Направив нешто себично,
те затворив во кутија,
да бидеш само мој,
еден ден и лисјата,
што ги газам во паркот, ...

Капки дъжд,
по зимното крайбрежие,
почти порой,
тук – там, плаващи листа,
а трябваше да са снежинки, ...

Когато твоята обич
моята намери,
тогава... остани.
Когато твойто време
миг за мен отрони, ...

Неуморно вятърът се вие,
подивяло с ярост стене.
Изведнъж утихне...
та поспре се.
Уж. ...

В този свят на вечно вдъхновение,
творил ли си по свое усмотрение?
В гърдите на несекващо вълнение,
отпи ли от вълнѝте на падение?
В тези дни, отровени със злоба, ...

Излиза мъничко човече
за нов живот на този пъстър свят.
Не ще да плува, а ще лази вече,
от туй избива го на плач.
И ето го пак нашето човече – ...

02.01.2018.
Единайсет без четвърт. Пустош. Град без хора, мъртъв и кален. Ръждясал трамвай скрибуца към следващата спирка само с четирима старци.
Търкалям количката, ухилена до уши. Спиро пръхти след мен и пуши:
– Ама, Елено, ти си побъркана!
– Що? ...

Напоследък явиха се Музи безброй,
но аз също си имам – такава една!
Тя е малко капризна – Муза от сой,
и не прилича много на друга жена!
Ставам на време в три посред нощ, ...

Все нещо в мен започва да мисли,
като мляко кипи върху котлоните
на затворените ти очи,
отваряш ги само за смърт.
Все нещо в мен започва да липсва, ...

Бляскав и шумен суети се светът,
празничен трепет обзема сърцата.
Фойерверки и чаши в единство звънят,
радостен смях огрява лицата.
Идва и чаканият час – полунощ, ...

О, музо на любовта,
защо на мен не се натрапваш?
Чупи парченце от плода,
тъй сладко други си отхапват.
Защо наричаш непочтен ...

Луната прелива. Искряща утайка
пълзи към балконите прашно-панелни
и гали със пръстите нежни на майка
косите на тъй уморения делник.
Лъчите се шмугват във спящи прозорци ...

Тази история е истинска, с истинските имена.
Навън не беше за излизане – ни за мъже, ни за жени. Буреносен ураганен вятър ревеше като Хала и напъваше врати и прозорци. Нямах цигари, но и нямаше как да изляза в това време – вятърът би ме търкалял до магазина и обратно. Спомних си, че някой от съседит ...

Чуй в тази песен моето съкровение,
усети в сърцето си откровението му
тази изповед на съществуването ми
морето от чувства, тайните, истините,
изказаното, извършеното, неизживяното ...

Треперя студено е, тъмно,
искрица ми дай, давам грош.
Заспа ли? Ще чакам да съмне.
В душата ми зима е. Нощ.

Самотата ме наляга пак случайно.
Познатото студено чувство,
затворено дълбоко в мен,
вече става обичайно.
И ме кара пак да се замисля, ...

Тежко и тръпчиво
отпивам виното аз,
щом преглътна е горчиво
като прегоряла страст...
Също като любовта е ...

Из "Минкини вълнения"
ПУДИРПРАЗНИЧНУ
Р. Чакърова
Пудир сичкуту ухолству в тяз ми холидеи дълги
и стумашнуту дуволству ут кибап и бъклъвъ, ...

С окови не ще да ме хванеш...
владея вълшебство едно,
с което превръщам се в пепел...
и вземам пак вид на човек.
С ромфея не ще ме промушиш... ...

ВДЪХНОВЕНИЕ
От тъгата не бягай!
Тя е част от света,
който примката стяга
върху „гладни” гърла. ...

ПЪРВОТО МИ КОЛЕДУВАНЕ
Аз в детството като се върна
си спомням, че бях коледар.
И този сектор щом надзърна,
разбирам вече, че съм стар! ...

За пръв път е сурвакар –
малък, срамежлив юнак.
Мама даде му сурвачка –
(от него-по-голяма)
и научи го да казва ...

Силна съм.
Силна съм, ти казвам.
Недей ме мисли, научих да отказвам.
Научих, да не страдам по измислени любови.
Научих, да не виждам себе си завързана в окови. ...

Пишеш край с главни букви, започваш да чертаеш старта… Лятото е в разгара си, имаш приятелките си, любими ресторанти и марка шардоне. Дискотеките са твои, времето ти също – съобразяваш плановете си единствено със себе си и с тях. Четвъртък е, на работа си, денят минава бързо, ти си привлекателна. Ве ...

Отвор
Наместването на мехурчето във нивелира,
понякога е свързано с душевна болка.
Приятел си когато, със перо и блага дума
погалиш по стената и пробиеш отвор! ...

Куплет 1:
Неусетно годините отминаха бързо
сякаш кърпа на очите си бях завързал
и сега за миг я свалям след толкова много време
Избрал отдавна своя път, по който да поема ...

Търся думте с които да те изпратя,
очите ми не виждат, защото навън вали.
От пресяклата небето гръмотевица,
ушите ми не чуха, дали каза прости.

Животът е едно непрестанно повтарящо се действие. Той няма изразени физически очертания и не може да създава приятелства. Ако се опиташ да намериш първообраза му, ще стигнеш до глуха уличка, осеяна с лепкавите останки на твоите вечни въпроси.
Всички ние живеем. Фактът, че всяка сутрин се будим, заку ...

Action –
Moving, doing, changing,
the world constantly rearranging.
Without it there is naught
and nothing to be fought. ...

Ти можеш всякак да я облечеш –
във дрипи или в лъскави одежди,
да я приемеш или прокълнеш,
че ти е взела сетната надежда,
да ѝ се молиш като на богиня ...

Се плашам дека секој нареден ден
Ќе биде здодевен како недела
Ќе донесе емотивен студ
Или земјотрес од спомени
Ќе паднат маските ...

Мечтанието на Шуман, Сталинградският Мамев курган и Александрийският фар
Заглавието не е опит за оригиналност. „Мечтанието“ на Шуман наистина звучи в „Залата на войнската слава“ на Мамаев курган във Волгоград - някогашният Сталинград. И това е голямата загадка на мемориалния ансамбъл „Героям Сталинг ...

Изменя се светът и се върти.
Днес Дон Жуан е въплатен в Донеса.
Мъжете пък, копират женските черти,
превръщат се в принцеси.
От закърняла съвест се топят ...

Кой прекрачва оттатък пряко прага ми гол?
Виждам, сяда тъгата върху близкия стол.
И ми носи погача с пълна купичка мед.
На пръв поглед – не плаче. И е пищна наглед.
Ала всичко това е само нейна черта, ...

Мечтая за любов,
която не поставя въпросителни.