Другие - Проза

Последното преобразуване 🇧🇬

Вратата на тронната зала се отвори.
- Намерих те, Астър! – извика неканеният гост, облечен в черна роба с качулка, която прикрива лицето му.
- О, дойде по-рано, отколкото очаквах. Не успях да подготвя посрещане, каквото заслужаваш. – отговори благородникът, който седеше на своя златен трон.
- Тази т ...

Адриан

Проза » Фантастика и фэнтези, Другие

2018-09-11T22:31:45+03:00 913

Дядовата ръкавичка 🇧🇬

Милко беше послушно и добро дете. Повечето време прекарваше при баба, на село. Тичаше волен на двора. Хващаше бръмбари и пеперуди. Сипваше вода на малките жълти пиленца. Рисуваше с пръчка по утъпканата пръст до селската къща... Имаше много интересни неща, които да прави.
Дойде есента и неговите роди ...

Eipril

Проза » Другие

2018-09-08T17:56:56+03:00 837 4 11

2 часа и 39 минути 🇧🇬

Разпокъсани са мислите ти. Опознават пространството като дълги тънки линии, разкрасяват го със своята енергия. Разсъжденията ти обхождат перфектното определение, пускат го в шумящия свят. Едни го чуват, а други разбират. Доколко си сигурна, че казаното от теб е по силите на непознатия? Доколко си ув ...

written-springs

Проза » Письма, Другие

2018-09-07T14:24:52+03:00 1.1K 8 7

Въпросът 🇧🇬

И знаеш ли колко поколения от българската кръв ще се изродят и ще живеят, разкъсани от собствената си безпомощност, но въпреки това мисълта за душевното спасение ще ги води напред в битката им, докато в някой ден не затворят очи и не си отидат – други ще дойдат на тяхното място, когато надеждата е д ...

thedac

Проза » Другие

2018-09-05T02:38:05+03:00 571 1 1

Стигнах до там 🇧🇬

Стигнах до там, да се будя на сърцето от бързия шум и в остатъка от съня да се чудя: “буден ли съм, или не съм?”. Бавно процежда се лунната светлина през пролуката на клепачите. Щом широко отворя очи ще изчезнеш ли в здрача?
едно
Болница. Баба. Стъкло. Струйки дъжд. Топла прегръдка.
две
Тъмно е. Люл ...

линасветлана

Проза » Другие

2018-09-01T17:31:20+03:00 1K 3 12

В бяло 🇧🇬

Вече се разсъмва. Навън пуфти автобус на градския транспорт, тръгнал на първият си курс. В сградата царѝ тишина. Коридорите са пусти. В съседната болнична стая сигурно има счупен кран за топлата вода. "Кап-кап." За топлата вода? Така си мисля, може би защото ми е студено. От болестта е. Над главата ...

Eipril

Проза » Рассказы, Другие

2018-09-01T15:13:43+03:00 689 1 3

Моята приказка 🇧🇬

Явно наистина всеки от нас живее в някой свой си свят. Харесвам да живея в своята си приказка, защото понякога е по-добре да избягаш от реалността. Знаете ли, винаги съм си мислела, че любовта е нещо истинско, нещо изключително, нещо като приказка. Обаче осъзнавам, че греша. Срещнах човек преди годи ...

skrit_talant

Проза » Другие

2018-09-01T01:16:19+03:00 973 1

Щом въздъхне вятърът 🇧🇬

Щом въздъхне вятърът, златните липови листа се откъсват и литват, и се въртят, и трептят…
После се въздигат нагоре и е синьо, и е небе,
и се смесва ореховата шума с кафеникавите листенца на акацията…
Следващата въздишка събира, сякаш в танц, под златните лъчи на слънцето, старите с новооткъснатите л ...

линасветлана

Проза » Другие

2018-08-31T22:09:52+03:00 738 3 8

От покана до присъствие 🇧🇬

...И докато вървиш напред, бродейки по върховете и спадовете на житейския си път, там някъде до следващия ти знак те очаква човек.
Човек, за чиято мисия не разбираш, ако не заговори и не се вгледа в теб.
Така я срещнах. Тя ме откри и ме заговори. Показа ми как да я чета, разказа ми за същността си п ...

written-springs

Проза » Письма, Другие

2018-08-31T20:14:07+03:00 1.2K 5 3

Дълбоко в безмълвната интимност 🇧🇬

Отсъствието ми е преодолимо. Но липсата в сърцето ми – огромна.
Да... наистина ми се контактува с теб безкрайно и почасово.
И нека ти разкажа за дните, само изглеждащи без присъствие...
За първи път. Не знам до колко се повтарям. Дори съм изненадан, че въпреки опита с други души, всичко с теб е „за ...

