Поминав покрај нашата куќа,
за двесте луѓе.
Знаев дека е празна и пуста.
Патот што со врзани очи
можев да го поминам, ...

Чувствам и пиша, пиша и чувствам, вече съм случена,
случки не искам, само да пиша във песен разчупена.
Душата ми е гола и дъждът вали, мъглата се стели.
Слънчеви стъпки, букви и пътища – душата е случена,
животът е песен увита в мечти, а текстът е чувството. ...

Живеех, както животът ми позволи да живея.
Пеех все същата песен, колкото мога да пея.
Не позволих на миналото да ми бъде съдник.
Не допуснах да заприличам на уморен пътник.
Открих как всичко, което става, има своя смисъл. ...

Все си мислеше, че ще е по-голямо. Някой огромен казан, като на вещица. Но това не беше по-голямо от супник. Дори можеше да си представи, че вътре има супа, ако не бе стичащото се сребро по страните му.
- Сложете ѝ маската. – нареди Върховният съдия.
Елизабет подскочи. Маска? Каква маска, в името на ...

Поиска пак да бъда жива.
Дойдох от мъртвите поля
на някаква пустиня дива
в карирана пола.
Но неотменна е смъртта ми ...

Една звезда – отгоре мярвам,
огрява моите мечти.
А даже още и не вярвам,
че тя за мене днес светѝ
Но аз вървя към нея още... ...

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша.
В хамбарите тичат уплашени мишки.
Гайдарят допива поредната чаша
и козия мях ще надуе с въздишка.
Два чана – за дългото нямане знаци – ...

Къде принадлежа и къде да избягам. Ходих надалеч, но се оказа невъзможно Аз-ът ме следва на всякъде. Тъгата от която не мога да се отърва. Под една или друга форма се явява, но винаги е част от живота ми. Дали това е просто в човешката природа или аз съм сбъркан? И защо по дяволите някак си ми харес ...

Тя, истината, никога не ще бъде изказана. Боят се много хорицата от нея – ще речеш, че е хала или стометрово цунами. Много го боли, когато я чуят, видят или катастрофират с невъобразима скорост в меката ѝ повърхност.
От памтивека тя ги ужасява; симулират фалшиво напомпена смелост, но не се получава ...

Ръцете на мама
(на мама Йорданка)
Две старчески ръце, положени кротко в изморения ти скут. Вече не могат да работят, но пръстите не спират да се движат и да предат невидима нишка. Тези измъчени ръце, покрити с кафяви издайнически петънца говорят на своя език. Артритни възелчета са се настанили по ст ...

Пръстите ѝ непослушни
галят спомени за двама –
шарената стомна сгушва
хризантеми и циклама.
Старите нозе обхождат ...

No Mercy for Einstein
It’s my simple thought – since years when I was a teenager. I like all works of Einstein. I admire and adore Albert Einstein and his works. I think he is even now – 2018 – misunderstood. Why? Why I think so? Or why he is misunderstood? Many physicists, even famous ones, during ...

Защо ли гарванът над дома ми прелита!?
И защо кукумявка му преглася в нощта...
кацнала там на комина!
На моята къща, където израснах тогаз.
За вярата... времето мое отдадох... ...

Дървета в мен растат
с дълбоки коренища
сека, горя ги аз
в моя свят подтиснат.
Коя звезда е твоята, ...

Мълчана водица, мълчана
отпусна ми снощи геранът.
Изкъпал във нея луната,
послание бе ми изпратил.
Дали пък не крие магия? ...

Здравей, приятелю стари!
Коя съм? Не ме ли позна?
Онова момиче от безгрижното детство
Привет!
..поне ми помахай с ръка ...

белезници
за ресници
и клепачи -
робство значи

Нова година! Какво по-различно?
Начало на нови, надеждни мечти?
Може би луд съм и не откривам,
смисъл във тези напразни лъжи.
В петък 13-ти реших да напиша, ...

БЯГ
на поетите
Препускат дълговласите коне
тъй, сякаш че не стъпват по земята.
Сивее в гривите уплашено поле, ...

