Зимата отмина,
пролетта дойде,
буйна и красива,
настани се тя в моето сърце.
Едно сърце, докоснато от любовта. ...

Цветове
Kaкъв ли цвят имат чувствата?! -
отговора е в тишината,
в това да пазя духа ти
и всичко твое, ...

Той е Левски,
Дякона - герой.
За нашата родина
бил готов за бой.
Сбирал хора той ...

Вечер топла и зелена,
вечер пълна с живот,
отпочивка и отмора
от борбата за живот.
Днес бе празник на победа, ...

Не е било…
Онова, което те разплаква
като мъничко дете.
Виж, часовникът
как в такт отмерва ...

Художнико, защо рисуваш дъжд
=======================
Художнико, защо рисуваш дъжд,
щом слънцето в гърдите ми прегаря?
От устните ми цвете сътвори, ...

Често ме гложди мисъл една,
защо е негласно прието,
срещнеш ли нейде чужда жена,
да я гледаш само в лицето!
Да, ама не, каза Бочаров, ...

Да научиш... (на тати)
Учиш ме да летя,
но откривайки собствените криле...
Учиш ме да мечтая,
но изпитвайки, създадени от мен мечти... ...

Ти имаш жена, имаш душа,
имаш добро и имаш проблеми,
богат с красота и вълшебен инат,
люлка живот без предели...
Виждаш тихи звезди и блестящи луни ...

Пръст при пръстта.
Прах при праха.
Спомина се.
Няма я.
Беше! ...

Време разделно: лице срещу маска,
а пиесата… чака. Копнее нечия ласка.
Стичат се струйките грим. Ролите плачат.
Публиката подсмърча. Знае кой е палача.
Съди. Строго. На смърт. За назидание. ...

Сърцето ми цял живот
само веднъж пътува,
ала не се върна след това;
онзи ден чух, че приютил си го,
но защо? ...

Снегът покрива бавно
нежната земя.
Влакът се движи плавно
по релсите на любовта.
Минутите минават бавно ...

Копнеж
Той и тя седяха на пейка под дърветата. Беше прохладна августовска вечер и беше красиво. Двамата бяха прегърнати и щастливи. Свежият бриз се шмугваше под косите им и ги караше да примират от блаженство.
- Много си красива – нежно каза той.
- Ти също – сладко отвърна тя.
И двамата бяха прави в ...

На Йо
Пътувам себе си в едно дъждовно утро,
самотен пътник през мъгла нетрайна.
Към теб стреми се мисълта нечута,
родена в изолатора, наричан "Тайна". ...

В началото Човек се казвал Канибал
закусвал и себеподобни ял
след туй внезапно помъдрял
и заупокой за жертвите запял.
Измислил колелото и кладата пламтяща ...

Навън дъждът не спира да вали.
Студено е. Самотно е. И мрачно.
Все туй изтъркано клише, нали?
И въпреки това съвсем удачно.
Но да се върнем на дъжда. Вали. ...

Реката
Седя и наблюдавам малка река.
Тече си тя, водата бавно отминава,
а камъните в нея са различни,
едни са гладки, други остри. ...

"Внимавай какво си поръчваш" -
Животът тихо шептеше.
"Искам го в ударна доза,
да ме изпълни.. да ме разпилее..
Готова съм и да повторя, ...

Патентът на дяда Груя
(пиеса за ученически театър в четири действия)
Дянко Мадемов
Действащи лица:
Старец ...

Автор на заглавието е MarinTachkov (Марин Тачков). Благодаря!
Разделихме се!“ Чудесно“!
За тебе беше много лесно!
Не беше никакъв проблем.
Секна времето за мен. ...

В пъстрия женски свят,
мелодичен, защуран,
от триста щуреца
под звездите бленуван,
пристъпи на шега. ...

За Бога, няма да си ти.
Без теб ще се венчая пред олтара.
С болка в парещи гърди.
Защото любовта ти беше толкова измамна.
И в огън - пак ще си гориш. ...

Не мога да викам името ти,
защото се сподавям,
не мога да чуя сърцето ти,
защото ми причинява болка,
не мога да те докосна, ...

Изход
Насъбрало ми се е достатъчно,
иде ми да изтрещя!
А търпението ми остатъчно
се гърчи и бере душа! ...

И Ден побèден
все ще е Девети май!
Поклон, Съвети!

Истинска и безкрайна е...
Сънищата ми са за теб, мечтая за теб
чувствам прегръдката ти в душата си,
а тишината отговаря ми - как си ти?!
Ума и сърцето ми са заети неспирно от теб... ...

Създадох си кумир от любовта
и знам, че тя сега ме притежава,
че стана част от моята душа,
научи ме от обич да прощавам!
Превърна се в най-светлото небе– ...

Знам защо се сипе пролетния дъжд.
Плачещият облак срещам не веднъж.
Той прикрива с длани моето лице
сякаш за да брани радостта с ръце.
В шепите му хлипа крехка синева. ...

...Гардероб от цветя...
Оставям всичко, за един вечен момент, да бъда с тебе…!
Не можеш да си представиш любовта и вдъхновението в мене…!
Само знай, ще ти отдам всичко свое - всеки дъх, сълзи, въздишки…!
Прекрасно е, че реалността на живота ни пише всички приказки…! ...

По калдaръмния и прашния път,
в малко, незнайно селце,
уморена старица вървеше,
прегъната от болка - на две!
Облечена в скъсани дрехи, ...

Докато ти спеше, един трамвай ми намигна, четири черни котки ме гониха, за да ми пресекат пътя и един „легнал” полицай си подаде оставкaта и ме накара да се смея през сълзи, защото никога не бях виждал толкова много усилия някой да се изправи.
Докато ти спеше, трябваше да се преборя с няколко корупц ...

Е, добре!
Слагай маската!
Хвърляй кувьоза!
Ръкавиците - двойни!
Тупфери! ...