written-springs

Проза » Письма, Другие

2018-08-29T19:09:25+03:00 1.1K 6 3

Хартиени целувки 🇧🇬

Лимеруна се роди в закъсняла детска приказка, така ръбеста, че не успя да се заформи в роман. Остана си в оръфаната книжка, която всяка вечер прибирам в сърцето ми, за да я сънувам. Може би някой ден ще довърша онова писание, за да оживее тя съвсем истинска, така си мислех. А тя взе, че ме изпревари ...

limeruna

Проза » Другие

2018-08-28T02:15:03+03:00 753 3 3

Цикъл „Пилешки неистории” - 2 🇧🇬

2.
За това как не се „случват” мечтите, или
цапаници и краски по ново изникналото оперение
"Да простиш не значи да кажеш "прощавам ти", а да изтръгнеш от сърцето си болката и яда към обидилия те." Лев Толстой
"Най-красивият подарък е прошката." Майка Тереза ...

LiaNik

Проза » Рассказы, Фантастика и фэнтези, Другие

2018-08-25T21:32:01+03:00 1K 4 16

Екзистенциално 🇧🇬

Разливам се, като малка капчица на устните ти.
Вълнуващо е да гледам света през очите на една водна молекула. Преди да потъна в теб, искам да чуя как тупти сърцето ти.
Харесвам този ритъм, само него бих слушала. Мисля да построя камбанария тук. Сама ще дърпам въжетата на „камбаната" и бързо ще тичам ...

vqra.1

Проза » Другие

2018-08-22T23:53:50+03:00 875 2 2

Дървото край реката 🇧🇬

1
В китната гора пролетта беше вече пукнала. Цветя и храсти споделяха своите багри, птици и насекоми се носеха из въздуха, забързани със своите цели и задачи. Ухание на свежест се рееше из цветната гледка, изрисувана от цъфтящи дървета, допълващи се с различни краски и оттенъци.
Въпреки привидната х ...

divin3

Проза » Рассказы, Юмористическая, Другие

2018-08-21T19:12:49+03:00 874 1

Спасение 🇧🇬

Тя живееше във мъката си
а мъката ѝ винаги щеше да тече във вените ѝ
но гледаше към живота с блещукащите си очи
Очи,които осветяваха пътя ми
успявах да го виждам въпреки цялата тъмнина ...

Lmlm17

Проза » Другие

2018-08-19T22:18:53+03:00 981 1 2

Цикъл "Пилешки неистории." - 1 🇧🇬

Мисловни разговори с пилешки яйца,
или мълчаливи писма, изрисувани с „кокоши” пух.
1.
* „Никой не става другарче на кокошка,
ако може да стане неин петел!...” ...

LiaNik

Проза » Рассказы, Фантастика и фэнтези, Юмористическая, Другие

2018-08-19T16:27:28+03:00 1.1K 8 13

Що за Змей (Дъжд) 🇧🇬

Тук, където в безбрежната тъмнина на вселената се носят по пътищата си безброй планети, има една мъничка луна. Малка, гола и суха, осеяна с кратери, тя е луната на един свят.
Светът не е голям, но е покрит с гора.
А на места гората отстъпва място на реки, езера, морета.
Когато полетиш над този свят, ...

Solas

Проза » Рассказы, Фантастика и фэнтези, Сказки и произведения для детей, Другие

2018-08-19T16:17:41+03:00 1.8K 6 7

Неясното в "защо"... 🇧🇬

Защо? Не се случихме родени през малък интервал от време. Знаеш ли колко хубаво щеше да бъде? Ти питала ли си се? Аз съм уверен, че щяхме да изградим нещо невероятно между нас. Нещо истинско, чисто, далеч от демонстративните взаимоотношения и близко до тихата взаимност.
Защо? Задавала ли си си въпро ...

written-springs

Проза » Письма, Другие

2018-08-16T23:02:25+03:00 1.1K 4 2

На баба 🇧🇬

Зеят дупки от сърцата ни на всички, бабо
ужасяващи сме, празни, с изцедени организми
и е толкова жесток тука народа
грабим с шепи за да се спасим
вече пресъхнали от жаждата за онова ...

Lmlm17

Проза » Другие

2018-08-16T18:14:55+03:00 1.1K 1 2

Що за Змей 🇧🇬

Някъде в безбрежното пространство, сред милиардите вселени, изпълнени с галактики, побрали в себе си слънца и планети, комети, плуващи в пространството скални късове и звезден прах, съществуват никому неизвестен брой светове, населени с живот в невъзможни за въображението форми и цветове.
В една от ...

