Рассказы - Проза

Виктория 🇧🇬

Тя седеше в парка на онази същата пейка, избледняла с времето, запазила отпечатъка на една пламенна любов и страст в сърцата на двама млади лудо влюбени деца. Седеше спомняйки си какво се случи преди тридесет години на това място, но беше сама, само със бяла роза в ръка, мислейки си за човека който ...

zeratal87

Проза » Рассказы

2022-04-02T13:22:24+03:00 951 1

Човекът от Труро 🇧🇬

Миналия април сънувах странен сън. На следващата сутрин го споделих с Големия Майк, с когото си говорим понякога за рок-музика, рок-музиканти, разни случки и изцепки от буйната ни младост, когато имахме буйни коси и скъсаните дънки бяха все още скандални, а и за разни други неща си говорим също. Не ...

Петър1

Проза » Рассказы

2022-04-02T08:53:00+03:00 1.6K 1

Дано успееш 🇧🇬

Как ще ме убедиш, че си този, който ще ме обича такава - луда и на моменти досадна? Как ще ме убедиш, че ще чуеш всяка моя дума, която ти кажа и нещата, които не ти казвам? Как ще ме убедиш, че ти си този, който ще остане спокоен при поредната ми женска "драма"? Как ще ме убедиш, че ще ме подкрепяш ...

ЕленаМихайлова

Проза » Рассказы

2022-04-01T09:57:58+03:00 721 1

Рожденият ден на Старият полковник 🇧🇬

Тая година се падаше в петък. И мина да го види само дъщеря му. Внукът бил на работа, децата му болни, снахата и тя на легло…
Бе, каква е тая? Болни били… Старият полковник има рожден ден – да се вдигат и да идват! Ако знаеше как – щеше да е вдигнал телефона, ама беше запомнил само един бутон – за с ...

генек

Проза » Рассказы, Юмористическая

2022-03-31T11:19:55+03:00 523 2 5

Малка, бяла лъжа 🇧🇬

Вечерта в отделението беше кажи-речи спокойна. Паднали ми се бяха лесни болни. Като си помисля, когато Карен беше главна сестра през сутрешната смяна обикновено ми даваше лесни пациенти за вечерта. Може би така ми се стуваше, може би ме смята за донякъде по-слаб медицински брат, има симпатия към мен ...

robertratman

Проза » Рассказы

2022-03-31T05:41:30+03:00 1.8K 1 10

Искаш. После плащаш по чужд ценоразпис 🇧🇬

Пренебрежителният поглед, хвърлен към попиталия за свободно място, установи – няма нужда от втори. Дребен човечец, гладко обръснат, със странна прическа, изкривила косата от двете страни така, че се образуваха нещо като рогца отгоре. И бледа, леко мазна усмивка на неуверен човек, усилено мачкан от ж ...

генек

Проза » Рассказы, Фантастика и фэнтези

2022-03-30T09:48:54+03:00 582 5 7

Орлицата- 3 🇧🇬

Жените се изредиха и хвърлиха по шепа пръст върху пресните гробове.
Посърнала и леко прегърбена, встрани от всички, Кера мълчаливо наблюдаваше с празен поглед. Не трепваше нищо в нея. На камък бе станало лицето ѝ- безизразно, глухо, лъхащо на студ. Само мислите ѝ бушуваха като ураган. Сякаш още бе т ...

Ivita_Mirianova

Проза » Рассказы

2022-03-29T20:20:22+03:00 1.7K 5 16

Топката 🇧🇬

Говорим си с шестокласниците за османското завладяване на Балканите през XIV в., гражданската война във Византия (1341 - 1347) и управлението на цар Иван Александър в България (1331 - 1371). Изведнъж нещо пада от първите чинове и се търкулва към мен. Поглеждам в краката си - самоделна топка, направе ...

Mihaylov_Iliya

Проза » Рассказы

2022-03-29T20:19:06+03:00 609 1

Любов- част 10 🇧🇬

Когато отворих вратата на кабинета, Алина се усмихна и каза:
- Здравей, Венета! Радвам се да те видя отново. Ти си Светлин, нали? – тя раздруса енергично ръката му.
- Да, приятно ми е.
Седнахме на канапето и тя попита:
- Е, какво те притеснява? ...

Водна_лилия

Проза » Рассказы

2022-03-29T20:17:31+03:00 1.2K 1 2

Обмяна на опит 🇧🇬

Крадецът се измъкна тихичко през балконската врата, попритвори я и се огледа. Мрачна нощ, месецът беше на последен стадий от диетата си, звездите си отспиваха, уморени от дневния сън. Мирно и тихо…
Докато, разбира се, собствениците на апартамента не разберат какво е станало и не започнат да се карат ...

