Обичайно, ********* е мързелив,
но огладнее ли, става работлив.
С настръхнало елече ходи бавно
и по цял ден се излежава славно.
Най му се услажда храната чужда, ...

Стаени гемии белеят самотни в здрача,
изгубили устрем в своя безмилостен бяг.
И пясъчни изгреви някъде скришом си плачат,
копнеещи тихо за пристан, за обич, за бряг...
И диша безкраят със синия пулс на прибоя, ...

Вървиш по стълба, плахо устремена,
към онзи бряг, изваян от мечти.
Душата ти, от космоса родена,
в безкраен пъзел на нощта блести.
Не си сама, о, мравчице в мъглата, ...

Помня онзи слънчев следобед,
но повече ме топлеше твоят поглед.
Но защо ли в този тъй прекрасен миг
реших да се правя на толкова велик?
Не трябваше да казвам, че не сме един за друг, ...

Есен моя, нежна и красива,
донеси ни здраве, радост, сила
и бъди така усмихната и весела,
че животът ни да бъде песен.
Скъпа моя, есен златна ...

Лутам се самотен сред гъста гора —
без пътека, без посока, в нощния сумрак.
Изведнъж ме обгърна ярка светлина
и цялата тъма изчезна на мига.
Пред мен изниква Тя — ...

Майстора
(На Владимир Димитров - Майстора)
Отдавна, преди години той се роди,
в малкото селце Шишковци, той израсна,
в подножието на Коньовската планина ...

Нощта пристига тиха и лилава,
разляла аромат от син букет.
Светът наоколо за миг утихва,
а вятърът разказва за поет.
Под тъмната завивка на небето листенцата шептят си за любов. ...

От отдавна имам шмайзер:
От Балканската война!
Стреля мощно, не отказва!
Тате ми го завеща.
Моят шмайзер е безгрешен! ...

Нощта не просто настъпи – тя проговори с гласа на застинали, ледени ветрове и разтвори косите си в тежка, мастилена синева, целуната от пурпурна магия. Земята дишаше с дълбокия, златист, но и плашещ ритъм на вековни тайни, скрити в черната пръст. Над поляната небето тъчеше своята звездна орисия, при ...

Животът между пръстите изтича,
като вода от шепа в летен ден!
А ние все броим какво ни липсва,
без да ценим какво ни е дарено.
Пропускаме усмивка, топла дума ...

Умбра. Най-тъмната част от земната сянка. При пълно лунно затъмнение Луната преминава през нея. По време на пълната фаза червеникава светлина, пречупена от земната атмосфера, достига лунната повърхност и я обагря в ръждиво – червено. Кървава луна. „Лоша луна“ ”.
Не вярвам в суеверия. Те са за беднит ...

Спомени
(За мястото в центъра на София)
И един ден никой няма да помни…
Нито зооложката градина!
Нито мечката в нея! ...

Не съм на скъпи приеми сред гостите.
Не притежавам сметка в банка – нито цент.
Върху скрижалите на моето сърце
написа Ти повелите Си, Господи!
Какво ли би могло да ме поклати? ...

С очите си разтворих нощта,
такава дълга и безсънна,
каквато може само тя
да бъде в светлината бъдна.
Не бе тъга, не беше сън. ...

Написвам за последно (под черта)
душата си – да е проклета трижди,
все пътища без изход начерта,
надежда и да няма – обич вижда.
Написвам я. С най-ситните слова, ...

Спи ми, детко, сладко спи ми,
песничка приспивна в мрака
мама ще ти пее в рими –
за живота, що те чака.
Ти не знаеш, чедо мило, ...

От мен на дъх разстояние,
да те пипна не смея.
Перманентно състояние –
видя ли те, треперя.
Щом ме заговориш, ...

Има хора,
които цял живот строят мостове
към „защо“.
Слагат дума върху дума,
вяра върху съмнение, ...

Със:
https://otkrovenia.com/bg/profile/agferdousi65
https://youtu.be/lPH3EJix9T4?is=4NQkaXc6wOvIUPWQ
Мъж:
И не един ли принц се провали? ...

„Кълновете“ на огъня - книга четвърта от пенталогията за Зиметария
Глава трета
Смъртоносно проникване
Грандор видя конструкцията сутринта на деветия ден от четвъртата декада на пролетта. Първият му поглед към нея - полусмачкана торба с отвор в средата и по една продълговата изпъкналост от двете му с ...

