Този свят, е достатъчно сбъркан.
Перипетии дебнат навред.
Непрекъснато, нарове търкам,
вече нищо не ми е наред.
Правя бизнес под коркова тапа. ...

ПОСОЧЕТЕ МИ ВЯРНА ПЪТЕКА
Понеже си мираж неясен –
мечтите си не споделих.
Сама да бъда ми е тясно
сред строфите на този стих. ...

Защо да говоря за туй в сърцето?
Защо да знаеш колко боли?
Събуждам се, ставам и минава деня,
А вечер си вземам по малко от теб.
Този наш кръговрат е безкраен, ...

Сълзата взех от догорели утрини,
сълза на самота или на болка.
В нощта се крие тайнството на утрото,
но колко ли ще се проточи, колко?
В нощта ни дебнат спомени несвързани, ...

На тебе извори безспир кръщавам,
да не остане жадна любовта.
Отпивайки от твоята вода
душата си от обич уповавам.
Да не остане жадна любовта ...

Ти си с чар неустоим
и сексапил край тебе пръска.
Аз някакъв съм пилигрим
и искам с теб сериозна връзка.
Ти си високо в небесата, ...

Здравей и Сбогом, Сбогом и Здравей!
Изгряваш и залязваш, пак се връщаш.
От ясен зов до мрака на Орфей
акорди в низ и в пик са с тон побъркващ.
Даряваш ме, а после ми отмъкваш ...

***
Звездите бяха огромни, а луната, сякаш на ръка разстояние. Всичко живо беше ярко и изразително, а творенията на хората размити в неоново трептене. Плътен обеззаразяващ облак обгърна и проникна в обектите. Непознаваема тишина капсулира обиталищата. Изолираните звуци придобиха чудовищно звучене... ...

ПРЕВТАСАЛА ВЪЗДИШКА
Автор: Стела Босилковска, Р.С.Македония
когато
дъждът се размърмори
в гърлото превтасва ...

Огледало на вечността , III част.
Суперпозиция на съдбата.
Слънцето залязваше над Ришикеш, хвърляйки златни нюанси върху Ганг, която тук се спускаше шумно от Хималаите. На една малка тераса, надвиснала над свещената река, седяха двама мъже. Около тях се носеше ароматът на сладки с ориз и гхи, смесен ...

Две нишки
Елица Георгиева
Животът ми е корабокрушение,
отломки плаващи като салове в тъмната вода на моя ум.
Изграждам утре, което идва, ...

Сложно е да мислиш. Особено ако използваш мозъка си.
Повечето хора мислят физически и стават все по-богати. Използват бързо живота, за да не се прецакат той да ги използва.
Други смятат, че ако Бог или Дявол няма, съществува нещо като хармонично балансиране между двете - демек, нещо като примирие, к ...

Понесоха ме вихрите, които
не водят ни до мене, ни до теб и
сред снежен вихър бъдното е скрито,
в сегашното се раждат дните слепи
и лутат се безпомощно в тревите, ...

Близък си, а после – чужд,
от кого по-точно бягаш?
Като кифла с много туш
бялата си риза цапаш.
Загуба на три таланта, ...

Част от богатото революционно дело на Васил Левски в Ловешкия край е връзката му с Угърчин... През 2013 г., на 19 юли в центъра на града, тържествено е открита паметна плоча... Тя е поставена на мястото на някогашната възрожденска църква “Света Петка“, най- старата църква в Угърчин (1866 г.), в коят ...

Черният рицар със залеза идва,
черният рицар - призрак, без плът.
Черният рицар не просто заскитва,
а тръгва отново по стария път.
Черният рицар все бърза, лети, ...

В гората луда дебнат изненади.
Невидими танцуват през деня
край малките поточета дриади
и не една тих пътник прокълна.
Невидими танцуват през деня ...

В очите ти намирам пристан свой -
покой след буря и тъма човешка.
И бяга оня непрогледен слой,
отчетен от съдбата ми за грешка.
Ръцете ти са моя благослов, ...