Да можех само – бих стъкмил компот от юли
и бих ти го поднесъл в дар,
та есенният вятър щом забрули –
на времето да бъдеш господар!
Дори частица дъжд да падне върху твойте плèщи ...

Ще помня винаги когато за последно погледна в очите ми. Прогледна чрез тях и видя много... видя всичко, което не трябваше. Видя себе си след три години, видя се щастлив и примирен, видя се обичан видя се баща.
Видя, че света и съществуването ти са различни от сегашните ти представи, сегашните ти заб ...

ОБИЧАШ ЛИ МЕ?
Страшен ли е този въпрос зададен към човека с когото се виждате или обществото е наложило едностранното му разбиране?
Едната ми приятелка Брияна се виждаше с един младеж само за секс, в началото както във всяко начало комуникацията и общуването вървеше добре.
Виждаха се в работно време ...

Помежду двама ни – поле цветя.
Очите ти са топли слънчогледи.
И как така е цялата земя
обсипана с вълшебства невидени?...
Ела до мен. Доведен от сърцето. ...

Викат ми Хигиениста. Никога не се оплаквам от работа. Потърсят ли ме, винаги откликвам. Така е, защото поръчките напоследък съвсем намаляха, а трябва да изхранвам семейство.
Ето днес е неделя, а аз отивам на работа. Не си мислете, че съм за оплакване. Много съм си добре даже. Работя два-три дена мес ...

Да се събудиш в онзи миг на вечност,
в който забравата забих на клечка
и когато бавно усмивката осъзнаеш,
изгаряш като факел в безкрая.
Да погинеш сред думи, лъжи и закани, ...

Тя вдишва развълнувано, когато целувките му достигат пазвата и разкриват намеренията си дa продължат нагоре по дясната (нейната дясна,тя е отдолу) гърда. Притеснените, свенливи кристалнозелени очи се стрелват надолу и срещат страстта в неговите кафяви очи. Разбирайки притеснението, той я притиска ма ...

Навярно нощта те тревожи...
не бой се... ще дойде денят...
ще грейне усмихнато слънце...
ще бъде край теб светлина...

Семейни драми
от дявола изкусно
тъй добре подбрани.
Със стъклени очи
си правят селфи ...

Не е ли трагично
да назначат
лирик за Началник?
И може ли личност
да язди ...

Дете се ражда, всички сме притихнали.
С желание да мине раждането безпроблемно
и да сме доволни и усмихнати,
че ражда се детенце земно.
И когато то роди се, ...

Осмият ден
Пак денят е осмият на януари –
водата мръзне в ледени сълзи,
като онзи осми, който се стовари
връз сърцето ми и го строши. ...

Човек съм, като теб и различен,
замислен и все тъй първичен.
Пия смело от бокала на живота
с хъса са на гения и идиота.
Пиша разни думи, фрази и апели, ...

Среща с едно вироглаво момиче,
вятърът дето пилее с години,
случва се точно във вторник магичен –
вторникът днес, не е някой предишен.
Именно тя е в червения залез ...

Вгледай се дълбоко във очите ми,
за да намериш себе си в нощта.
Какво видя?
Две езера кристални,
или мълнии пронизали нощта. ...

6
През следващата седмица Александър си остана вкъщи и се лекуваше. Димитър беше при него след всяка тренировка. Оставаше за час-два и после се прибираше. Един ден му каза:
– В неделя е състезанието.
– Къде ще бъде?
– В залата, която построиха миналия месец. ...

В селската ни кръчма кмета
тайно свика селсъвета –
три дни ядоха и пиха,
а накрая тъй решиха:
Ще признаем "трети пол", ...

20,30 – 21,00 часа.
Страшно и странно убийство...
Хващам се, че някак си смъртта на малката ме потиска повече от смъртта на четиримата. Да, вярно, че всеки човек е ценен. Но децата...
Добре, бе възрастни, като си имате проблеми – решавайте ги помежду си... Трепете се, мъчете се, гадории си правете – ...

Създаде Бог небето и земята
а в тях постави само добрини –
свободна воля и любов в сърцата,
цветята и красивите мечти!
Мъжът от пръст създаде – и жената ...