генек

Проза » Рассказы, Юмористическая

2022-03-28T10:16:15+03:00 1.3K 2 8

Завръщане у дома 🇧🇬

от Елена Михайлова
Тя седеше в заседателната зала и се подготвяше за презентацията, върху която работи през последните няколко дни.....
Моника беше успяла млада жена. Имаше работата, за която винаги е мечтала ( PR специалист в престижна компания), апартамент в центъра на града, приятели и семейство, ...

ЕленаМихайлова

Проза » Рассказы

2022-03-27T19:19:33+03:00 750

Състрадание с дубликат... 🇧🇬

Състрадание с дубликат…
Отдавна…Току-що беше минал Великден. Отивах на работа с автобуса и, понеже имаше няколко почивни дни, хората бяха се възползвали да заминат някъде, та в него беше рехаво. До мен на седалката седна възрастна жена, зле облечена, но с първия поглед забелязах едно излъчване, коет ...

Иржи

Проза » Рассказы

2022-03-27T09:42:32+03:00 1.7K 4 18

Пълен идиот 🇧🇬

Йоцо вървеше през снежните преспи, стъпките му потъваха в тях и правеха пътека. Очите го боляха от тази снежна белота. Денят бавно пристъпваше, сякаш все още се колебаеше дали да се изтърколи от завивките си или да остане още малко в тях. Всяка сутрин, той се отправяше към малкия манастир, който кат ...

РосиДимова

Проза » Рассказы

2022-03-25T20:03:57+02:00 1.2K 10 28

Чувам те, ден втори, майката на дърветата 🇧🇬

- Ако искам да започна нещо ново , не трябва да чакам да дойде, а да тръгна насреща му и дори да бягам, за да успея да живея пълноценно...
Беше странно , че го казва , но може би искаше по някакъв начин да ме накара да реагирам. За съжаление, лицето ми остана все така безизразно , въпреки че тя прод ...

NeliKaneva

Проза » Рассказы

2022-03-25T16:50:08+02:00 813

Орлицата- 2 🇧🇬

Занизаха се месеците и сезоните, сякаш мъниста в броеницата на времето.
Кера трескаво пресмяташе пътя, по който щеше да поведе след дни четата. Знаеше, че ордите на Дели Кадри се готвят да поемат на изток към Василико̀.
В заслона бе задушно и топло. Излезе навън и хвърли поглед назад. Струпаните до ...

Ivita_Mirianova

Проза » Рассказы

2022-03-25T16:43:00+02:00 988 3 13

И се грижи за здравето си 🇧🇬

- Наздраве! – надигна кратунката седящият до канарата.
Останалите трима мълчаливо се чукнаха с държаните съдове – кой с гаванка, кой с безформено парче печена глина, кой с остатък от нещо тенекиено, после отпиха без видимо удоволствие.
- Е, не се мръщете, де… Не е ракия, ама и отрова не е – продължи ...

генек

Проза » Рассказы, Фантастика и фэнтези

2022-03-25T10:03:41+02:00 690 2 15

Мечката – Втора част 🇧🇬

Любовта е съдбоносно събитие,което съзрява във всяко човешко създание.
Човек осъзнава чувствата си с един древен повик на инстинктивно съхранение още от времето на пещерата. Нагона на живота превръща индивида в едно търсещо същество.И не само физическото оцеляване,но и зова за продължаване на живота ...

Ranrozar

Проза » Рассказы

2022-03-24T11:45:10+02:00 1.1K 5 22

На ръба на тъмнината 🇧🇬

Всеки човек е една частичка от безкрайната Вселена. Всеки живот е един миг от Вечността. Някои изживяват този миг с отворени очи, а други в сън. Понякога обаче съдбата се намесва, за да събуди заспалите, да ги изтръгне от монотонния живот, за да се научат да обичат, да бъдат щастливи, да се усмихват ...

РосиДимова

Проза » Рассказы

2022-03-24T09:04:28+02:00 1.6K 13 29

Орлицата- 1 🇧🇬

Пролетта свенливо се бе сгушила в меката прегръдка на Странджа.
Кера приглади плитките си и заситни по пътеката. От колибите на Сушица до кошарите най- краткият път бе през гората.
Рехавата зеленина пропускаше милостивите слънчеви лъчи и наболият синчец сякаш плахо се усмихна в нозете ѝ. Дочу блеене ...

Ivita_Mirianova

Проза » Рассказы

2022-03-23T17:18:23+02:00 1.1K 4 16

Изкупление 🇧🇬

Всичко се случи толкова бързо, че той въобще не успя да реагира.
Отклони очи за миг да смени станцията и видя мъжа, едва когато погледна отново напред. Беше толкова близо, че дори и в мига, в който отчаяно натисна спирачките, знаеше че е твърде закъснял.
Първо чу звука от удара, а след това пред очи ...