Solas

Проза » Рассказы, Повести и романы, Фантастика и фэнтези, Другие

2018-08-16T09:33:30+03:00 1.2K 5 6

Шепнещи липси 🇧🇬

Тази вечер компанията не е изключение. Поредна чаша розе с много лед. На масата – няколко ароматни свещи, ваза с бели цветя. В далечината – контрастиращите цветове на плазмата. В кухнята зад мен звучи абсорбаторът. Монотонно. Ниско. Вкарващото те в хипноза, провокиращо те за размити размисли. Екранъ ...

written-springs

Проза » Письма, Другие

2018-08-16T08:48:57+03:00 1.1K 5 5

Кога ще ги стигнем?!!! Или кога ще ни подминат? 🇧🇬

Случи се така, че трябваше да довърша един разказ, но нещо, дремещо отдавна в мен, се „запали” и „заболя” от искрените чувства на едно наранено сърце. Взех, че написах тези редове, след като... Четох,четох,четох! Едно "отворено писмо", различни разнолики мнения... И очите ми се пълнеха със сълзи! „Д ...

LiaNik

Проза » Рассказы, Другие

2018-08-14T09:24:33+03:00 1K 8 22

Промяната в избора 🇧🇬

Размишлявам до буйния път, по който реката продължава своя безкраен кръговрат. Мисля си колко мрачни души бродят по осветените улици, търсейки безмълвно своя въображаем придружител. Мисля си как времето лети и отнема последните глътки въздух, без все още да сме почувствали себе си и живота. Оглеждам ...

written-springs

Проза » Письма, Другие

2018-08-13T00:25:27+03:00 1.8K 8 3

До светлината в края... 🇧🇬

Мой дълг е да застана до теб. Да бъда до твоята същност. Не се страхувам да чуя тайните ти. Нито пък въпросите, които те вълнуват. Чета те с разбиране и приемане. Чета те с дълбочина. Думите ти са моето изпитание. Да чувам истината в тях. Да се боря за извадките от душата ти. Мой дълг е да бъда до т ...

written-springs

Проза » Письма, Другие

2018-08-12T10:07:28+03:00 1.1K 7 5

Отпрати ме без спомен 🇧🇬

Обич моя...
Мила, скъпа моя...
Минутите текат и времето ни откарва към поредната раздяла. В тези моменти ми се къса сърцето. Така ме боли и толкова ми е мъчно...
Не свикнах с тази дистанция. Може би я приех, но отрекох да склоня пред самотата на студените нощи. Лишени от желание за живот. И всичко. ...

written-springs

Проза » Письма, Другие

2018-08-11T19:26:03+03:00 1.1K 6 6

Вълни от разпилени мисли 🇧🇬

- Как го правиш това? Та ти обичаш врага! Луда си - да знаеш! Хлопа ти някоя дъска от дюшемето!
Смея се. Вятърът, яхнат от слънчевите лъчи на залязващото Слънце, развява кичури от обагрената ми в червено коса. Колко години минаха от онзи ден, когато една от приятелките ми тогава ми каза това...Годин ...

LiaNik

Проза » Рассказы, Юмористическая, Другие

2018-08-11T07:09:43+03:00 972 6 19

Щипка сол 🇧🇬

Свикваме.
Свикваме с Любовта и нейните нюанси.
Примиряваме се.
Да имаме, да губим.
Навеждаме глава. И пускаме. ...

written-springs

Проза » Письма, Другие

2018-08-08T21:16:01+03:00 3.7K 13 13

Екзалтиран 🇧🇬

Опасявам се от грешки. А ми е толкова приятно в твоята компания. Наистина. До сега винаги се е налагало изреченията да са повече. Да са обяснителни. Големи. Дълги. Винаги с някакъв специфичен цвят. Аромат. Подправени. Изморил съм се.
Тук е различно. Думите са излишни. Просто поддържащи. За да не ост ...

written-springs

Проза » Письма, Другие

2018-08-08T01:41:45+03:00 1.3K 8 8

Мисли 🇧🇬

Мисли за живото и бягството от него. Отслабнах 20 кг. за 6 месеца. Какво се промени? Продължавам да не спя повече от 4 часа. Почти нямам настроение. Отгоре на това имам теч в банята. Но продължавам напред. Защо? Защото ми пука за двете същества наречени дечица. И това е достатъчно. Преди 7 години не ...

