Рассказы - Проза

Късче светлина 🇧🇬

Всички мислеха, че старата хазяйка е вещица.
Държах стая в нейната къща втора година и се бях наслушал на какви ли не истории. Най-убедителна беше старата мома от третия етаж, която живееше тук отдавна. Твърдеше, че за нищо не света не бива да се съгласяваш старицата да ти гледа на карти, защото так ...

hristam

Проза » Рассказы

2013-03-02T11:36:31+02:00 1.1K 8

Гласът на приятелите 🇧🇬

Гласът на приятелите
Бях я забравил, въпреки че беше изключителна. До този момент.
Бе най-неприятното начало на зимата, когато се чудиш кого ли ще избере тази зима смъртта.
Минавах през градинката на ъгъла, когато един глас ме извади от вцепенението на мрачния следобед:
– Траеш си, а! Правиш се, че ...

Раш

Проза » Рассказы

2013-03-01T20:51:26+02:00 1K 2

С вкус на сълзи, част първа. 🇧🇬

С вкус на сълзи
Част първа.
На А. и М. с най-искрени чувства
В един дълъг миг те само се гледаха. Октомврийският дъжд вече няколко часа барабанеше по предното стъкло с невидимите си пръсти. Тя въздъхна:
- Обичам те. ...

imperfect

Проза » Рассказы

2013-03-01T20:44:36+02:00 905 6

Петък вечер 🇧🇬

Работната седмица най-накрая беше свършила и въпреки сивото небе и поледицата по улиците, ведрото настроение не го напускаше по пътя към вкъщи. Нямаше нищо планирано за вечерта – с жена му от доста време май вече нищо не планираха – но въпреки това му предстоеше цял свободен уикенд, през който щеше ...

malkiatprintz

Проза » Рассказы

2013-03-01T18:43:56+02:00 1.2K 7

Цената на спомените 🇧🇬

Цената на спомените
Дъждът навън се лееше като из ведро. Времето вече втори ден беше дъждовно, предразполагаше човек към тъжни и депресиращи мисли. Точно такива мисли бяха обзели Марина. В това мрачно време в празната кухня се чу звън на телефон. Марина изчака малко и вдигна студената телефонна слуш ...

tinaa

Проза » Рассказы

2013-02-28T20:58:48+02:00 1.6K 4

Заветното "Да" (четвърта последна част) 🇧🇬

Вече правихме планове за бъдещето.
Мислите ми препускаха напред. Виждах се като майка на три деца, домакиня, любима. Дом, ухаещ на сладкиши. Дом, изпълнен със смях, обич и топлина.
Още повече, че в мен зрееше плодът на нашата любов. Трябваше да прекъсна тренировки и състезания.
Нашите родители никак ...

suleimo

Проза » Рассказы

2013-02-28T13:47:36+02:00 1.4K 20

Заветното " Да " (трета част) 🇧🇬

Минаха нашите зрелостни балове. Аз съм вече спортист на заплата, а Ники го чака казарма. Голям рев беше. За късмет го разпределиха в поделение до нашият град.
Пишех му писма всеки ден. Изкарвали са го пред строя за това. Рекорд някакъв поставил. Когато можеше, бягаше да ме види. Минаваше през гробищ ...

suleimo

Проза » Рассказы

2013-02-27T08:44:09+02:00 1.2K 8

„ВЪЗПОМИНАНИЕ ОТ БАТАК” 🇧🇬

- Откъде си, момче?
- От Батак-а.
- Питам сериозно!
- Оттам съм, както и да го погледнеш. От Батак-а съм, чичо. Знаеш ли Батак-а. Хе там…
- Какво си се размахал бе, натам е Орлов мост. ...

марси

Проза » Рассказы

2013-02-27T08:40:09+02:00 2.4K 8

Заветното "Да" (втора част) 🇧🇬

Ники се върна в края на лятото. Искаше да се видим. Няма да крия как блъскаше сърцето ми от страх, от вълнение, шеметно беше.
Когато се погледнахме в очите, знаехме какво ще се случи и се случи. Не ми беше първият, но с него открих всички тайни на секса. Беше всеотдаен и търпелив, заедно се учихме н ...

suleimo

Проза » Рассказы

2013-02-26T07:55:52+02:00 1.4K 7

Заветното "Да" 🇧🇬

- Вие, Йоана Стефанова Димитрова, готова ли сте да се омъжите за Николай Иванов Щерев и да създадете семейство.
Погледнах Ники в очите. Имаха цвят на любов. Сякаш душата ми се отдели от тялото и полетя назад във времето.
И двамата сме 5 клас в спортното училище. Той футбол, аз хандбал. Лагери, състе ...

suleimo

Проза » Рассказы

2013-02-24T19:33:53+02:00 2.2K 17

Корубата на живота 🇧🇬

Корубата на живота
Оану беше щастлив. Днес нямаше училище и беше решил да се изкъпе в океана. Обожаваше да се разхожда по плажа, да усеща как миниатюрните златисти песъчинки масажират босите му крака и да слуша как вятърът брули палмовите листа. Затича се с всички сили. Скоро чу тихото и приятно пли ...

