Вече, застана ли пред огледало,
виждам - пораснах. Сияе то цяло!
Мама работи, но не е на смени.
Време прекарва тя повече с мене
и за момчето си грижи полага. ...

На стената старото ми огледало стои,
сегашното отражение от детството дели.
Поглеждам го виждам онова момче,
един посребрял мъж с душата на дете.
Там си седи на стената от някога, ...

Няма връщане назад,
кога студа скове ни,
а душата ни се скрие
зад небесните завеси.
Гледаме с ужас и ...

Хората ли? Сган нечистоплътна!
Утайка. Нищо с мания за величие.
Душата ли? Една измислица безплътна.
Любов? Синоним на двуличие!
Сърце? Парче месо превърнато във мит! ...

Зорница/Фирдос
- Зорница… Зорница, чувате ли ме? – Чу тя непознат глас. – Зорница, отворете очи, ако ме чувате.
Тя се опитваше не само да отвори очи, но и да раздвижи краката си. Трябваше да бяга, да спаси живота си, но не можеше да помръдне, сякаш беше в ступор. Всичко я болеше. Болката бе толкова ...

Тризнаците
Живот, Смърт, Кама, Фирдос и Акаш излязоха през големите порти на Божественото училище и се озоваха в началото на Тъмния тунел. Трите души бяха наясно какво предстои. Фирдос и Акаш вече многократно бяха преминавали през този процес, а Кама беше чел и чувал за него. Всяка душа, прераждаща ...

Великото Отвъдно
Сурва и Чандра бяха деца, родени от Светлината. Двамата бяха влюбени, въпреки че по нищо не изглеждаше да имат общи черти или дори интереси. Сурва беше висок, силен, рус, с тъмна кожа и много самоуверен. Чандра пък - нисичка, тъмнокоса, бяла, тиха и скромна. В днешно време някой би ...

"За вида на летящите хора"
Изглеждат ни нематериални,
за разумът ни ирационални,
но при среща с тях душата ни бленува,
поне усещането за летене ...

Суетата обича всички хора
и не подминава ни един,
тя пълзи през тях и няма умора -
спохожда всяка госпожа и господин.
Тя обича да я хвалят, ...

два пътя се вият напред
скрити от гъста мъгла
часовник тиктака зловещо зад мен
кънти наблизо тънкият му глас
вече няма земя под краката ...

Следващият ден беше ... пълен с емоции. Посетихме Ани в спалнята й, Все така опакована, лицето й излъчваше спокойствие, а датчикът на ревера на костюма и показваше две чертички, имаше още време. Порази ме розовото – беше навсякъде – завивки, креват, стени, кукли. Единствено плакатът на стената с лик ...

Стих без край
Реторично?
От очите ми текат сълзи
и черни станаха всичките ми дни,
а ти подминаваш ме, ...

Знаеш: Обичам те!
Зная - не ти е потребно.
Този кошмар
не води към Рая.
Само зациклихме ...

Разхвърляна, объркана, но търсеща.
Енергия и смях и тишина,
една душа от вятъра понесена,
на смелите криле на младостта.
Музика и смях ехтят в безкрая, ...

СЕЗОНИ
(за деца)
ЕСЕН
Листата пожълтяват
и падат мълчаливо, ...

При мен дойде необуздан и ничий.
В душата си те пуснах да вилнееш
жребецо буен с безмилостни копита.
Поглъщах жадно,с мазохистичен трепет
всеки следващ удар на подковите. ...

Дървото на живота се обърна!
А корените впиват се в небето.
Отвсякъде дебне ни заплаха
а вятъра разпръсква - страх,
вируси и болести...та светът ...

Ето го отново моето момиче,
пак ще го събудя красивото кокиче.
Недей се сърди ти, красавице любима,
защото моето сърце само теб те има.
Исках да ти споделя това, ...

Ирник
Чудеса действително се случват. Сигурен съм, че дори да е за пръв и последен път в живота ми, си е заслужавало. Не говоря за първичното удоволствие от отдаването на нисшите потребности. Не, това няма нищо общо. Вярно, че в момента се чувствах по-добре отвсякога и гледката, която ми се откриваш ...

- Хайде, няма ли да ставаш, вече е 11, нищо, че е събота .
Майка му нежно, но настойчиво чакаше отговор. Откакто сестра им отиде да учи в друг град цялото ѝ внимание беше насочено към него. Беше се завил през глава, не каза нищо, дори не помръдна. Минаха няколко секунди, знаеше, че няма как да я заб ...

Бяло е. Навсякъде бяло.
Бяла магия – сняг.
И във мене побеляло е,
а ти ми липсваш пак…
Ужасно много ми липсваш, ...

Спиш ли?
Сигурна съм, че не.
Ти никога не спиш…
Ти си тази,
която не дава покой на душата ми! ...

"неясен звук, лек сън, случайна сянка" из "Сън в лятна нощ", Уилям Шекспир
Само приятелите ни ни свързват.
Само отговорникът в библиотеката
знае кои общи книги четем.
Само покана от теб ще приема ...

От едната ти ръка
до другата
е всичката сладост, че дишам.
Моля те, не ме пускай...
дори коса ...

Нов Край на приказките...
Скъпа моя Непозната –
носиш се със славослов
ти стихийно през Съдбата:
с не́га, нежност и любов... ...

Конска грива!
Бюстие и прашка!
Жартиери!
Цигаре! - мога да съм секси, дива!..
Стига да поискам! ...

Лирически откровения.
Магически проявления.
Психични отклонения.
Стига с тея ретроградни меркурии.
Моето черно ...

Срещам болен от ковид-19. Отдалеч го разпознавам – на носа му стоят две вирусчета. А, като наближавам, ги чувам:
- Да вървим на лов, че закъсняваме…
- Как пък не – вика другото – В тоя студ, сред тоя мокър сняг… Я друг да лети – ще вземем да изстинем…
хххх
На стълба – некролог: ...

На Юри
Ти ми даваш пример светъл,
но дали да го последвам?
След мезе и питиета,
с дяволи да побеседвам? ...

Погледнах кучето: малко, черно и с лъскава козина. Стоеше неподвижно на задните си крака пред мъжа, който бе облечен в черни дрехи: високи ботуши, широк панталон, късо палто и шапка с периферия. До кучето имаше висока ваза, и тя черна и непрозрачна. Вляво от статуята (мое дясно, бях от другата стран ...

Искаш ли да си намерим стая,
да се скрием в миг от клеветата?
Но защо да бягаме, щом зная,
че за волен полет е душата?
Няма да потъвам вдън земята ...

Тази нощ ми налей чаша със слънце,
а утре с горчива луна.
Сложи джинжифил малко зрънце
и допълни със гореща мечта.
Ослепително бяла покривка сложи ми, ...