yotovava
2 502 результатов
ЛЯТНА ПРИКАЗКА
Драскулчица с мастилото си златно
и три искрящи светли петънца
разписват мълком в тлеещото лято
небесния сонет на вечерта. ...
Драскулчица с мастилото си златно
и три искрящи светли петънца
разписват мълком в тлеещото лято
небесния сонет на вечерта. ...
184
5
7
338
1
3
КАРТИНА, НАРИСУВАНА ВЪРХУ ЕСЕННО МОРЕ
По крайбрежната улица залезът с цвят на смокиня
бавно в скута на кроткия прилив вечерен изтля.
Сякаш някой терзия край плажа притихнал премина
и платнище от есенна тиха умора разстла. ...
По крайбрежната улица залезът с цвят на смокиня
бавно в скута на кроткия прилив вечерен изтля.
Сякаш някой терзия край плажа притихнал премина
и платнище от есенна тиха умора разстла. ...
396
7
8
ПРЕДИ ВЕЧЕРНЯ
Сред залеза догарят слънчогледи
от нивите зад пустите перони.
Дъждът се спусна – хала неугледна,
и бързо лятото оттук прогони. ...
Сред залеза догарят слънчогледи
от нивите зад пустите перони.
Дъждът се спусна – хала неугледна,
и бързо лятото оттук прогони. ...
161
6
2
275
3
4
363
3
4
402
3
6
386
6
11
СВЕТУЛКА В ПРЕГОРЯЛА УГАР
Не ми е спретван прощъпулник.
(Не знам защо не е направен.)
Но рой смарагдови светулки
пламтели в нощната дъбрава, ...
Не ми е спретван прощъпулник.
(Не знам защо не е направен.)
Но рой смарагдови светулки
пламтели в нощната дъбрава, ...
279
7
9
ЕЛЕНОВА ЛУНА НА ХЪЛМА
Откосите на звездните косачи
в очите ми се срутват мълчаливо.
И стискам зъби, за да не заплача –
с ненужната утеха, че съм жива. ...
Откосите на звездните косачи
в очите ми се срутват мълчаливо.
И стискам зъби, за да не заплача –
с ненужната утеха, че съм жива. ...
199
6
6
492
7
21
НЕДОСЪНУВАНО
Да разкажа съня си не мога.
Не познавам тъй приказни думи,
чрез които и гняв, и тревога
се разпръскват – глогинки сред шума. ...
Да разкажа съня си не мога.
Не познавам тъй приказни думи,
чрез които и гняв, и тревога
се разпръскват – глогинки сред шума. ...
185
3
6
КЪСА ПРИКАЗКА ЗА КРАСОТАТА
Над безмълвната есенна пустош,
разпростряла навред пипала,
през нощта облак перлен се спусна
и след него в града наваля ...
Над безмълвната есенна пустош,
разпростряла навред пипала,
през нощта облак перлен се спусна
и след него в града наваля ...
290
2
7
ДУМИ, ПИЛЕНИ НА ВЯТЪРА
Всичко, което сме казвали,
често назад се завръща –
и любовта, и омразата –
тухли в порутена къща. ...
Всичко, което сме казвали,
често назад се завръща –
и любовта, и омразата –
тухли в порутена къща. ...
285
4
15
502
3
11
КОГАТО СВЕТЛИНАТА ПЛИСНА
Градът не спря да бълва смог.
По улиците шетат псета.
Разтърсват тремори поета –
разкъсван между Ад и Бог. ...
Градът не спря да бълва смог.
По улиците шетат псета.
Разтърсват тремори поета –
разкъсван между Ад и Бог. ...
190
2
1
460
1
5
ЛЮБОВТА НАЕСЕН
Едва ли любопитство те примами
блажен да полежиш на мойте скути.
За мене най-безценните минути
са тези, във които бяхме двама. ...
Едва ли любопитство те примами
блажен да полежиш на мойте скути.
За мене най-безценните минути
са тези, във които бяхме двама. ...
380
4
11
455
3
431
2
3
246
2
3
472
6
12
НЕБЕСЕН КВАС
Дордето кротко зрее хлябът,
на топло под дебел месал,
край огъня присяда баба –
да оплете за зиме шал, ...
Дордето кротко зрее хлябът,
на топло под дебел месал,
край огъня присяда баба –
да оплете за зиме шал, ...