Flame92

Проза » Рассказы

2013-02-24T19:30:50+02:00 1.2K

Човекът без мнение 🇧🇬

Джонатан – наперен двадесет и четиригодишен млад мъж – се разхождаше пред входа на учебния корпус на университета. Лекциите му бяха приключили по-рано и докато чакаше своята приятелка, бавно крачеше по пясъчната алея с голям сак през рамо. Наоколо нямаше никого освен възрастния градинар, който така ...

malkiatprintz

Проза » Рассказы

2013-02-24T11:23:33+02:00 2.4K 13

Човечета от кал 🇧🇬

Малкият Митко имаше доста мръсно занимание, което почти докарваше баба му до лудост, когато се прибереше вкъщи – играеше си в калта.
Като всяко дете, което има село, където да прекарва лятото, Митко обичаше да тича по двора и да си играе с всяка пръчка и камък, които се изпречваха на пътя му. Обичаш ...

The_Crimson_King

Проза » Рассказы

2013-02-24T11:15:17+02:00 1.9K 1 4

Опасна игра - част първа 🇧🇬

Хубаво е, когато не изпитваш чувства. Чувстваш се някак свободен и спокоен,
неангажиран. Сигурно ще си помислите, че съм лекомислена и глупава? Не, не съм. Просто отраснах с мисълта, че свободата и неангажираността са най-прекрасните неща на света, и наистина са. Същото си мислеше и тя - една бунтар ...

Aleto12

Проза » Рассказы

2013-02-23T16:51:12+02:00 791 1

Монолози на щастието. За щастието и любовта. 3 част 🇧🇬

„Любовта...
Слънцето идваше с неговата оранжева прекрасност... Или пък прекрасна оранжевост. Няма значение, истината е, че всеки път щом отварях своите очи, знаех, че цветовете, звуците, формите, всички доловими за сетивата неща създаваха усещания, а те от своя страна преживявания... Всяко докосване ...

DrManolov

Проза » Рассказы

2013-02-22T12:20:03+02:00 1.6K 3

Ръката на жена му 🇧🇬

Ръката на жена му
Калоян лежеше на леглото в дъното на стаята, където светлината беше оскъдна. Там обикновено поставяха безнадеждните случаи или тези, чието състояние беше много тежко.
В стаята бяхме още трима души. Един осемдесет и пет годишен дядо оптимист, чиято уста не млъкваше, опериран от херн ...

Раш

Проза » Рассказы

2013-02-21T17:32:32+02:00 1.1K

Твърде висока цена 🇧🇬

Явно беше роден с тази способност. Още не можеше да говори добре, когато за първи път изненада майка си със своята ловкост. Малката гумена играчка изчезна пред очите ù толкова внезапно и необяснимо, че тя се изплаши да не я е глътнал, но преди да успее да реагира, детето я извади от джоба на пеньоар ...

hristam

Проза » Рассказы

2013-02-21T17:26:18+02:00 1.1K 7

Монолози на щастието. Щастието и любовта. Част 2. 🇧🇬

Щастието, почти онемяло от тъжната история на греховете, реши да довърши историята, в моментите, в които то участваше... Отново се изправи и започна да разказва:
- Не бях чуло дори за тъжните преживявания на този господин. Когато той ме откри, нещата бяха други, ще започна малко от по-рано... Един д ...

DrManolov

Проза » Рассказы

2013-02-21T13:28:35+02:00 1.4K

По пътя към мечтите 🇧🇬

Никол Анна Дефусе седеше до голямата камина и се взираше в огъня. Знаеше, че рано или късно този момент ще дойде. Познаваше сина си добре, неговия буден ум, неспокойния му дух, силното му и жилаво тяло. Забелязваше как през последните години Марко прекарваше все повече и повече време на пристанището ...

malkiatprintz

Проза » Рассказы

2013-02-21T09:32:01+02:00 1.5K 11

Да платим сметката му за ток! 🇧🇬

Да платим сметката му за ток!
февруари 2013, Европа, Пловдив
Пенсионерът Кольо Пешев се насочи към прозореца на хола, бе дочул викове на многолюдно множество от хора. Живееше сам на централната улица в града на тепетата в жилище наследено от баща му. Синът му и неговата жена бяха на гурбет в Милано, ...

sirDIMITRI

Проза » Рассказы

2013-02-20T19:14:33+02:00 2.9K 7

Монолози на щастието. За щастието и хората. Щастието и любовта. 1 част 🇧🇬

С допушването на цигарите си, греховете се пренастроиха за темата на любовта, те бяха участвали в толкова много такива моменти на нещастие от любов. Всички знаеха, че любовта бива споделена и несподелена... Греховете решиха да започнат с описанието на една любов, която беше нещастна:
- Една вечер ед ...