MitkoPopov

Проза » Рассказы

2022-03-23T12:22:52+02:00 1.4K 3

Изкуственият интелект 🇧🇬

И ето – така, драги студенти, последната сесия на ООН приема логичното решение: да пренебрегне всякакви субективни човешки мисли, мнения и решения. Да излезе от хаоса на личното, да потърси общото, обективното, полезното от всякаква гледна точка…
Така се е стигнало до знаменитото последно постановле ...

генек

Проза » Рассказы, Фантастика и фэнтези

2022-03-23T10:04:37+02:00 636 3 4

Ангел-пазител 🇧🇬

Натаниел беше един много изтерзан и изстрадал ангел. Физиката му беше впечатляваща, главно с лавините от ситни тийнейджърски пъпки, хилавите ръце и леко гърбавия, но някак симпатичен нос, който стоеше като наклонената кула в Пиза върху това така неравно лице.
Всички го съветваха да не иска повишение ...

yllona

Проза » Рассказы, Юмористическая

2022-03-23T06:57:48+02:00 1.4K 1 2

"Рая разказва" (Началото. Глътка въздух) 🇧🇬

Беше ранна пролет, слънцето весело прокрадваше топлите си лъчи през малкото прозорче на тъмната и студена стая, в която живеехме. Не бях сама, с мен имаше доста бебета, майки, татковци и по-големи батковци и каки. Сукалчетата като мен не знаехме какво е да си навън. Само ни разказваха, че там било п ...

Лина74

Проза » Рассказы

2022-03-22T18:25:33+02:00 600

Водата в свидния ми роден край 🇧🇬

Откакто починаха родителите ми, рядко се връщам в Угърчин - при моя голям брат, който отглежда там животни след пенсиониране като военен... В един горещ летен следобед, открих батко с кравите на доста стръмна местност, по пътя за река Лепетура ... От дете не бях минавала към това слънчево и сухо мяс ...

dorageorg

Проза » Рассказы

2022-03-22T09:40:35+02:00 655 3

Щъркели 🇧🇬

Чу се леко пръщене по високоговорителите, след което гласът на диспечерката бодро съобщи, че "бързият влак за София ще замине от първи челен коловоз, западна част на гарата".
Бездомникът, който се беше сгушил в далечния край на празната студена чакалня, точно до кафемашината, се размърда. Отвори очи ...

Mihaylov_Iliya

Проза » Рассказы

2022-03-22T09:00:23+02:00 539 1 4

Странен свят 🇧🇬

На улицата излезе внимателно, както винаги. Най-напред огледа наоколо си през зацапаното стъкло на вратата, после я поотвори бавно, бързо завъртя погледа в цялата възможна зона, накрая се измъкна, извивайки се през оставеното тясно отворче.
И, разбира се – най-напред леко приклекна. За всеки случай. ...

генек

Проза » Рассказы, Фантастика и фэнтези

2022-03-21T11:52:51+02:00 928 2 6

Тревожност 🇧🇬

В поредната прохладна и свежа сутрин, слънцето проблесна и всички се забързаха към свойте дела. Детето на 5 се събуди. Но вече на 28. Измивайки лицето си и бързайки да се облече възможно най - бързо, за да отиде на така немечтаната работа. Бързайки, но правейки го толкова бавно, опитвайки се да заба ...

lovepq

Проза » Рассказы, Другие

2022-03-20T18:45:21+02:00 681 1

Мечката 🇧🇬

В тази част на света между Арктика и южните ширини мечката ту заспиваше, ту пролетните уханни плодове я будеха изгладняла за живот и смърт.
Пчелините бяха любимите й набези, но тя знаеше, че в територията й живееха и други апетитни мръвки:след зимен сън тя налиташе и на кошари, че и на по-едър добит ...

Ranrozar

Проза » Рассказы

2022-03-20T09:00:29+02:00 1.7K 8 16

Любов- част 9 🇧🇬

Известно време седях в чакалнята и се опитвах да бъда спокойна, когато жената, до която бях седнала, ми каза тихо:
- Притеснявате ли се за сина си?
- Той не ми е син.
- О, извинете, просто така си помислих. Видях, че сте доста нервна, и реших, че мога да Ви успокоя. Имате ли нещо против да си погово ...

Водна_лилия

Проза » Рассказы

2022-03-19T13:57:45+02:00 1.3K 1 1

Да подариш радост с един стар компот 🇧🇬

Да подариш радост с един стар компот
Един слънчев летен ден, отивах да изхвърля боклука. В контейнера за смет, приведен, с опърпани дрехи и полу-овехтели обувки, ровеше старец. Помислих, че е поредния клошар, който рови за картони и хартия. Реших да проговоря, защото иначе можеше да се стресне:
- До ...

neviven

Проза » Рассказы

2022-03-19T09:25:30+02:00 1.6K 2

Женски съдби- финал 🇧🇬

Животът разтваря вратата си пред всеки. Едни минават през нея с мисълта, че тръгват на разходка, а други поемат нарамили надежди и отговорности. Всеки има път, който да измине и ако този път иде от душата, всичко което правим ще е добро. Душата е нашият компас. Човек колкото и да бяга от болката, от ...

