Убитата жена преследва цяла нощ Леон в сънищата му. Не можеше да се отърси от натрапчивия ѝ поглед и изкривената в предсмъртно страдание уста. Поне десет пъти се стряска и пак заспива, за да потъне в нов кошмар. Полегнал близо до него, Димитрий бодърстваше. Явно случилото се днес се бе оказало серио ...

Някога се во̀зих на файтона
на чичо Гарабѐд,
за когото още с`ълзи роня...
А конят му - напѐт!
Четири подкови по паважа ...

ПЛОСКИЯТ ЧОВЕК
Дори да си живял във времена, не толкова свободни,
дори да те е стягал чепикът неудобен,
властта високомерна да се е отнасяла позорно
с лишения и строг камшик те е държала отговорен. ...

Понеже днес от болката пречистена,
света поглеждам с искрени очи,
не ти я искам твоята си истина,
фалшиво покаяние горчи,
в таниновия чай и е изстинало, ...

Приятелю, прости ми ако с нещо
душата ти неволно нараних.
Човек съм, имам слабости и грешки.
Не съм с характер кротък, благ и тих.
Всевишният Единствен съвършен е! ...

Откакто тук промяната настъпи,
животът ми тотално се стъжнИ:
Продуктите във супера са скъпи,
а моята заплата си стои.
Поскъпна много водката Аляска, ...

И ЧАКАМ НЯКОЙ ДА МИ ПОЗВЪНИ
Кварталът става все по-неприветлив
и схлупват се стрехите под дъжда.
И сякаш ни разделят с километри
ключалките, потънали в ръжда. ...

Metasynergism
Metasynergism is an original author's concept and art direction and artistic style created by the Bulgarian artist Maria-Margarita Dyankova I.-Getova, for the creative process as an organic, evolutionary creation of an artistic form, in which the experience accumulated in all spheres i ...

Реалността, която ме обгръща...
Животът, който аз привличам...
За мене истината е една и съща -
БЛАГОДАРЯ не спирам да изричам.
Истината в истина откривам, ...

Животът ми една искра е,
политнала от огъня искра.
Открих случайно, че това така е,
гледайки към пълната луна...

Морето между нас не стоплих
и реших, че ще рискувам,
но денят, когато скочих
умрях от студ докато плувам.
И пак се върнах отначало - ...

Дрехите ми умаляха
Косъмчетата по брадичката на кучето побеляха
Детските ми книжки намаляха
И учебниците надделяха
Играчките в кашоните заспаха ...

Снегът затрупа мойте грижи,
ледът стопи се във сърцето
и като паяжина се ниже
надеждата за туй, което
отнеха ми без срам и свян! ...

Слънце, бързо залезът не свети повече за мен.
Намери си черно облаче, да ми сипе дъжд.
Всички хора чакат щастие да им дойде,
а аз само чакам животът ми да отмине.
Розите не цъфтят там, където ги засадиш. ...

Недостойният се хвали най-много. Понякога не го прави лично – от негово име било чрез фейсбук, било чрез туитър, някой съобщава на личната му страница огромните успехи на текущото. Социалната мрежа се възбужда чрез лайквания и всичко е наред, щом по този начин недостойният е рекламирал неуспехите си ...

Някога целували ли са те тъй че:
Да забравиш болката
Света около теб
Лошото у хората
Препускащото време ...

Самоцелното притежаване на домашни животни е всичко друго, само не и хуманно. Стопанинът обича любимеца си от човешка перспектива, а любимецът му - него - в качеството си на животно. В това разминаване има нещо дълбоко сбъркано и противоестествено... Защо ли? - Ще разберете, ако прослушате файла.
Те ...

За греховете волни и неволни,
простете ми! Прощавам ви и аз.
Сърцето слушам – вечният разколник,
то всеки стих нашепва с ясен глас,
чете ги, препрочита ги, притихва, ...

Затънал само "в пара и имот",
ти не живееш истински живот!
Духовното в теб винаги търси
и от калта тъмна ти се отърси!
И ето - тук именно е мъдростта, ...

Първото село, до което достигнаха, беше изоставено. Хората, вероятно предупредени за пристигането им от избягалите Крумови войници, се бяха изнесли набързо, без да вземат почти никакъв багаж. Добитъкът стоеше затворен в оборите, а в някои къщи дори откриха забравени в огнищата гърнета с храна и изго ...

Прошка ви искам!
С обич повивам душата.
Злобният писък
люти закани подмята.
Прошка ви искам! ...

На моята дъщеря
Зная, мислиш,
че не те обичам...
Зная,
че съм пряма, остра! ...

В ранна утрин е пуст булевардът
и напомня лятна река -
изтощена от дългата жега
влачи своите струи едва.
И се носиш спокойно, безбрежно, ...

Не искам повече да те обичам.
Не искам повече така.
Не мога повече след теб да тичам,
не искам да подавам ти ръка.
Не искам аз лицето ти да виждам ...

Ти вече си
на крачка под върха.
Във устрема си
още не го знаеш...
Надмогнал си ...

Глава 14. - Нова година в Париж
Алекс гледаше как Юлия оставя пакетите под елхата и се извинява на Гергана като в забавен каданс. Чуваше сърцето си и си заповядваше да бъде спокоен, а не можеше. Виждаше я тук, но не знаеше къде ще е утре. Дали само минава, колко ще остане? Какво бе станало с турнето ...

Премествам си го в десния крачол,
че бивш един доносник ме ругае:
Злорадо се опипва нощем гол,
и в памперса, за путлер си мечтае!
Дори ще разплета и здрав чорап, ...

Когато те обичам, ми е светло,
а те обичам, без да спирам даже,
денят как с любовта ни се наметна
и свети, нищо, че дъждът е влажен
и нищо, че е зимното студено, ...

Текстът е част от глава от книгите [1], [5] и [9]. Темата за правилата в историята е продължена в останалите книги [1-12].
Глава 5. Правилата на американската история.
5.1. Нейните войни.
Правилата, отнасящи се до американската история, са сравнително лесни за разбиране. Това най-вероятно се дължи н ...

Прошка ви искам!
С обич повивам душата.
Злобният писък
люти закани подмята.
Прошка ви искам! ...