Произведения современных авторов: литература, музыка, изобразительное искусство и т. д.
392.2K результатов
Бръмбарско
🇧🇬
„Ако оставим Европа настрана, Европейският съюз прилича на себе си.“
Анонимен мислител
Този черен бръмбар, който беше влязъл отнякъде в къщата, умря.
Защото го стъпках.
Взех салфетка и го хвърлих в тоалетната чиния. Пуснах водата. После почистих остатъците му върху плочките. ...
Сред всички черни облаци видяна,
дъга разпръсква нежно цвят по цвят
по стъпките ѝ ириси цъфтят
и птиците ме молят да остана.
С лъчи от огън мрежа изтъкана ...
Не всеки влак си има своя пътник.
Изгубените гари са клише.
Пероните не помнят дълго стъпки
и паднало на релсите сърце,
но този звук, разкъсвал тишината, ...
Заплахата от юг - книга втора от пенталогията за Зиметария
Пролог
„Стиковането на умовете дори на най-интелигентните единици е фина и сложна работа. Предполага едновременното изпълняване на 2 коренно противоположни задачи: пълното лишаване на умовете от индивидуалност и - паралелно с това - извличан ...
Светлина… зловеща светлина,
изгаряща очите, обръщаща душата,
внезапен гръм, кънтяща тишина
и сякаш чувам аз гласа на сатаната.
Здравей, мой стари свят. ...
Руско-турската война бе свършила. По пътищата се връщаха войници, а между тях крачеше и Петко. Беше остарял, прегърбен от времето и от тежкия живот, но в сърцето му още живееше надежда. Мислеше си за дома, за дъщеря си Кристина и за деня, в който отново ще седне до огнището като баща, намерил пътя к ...
Сабя и перо
С сабя и перо пое своя път поете някога,
една борба жестока, за българската свобода!
От кораба ведно с дружина верна ти слезна
поклонихте се всички и земята българска целуна! ...
Свещите запалих, вечерята е нагласена.
Сам съм, но със теб дима споделям.
Разказваме истории, разказвам ти измама.
Ах, как искам да сме двама…
Свещта гори, спомен е гориво. ...
Мъждука старата газена лампа,
напоена догоре с капки горчиви,
а часовникът не спира да плямпа,
сякаш приглася на спомени живи.
По ярки мигове, създадени с обич, ...
С горчива нежност в делничната утрин
топлият дъжд, разпръсква цветната дъга,
а чашата ми ранобудно кафе изостря
ума и сетивата, готови за битка с живота
и с онзи страх от есента, примесен с тъга. ...
След БАБаХ изведнъж се появи и Баба Али. БАБаХ беше навряна от новите управляващи в миши гъз, което още веднъж показва отношението на новата власт "Прогресивна България" към обикновените, простосмъртни граждани и селяни. Последните според тях нямат нужда от контрол на качеството на храните, затова у ...
Поспри, пътнико, при мен — почини си.
Стовари багажа си в моите нозе.
По клоните изсъхващи ме милвай —
аз съм с душа на страдащо дете.
Видял съм много хора, бури, урагани, ...
О, как обичам дъждовното време,
дори когато случи се през май
щом на крилете капките ме вземат,
усещам, радостта ми няма край.
И щом съм толкова щастливо мокра, ...
В ЦЪРКВАТА
Автор: Тоде Илиевски, Р.С.Македония
Неохотно приближи и прага премина.
С прекършената осанка – неудобно му беше.
Дали той е вярващ?! Мисля, че е неверник! ...
ПРИКАЗКА ЗА АРАРАТСКАТА ДОЛИНА
Глава втора
Слънцето печеше безмилостно. Земята се беше напукала и умираше от жажда. От три месеца не беше валяло. Без капка дъжд, без чаша вода, хората умираха като мухи. Камбаната на старата дървена църква не преставаше да бие ден и нощ. Ако тази суша продължеше, ско ...
Точно днес, в деня ти специален, рожден,
там, където пръстта те прегръща,
сред смълчаната болка, сякаш за мен,
малка розичка в чудо възкръсна.
Като лъч от небето, като тиха следа, ...
Отправям поглед в нощта към Луната, да ме погали с бледата си светлина. Звездите – като светещ прах разпилян, комета преминава и оставя следа.
В тази нощ силно мечтая
за твоето лице и топлина.
Знам, че животът миг във вечността е, но търся те и не мога да спра.
Страхът зад рамото на самотата се крие ...
"Дете, обуй си чорапите топли,
Че утре ще дойде настинката!".
Натежава спомен над вопъла,
Щом ти видя лицето на снимката.
"Слънчице, искаш ли нещо?", ...
Из ,, Размислите и вярванията на Маринчо, селския идиот"
🇧🇬
Той биеше църковната камбана.
Според него така обаждал на свети Петър, че му е пратил гостенин.
Никога не използваше глаголите; родил се или умрял.. казваше например, тоя дойде или пък си отиде
Земята за него беше временна спирка, където хората идваха и после си отиваха. Всеки по своята си работа и ...
Детето в теб не давай да загива
Не го зазиждай в четири стени
Играй и смей се, чудеса откривай
Щастлив без повод винаги бъди
Бъди зает ти винаги със нещо ...