и димът му в небето се стели, ...
  480  11 
ЕСЕНЕН РЪКОПИС
В синята поема на небето
есенният дъжд изплаква
листопада – в тих любовен шепот,
прелетял край нас за кратко, ...
  202 
Мъглата по баира слиза
и увъртолва листопада
в дебелата си мокра риза.
Мълчат подплашени стадата.
Коминчетата кротко пушат. ...
  267 
ТРЕТОТО СТЪПАЛО НАГОРЕ
По различни пътеки вървяхме,
(Май сме пили мълчана вода.)
Буря сбра ни на сухо под стряха –
надалеч от шума и града. ...
  207 
Светът създава нови правила.
(Обаче ни едно от тях не спазва.)
Дори да бъдеш доверчив и благ –
зениците на совите са празни.
И те не са това, което са – ...
  725 
НА АВТОСТОП
Смирена ще потъна в есента –
последното ми сигурно убежище.
Докато тлее бавно, таралежите
крадат от залезната ѝ тафта, ...
  513 
  428 
На път съм да взривя простора –
от дълго време самотувам.
Денят е празен и без хора.
Не знам с кого ще се сбогувам?
Слънца в зениците ми бликат. ...
  797  10  27 
Предложения
: ??:??