О, ангел мой, тъгуваш сам
в космически пустеещ храм!
Тук спомени лежат в покой,
а бе епоха - рой след рой
събратя в полет бяха плам. ...

Приготовлението
.....-----.......Пийвахме сутришното кафе с жена си, нещо ми изглеждаше нервна.
Да де, все пак децата са във ваканция и на гости при родителите й, вече втора седмица.
Допи кафето си на големи глътки, погледна ме, въздъхна.
Е, какво, питах я мълчешком, снощи разпределихме задачите си, ...

Коя ли съм сега
и то от преди тази си инкарнация?!
Аз висша жрица съм
и благодаря за това!
Всеки ден хваля моя Бог, ...

Събарях всичките прегради.
Където минех, все рушах.
Душата си на показ вадех,
все честна, откровена бях.
А трябваше стени да зидам. ...

Ангелът на лявото ми рамо,
каза: На покорството държа.
Дяволчето черно: Тръгвай! – само,
рай и пъкъл – шарена лъжа.
Ореоли, нимбове... и книга, ...

Преплитам пръсти в молитва,
молитвата се оплете в мен.
Думите се вляха в кръвта,
наситиха всяка клетка.
Където миглите докосват лицето, ...

Червена нишка в нощта се вие,
протягам длан към тихия простор.
Душата ми под свила тиха крие
един копнеж във своя жив затвор.
Студена лунна светлина ме гали, ...

Червена нишка в нощта се вие,
протягам длан към тихия простор.
Душата ми под свила тиха крие
един копнеж във своя жив затвор.
Студена лунна светлина ме гали, ...

[Verse 1]
Ушиха ми дрехи от чужди думи,
обувки от очаквания – тесни.
Стъпвах тихо, по котешки, безшумно,
да не смутя на никого прогреса. ...

Пролог
Огърлица за твоята душа
от скъпи камъни и чувства сплитам.
Искри от огън, вечност и съдба...
Огърлица за твоята душа! ...

Душата ми е мястото, където
са безпощадни време и съдба,
и в дежавю - земята и небето
в синхрон са творчески или в борба.
Всеживият ми знак на любовта ...

Възрастта не предизвиква. Не възражда. Не създава. Времето връща костилките на това, което е отнело. Защото и времето остарява.
Тъкмо да успея, а то взе, че успя.
Не го мислете дълго. Направете го. Мисълта е тромава, ако действието е предубедено.
Дълбоката мисъл прилича на кладенец. Отвориш ли го - ...

От малък ме учеха тихо да бъда
такъв, какъвто светът пожелае,
да крия сърцето си, своето чудо,
за да не смущавам чуждите нрави.
„Защо си различен?“ — ехтеше безспирно. ...

сияния, сменете бързо цветовете
и откажете се от лунните насоки
не идва да сте като мойто цвете
нюанси не достигат ви, дълбоки
не желая чувства лесно да отпускат ...

La lettera della mia anima
Non ti scrivo con la mia mano
ma col sogno più muto della corda.
Forse capirai così, lontano,
che a mezzanotte il senso mi circonda. ...

От ляво ни съветват:"Себе си бъди!"
От дясно ни подсказват:"Променяй се! Не спи!"
Разни светли хора, слънцеяди и възвишени,
диктуват без умора квантови различия.
Бог, владици, дзен и карма, сочат истината вярна. ...

Не се погубвай в добрината си.
Недей.
Аз знам, че много тежести на рамо носиш.
Аз знам – в сърцето ти живее
онази силната, борбената – ...

Въздишка отрони внезапна душата,
като ехо далечно от детски смях отривист,
за нещо безвъзвратно стопено в следата
с мирис на младост в гънки на времето скрит.
През залезът кротък на звучности странни ...

Как го нараниха, как го умориха,
защо искат да страдаш, а не те оставят да падаш?
Сърцето не боли, то само кърви;
пътят бе опасен, а умът стана страшен.
Сърцето не иска да играе, сърцето не мечтае; ...

Във филма си ме вкара
и роля ми постави.
Сърцето ми накара
пулса да забави.
Да се влюбя в тебе ...

Животът ни е кашон с вещи.
Четка за зъби,
чашата за кафе,
копие на платени сметки,
върху които е написан списъка за магазина. ...

Опитах се да свиря с цигулари,
с изящни музиканти да творя,
с очите си съзирах минзухари,
и мечтаех песен да им посветя.
С харизана цигулка аз засвирих, ...

Боже, наистина ли вече го няма?
Наистина ли няма да се върне?
Кажи ми, че е някаква измама –
и пак ще може да ме прегърне...
Болката вътрешно ме разкъсва ...

Нощта ражда из корен сметки
за ток. Гняв! Безпределен гняв!
Из потни панелки, из тъмни мазета, из Фейсбук групи за
майки – излязоха всички: гневни, рошави, с анцузи „Адидас“, с джапанки и с
решимост в очите! ...

Ушиха ми дрехи от чужди думи,
обувки от очаквания – тесни.
Стъпвах тихо, по котешки, безшумно,
да не смутя на никого прогреса.
„Така се прави! Бъди кротка! Умна!“ – ...

ТРИ КАПКИ ЛЯТО
Гората есенна кълве последни слънчеви трошици.
И листопадът накълби къдриците си над билата.
Изпяха непознат рефрен в тревите шушкащи щурците.
След клюки, дрязги и делби останахме си непознати. ...

Във филма си ме вкара
и роля ми постави.
Сърцето ми накара
пулса да забави.
Да се влюбя в тебе ...

Ще взема да се махна някой ден,
завинаги от нашата държава.
Омръзна ми да гледам как край мен,
народът ни тотално оглупява!
За кой ли път във нашата страна ...

Любовта често сменя адреса.
Но дали е с почтен адресат?
Откровено си мисля за стреса,
който среща във нашия свят.
Любовта няма избор на възраст. ...

Какво цветно лято, и хубост каква -
цъфтят в градини ружи омайни...
Кралици са те, божествени цветя,
бели и кремави, сини даже...
Все изящни, като от свила сякаш, ...

Отшелник съм във този свят –
не бих могла да бъда друга,
безчувствените са на власт,
а простотията царува....!
Виж Егоизма – господар, ...

Градът е сляп за сенките в нощта,
които дебнат тайно, безпощадно.
И чакат да потънеш в самота,
да свиеш знамената си безславно.
Но ти не си направен от стъкло, ...

Родих се в шепота на първата си мисъл,
във капка време, паднала от вечността.
Не знаех още що е път и смисъл,
ала ме тласкаше напред една звезда.
Преминах през градини от въпроси, ...

Искам всичко в тоз живот,
да изям в живота искам,
да го изпия и да го изстискам.
Искам, искам в тоз живот,
да придобия и да получа, ...

Само за кормуване под мъгла
мирис на водорсли монотонните вълни
реч на колеги моряци сякаш мълчат
Щурвал ни казва...
Едно и тоже в течната пустиня ...

Когато Тъгата живее в миналото, тя всеки ден се храни от плача.