Опитах се… да разсъждавам
за гена на една страна:
с какъв акъл се наслаждава
на тази, кървава война.
Намерих стари книги в нета, ...

Не се плашете от мълчанието, то дълъг път е към познанието. Насочено в правилната посока, то ще роди най-сладки плодове. Ако се съсредоточим добре в него, ще доловим изящната хармония на музиката му, ще чуем песента на непознати гласове на екзотични птици, звън от небесните камбани. Можем да се поуч ...

Нощ и ден
стар късмет:
смачкан от ваша хрускация,
тъна у моя фрустрация.

Не съжалявам за това,
че пътуват дълго по света
моите влюбени слова.
Кой би осъдил любовта?
Не съжалявам за това, ...

Вкуси, вкусът на свободата!
Бавно вдишвай я, полека.
Да загърбим ние нищетата,
че нещастие е за човека.
Защо ли пък ни бяха дните? ...

Ежедневки 128
1. Маскирах се, като оргазъм... и се превърнах в идеал за жените...
2. Жените се късат да ми го хвалят... а аз се скъсвам, за да си заслужа похвалите...
3. Минах напряко... но посоката беше противоположната...
4. Работя, като крадец и мошеник... и сам си определям работното време... ...

Не тъгувай за синьото лято.
Не тъгувай за шармантна жена.
Отлетя със последното ято
танцът на волна програма с бедра.
Вятър гриви игриво развява. ...

Линкин Парк-"Давам ти всичко,което имам"
(албум:"From Zero") "
Въпроса е,че
Ти давам всичко,което имам...
Йе,йе,йе,йе... ...

Тази вечер по БиТиВи се яви ексвоенният министър Тагарев, сякаш, за да да ми припомни стария лаф защо военните ходели без акъл /защото когато Господ раздавал такъв те били на маневри/. Та наш роден чичко Тагарев бе интервюиран и в хода на това интервю ребром запитан от водещата, дали разрешението, к ...

ЧАКАЛНЯТА
Часовникът е спрял на три без десет.
И бирата е мътна като Янтра.
А келнерът виси като обесен
зад мръсното стъкло на ресторанта. ...

Красивите очи на младостта
се крият зад завесата от бръчки
и само пламъчето на страстта
опитва на моменти да ги сръчка.
Красивите очи на младостта ...

Обичам те ,Свят, макар да знам
че водиш ни към края!
Мразиш ни ,че толкоз сме бавни...
плужеци ,безпардонни.
Как мразя лъжата...боли! ...

Тя прихна да се смее.
- Наздраве тогава,...да не му мине отново годността
Звън на чаши и кръстализираната течност потъна в гърлата ни. Пийнахме и студена водичка.
- Не е лошо така - констатира тя- А аз все отпия набързо глътка, халцъкна няколко пъти
Загледах се за пръв път в него. Наистина добре изг ...

Той взе сметката за тока, разгледа я и побесня. Отиде в кухнята при жена си, която готвеше. Шумът на пуснатия ширм го вбеси – това добавяше още пари към сметката за ток другия месец.
-Виж!
Тя се стресна щом го видя. Зпочна да трепери, знаеше какво ще последва.
-Аз, не, аз...!
-Колко пъти ти казвам д ...

Твоят изгрев
Всеки изгрев ме изпепелява,
както залезът в мен червен.
До сажди плаче, сълзите алени не съхнат,
защото си далеч, защото ти не си до мен. ...

Аз не тъжа или поне не го правя пред теб. Ако плача го правя тайно, да не разбереш болката ми, мъката ми правя го далеч ,за да не скърби твоето сърце. Правя го скришум, защото съм жена ,защото съм силна или поне така трябва. Аз съм силна, защото епохата така изисква, когато сълзите поправят пътя си ...

Опустява бавно твоя хоризонт
и птиците отдавна отлетяха.
Ти казваш, че е мрачния сезон,
а песните ти някак оглушаха.
Беше жарко огънче в нощта, ...

Човече, ти бъди мъж и бъди честен,
проблемът не с криене ще се реши!
Вярно, пътят към доброто не е лесен,
но кажи истината, тъй злото се руши!
Много политици алчно парите родни лапат, ...