РосиДимова

Проза » Рассказы

2022-03-17T06:44:05+02:00 1.9K 9 24

Всяка една сутрин 🇧🇬

- Не можеш да ме караш да избирам между теб и детето! Нямаш право! Не е честно! - казва по телефона младата жена, която чака на спирката заедно с мен и сивото мартенско утро. От другата страна мъжки глас започва да крещи някакви обидни неща в слушалката и после затваря. В следващите няколко секунди ...

Mihaylov_Iliya

Проза » Рассказы

2022-03-16T18:29:18+02:00 576 1

Синият писък на глада 🇧🇬

И сега чувам думите ти, татко. Представям си как седиш срещу мен и с непресъхващата четка на вълнението рисуваш картините на преживяната от теб като фронтовак война. До преди месец я усещах така отдалечена от нашето поколение, но сега всички сме изумени от грозното ѝ лице, нахълтало безцеремонно в ж ...

pastirkanaswetulki

Проза » Рассказы

2022-03-16T14:26:09+02:00 2.2K 10 39

Чувам те, ден първи, кратка незначителна приказка 🇧🇬

ЧУВАМ ТЕ: ДЕН ПЪРВИ: Кратка незначителна приказка
Убиха шофьора на камиона със зърно и струйки жито потекоха по асфалта, а убийците избягаха с машината и остатъка от товара. Към мястото на събитието се сливаше струйка кръв, преди да се съсири. Двете струи станаха една пред погледа на едно умиращо, п ...

NeliKaneva

Проза » Рассказы

2022-03-15T17:53:12+02:00 751

Кралицата - слугиня 🇧🇬

През много планини и земи имало едно малко, бедно село. В него живеела самотна жена със своето дете. Изминали години и тя заболяла. Преди да умре завещала на порасналата си дъщеря следното:
- Искам да бъдеш щастлива. Обещай ми да се омъжиш за богат мъж, за да не живееш цял живот в мизерия като мен.
...

troia

Проза » Рассказы, Сказки и произведения для детей

2022-03-15T16:00:40+02:00 1.6K 4 20

Шопингуване 🇧🇬

Извинете, извинете… Може ли баджа да видя?... Миме, Миме, добре, че носим тия баджове… Нямаше как да те позная, разбира се… Ти и преди беше една такава… А сега – с тия крака, с тая коса…
Сядай! Кафенце? Как си, какво правиш? Да, виждам по теб какво правят… И по мен…
Благодаря, благодаря… Дупето е ху ...

генек

Проза » Рассказы, Фантастика и фэнтези, Юмористическая

2022-03-15T09:48:15+02:00 913 3 11

Като не върви 🇧🇬

… Не върви, бе Ленче, и туй-то…
Разведох се, разбира се, като всяка жена – почти навреме. Малко късно, но все пак успях.
И заживях сама. Но – имам си нужди. И човешки, и женски. А те искат пари…
Та почнах мой бизнес. Специален. Изграден на психологическа основа.
Запознавам се с някого, каня го в къщ ...

генек

Проза » Рассказы, Юмористическая

2022-03-14T10:53:36+02:00 1.3K 2 13

"Да бъдеш или да не бъдеш"-размисли пред чушкопека 🇧🇬

Една от първите книги, които прочетох беше "Хамлет" (звучеше ми като омлет). През лятната ваканция бях на село и реших този път да видя аджеба какво се иска от мен да прочета по литература през лятото.
Затова от списъка си избрах 1-2 книги, от които и Хамлет. А може да е била и само една, защото ням ...

Tangerine

Проза » Рассказы

2022-03-14T09:24:01+02:00 1K 4 17

Страх 123 🇧🇬

Може би никога нямаше да се обади на този човек. Много пъти си беше мислил да го направи, но все нещо го спираше. Георги знаеше какво – страх. Преди цели девет месеца един приятел му продиктува телефона на Тодор Тодоров, но всеки път, когато се сетеше за него, блокираше. След няколко минути нещо се ...

Ikastus

Проза » Рассказы

2022-03-14T08:55:49+02:00 1.1K 3

Любов- част 8 🇧🇬

Вероятно Любов беше права за това, че не мога да помогна на хора, които не искат помощта ми, но искрата от младините ми отново се беше разпалила в мен и ме беше изпълнила с надежда. Светлин беше едва на двадесет и четири, пред него имаше толкова много пътища и възможности. Нима беше непоправимо, ним ...

Водна_лилия

Проза » Рассказы

2022-03-13T19:47:59+02:00 1.9K 1 2