Белые стихи

3,1 результатов

Когато две души се срещнат 🇧🇬

Когато две души се срещнат,
там, под ярките звезди.
Две сърца, за миг потрепват,
за влюбените две души!
С валс, тихо се понасят, ...
1.8K 1

Исках да те любя 🇧🇬

Исках да те любя, но изгарях...
Харесва ми да гледам пламъка в очите ти,
тръпнещи в очакване, подканящи,
да разкъсам дрехите и да те хвърля на земята.
Исках да те целувам, но изгарях... ...
2.6K 3 2

Пойни птици през нощта 🇧🇬

Дванадесет сочат стрелките на часовника,
шумът от града започва да притихва,
не е срамно човек да се усмихва
поради това което предстои...
В този момент тепърва излизам, ...
1.5K 4

Ключът изваден от вратата 🇧🇬

Ключът - изваден от вратата,
отдавна е изсъхнала резбата,
браздите видни там чернеят
от времето безкрайно, безпощадно.
Облаци прах по пода се реят, ...
1.1K

Интернет (по идея на приятел) 🇧🇬

Спри се, сърце мое!
Тази стая е чиста и мивката работи.
Но не тъгуваш ли тъгуваш ти за уай фая,
тъй сладък и безплатен?
Зове ме упорито мале, ...
2K

Самотен остров 🇧🇬

Искам да съм на самотен остров
със лист и писалка във ръка.
Да си поговоря със морето,
мъката си да му споделя.
Искам да съм на самотен остров. ...
838

Последната спирка 🇧🇬

последната спирка
последния курс
Последния пътник
Няма хриле
И няма криле ...
1K

История за бреза, момиче и море 🇧🇬

Не бушувай, море, тя седи
под брезичката есенна в парка.
Укроти си вълните, море,
и не блъскай по стария пристан.
Самотата е тиха, мълчи, ...
2.3K 6 6

Помазване 🇧🇬

Душáт ме имената на онези,
които се ръкуваха подмолно
и хлъзгаво, които се ръкуваха
с ръцете деликатни на убийци.
А после ги измиваха старателно, ...
2K 5 7

Вечер 🇧🇬

Есента затвори
всички пътища.
Вселената се събира
във един дъжд.
2003
1.4K 1 1

Среща 🇧🇬

Тъгата, стана ми сестра...
отлюспиха се едри капки мъка с
предадена ли беше любовта?
Или случайно я закриха.
Горчива захар разпиля надежди... ...
985

Зеници в пламъци 🇧🇬

Все още пáри, по кожата трепти,
вибрира слънчевият лъч последен.
Заспива леко закъснял и с него
въздъхва лятото, и с меланхолия изчезва.
На плажните чадъри се затварят ...
998

*** 🇧🇬

Като бързи пътници
се качваме във влаковете бързи
на годините.
И все забравяме в купето
среща есенна, книга недочетена, ...
1.7K 3 2

Преди дъждовете 🇧🇬

Септември е тук, но не бързам за никъде,
заслушана вятърът как му припява
и спира дъха с аромата на мента,
а после се шмугва в прохладните нощи.
До късно люлее тревите им в скута ...
1.5K 4 6

Кули 🇧🇬

Страх ни е да се гледаме.
Страх ни е да си говорим.
Страх ни е да се докосваме.
Приличаме на две строящи се кули,
високи до небето и открояващи се. ...
1.2K 2 1

Манифест за 21. век 🇧🇬

Полузаспали, когато сме будни,
полубудни, когато искаме да спим...
Това ли е модерният човек?
Загърбихме интензивността,
енергичността, жизнеността, ...
1.2K 1 4

Ръце 🇧🇬

Аз дишам. Аз дишам за двама.
Ти обичаш. Ти обичаш за двама.
Стаени в моята шепа
Ти сенките свои подарявам
И думите с теб по-лесно излизат ...
1.1K 2

Слято лято 🇧🇬

Разсипах песъчинките по пътя си,
разнесох морски вятър в коридори,
разбих вълни сред градско своеволие,
оставих спомен да се носи.
И пърхащо прелитам в сутрини, ...
900 1

Прозорец от моето детство 🇧🇬

Катерих се по покривите смело.
Опитвах се звездите да целуна.
Блажено спеше сгушеното село.
Притихнал даже хъркаше катуна.
Изстиваха във онемяла прелест - ...
1.6K 2 6

*** 🇧🇬

Дали е есен, зима?
Децата рецитират
някакъв поет.
Щастлива съм
дълбоко някъде ...
1.7K 2 2

Парченца 🇧🇬

Насаме.
Заради онези сълзи,
дълго стържещи горчивината.
Намериха дъното ти.
Насаме, насаме. ...
945

Пламък без пламък 🇧🇬

Обичам те
без лудост, без свян и без огън,
обичам те –
пристан, тревога и блян.
Обичам те – ...
1.2K

По изгрев 🇧🇬

През топлите извивки на нощта
студът намира своите пролуки
в едно предчувсвие за късен стих,
в замлъкналата песен на щурците.
Една след друга думите растат ...
1.8K 13 12

Край храма 🇧🇬

Край храма гривната-
оброкът ми към теб, неволно аз изгубих
и пръстите си до кръв ги израних,
докато рових да я търся.
И сякаш цялото небе върху мен се срути, ...
860

Герой 🇧🇬

Посвещавам на Параолимпиецът Дечко Овчаров
По килим от борови игли, аз вървях-
боса, или със скъсани обувки.
Окайвах се, за своята съдба,
че ти не си до мен, а така ми липсваш... ...
1.4K 2 5

Усмивката ти 🇧🇬

Усмивката ти, тази светлина струяща,
проникващ лъч в стаената безбрежност.
Намирам я, сияе, грее,
от нея топла мекост се разнася
като от сърцевината на погача. ...
930 1

Събери крилата 🇧🇬

Тя е кучка. И е ангел шестокрил!
Кръв в дробовете.
И песен на сирена.
Тя е сгърчена на пода неизмит.
И е мълния на бляскавата сцена. ...
937 2 1