285
4
15
КОГАТО ТРЪГНАТ ПЪРВИТЕ СЛАНИ
Разказаното бавно се изронва –
изсъхнал хляб, забравен във долапа.
Ще хлътна мълком в хладния октомври –
защото любовта е още сляпа. ...
Разказаното бавно се изронва –
изсъхнал хляб, забравен във долапа.
Ще хлътна мълком в хладния октомври –
защото любовта е още сляпа. ...
159
1
ПОЧИСТВАНЕ НА РЕЧНОТО КОРИТО
Тук три врабчета за троха се сбиха.
И никой с никого не разговаря.
Смълчана уличка – сама и тиха,
метафора, прикрита зад пазара. ...
Тук три врабчета за троха се сбиха.
И никой с никого не разговаря.
Смълчана уличка – сама и тиха,
метафора, прикрита зад пазара. ...
185
3
ПРОЛЕТЕН АНГЕЛ
Всеки луд има собствен светия,
който тайно за него се грижи.
Нейде – знам – че и моят се крие –
необръснат, опърпан, безкнижен. ...
Всеки луд има собствен светия,
който тайно за него се грижи.
Нейде – знам – че и моят се крие –
необръснат, опърпан, безкнижен. ...
167
3
1
НЕПРЕДВИДЕН СОНЕТ
Не знам кога започнах да усещам,
че нещо в тебе не е съвършено.
Навярно след последната ни среща –
когато се отдалечи от мене. ...
Не знам кога започнах да усещам,
че нещо в тебе не е съвършено.
Навярно след последната ни среща –
когато се отдалечи от мене. ...
431
6
1
414
3
7
393
5
13
338
6
ЕВОЛЮЦИЯТА НЕВЪЗМОЖНА
Из мраковете таласъмни след мълниите заваля.
Потоп по скатовете стръмни и върху пустите поля
И сетих как над мен коварно замряха жълтите листа.
И в моя циферблат навярно стрелките Господ превъртя. ...
Из мраковете таласъмни след мълниите заваля.
Потоп по скатовете стръмни и върху пустите поля
И сетих как над мен коварно замряха жълтите листа.
И в моя циферблат навярно стрелките Господ превъртя. ...
178
1
2
387
4
9
ПРОСТА МОЛИТВА
Всеки ъгъл от моята стая
запечатал е как посред нощ
някой идвал е – тих и потаен,
и е ръсил от лунния кош ...
Всеки ъгъл от моята стая
запечатал е как посред нощ
някой идвал е – тих и потаен,
и е ръсил от лунния кош ...
193
3
1
ПРЕДЗИМЕН СОНЕТ
Не ме отпъждай точно днес.
Защо решил си да си идеш –
без план, посока и адрес?
А ти за мен си все тъй свиден. ...
Не ме отпъждай точно днес.
Защо решил си да си идеш –
без план, посока и адрес?
А ти за мен си все тъй свиден. ...
175
2
ИНДУЛГЕНЦИЯ ЗА ТИШИНАТА
На ехото не смея да пристана,
защото то е враг на тишината.
Щом любовта ми причинява рана,
то по-добре да бъде непризната. ...
На ехото не смея да пристана,
защото то е враг на тишината.
Щом любовта ми причинява рана,
то по-добре да бъде непризната. ...
356
6
5
ОТРИЦАТЕЛЕН БАЛАНС
Самотна бях като свещица в храма,
по-дрипава от есенна бреза,
животът ми оказа се измама –
разпъван между радост и сълза. ...
Самотна бях като свещица в храма,
по-дрипава от есенна бреза,
животът ми оказа се измама –
разпъван между радост и сълза. ...
519
3
10
583
6
11
КАЖЕТЕ ДУМИТЕ СИ ДНЕС
Започнах да чета отзад напред
писмата си, които не дописах.
Подир объркания словоред
мълчанието се превръща в писък. ...
Започнах да чета отзад напред
писмата си, които не дописах.
Подир объркания словоред
мълчанието се превръща в писък. ...
290
3
11
ВЛАК КЪМ УТРОТО
Ръката ми пося треви –
и хоризонтът разцъфтява.
Дъгата с кротост го покри.
Но ти си тръгваше тогава. ...
Ръката ми пося треви –
и хоризонтът разцъфтява.
Дъгата с кротост го покри.
Но ти си тръгваше тогава. ...
341
2
24
359
2
6
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
