В очакване на пролетта,
която няма да настъпи никога,
с неискано добро,
постлало стъпки в зимно минало.
Звезда с проблеснала пета, ...

- Не ставай смешен, това е нелепо! Как ще правиш такива неща? Зима е! – майка ми не спираше да повтаря, докато грижливо вадеше горещия кекс от чисто новата ни печка Раховец.
- Майко, решил съм го. Не можеш да ме разубедиш. Вчера изпрах старата носия на дядо, дано да изсъхне до Йордановден, че не ост ...

Много народ счита математиците за сухи и скучни хора. Бил съм свидетел на това как през 1994 година, на Световния конгрес на математиците в Цюрих, един от пленарните докладчици по най-категоричен начин се опита да докаже обратното. Първият му транспарант гласеше: «Този доклад се състои от начало, ср ...

Аз не съм художник. Никога не съм била. Последното ми хващане на четки е било в часовете по рисуване, а това повярвайте, хич не е скоро. От осми клас до момента на прорисуването ми, бяха минали повече от четирдесет години. Вярно, че тогава се справях на добро ниво за възрастта си, но нищо повече. В ...

"Момчето си отива"- една история прелива с невъзможното и опитомява реалността с възможностите. Любов – усмивка, дума, знак, сърце - жадно и плахо като кошута...
Поклон!
"Момчето си отива"– палитра на пътуването към самия себе си, преоткривайки другия, когато разбираш, че единствено опознаването на ...

Не вървя по пътеки безверие,
не отварям познати врати,
за да срещна лица начумерени
и да видя, че страст не лети.
Не познавам ненужни канони, ...

История
И стана пет, а теб те няма,
аз не те търся, но сърцето го боли.
Такава любов голяма, бе за мене ти,
но свикнах да бродя, подпрян до черните стени. ...

Поробен в свойте грехове,
страданията гълтам с шепи.
И ако някоя, някога дойде,
дали все още в хола шета?
Катеря като шерп живота. ...

Защо се плаши всеки от забрава,
та всъщност как се помни необятност?!
Във гените ни дебне изненада
в която има логика, понятност.
Забравянето не е лошо нещо, ...

Без грях да си роден! Иска ти се, но уви....
От прародители греховни сме си всички, до един!
А, сега човекът устремен, с по-малък грях да бъде удостоен!
Грешници свирепо слепи, искат да те "изядат", че по-грешен бил си ти от тях!
Мерят и пресмятат, а себе си забравят, че и те носят същите грехове. ...

Завинаги нещо в тебе умира,
да кърви сърцето не спира,
така и до днес не разбра,
как толкова много боли без вина...
Поспри, време, поспри! ...

"Няма и три месеца
и партията се разцепи.
Уж в организацията бях спеца,
пък проектът ми зацепи."

Кътчета красиви има много по света,
а пък всички искат да се върнат у дома.
Отново те да срещнат истинската топлина.
Че България безкрайно превъзхожда ги
по красота, а народът и доказан в безброй битки славни и велики с меч, нрав и чест! ...

Тъгата е само послание.
Тъгата е нашият фар.
Насочващ към светло познание.
Премигващ, но винаги там.
Огледай се около себе си. ...

Райна Княгѝня! Кой я не зна̀е?
Българка лѝчна със смело сърцѐ,
що фла̀гът Априлски, без да се ма̀е,
извѐзала тайно със сръ̀чни ръцѐ.
Било̀ е отда̀вна. През турското робство. ...

„Ох, Катерино, Катериноу!“- въздъхна умствено Спас. Спас Бюкянън беше член на дружинка, която ловеше зайци със соколи, освен това обичаше да играе табла и да пие бира, освен в случаите, когато играеше шах и пиеше водка. В момент на вдъхновение изобрети уред за четене на мисли, но вместо да го патент ...

Виновна съм от първия си ден,
когато с плач разбудих тишината,
за майчините вечни страхове,
за времето, което все ме чака.
Залутах се в измислено небе ...

Мой Соколе, дивост моя,
дързост от планински връх,
нежна пряспа, вятър волен,
ручей бързащ, горски мъх.
Мой Соколе, тайна сладка, ...

Когато си отиде, онемях.
Започнах да мълча
със всичка сила.
И дращейки по своя собствен грях,
небето се превръщаше ...

Предадоха ни я опакована в специален медицински скафандър с упътването, че ще спи поне 12 часа. Лично на мен ми връчиха Сертификата на изделието и още две инструкции за ползване. Натоварихме се в колата четиримата и не след дълго Ани беше вече в кревата, Лу си свали униформата и оттам се разляха пищ ...

Понякога е нужна тишина.
Такава, дето ражда истини.
Особено след празници и тържества,
с емоции различни пренаситени.
Понякога е нужно да останеш сам. ...

Навън, дъждът снежинките отмива.
Това сме, най навярно, ти и аз.
Щом любовта ни,
като плитка локва се размива,
какъв е смисълът ...

Ти си зависимост, пристрастих се към теб,
а пристрастяването трябва да бъде лекувано
или те убива.
Аз не искам да ме убиваш,
но представи си, ...

(за деца)
Да са щастливи и честити
децата трябва да са сити.
Както за другите неща
и тук си има правила. ...

Малко топлина и вече съм щастлива
само нежен полъх пролетен ветрец
и в мен ще се пробуди самодива
с огнени коси и приказен венец
Дай ми тон и ще изпея песен, ...

Разхождах се по улицата сам.
Оглеждах се насам-натам.
По едно време видях мадама
със походка неподражаема.
Познах я още във същия момент! ...

Сонцето станува будилник,
а будилникот станува дреболија.
Твоето лице потсетува
на кругот од лебот.
Афродита, ...

БОСНА, БЛАГОРОДНА МАЙКО
(превод от босненски)
Колко милост трябва за семейството си да желая?!
Дали някой знае колко струват по тебе въздишките ми?!
О, земльо моя, ти си ми последната капка щастие! ...

"Съвестта ми е чиста" той каза,
а беше крадец, мошеник, бандит.
Беше бацил на страшна зараза,
беше... обикновен политик...
И все пак тук не излъга ...

Аз си тръгвам, Българийо!
Частичка си взех,
дълбоко в душата я скрих.
Да напомня за теб - като свещ да гори,
и в душата да пали искри. ...

ВРЕМЕ
До
време
е всичко,
а Времето ...

Из дневника на баба Мара Снайпериста
(на пенсионера Страти)
Съседи и съседки мои мили,
"не съм от тези..." (Не, не съм от тях!),
да ви доложа как почти насила ...

Приказка - Любовта на Русалката и рибарят
При Кичестият Габър пак се озовах,
да зима е и сиротни клоните му
без листа стърчат, но приказки
той не спира да шепти. ...

Тук ще опиша накратко събитията, довели до пълния крах на моето самосъзнание. Надявам се читателят да не ме помисли напълно за полудяла, а и ако е така, нека той сам се увери като се свърже с мен, за да му дам координатите на ужасяващото местонахождение....
Преди две години със семейството ми замина ...

Веднъж и ти , различен уж от хората останали,
какво все пишеш? Как се случва? Ме попита.
Безумие от ранно детство, здраво ме е хванало –
опитвам куче да нахраня, с маргарити.
Прекръстила ръце – внезапно страшно охладнелите. ...

Разплаках се, а може би не трябва
и станах слаб – частица самота.
Живот ли е животът ни за хляба,
безсилно подчинил се на страха?
Сервилните царуват и събарят ...