DrManolov

Проза » Рассказы

2013-02-20T18:30:01+02:00 1.1K 1 2

Монолози на щастието. За Щастието и човешкото. 🇧🇬

И както по-рано се бяха уговорили, Щастието не бе част от Греховете, затова то зае пасивна позиция и след срещите между тях и хората, то просто разпитваше. Така му се искаше да опознае всичко.
В един прекрасен ден Щастието стана свидетел на…
Греховете обичаха да нарицаят човечеството с по-различни и ...

DrManolov

Проза » Рассказы

2013-02-19T11:33:20+02:00 1.3K

Зама 🇧🇬

Тулий дочу шума от препускащи копита в последния момент и успя да се обърне в мига, в който иззад близката дюна изскочи конник. Беше картагенец. Ездачът се стъписа, но моментално извади меча си и се нахвърли върху римлянина. Тулий отскочи, прокълна загубата на коня си, измъкна спатата* и вдигна овал ...

malkiatprintz

Проза » Рассказы

2013-02-19T11:06:35+02:00 1.2K 9

Цветята на голямата Ева 🇧🇬

Най-после петък. Работната седмица бавно притихваше върху бюрата на целия отдел.
Оставаше около час до седемнайсет, а времето пълзеше по корем много бавно и облизваше стрелките на часовника. Всеки от служителите духом беше вече далеч от сградата на офиса и кроеше планове за почивните дни.
Ева подред ...

Довереница

Проза » Рассказы

2013-02-18T00:20:54+02:00 1.3K 1 20

Монолози на щастието. За хората и щастието. 🇧🇬

Скатано в един тъмен ъгъл, под клетата светлина на старата като света, закачена на тавана, вяло клатеща се газена лампа, стоеше Щастието. Наричаше се така, защото хората му бяха дали точно това име. Всъщност, големият въпрос на Щастието беше какво именно кара хората да го наричат така и защо така за ...

DrManolov

Проза » Рассказы

2013-02-17T19:59:28+02:00 1.3K 5

Change your life/Промени живота си - 1-ва част 🇧🇬

На всеки се е случвало, нали? Всеки поне веднъж е мислил да отреже вените си и да спре да се тревожи за всичко... При мен това се е случвало много пъти... Нека ви разкажа моята история, за да разберете... Да започна от името си, казвам се Александра и съм на 16. Животът ми е пълна каша... Живея с ма ...

aalexxxx

Проза » Рассказы

2013-02-17T14:00:30+02:00 564 1

Звук и светлина 🇧🇬

Отварям очи и поглеждам, около мен е зима. Всичко е отрупано със сняг, няма сгради, животни или дървета. Само едно мъртво ябълково дърво на пет метра от мене застанало самотно сред бялата пустош. Опитвам се да си спомня как съм стигнал до тук, но съзнанието ми е празно като гледката, която се разкри ...

mistery_zoro

Проза » Рассказы

2013-02-16T10:15:57+02:00 952 1

Нощни ръце 2 🇧🇬

Нагъл слънчев лъч танцува по притворените ми клепачи. Извръщам леко глава, опитвайки да се отърва от него, но той продължава да ме дразни, усетил явно, че съм лесна плячка. Отварям неохотно очи. Всичко си е както преди – все така съм прикована към леглото, лявото ми стъпало е все така клюмнало като ...

