Като играта на кегли,
но с погледи...
Който най-право хвърли,
мислите пръска
на другия ...

Душата щом е празна,
сърцето щом кънти,
илюзиите прежни
превръщат се в сълзи.
Чувствата безсилни ...

ЖЕНА
на Мая Попова
Внимание! Респект и шапки долу!
Равнение по съвест и морал.
Жената е окръжност – южно кòло*, ...

Малко повече мисли,
малко повече от човек,
по границите на съзнанието
правиш пътеки и мостове;
нали сме себе си - ...

Вечерното небе беше притихнало под изгряващата пълна луна и милионите обсипващи го звезди. Тя обичаше да гледа това небе. Всяка вечер се взираше в него от покрива на своята кокетна, изпълнена с рози къщурка, и чакаше с любопитство да изгрее вечерницата. Колко много обичаше да се взира в лунната свет ...

Ставам сутринта от дълго, протяжно и нахално звънене. Няколко крачки ме делят от убийство. Представям си как отварям вратата, хващам нещото, кацнало на звънеца и му извивам така главата, че след това, освен на жираф, на нищо друго няма да прилича.
Отварям и, как да ви кажа, тук определението бесен е ...

През 50-те години на миналия век, в бившия Съветски Съюз е било обикновено нещо доброволци-оперотрядници да пречат на влюбените да се целуват на публични места. Това, изглежда, е бил един от начините великата държава да пази социалистическия морал от разлагащото западно влияние.
В синхрон с епохата ...

Слънцето се надига над хоризонта. Още само наднича, сякаш че се повдига на пръсти – малко не му достига. Младо е, но е наясно - голямо е и може да бъде опасно. Разпръсна светлина и, подобно на изтръскана четка, обагри в пурпурно и оранжево плоскостта покрай себе си – сякаш преоблече кокетка. Едра св ...

Първите слънчеви лъчи опариха клепачите на Мира и тя се размърда нервно в леглото си. През нощта бе взела приспивателни, така че хватката на съня се отпускаше доста трудно. Десет минути по-късно все пак успя да отвори очи. Веднага забеляза, че си има компания. На съседното легло лежеше симпатична ру ...

„Когато плачем, измиваме огледалото на душата си.”
Надписът се намираше над входната му врата и всяка сутрин отделяше по минута, като се взираше в него. Стоеше и сякаш чакаше нещо да му отговори, нещо да се покаже от стената и да му подаде ръка. Това така и не се случваше, ала той продължаваше да из ...

Ухае на юни. Нощи горещи.
Вятър поклаща клони едва.
Щурчета нейде тихичко свирят.
Светулки просветват в нощта.
Виж, тази нощ луната е цяла. ...

Времето за слънчогледово небе
и слънчев сок в червени макове.
А в стари раковини шепот на море,
сол в косите,
пясъчен загар по палави нозе ...

Работещи родители, да ви е честито!
Спират ви детските надбавки открито!
Че честните не ги заслужават излиза
и то по време на демографска криза!

Изповед
За изповед да коленича,
да те съзерцавам само.
Да шепна трепетно " обичам те "
да галя ласкавото рамо. ...

Част 1 – установяване на атмосферата в Пощата с ретро „Р“
Висока, ретро сграда. Така му викат вече – ретро, не стара, защото „стар“ е отживелица, а „ретро“ е съвременното порутено. Големи жълти букви най-отгоре, граничещи с небесата – БЪЛГА_СКИ ПОЩИ. Р-ъто вече не беше жълто. И то беше ретро.
Жорж ч ...

Силните са слаби
Силни ли са силните?...
Преглътнали обидата?
С усмивки или мъка,
граничат им пределите? ...

Сто пъти върнах се назад.
Сто пъти, хвана ме яд.
Сто пъти, превъртях.
Сто пъти, в този кръговрат.
Сто пъти, ширил съм в хоризонта. ...

Нямам спомени,
няма ме и мен.
Питам се, човек без спомени,
може ли да оживее и ден?

танцът на пеперудата
и ето я
окъпана в река
рисува кръгове
над горещия асфалт ...

Живея здравословно:
отбягвам пошли хора,
не доливам гордост,
не консумирам злоба
и лъжите отказах от скоро. ...

Тайната
Защо ми трябва зрънце в тебе да посявам
и по-късно плодовете на желанията си да бера.
Нима във този случаи не те лишавам
от изборът ти на съдба? ...

ИДИЛИЯ
Р.Чакърова
Сънят ти се свива от спазми колитни и язвени.
Мечтите са лепкава пот по ръцете отрудени.
Торба с лицемерие дреме до куфара празен. ...

Прегърнах Мрака
и попаднах в бездната
тя ме посрещна с целувка
тъмнината ме дебнеше
таеше разплата ...

...Без заглавия...
Обичам намръщените,
но слънчеви сутрини,
струята лъчи,
така безкрайна ...

На Йо
Божествена си - с тиха красота,
с усмивка ангелска и детски чиста.
Опиянен те гледам, няма я смъртта,
за мен си само светлина лъчиста. ...

Защо,
когато съм гладен не ям,
когато съм жаден не пия.
Когато ми е смешно не се смея,
а когато ми е тъжно не плача. ...

Братята от Нинджаго
В град Нинджаго живеят двама братя добри,
тренираха заедно,не бяха сами.
Те казваха се Ву и Гармадон,
тренираха да овладеят бойното изкуство, ...

Разточително е да те разбера,
само времето ще си загубим!
Недвусмислено сега мълча
над тези твои доводи без думи.
Виждаш, само моят лик стои ...

Реалността, така криворазбрана,
подлежи на промяна,
истината замъглена,
сякаш постановка на театрална сцена.
Близо е до ушите ...

Напрегнат творчески момент,
във който аз попаднах тихо...
Отвътре вае се фрагмент,
изпълва вените ми... Психо!
Разбърках в себе си пожар, ...

Оставям едно 'обичам те'
да виси във въздуха -
като примка около врата ти
се увива
и без да усетиш ...

Ежегоден ведически /природен/ ритуал за очистване и зареждане с енергия
Този ритуал се провежда от ДВАМА души, или до 5-има, мъже или пък само от жени, като за жените не съм сигурен, че биха били мотивирани за подобни действия, но е възможно, ако са доста сериозни, волеви, идейни, духовни… Не е жела ...

По протежението на един от най-дългите булеварди в града слънцето все още изпъваше оранжевите си ръкави. Върху тротоара, разтеглените до неузнаваемост сенки на минувачите танцуваха задружно. Все още не беше настъпил вечерният трафик. В този момент от деня, липсата на шум от клаксони, пиленето на гум ...

XIII Международен хоров фестивал
„Маестро Захари Медникаров“
23-26 юни 2016
Международният хоров фестивал „Маестро Захари Медникаров“ се организира от Фестивална програма "Приятели на България", Община град Добрич, "Фестивална програма на детското творчество" (Русия) в партньорство с Българския хоро ...

ЩЕ ПОКРЕЩЯ
Ще покрещя... Ти послушай, послушай.
С длани ушите си не запушвай.
Не се опитвай да се изолираш
и устата ми да затвориш завинаги. ...

Времето
В детството ни времето застава
някъде встрани и обещава,
че ще помни всяка наша крачка
и животът ни ще е играчка. ...