Преди близо пет години
в иглолистната гора,
сред трънливите къпини
сви гнездо една змия.
Тя на всички бе приятел, ...

КУЧЕШКА ПОЕМА
Да си отидем рано е, приятел!
А тишината тръсва мокра грива.
Изохка прагът, хлопна се вратата.
И зимата е тъй немилостива. ...

Вековните борове бяха отрупани със сняг. Бели сипкави преспи бяха покрили цялото село и изглеждаха като огромно пухкаво одеяло, а храстите покрай тясната пътека сякаш бяха захаросани. Дим излизаше от коминчетата на къщите, носеше със себе си топлината на празника и разпръскваше аромата на коледни сл ...

Дали ще харча евро или лев,
Честно казано, все ми е тая.
Втори век подкарах с кеф
и хванал съм началото на края.
С бърдуче дядова ракия, ...

До баба, в къщичка красива
с две руси плитчици отпред,
живее Милка – хубава, игрива,
смехът и́ отеква навред.
Ангорска котка си имат вкъщи ...

Как исках с вуйчо Ники
да ида в Халкидики,
преди да падне здрача
в гората край кълвача…
Как исках да премина ...

„В позиция на опозиция
вопием за справедливост.
То така бива ли? -
влачихме като биволи
коалиция. ...

В далечно време имало жена,
която все на себе си разчитала.
Веднъж прекрасна рожба в пелена
на прага мъж оставил ѝ. Не питала
жената кой е сложил този дар ...

И грее слънце. Казват – не навреме,
очакват всички Коледа и мраз.
А то ни топли нищо без да вземе.
Любов е – независеща от нас.
Земята – топла. Сред тревите скрит е, ...

В очите си заключих две мълчания.
В душата скрих два погледа любовни.
Нима са нужни словоизлияния,
щом допира до тебе е съдбовен...
В Сърцето си оставих две дири от любов ...

Заспивам – в сънища спасяващи.
И днес отново ще те посетя,
в мълчание до теб ще поседя.
Заспивам – в сънища оставащи.
Насън съм вятър в твоята гора, ...

Задната стаичка още трептеше от гръмкото ехо на думите му.
Но когато Бриллиант направи крачка назад, въздухът стана малко по-плътен — сякаш светът отново си пое дъх. Само за да спре да диша секунда по-късно.
Бум!
Стената вдясно избухна навътре, сякаш ударена от огромен таран. Прах, парчета бетон, ра ...

Имах нещо реално, безценно, красиво!
Гледка нарича се то и беше наблизо.
Ала някоя бетонна ръка ми завидя,
изкорени борчето и кръвта ми закипя!
Малко бетон ли гледам насреща? ...

отминаха годините
и се загубиха
телата забравиха
топлината на пръстите
огънати дървета ...

Живееше на тайнствена планета
едно обичано, усмихнато момче.
Зовеше се от всички Добротворко,
радостта не слизаше от детското лице.
Ако някой го погледнеше накриво, ...

ПП-ДБ вече трайно се позиционираха в графата "полезни идиоти на Боко и Шиши": веднъж ги изпраха и промениха Конституцията по техен тертип, а за благодарност сега им предстои да поемат вината за несбъдналия си евро-рай. Нали не мислите, че правителството щеше да хвърли така бързо оставката, ако предс ...

Глава единадесета
„Какво твориш, мизернико проклет?!
Отрови ли забъркваш или биле,
с което да дариш на странник клет
неподозирано чудати сили?!...“ ...

Затрупва вече ежедневната умора
приглушения отблясък на мечтите.
Направих грешка и не бива втора,
чета на дъщерите ми в очите.

Вълна щом си от морето,
напред от вятър устремена,
брегът ли е на пътуването краят?
Скали ли устрема ще развенчаят?
Вълна – от земята наранена, ...

Pa nikada i nije bilo
do drugih. Srce sme i nesme,
a svako leti jedim krilom
i kriju ljubav tužne pesme.
Sve je do tebe i do mene ...

Аз пиша много. Питате ме: Как?
Да знаех, та да мога да ви кажа.
Зеници да ви дам, за онзи знак
луната що рисува на паважа.
Слуха си, чуващ онзи вятър тих, ...

С помощта на AI сътворихме това клипче по мое стихотворение написано преди четвърт век.
Дано ви хареса.

ВЕСТОНОСЕЦА
(Антиколеден разказ)
Георги Ончев
Доктора затвори телефона. Бяха върнали Фильо. Когато избяга, се израдваха без време, че експертизата им се е разминала. Полицията обаче не допусна това и го докараха опакован като коледeн пакет с белезници и крачни вериги. Този път директорът на болницат ...

Сълзи парят в очите ми. Седя в тъмната стая, взирам се навън. Снежинките танцуват пред прозореца ми, ослепителната белота осветява нощта. Болезнено тихо е, а вътре в мен бушува буря. Отново съм сама. Толкова сама, че чувам стоновете на душата си. Мразя Коледа, тогава болката безмилостно разрязва плъ ...

предколедно
са пуйките
печални -
защото си
предчувстват ...

На този ден само преди една година
планирах и мечтах чак за догодина,
разхождах се спокойно без маска на уста,
какъв ли ще бъде след година светът?
На работа и домакиня една година мина ...

Част от стихосбирката "Оправдание за съществуване", наградена с приза "Владимир Башев" за 2025 г.
Монолог на горския човек
Ще оставя за кратко живота, ще затворя очите -
под товара от скръб ще поискам почивка.
Умът ми нека да пусне всички думи невнятни ...

Ами пак сме в кафенето на Ленчето, къде другаде. Седим на топличко, сърбаме от чашките си унесено...
Ами то какво, няма интересно,...няма протести, смениха си местата разни политолози отразяващи протеста, с новопръкнали се , само че говорещи за след протеста...
Пълна скука. Даже сутринта от бързане ...

Тъй затулиха някога със сивочер
похлупак Слънчев бряг, та
морето, Черното почерниха чак.
Сега, пак същите алчни примати
посягат с бетонен саркофаг ...

Разчети ме тогава,
щом е толкова лесно.
Дали наистина съм такава,
за каквато ме мислиш?
На кое цвете се радвам като дете ...

Отидоха си всичките премеждия.
Опитът ни за тях бе твърде скромен.
Лъжехме се, че са надежди, а?
Но от надеждата да ги преминем няма помен.
Сега се движим по хлъзгавото дъно. ...

Под това заглавие просто не мога да не цитирам епиграмката в рамката на Радой Ралин -- "Бе ще сте сърдити,
докато се уредите!" Гениално! Поколението Z ли е, XY ли е не знам, беше употребено, ползвано като тоалетна
хартия спрямо пъпчасал дебел задник. Дано само не са гледали на моето поколение по тоз ...

Не си ги слагам очилата и почти,
живея опипом. С наивността подсъдна
и сляпа вяра в нереалните мечти,
които само с чудо могат да се сбъднат.
Не правя сметки. За кога? Светът гори, ...

КОГАТО ПРЕКИПИ ДЪЖДЪТ
Надцакваме се – сякаш на белот
заложили сме сетната си риза.
Изнизва се проклетият живот
и мами ни високата му миза. ...

Министрите си даже един подир друг
нокаутирва,
та камо ли на гражданите
здравето да опазва.
Безпогрешно-спешно единствено ...

Мълчат камбаните на словото -
*пълчища от любими ме обгръщат -
възпявам електрическото тяло,
а аз самият невъзпят съм.
Мълчат и смелите, когато: ...