Щит

Проза » Другие

2018-08-04T10:33:05+03:00 1.2K 3

В търсене на теб Любов 🇧🇬

В търсене на пътя си към върха на който ме чакаш, минах по толкова много пътеки!
От завоите остри загубих представа къде съм и кой съм.
Задъхвам се, гори ме Слънцето ярко и жаждата за теб ме влудява, Любов!
В ридаещите струни на китарата ми вятърът шепне "Обичам те"!
Една малка прашинка безвремие ск ...

angelmilev

Проза » Другие

2018-08-04T10:20:24+03:00 1.4K 1 3

Гореща тишина 🇧🇬

По кожата ми пъплят две смолисти капки въображение. Те носят тайната на моята душа. Като мида съм – бисера си браня. Пулсът ми догонва препирнята от страсти, прескача някоя непокорна сълза и продължава да разлива по тялото ми гореща тишина... Малки острови от въздишки разменят местата си. Приютила с ...

pavli

Проза » Другие

2018-08-02T23:17:23+03:00 776

Пътепис с дъх на море 🇧🇬

Краят на пътуването настъпи. Водачът спря първото магаре на което се бях възцарила. :) След него спряха и другите две "таксита". Мъжът отиде да разтовари багажа и остави наша милост на произвола на съдбата. Посрещачката беше местна и имаше опит както с качването така и със слизането. Плъзна се по ко ...

slaveja123

Проза » Другие

2018-07-29T00:14:38+03:00 1.5K 1

Пътепис с дъх на море 🇧🇬

Краят на пътуването настъпи. Водачът спря първото магаре на което се бях възцарила. След него спряха и другите две "таксита". Мъжът отиде да разтовари багажа и остави наша милост на произвола на съдбата. Посрещачката беше местна и имаше опит както с качването така и със слизането. Плъзна се по корем ...

slaveja123

Проза » Другие

2018-07-26T23:05:03+03:00 830 1

Докога 🇧🇬

Животът - хищен крокодил, до болка ме захапва с острите си зъби. Влече ме към тинестото дъно, затлачено от грижи и проблеми. Върти ме! Суче ме! Не спира! Чака да се уморя, за да ме погълне. Мъча се да изплувам над привидно спокойната повърхност на реката от Дните. Дърпам се! Боря се! Искам да се отс ...

Eipril

Проза » Другие

2018-07-26T19:43:14+03:00 442

Неподписано 🇧🇬

Избрах да вървя по тесен път, труден и тих, с убедеността, че в неговия край ще ме приветства моят успех. Тази пътека не предлага луксове, когато се измориш да стъпваш по разронената ѝ повърхност. Желаеш ли да постигнеш кристиалното съвършенство, бидейки част от нея, е нужно мъдро да се извисиш, да ...

thedac

Проза » Другие

2018-07-25T00:49:25+03:00 627 4

Свръх съзнание 🇧🇬

Човек има много мисли в главата, които непрекъснато отнемат от времето му и го отдалечават от неговото свръх съзнание.
С други думи в този момент човек ползва съзнанието.
За да премине границата какво трябва да направи?
Да забрави всички мисли и да концентрира вниманието си единствено на важните нещ ...

Timbalend

Проза » Другие

2018-07-23T09:47:37+03:00 888

Безнадежден лъч 🇧🇬

Душата е отровена, непокорна,
в своя тъмен ореол.
Набъбваща злоба, таи се в тънък станиол.
Сърцето подскача неподвижно,
притихнало стои, обвито в паяжини от черни руини, ...

Inzaghi

Проза » Другие

2018-07-20T03:05:12+03:00 1.3K

Моята надежда за България 🇧🇬

Наближаваме краят на Пустинята. В далечината се виждат зелените хълмове на Обещаната земя. Долавяме мирисът на дъжд и полски цветя, който насрещният ветрец носи...
С нас са децата ни, които се родиха под изгарящите слънчеви лъчи. Те гладуваха заедно с нас. Деляха с нас болки и несгоди. Радваха се за ...

Eipril

Проза » Другие

2018-07-20T00:43:59+03:00 554 1 1

Волята 🇧🇬

Да се родиш е НЕ ТВОЯ ВОЛЯ
Но, за да заживееш на тази Земя
започваш да градиш
твоята ВОЛЯ!
Волята ти е дадена като инстинкт – ...

BELOBRAD

Проза » Другие

2018-07-14T19:12:51+03:00 1.6K 3 3

Моят начин да ти кажа 🇧🇬

Посвещавам ти го с благодарност.
За магията в думите ти, с която откривам тези пътища...
За първи път. След толкова години. Години на болка, отчаяние и страх. Години на разочарование, мечти и безброй желания. За първи път. Лятото ми ухае на морски бриз и сол. Долавям мириса на цветя. Поглеждам смело ...

written-springs

Проза » Другие

2018-07-14T00:15:24+03:00 928 8 8