Heel

Проза » Рассказы

2013-02-15T22:07:07+02:00 881 1

Денят на влюбените 🇧🇬

Името ù беше Кейтлин. Най-обикновено момиче със своите мечти и страхове. Един слънчев ден тя излезе да се поразходи. Дълго време вървя из парка и се любува на чудесното време. След една голяма обиколка, момичето реши да седне на една пейка и да си почине.
Не мина много време и до нея седна друго мом ...

candy_girl_13

Проза » Рассказы

2013-02-14T22:21:00+02:00 906

Някой ден 🇧🇬

Вратата на дървената къща се хлопна, а сянката му се отдалечаваше бавно. В тишината глухо отекваха отдалечаващите му се стъпки. Едва се чуваше скърцането на люлеещия се стол на верандата и свистенето на вятъра. Той вървеше и се опитваше да подреди мислите си. Не можеше да повярва какво е направил, н ...

totaleclipse5

Проза » Рассказы

2013-02-14T22:11:04+02:00 859

Истинска Любов 🇧🇬

Честит Свети Веселин на всички,
които вярват в любовта. :)
Христо Планков много обичаше снимките и в ателието си имаше цяла етажерка с цветни и черно-бели фотографии в рамки. Тя беше на три етажа и най-горният беше запълнен изцяло със снимки на препарирани животни, които той беше направил (по поръчк ...

The_Crimson_King

Проза » Рассказы

2013-02-14T16:21:09+02:00 3.1K 1 6

Молитвата... 🇧🇬

МОЛИТВАТА, КОЯТО МИ СПАСИ ЖИВОТА
В далечните години на моята младост, когато работех в Либия, преживях, може би, един от най-странните епизоди от живота си. То, сред пясъците на африканската пустиня, може да ти се случи какво ли не, но тази случка наистина е за разказване.
Работех към свързочния деп ...

D2345678

Проза » Рассказы

2013-02-13T14:40:39+02:00 2.2K 3

Малките неща 🇧🇬

– Вечерта е разкошна – въздъхна доволно Елена. – Беше ми омръзнало от този студ.
– Наистина – съгласи се мъжът ù. – Пролетта започва да се усеща.
Светлината от високите улични лампи и неоновите реклами, изпъстрили фасадите на околните сгради, придаваха на неголемия площад, на паметника в центъра, на ...

malkiatprintz

Проза » Рассказы

2013-02-13T07:58:57+02:00 1.4K 13

Сянката 🇧🇬

Привечер…
Двама...
Той с бастунче в едната…
Тя, прихванала го за другата ръка…
Приведени, прилепени … ...

IvanStefanov

Проза » Рассказы

2013-02-12T21:32:29+02:00 860 2

Трилистна 🇧🇬

Трилистна
Гъстата мъгла покриваше в непрогледно було всяка част на улицата. Сивият облак висеше над всички, сякаш за да сломи зрението им и да го подчини на една безсрамна късогледост. Мъглата е определено един от най-отегчителните природни феномени. Тя забавя времето, но без има определена цел. Дор ...

don_kihot

Проза » Рассказы

2013-02-12T19:31:05+02:00 667

Да живееш чужд живот 🇧🇬

Виждах, че нещо я гризе, и ми беше на върха на езика да я запитам в прав текст какъв е проблемът, но я познавах добре. За разлика от мен, предпочиташе да скатава всичко дълбоко в себе си, докато се омотае дотам в собствените си тълкувания и усещания, че да има спешна нужда от външна намеса. Тогава н ...

hristam

Проза » Рассказы

2013-02-10T11:01:51+02:00 1.7K 6

Усмивката 🇧🇬

Че не е в ред, не е!
Че си е малко хахо…
Хахо си е!
Че то има ли артист да не хахо?
Че какво друго е, да се правиш на друг? ...

IvanStefanov

Проза » Рассказы

2013-02-09T11:22:12+02:00 1.2K 1

Нощни ръце 🇧🇬

Чакам приспивателните да подействат, за да мога да заспя. Поне се надявам, че ще мога да заспя, защото снощното будуване ми се отрази страшно зле – така се изнервих, че ми идеше да си оскубя косите. Преди, когато ме мъчеше безсъние, просто отивах на балкона да изпуша една цигара или гаврътвах набърз ...

Heel

Проза » Рассказы

2013-02-08T11:11:28+02:00 899

Кажи й, че ме няма 🇧🇬

Забелязал съм, че нищо друго не предизвиква в мен такъв странен коктейл от противоречиви емоции, както изуменото изражение на Дребния. Вече не помня кой пръв му тропоса този прякор, но трябва да е бил някой голям шегаджия, понеже Дребния беше висок към метър и деветдесет и тежеше поне сто и двайсет ...

hristam

Проза » Рассказы

2013-02-07T17:32:50+02:00 1.1K 7

Кажи, че ме желаеш 🇧🇬

Познах я, въпреки че я бях виждал всичко на всичко три пъти през живота си, и знаех какви ще са думите ù, преди още да ги изрече.
През всичките тези години дори не бях мислил за нея, тя беше някакво странно, мимолетно явление в живота ми, но бе успяла да остави дълбока и трайна следа в съзнанието ми ...

hristam

Проза » Рассказы

2013-02-06T14:50:05+02:00 1.2K 12