Дъждовно е. Изплаква се небето.
Оплаква греховете на човека.
А облаците горе са поети,
със капки нижат стихове полека.
И всичките са тъжни до откат, ...

Русалка съм. С коси от водорасли,
домът ми – волна къща от море
и чувствам се свободна и пораснала.
За мене казват – тя не ще умре.
Краката ми напомнят, че морето ...

Все още жадуват неотменни обещания...
Нашепва светъл благослов в литургия
утрото.Вечерното ухание на залеза
потъва в хоризонта на моите желания!
И все така те жадувам през сезоните ...

Да оставим малко настрана политиката 😀🙂😎 Опитах се да направя два клипа по стария начин - зор беше, но вероятно трябва да наблегна на глезотийте, които ИИ ни предоставя 😀
Предполагам, че много читатели не са ги видели, защото те се намират в раздела VIDEO
Първият беше Venezia 20250707
Линк към стран ...

Сцени последни. Завесата пада.
Лампите гаснат, замлъкват аплаузи.
Сцени последни – и край на парада:
пусти декори, тъй значеща пауза.
И разотива се хладно тълпата… ...

Имало едно време...-
времена на много други съвременности,
в които никога не е липсвал
политическият "Сакрален" момент
на всички гадни събития, ...

Една прекрасна хладна синева
допряла е небето и земята.
Вълни връхлитат, галят пясъка
и после пак назад се мятат.
В безкрая мамещ, непознат, ...

Поемат ли по пътища небесни
бохемите, то винаги е рано.
Остават само тъжните им песни
и горък стих – написан на коляно.
И всяка тяхна обич е нещастна, ...

Бедни ми, бедни смотан народе,
кой те в таз робска люлка люлее
кой по пътеките криви те води
а за магистрали от джипа ти пее
монаси целува, с крадливите пръсти ...

АНГЕЛСКИ ДРИПИ
В издраскана кутийка от кибрит,
останала от непонятна ера,
намерих да лежи – в памук повит,
отронен пух от гълъб лековерен. ...

ВЪЛШЕБНОТО МОМЧЕШКО КОЛЕЛО
Защото съм момче, пък и защото
не вярвах, че ще ме споходи зло,
откраднаха ми снощи колелото –
вълшебното момчешко колело. ...

...
Фалшивото се блъска с гром в стените
на ограден зид от чиста простота.
Благочестив да бъда! - издигнат лозунгът на вси'те, подушили просташка суетня.
Денят познава се от сутринта, ...

Храната е необходимост, благодат,
удоволствие и проклятие.
От самото начало на оплодената клетка
или от вечното просто деление,
тя е фактора важен, осигуряващ стандарта ...

Как искам ти да ме обичаш
искрено и съкровено,
тъй както аз обичам те НЕобикновено.
Как искам аз във мен на Любовта началото
и края да откриеш ...

През юли времето е спряло за почивка
и дългият ден се протяга лениво.
Със слънчеви пръсти небето разлиства
макове, лавандула и мащерка дива.
Залезът – шедьовър с отблясък карминен – ...

Вчера аз диван закупих
тука, в Пловдивския Мол.
Тавана ценовия счупих
да го имам в моя хол.
Имам си една съседка. ...

Погледът ми попадна на визитната картичка в рамката на огледалото.
Брей, утре е, ще се е върнала ,... защо да не й се обая.
Лъснат, бръснат, прилежно облечен, с букет гладиоли бях в Кифисия. Надникнах в едно такси.
- Бихте ли ме закарали на този адрес - попитах, подавайки визитката
Спряхме пред врат ...

Лятото свенливо притвори очи,
в топлия пясък зарови крачета,
перчема метна леко в страни
и закачливо си килна каскета.
Прегърна житата в златните ниви, ...

Спомням си - навремето, когато
зъбите си миех с Поморин,
как тренирах в жаркото ни лято
алгебра на моя дървен чин.
Споменът до днес ми и в душата, ...

РАЗДЕЛНИ ЧЕРТИ
Притаяваш дъха си, но пак те усещам.
Как сърцето ти лудо препуска дочувам.
Самодивското сборище не е за срещи.
Кървав месец над билото вече изплува. ...

Вълчо излезе от пещерата след петнайсетина минути, увери се, че козлето Мусолини го няма и си плю и той на петите, без да подбира пътя. Прескачаше ямките и камънаците по хълма като някоя хала невиждана и спря, чак след като видя входа на Господарската къща пред себе си. Как се беше озовал там, не зн ...

Когото той, животът, ти руши
перфектните ти планове до дъно,
от нищото, отново ги гради,
не може вечно все да бъде тъмно!
И паднал във калта, не свиквай с нея, ...

Пак ли си дошъл тук?
Търсиш онова.. което някога наричаше смисъл...
Трябва да ти кажа нещо важно -
мнозина са минавали през този праг,
но ти се връщаш често. ...

Дали сънуваш пролетна пшеница
и от порой намокрена трева…
Дали се будиш и с криле на птица
или усетил нечия вина,
която да удавиш смело в чаша. ...

На Н. Й. В. - Бакьо
Не пипайте поетите!
Оставете ги на Времето.
Че те са като боговете,
неподвластни са на хората. ...

Легендата за Дамирея – Жрицата на ветровете и водите
От древността на Атлантида, когато земята дишала с дълбокия ритъм на океана, а звездите общували със сърцата на посветените, се носи мълва за една жрица с небесни очи и длан, способна да усмири буря. Казвала се Дамирея — избраница на Водната Майка ...

Там някъде скрит
в кръга от пясъците
на брегът
кеменист и закътан
остава стремежа отколешен ...

Бетонът градски
пука с сиви кости,
и жеги адски
впиват зъби остри
в изпотените и вонящи ...

Напъчила е устни като за… омлет,
животът ѝ е снимки в интернет.
За лайк продава си душата гладна,
а позата ѝ пустош тъпо-хладна.
Настърже си салата с киноа ...

Стоя на стола, мислейки за теб…
Липсват ми очите ти, твоята сладка усмивка. 🥹❤️
Лицето ти е лъч надежда за мен,
очите ти — бисери в обикновен ден.
Ах, как искам да си до мен… ...

Коси разпилени, очи тъжни...
мечти неизпълнени, дори забравени.
Глухи викове в тишина на размирици.
Безгрижни ,нехранимайковци командват Света.
Нощи беззвездни, сън не споделили!? ...

Времето вече не е мой съюзник,
сипе се като пясък между пръстите ми.
Не успявам да го задържа, изплъзва се.
Опитвам се да го догоня, да го спра, уви …
Осъзнавам, че силата е вече в точността ...