Детството ухае на топла курабийка,
на детски боси крачета по росна трева.
В очите им грее вълшебна искричка,
а в джобчето си крият калинка - мечта.
Те нямат си строги и сложни кроежи, ...

[Куплет 1]
Детството ухае на топла курабийка,
на боси крачета по росна трева.
В очите им грее вълшебна искричка,
а в джобчето крият калинка - мечта. ...

Помня моят малък Тончо,
беше точно пет години.
Той си имаше - камионче
и не искаше “градини”!
Скоро… тръгна да се учи ...

За мен оставаш си загадка –
неразбираема е твоята душа,
загадъчна и необятна,
държи ме в плен, събужда любовта.
Очите ти – една магия! ...

В тихия час, преди да съмне,
светът за миг притихна в мен.
Не знам накъде ме води този път,
но ела с мен…
Нощта си тръгва бавно на пръсти, ...

Обич
Аз съм беден поет, нямам нищо да ти дам
само стръкче обич и усмихната Надежда.
Може би със стиховете чувствам се голям,
с перо в ръка музата в чуден свят ме повежда. ...

Рейвън беше приклекнала между два водоливника на готическата катедрала и оглеждаше улицата под себе си. Откакто бе поела разследването на двете убийства на членове от своя вампирски клан, нощите ѝ преминаваха сред сенките на високите сгради. Тази вечер бе избрала катедралата в центъра на града зарад ...

Най-безполезното нещо, поглъщащо имуществото на вярващия – това е строителството.
Хадис
– Какво става със Сания? От пет дни не съм я виждал – попита попът една сутрин Вълкан.
– Това не е Сания – каза намръщен войводата. – Карма вършее из Стамбул. Слугите разправят, че из вертепите се появила нова дж ...

Интро:
В тихия час, преди да съмне,
светът за миг притихна в мен.
Не знам накъде ме води този път,
но ела с мен… ...

„По пътя от маймуната до сегашния си вид човекът е изгубил нещо изключително важно, може би най-важното. Заменил е нагона си към жизненост с копнеж по... „умъртвяването“ й!...“
Текст и прочит: Иван Бозуков

В Началото бе Словото...
Разказвача
Радослав виждаше поляна...голям огън. Поне два метра висок..
Около огъня Оро..кръг се върти. Мъже и жени, в празнични носии, танцуват на светлината на огъня. А сенките им са огромни..играят и пеят. Навсякъде, всичко е енергия.
Енергията ги свързва директно с небет ...

Като буреносен облак
през юли съм аз,
като никога непонокнало
семе в полето,
една от вечно ...

Брифингът приключи скоро. Преди да се разотидат журналистите, заместник-министърът каза в микрофона:
- Имам една молба. Каня госпожата на вечеря.
Не каза коя е госпожата и къде точно я кани на вечеря. Защо изобщо го каза пред всички? Политически ход, за да уважи журналистическата общност? Или мил из ...

Мото:
Не мога да се спра, а и не искам -
истината за живота ме ранява.
До днес едва успявам да устискам -
мъст ожесточена в мен назрява! ...

Хвърчило-змей в небе се вие
без дъх останало хлапе,
от шепите си жадно пие
и смело втурва се напред.
В тревите росни босо тича, ...

В очакване
Усмивката ми се стопи, изчезна,
претвори се в есенни цветя.
И бледа длан към мене се протегна,
за да ми услужи с тишина. ...

Баба Меца
Тръгна Баба Меца
да краде медеца,
сбиран от пчелите
близо до елите. ...

Вслушай се…
Вятърът има ритъм.
Чуваш ли го…?
Всеки звук е живот.
Пристъпи в светлината на тези реки, ...

И стига...
И стига сме се лутали безверни,
не ни ли стига синьото небе?
Не ни ли стигат прашните камбани,
които бият заради нечие сърце? ...

Интро:
Вслушай се…
Вятърът има ритъм.
Чуваш ли го…?
Всеки звук е живот. ...

Огромно беше ехото, глушеше даже тътена
от метеори падащи след моето несбъдване.
Помислих си за миг, че идва най-всеобщото.
В пропадналия вик вдън ладия на лошото.
Поисках да прегърна жената най-любима, ...

Виждат в мен "силната жена" -
Виждат само опаковката.
След дъжд съм черната дъга -
Скочила с краката в локвата.
С аромат на момина сълза - ...

Ако Есента бе човек сред тълпата,
щеше вятърно, боса да крачи навън.
С очи – ниско слънце, залязло в душата,
и коси от листа – като вехнещ сън.
Тя се смее със глас от стъкло натрошено, ...

Малчуганите...
На тротоара, с креда, чудни слънца
рисуват сега малчуганите -
червени, ярки и зелени даже,
с цветове - май всички от дъгата... ...

Пак дойде лято и ще тръгваме на път
за да забравим делничните грижи,
пред нас като на длан лежи светът,
очаква ни по него да се движим.
По пътища незнайни да вървим, ...

Виждат в мен "силната жена" -
Виждат само опаковката.
След дъжд съм черната дъга -
Скочила с краката в локвата.
С аромат на момина сълза - ...

(виц прередактиран като кратък разказ)
На един мъж му дотегнало от системното мрънкильосване на съпругата. Най-вече по темата, как той не е в състояние да и осигури мечтания от нея жизнен стандарт. Колкото до него, въпросният съпруг имал военна подготовка. Имал внушителна осанка. Според собствените ...

Светът притихва – сякаш спира
всяка мисъл, всяка бурна диря.
И в онзи миг, когато звукът отминава,
в мен напира белегът на тишината.
​ ...

И май пое по своя път.
Ще се превърне в минало.
Променлив бе —
ту слънчев, ту дъждовен.
Друг месец, мисля, не е имало ...

В часовника на стария ден
не тиктака ни звук, ни съдба.
Само сянка от спомен роден
се разлива във вечност една.
Времето мълчи. И в тишината ...

Бягаме от миналото като сенки
настоящето да не разбере
че обичали сме силно нявга
някой друг дълбоко от сърце.
Не обръщаме глава назад за спомен ...

Вече съм голяма.
Май приличам и на мама.
С обувки съм на ток.
Имам поглед най-дълбок.
Роклята е много сладка ...

1. Синоптик казва.
- Времето ще е толкова динамично, че само Господ знае, какво ще е...
2. Кръстиха я Патка, на деда й, Павел, и бабата Тотка.
3. Любовта е сляпа... затова често се спъва...
4. Умението как се люби жена, усвояват истински само надарените ученици... ...

За да плува в Амазонка
Тошко си купи булонка!
И сега пердаши с нея –
през Габон и през Гвинея!
Плува Тошко в Амазонка ...