Тази любов е вълшебна, ухае в лилаво.
Мека на допир е, мека и топла като кадифе.
Тази любов векове се изглежда забави,
ала е тука сега. Тя най-после дойде.
В тихото тя акостира, на тайно пристанище, ...

Остарях,май съвсем остарях.
Макар, че на себе си само признавам.
Ех!Млада бях и като клада пламтях...
А днес стене от болка костеливото ми рамо,
защото моят здрав дух не е вече ...

Нена Еврото беше запалила цигара и обикаляше нервно булеварда до гарата, като се опитваше да привлече слизащите пътници, които тази вечер я отбягваха, дори без да я погледнат в очите. А тя, не че не беше красива. Прякорът ѝ идваше, защото приличаше на далечна братовчедка на младата Катето Евро, ако ...

Четирите периода на жената
В съдбата на жената има четири периода,
нека разкажа ви за тях.
Когато 17 години навършим,
и духът на Петя Дубарова вселява се в нас, ...

***
Изгубих се между сезоните отвътре
и капки дъжд в очите ми се спряха.
Една тъга ме сграбчи изведнъж
и тихо вместо мене се разплака. ...

Уж всички сме заземени,
повечето задоволени...
позволяваме си интересни желания,
влюбености и безнаказани грехознания.
И във връзка с гореизреченото, ...

Неонови вечери
стъпки забързани
гонят по леда
***
Черен котарак ...

Любов е, ако мога да те имам.
Любов е, ако мога да ти дам.
Но как, кажи, във филм или картина,
Божественото чудо да създам?
Донякъде, но никога изцяло ...

Още една зима, в която ще коленичим в единствения ни храм на открито - под студеното софийско небе, храм, който ни събира в едно, за да кажем искрено: „Е, имаше един човек в българско, който знаеше цената на свободата!“. И ще се разотидем по домовете си, а споменът за Левски ще ни тежи, сякаш е дошл ...

Сянката на твоята душа
със ситни лунни стъпки
наведе се над моята снага,
обгърната в среднощните завивки.
Капан за сънища в нощта ...

Детето я скова от няколко
захвърлени встрани дъски,
накрая сложи ѝ кацалото
и на дърво я закачи.
И казаха му: "Наклонена е! ...

I. ЛЮБОВ И АРОМАТ НА ОКОСЕНА ТРЕВА
– Любим го! – прошепна Вида тихичко.
Разтегли малиненочервените си устни в усмивка. Очите ѝ изпиваха Яворовото лице, попиваха всеки жест, всяко дихание. Буйните му коси с цвят на мед, в които често заравяше пръсти. Високите скули, трапчинките, които красяха лицето ...

-Земята искам да отчувам. Земята, мале!
Рада се взря в босите нозе на Георгия. Полази топлината на сълзите по изтерзано ѝ лице.
" Земята...земята..."- Зашепна наоколо миналото...Пущина!- уж черна пръст, де всичко прибира...Ама все светлее...И хляба ражда, и уморените в себе си прегръща. Взема ги- в ...

Навън е мрачно и студено,
ужасен, силен дъжд вали.
Водата бавно, устремено,
завлича всичко и върви.
По улиците – пълна тишина, ...

Въртеше се в леглото и не можеше да заспи. Събуди я писък на птица. Отвори прозореца и се загледа в далечината, там, където двете планини се докосваха. Виждаше лешояди, същите тези грабливи птици от сънищата и. Започна пак познатата болка в главата. Трябваше да си легне, да си наложи да заспи, колко ...

Няма да стане. Това кисело мляко е вкиснато. Ружа пак ме излъга. Продължава да продава застояли храни в магазинчето си, което представляваше един гараж . Ядосваше се баба Цвета и се чудеше пак ли филийки да си изпържи. Пенсията и малка, но кой го интересуваше. Децата и внуците и бяха вече големи, и ...

СЪНУВАМ ТИХИ СИЛУЕТИ
Все се питам защо ли снегът е безкрайно потаен,
не говори, не диша и пада надолу без звук –
по площади, перони и в празните крайни квартали –
да разстели валмата си бели – разчепкан памук. ...