Ели чакаше пред входа на Мия. Нейната приятелка трябваше да слезе след неопределено време. Докато я чакаше, с интерес изучаваше един "особен момент" от съседния блок. На третия етаж горе-долу в средата липсваше една тераса. На всички други етажи на същия ред и място имаше тераса, а там не. Нели си п ...

Загадъчно и нежно
настъпва вечерта,
с усмивка на момиче
(с прическа „на черта”).
Ах, бризът ме погалва ...

Със:
https://otkrovenia.com/bg/profile/agferdousi65
Мъж:
И не един ли принц се провали?
Не струваха целувките, дали? ...

В покрайнините на селото, където бамбуковите гори срещаха стръмните склонове на планината, времето сякаш течеше по-бавно. Рю не вярваше в старите приказки за юрей – неспокойните духове, които бродят в мъглата, нито в безбройните истории за йокай (демони) . Той беше скромен мъж, свикнал с тежкия труд ...

Президентски Избори 2026:
Предизборна анкета на Евроком 24.09.2026
Разглеждам анкетата на Евроком на ... за съжаление анкетата преди малко приключи и на основния линк не се показва разпределението на гласовете ... но ... имам го запазен като файл
Това, което се набива на очи е, че от споменатите 27 ...

Моята анонимност - твоя е:
пясъчните кули;
и смелите псевдоними;
думите, с които се замерваме,
но не улучваме истини, ...

Саид знаеше, че пустинята Руб ал-Хали не прощава на живите, но въпреки това я прекосяваше сам. Той не търсеше злато, а легенда. Като археолог, обсебен от изгубените цивилизации, той бе прекарал години в превод на древни суфистки текстове. Всички те говореха за едно и също: в сърцето на най-сухата зе ...

И, защо ли още страдам,
че рано отиват си птиците.
И как не спрях да посягам,
да ги връщам отново по жиците.
Може би е онази печал ...

Сънувала си стръмен, тежък път,
как бързам, а ти крачиш закъсняла.
Как трудно диша морната ти гръд,
пред този хълм суров си прималяла.
И после - в мрак по горската пътека, ...

Луната омагьосала е нивите,
разкъсала е клетката на делника,
възкръснали са мъртвите и... живите,
свободен е на самотата пленника.
Той чува гласове отдавна млъкнали ...

Иванчо току-що навършил пълнолетие и баща му го попитал:
Иванчо, за кого ще гласуваш на предстоящите президентски избори?
Иванчо: За Илияна Йотова, тате!
Бащата: Комунист ли си решил да ставаш, сине?
Иванчо: Не, тате, реших да стана наркотрафикант!

На Петя В. Стр.
1.
Открих те в лабиринта на тъгата.
Макар и тъжна, в мрака си красива.
За обич си родена – ще си жива, ...

Слънчева порта ще хлопне денят, ще се скрие
и ще разпусне косите си тъмни нощта.
Страст вулканична от звездно небе тя ще пие
и ще се хвърли на смелите чувства в пещта.
В нейните вени живее дъхът на сърцето, ...

Когато идваш в слънчево сияние,
и ти докоснеш моите ръце,
потъвам в миг на ледено забвение,
сковал от страх туптящото сърце.
Ти чакаш порив, аз ти давам зима. ...

Във вените ѝ тънки няма мрак.
Изгасват и пак лумват метеори.
Нали жена нощта е, няма как,
обича ли все в стихове говори.
А тя обича вярно и до смърт, ...

БЕЛЕЖКА КЪМ ЧИТАТЕЛЯ
Настоящият текст е художествена измислица. Всяка прилика с реални лица, събития или организации е случайна и непреднамерена. Всички имена, персонажи, организации, операции, институции и обстоятелствата около тях са измислени за целите на произведението.
ВНИМАНИЕ: Текстът не е по ...

Позлатени от слънцето уханни зърна,
а брашното бяло – пухкава преспа.
Потапям в купчинката благоговейно ръка,
както мама ме учеше – хляб да замеся.
„С чисти ръце, но и с чиста душа ...

Пазарът предполага пазарлъци,
но даже попът ресто тук не връща.
Танцуват бавно под фалшиви звуци
две бели кобри с ранг на бивши тъщи.
Дайрето се присмива на кавала ...