(Ерос е новото име на Афродита; Афродита е новото име на Ерос.)
Еросе,
Който гони Михаля, гей ли е?
Пол е хардуер, джендър е софтуер.
Мачо е действащ или почиващ разбойник. ...

Защо се обиждаш, Човеко,
когато ти кажат, че спиш.
Огледай се, става ли леко
или тънеш в неволите зли!
Защо се залъгваш в нехайство, ...

Затварям очи -
светът не личи.
Пред мен е разлят
само миг в един цвят.
Затварям очи - ...

Смених се някога, преди,
защото исках друг да бъда.
Смених душата си, нали
реших другите да съдя.
Наредих живота като стих, ...

Охлювът, любовник на повикване,
е в света на насекомите, това разбрах.
Време той не губи в голи стихове,
носи си и къщичка... за грях...
Във квартирата му вихрят се купони ...

Събираме се тази вечер
с училищни другари.
Отдавна в пенсия сме вече,
но още не сме стари.
Какво са петдесет години ...

Утре празнуваме буквите. С тях пишем "обичам те", "мама", "мир" ... Те са наши! Български! Не македонски! Не руски! Ценни са! За това и толкова опити да си ги присвоят. С тях пишем и "България"! "Родина"! Толкова безродници се навъдиха! Граждани, поддаващи се на пропаганда, пропагандатори, "култур т ...

Нощта черна покрива западноевропейския град с тъмната си, гъста пелена. Светлината от пъстрите фенери падаше като водопад над мокрите, студени павета. Нямаше нито файтони, нито млади засмени госпожи. Беше празно - единствен дъждът танцуваше печален танц над безлюдните улици. Нямаше улични музиканти, ...

Облягам се и взимам цигарена хартия
и торбичка от която, трева да си навия.
Ето тази гадост на мене сили дава,
рапърът най-подъл на света да стана.
Бил съм прокълнат от раждането свое, ...

Един език – пространство към безкрая:
утеха, болка, вяра и мечта.
Пътувам през Вселената към Рая –
откривам нови пътища, летя.
Един език – чрез него те обичам ...

Така могат да бъдат наречени българските политици, не само днешните, но и от време Оно. Другояче казано - по миризмата им ще ги разпознаете. Тълпата е като глутницата - тя бързо надушва по миризмата ти, дали си чужд или си неин. Така и тези порове добре си живеят горе. Едни ходят на Московски трапез ...

КРАСИВА СИ В ПРИПАДАЩАТА ВЕЧЕР
... седя си във припадащата вечер – и си мечтая хубави неща –
с експреса да пристигнеш отдалече, Жена, която иде с пролетта,
стайчето ми край теб да грейне в бяло – и да нароша твоите коси,
пред спуканото мое огледало дано те зърне Бог! – и ме спаси, ...

Бяхме готови, оставаше жените да почистят и подредят.
Комшийките веднага надушиха, че мама и Лена са тук.
- Въх марий, много хубава къща - ахкаше едната
- Хубава, ама нужника вътре ма,.. да са размириса, стой та гледай - заяде се друга
- Ами, нали за това има вода - защити се мама ...

Два живота,
две съдби,
една любов
Пета част.
Една широка ивица земя се впива в огромното тяло на река Сен Лоран и образува един красив парк на полуострова в Монреалския квартал Верден. Това е едно от най-любимите ни места за разходка и отмора. На входа на парка има сравнително голям паркинг, където ...

И ето го – напред се вие прав и
светлее – сто пътеки лунни – пътят.
И на приятел пролетта се прави,
и далнини пред погледа се мътят,
до мен подтичва вятър нощен бос и, ...

Бартак знаеше, че за един ден бе преминал през две битки, еднакво опасни. И в двете извади късмет.
Сега се зачуди дали да сподели наученото с приятелите си, но помнеше думите на Плерах – каквото се случва в шатрата, си остава в нея. Чувстваше единствено възторг, че се бе докоснал до толкова високо п ...

Но за нещо различно и ново,
за незнайна земя и трева,
за които нямаме слово
и не можем ги назова.
СЕРГЕЙ ЕСЕНИН ...

В очите ти морето днес се плиска,
рисува пяна по брега от сън.
Душата ти тъй чиста ми е близка,
и носи светлина и мощ отвън.
За птици, дето в синева се губят, ...

Лордът Живот е за толкова хорица скръндза.
Дава им – колко? – по шепичка празни мечти.
Стегнал е подигравателно черния възел,
гърчи се въздухът, в опита да отлети.
Някой отваря житейската бонбониера ...

Гледам вкъщи свещ гори,
вие спите - мен в гърди
силен пламък, яд гори
и гняв ще ме умори.
- ,,Ней” - Христо Ботев ...

Опитвах се да събера счупения пъзел на миналото си.
Моя собствен, забравен детски свят. Частите не бяха цели.
А някои – изобщо липсваха.
На едно място – разбито детско сърце.
На друго – ръка, протегната към друга. ...

С цвят на нощ, звезди бледо светят,
Сънливи мечти в тъмнината се смесват.
Лунните пръски със трепет ги търсят,
В мрака обляни,с магия ги ръсят.
Със сенки игриви, акорд на вълнение, ...

Златното лято с тебе отмина,
ти се обърна и просто замина.
Още морето изглежда си същото,
някак обаче е сякаш намръщено.
Ти ли разплака морето, кажи, ...

НЕ СЪМ ПОЕТ
... невям додето погледът ми стига, потъвам в по-добрите светове,
седя – и пиша светлата си книга – и Господ Бог по име ме зове,
приличаме си с лудите в Наречен – но аз не пия вечер аналгин,
защото, ако този свят е вечен, във него съм дошъл за миг един, ...

Дойдох си, тате, ... не, не знам къде,
къде отидохте далече с мама,
живот, какво да правиш – той краде,
а ветровете няма да измамим.
Преляхме там, каквото е – това ...

Реших да чаткам с робот, не срещам човеци.
Да е български, след регистрация не се справи със седмокласна задача.
Да е руски православному, на моя език отвърна, че не го умее.
Да не е от ЕС и САЩ, нашенски географи откриха несъществуване на посока запад.
Да е китайски, помоли ме да предложа негови съ ...

Изход от нежеланите
Неща възможен е,
Кога? - когато воля
Човек има. А воля
Силна той ще има, ...

1. Досадна клиентка влиза за пореден път в аптеката.
- И сега, за чий .й сте тук отново, госпожо - благо я пита леко изнервеният аптекар.
- Ох - чула-недочула, отговаря тя - то един ли е, че да го помня...
2. Разчуло се в една околия нейде из дебрите на балканя, че млад (и надарен) народен лечител, ...

Ако аз съм бяла птица,
все над тебе ще кръжа,
Ако аз съм слънце златно,
все за тебе ще тъжа.
Ако аз съм чудна песен, ...

Някъде в безкрайността. –
Пустиня или космос?
Посоката е ясна. –
Няма.

(есе от душа за душата)
Има хора, които живеят сред хората – и има други, които живеят сред думите, някъде там между редовете. Аз съм от вторите. Аз съм Анонимен мечтател.
Не, защото се крия. А защото някои чувства не се побират в име – те нямат такова. Нито в образ. Нито в биография. Името не е важ ...