Почакай, Слънце,
не бързай да залязваш.
Погрей ме още с твоите лъчи.
Огрявай с нежност всяка моя мисъл.
Погрей си още, денят ми продължи. ...

Във времена на тишина и тайни скрити,
когато истината се продава на парчета,
един човек излезе пред тълпите
и каза думи, взети от сърцето.
Ивелин — с лице пред хората застана, ...

Вандум под прицел - книга трета от пенталогията за Зиметария
Глава тридесет и втора
Неочаквано избавление
Сита посвети последните два дяла от пролетта на усъвършенстване на вандумните си умения. Нарочно предизвикваше вандума си, когато я „спохождаше“, засилвайки и изостряйки все повече „глада“ му. Т ...

Всички тъгуваме
по някого,
събираме парченца от души
на хора — хербарии.
Колекционираме минало — ...

Веднъж ми върза здраво тенекия,
а друг път за зелен хайвер ме прати.
Игричките ти с мен се подиграват.
Не те интересува любовта ми.
Аз чаках те в проливен, летен дъжд ...

Веднъж ми върза здраво тенекия,
а друг път за зелен хайвер ме прати.
Игричките ти с мен се подиграват.
Не те интересува любовта ми.
Аз чаках те в проливен, летен дъжд ...

— Ще завъдиш плъхове — отбелязах, когато Лари Левъл изхвърли количката с органични отпадъци на мястото за компоста.
— Ако няма месо, те не идват — отвърна той и дръпна от цигарата, която досега крепеше в устата си.
Помълчах и обхванах с поглед градината — малко, двайсет на двайсет метра място в двор ...

Поезията е като да седнеш на облак
и да пишеш по него:
след две минути всичко ще е изчезнало,
и облакът, и него няма да го има.
Къде си тръгнал тогава, с тази своя арогантност: ...

Няма такова нещо като кредит на доверие. Има само доверие на кредит.
Доброто не отвръща с добро. То не отвръща. Повръща.
В деня, когато разбрах отчасти лошото, реших, че този ден не е моят. Оказа се живот.
Никой не губи самоличността си, ако изгуби личната си карта. И обратно.
Никой не вярва в добро ...

6. По Данте
В средата на житейската гора
не зная даже как се озовах!
Поддведе ли ме моята съдба?
Как стана аз така и не разбрах! ...

Голи идваме на този свят —
Непораснали са ни крилата.
Бдят и грижат се за нас —
Те, Ангелите, на Земята.
Забравили за своите крила — ...

До: Негово Всемогъщество, Господаря на Водата, Владетеля на Дъждовете, Изворите и Напоителните Канали От: Върховния жрец на Храма на Големия Извор Относно: Качеството на предоставяната услуга „Валежи и Подпочвени Води“
Ваше Всемогъщество,
Като Ваши редовни и безупречни клиенти вече над хиляда години ...

Защо не членувах в единствената партия ли? Защото бях неблагодарник за жителство, ангария, казарма, опашка, граница, донос, призовка, култ, псевдоинформация, индоктринация.
Защо не гласувам за преименуваната наследница ли? Защото съм неблагодарник за липсваща лустрация, запазен паметник, дресиращ ло ...

Последната камбанария
разнася траурния звън.
Не мога вече да се скрия
от мрака - вътре и отвън.
Долита стихващо ридание ...

Ти си дар от съдбата,
светъл лъч в тъмнината,
нежен блясък за душата.
Ти си светлата страна,
на добротата — символ най-възвишен, ...

Преплитат пътища душите ни
със своята мечтателност далечна...
Притихнали... в неволите на зимите
догонват съкровена дълговечност.
Изваяни с ръката на Твореца ...

...---...Сутринта се изтягах, още блажено в топлото легло, като котарак на припек, с чувство на изпълнен съпружески дълг.
Жена ми вече дрънкаше посуда в кухнята. Уф, тая моята няма да се наготви.
Станах бавничко и лениво, поразкърших кренвирша си, така те искам, изразяваше жеста ми. Още прозявайки с ...

Странно усещане
като счупени ребра,
болят при вдишване
само теб,
за други е невидимо ...

Влез в мене, Господи,
и освети ми Пътя!!
Молитвите ми бяха чути,
но коленичейки пред Теб,
бях в плен на суетата си.... ...

ЧОВЕК
Автор: Христо Петрески, Р. С. Македония
Аз съм човек,
а не свръхчовек.
Изобщо не съм перфектен, ...

Уморена е гората,
примирена – не шепти.
Чакат есенна позлата
хълмовете – не ехти
над далечните балкани ...

Искаме ...искаме... гоним мечти...
Вглъбени сме в себе си, АЗ-ът не спи.
Той все недоволен е, сърдит, уморен.
Друг е получил, а той - ощетен.
Тъй дните минават без мир, без надежда. ...

Тихо, много тихо и незвана,
циганката есен и без звук
се прокрадва. Сенчица ще хвана
на ята... Далече са от тук,
но в гнездата любовта не стине, ...

В Китай, милиони мъже —
"голи клони“... Без пъпки,
без плодове, с излишно семе!

Не питам вече колко сме живели,
а колко пъти някого спасихме,
колко сърца от студ сме стоплили,
колко пъти тихо сме простили.
Не остават стъпките по праха ...

Не знам дали си търсеше белята,
но Гошко във неделя се прибра
с две счупени стъкла на очилата
и син оток на своята брада!
Във битка с две нахакани момчета, ...

Сянката на моите проблеми
следва ме тъй, както нощ деня.
Пълнят ненаситните кореми,
разкъсвайки душата и плътта.
Всеки има глутница такава, ...

Есента е тишина.Дочувам ехото
на спомен за жена и смеховете
на птиците,отлетели надалече...
Септември(за кой ли път)отрече,
че сънища за отминалото време, ...

Обреченост
Поезията е най-прекрасната велика магия!
Единственият Даскал при когото се "учи" и практикува,
е владетелят на безкрайната Космична пустиня,
в която всичко проявено в Нищото съществува. ...

Вандум под прицел - книга трета от пенталогията за Зиметария
Глава тридесет и първа
По „дирите“ на огнелома
Бакал Рундар изкачи поредния хребет и, макар да бе свикнал, го намери за твърде труден. Пъхтеше като изпъващ се към Северните планини уловител по време на огнелом. Бръсна потта от челото си, с ...

В този хубав майски ден на 1934 година ресторантът на луксозния хотел „Партенон“ бе необичайно празен. Атиняни бяха на стадиона и пред радиоапаратите заради важен футболен мач. В залата седяха само чужденци с коктейли в ръка и няколко възрастни дами с кожи и воалетки, дошли да слушат следобедната пр ...