Трудни времена.
Трудни хора.
Не ме пожали ористта.
Налегна ме умора.
Уморих се от безпътни ...

На последна инстанция!?
Как ли, предсмъртните дни "изглеждат",
Накъде ли, вътрешните ни очи поглеждат?
Дали към светското.. или към небесното,
покаяние, прошка и надежда му е чудесното! ...

На другата сутрин, Марина търкаше сънливо очи и сложи самуна, сиренето, сланината, чушките и доматите на паралията. Седеше на трикракото столче и чакаше брат си. Майка й шеташе тихо из двора. Симо се появи на вратата, разкърши рамене и седна.
- Добро утро, Маре.
- Добро утро, бате.
- Изгладнял съм к ...

Всеки, който с дума, или жест
те е накарал да се вгледаш в себе си
да се преосмислиш и прозреш,
да победиш изцяло страховете си...
Да излезеш и да заявиш ...

Не всеки има своя книга.
Всяка бърза и търси си човека.

Театър "Свят" с прогнилите си и жално проскърцващи дъски на някога славната сцена. Сцена събирала пред себе си голямата Софийска публика, ставаща на крака и бурно аплодираща, викаща на бис. Някакви стари лаври, някогашна позабледняла слава. Прашни костюми и ъгли с необезпокоявани паяжини, раздран ки ...

"Последна песен"
Недей тъгува ти за мен,
поех по пътища безкрайни.
Но с теб ще бъда, знай, докрай,
докато спомени времето не изтрие с печалния си край. ...

на жена ми
Смехът ти- лунен лъч
с който ме събуди!
Бяхме много млади,
бяхме адски луди... ...

Кукувица кука,
a в реката –
щука.
Зелена е гората.
Кумчо Вълчо ...

За да има… кой да псува,
българинът търси враг:
Путин, Байдън и… Урсула,
и съседът му… бунак!
Псува… Кирчо и Василев, ...

Не ме погребвайте
преди да съм живял,
не ме забравяйте
преди да съм ви дал
една прашелинка спомен ...

Уморих се от урагана на чувствата,
от безкрайните бури, бушуващи в мен,
от листопада на мечтите си изгубени,
отронващи се от живота ден след ден.
Сега търся изворите хладни на надеждата, ...

Сутрин се събуждам уморена от сънища
за по-добър свят и хора – човеци,
за чист въздух и градини в лилаво,
пълни с усмивки и влюбени погледи...
Не искам да ставам от леглото, ...

Едва ли листа бял ще ми е нужен,
щом не зная буквите да пиша,
но искам, искам силно да извикам
и подаръка си с думи да опиша.
Голям да бъде, но не чак толкова, ...

ДЕВОЙКАТА ОТ ВАРНЕНСКИЯ ПЛАЖ
... както си вървях по плажа
във един прекрасен ден,
зърнах – честно да ви кажа,
ах! – девойка с бронзов тен. ...

ХЛЯБ ОТ ДУМИ
Не ме люля виенско колело.
Животът ми бе истинска пързалка.
В световъртеж между добро и зло
светът и мен по цял ден ме будалка. ...

РИСУНКА С ВЪГЛЕН НА АСФАЛТА
... а чайките прощален кръг извиха
за сбогом над стишеното море,
и есента до мен се кротна – тиха,
развяла жълта рокля на каре, ...

Във Виена – студ и мраз,
зимата е тъй студена!
Насред центъра съм аз.
Пея си, дори без глас.
Толкова съм окрилена, ...

Болката е само знаменател
и пътечка пряка през страха,
прегърни я като стар приятел,
тръгнал си стремглаво към студа.
Малко болка още ти остана, ...

Още щом я видя, той почувства нещо което досега му беше непознато. Буйният нрав и мъжкото му самочувствие, не го напускаха нито за миг..По една случайност тя беше с момиче, което той познаваше.
”По-лесно ще се наредят нещата.”- помисли си той и се изстреля към „мишената”. Отблизо тя беше още по-крас ...