БРАТЪТ НА СЕКУНДНАТА СТРЕЛКА
... когато пушех „Marlboro“, когато
със нервите все още бях добре,
и кефех се на мъжкото си лято
във джинсите – и ризка на каре, ...

Приятелството днес е лукс,
който не всеки може да си позволи.
То няма мирис ,цвят и вкус.
Не можеш да го купиш със пари.
Приятелството трудно се гради. ...

Синьо лято, златно слънце и море,
под чадъри – хиляди усмивки...
Осолени от вълните брегове
срещат морските вълни с целувки.
Чайките летят с красиви махове, ...

След изгрева, който в краката на патоса лази,
разтребвам небето над мене за бъдещи залези.
Застилам си нощното ложе със идващи срещи,
изпрани от съвести гузни и думи зловещи.
Поръчвам вечеря и вечер с луна като белег, ...

Съществува в същината ми същество същинско,
поглъщащо душата ми жизнерадостна,детинска,
убеждавайки съзнанието ми,че не е реалистично,
че в оптимизма да се кръстя е меко казано песимистично.
По-силно е То от инстинкта ми за самосъхранение, ...

Понякога счупвам хомота,
спирам се за миг:
Господи, със каква красота
надарил си ни!
И пренареждам душата си, ...

Престоя ерген
неусамотен,
но без жена
като една
с име Мечта. ...

МИГОВЕ
Мигове изстрадани, болезнени мигове,
с белези нарязали душата ми крехка.
Мигове преодолени, мигове непреживени -
кръст житейски от незатворени рани. ...

Животът на всеки е труден по един или друг начин, пукнатини, дупки, препятствия пред, които трябва да се изправим. Езотериците убедено твърдят, че душата ни е слязла на земята, за да се учи, да преминава през трудности, чрез които да трупа опит и знания. Да се издига и просветлява.
В живота има мног ...

Тази вечер
Тази вечер тебе срещнах,
беше в светлосиво
и неволно те погледнах,
поздравих те мълчаливо. ...

Когато във очите ти сълзи
замъгляват ясното ти зрение,
невинността си винаги пази
и действай с благородни намерения.
Дори по теб да хвърлят кал ...

Ежедневки 64
1. Маскирах се, като чук... и получих сърп за награда...
2. Преборих се със семейната скука... жената откри, че имам любовница...
3. Имам много пари... да връщам...
4. Направих си тест за интелигентност... оказа се, че не съм бременен... ...

Изваля се от първия път,
аз си мислех – ще кара години,
под раздраната облачна плът
как да видя очите ти сини...
Сядай лято (Добре си дошло!), ...

на Стела Манолова
Когато свършват дните летни
и те докосне есенна носталгия;
когато дървета ронят кестени,
събрали топлината,се запалват ...

Понякога се случва и това
Не мислех някога , че ще се върнеш
след всичко що за миг унищожи!
Не знаех, че нещата ще обърнеш
и аз ще съм виновен вместо ти! ...

Потече залезът искрист
по стръмния небесен покрив
и затрепери като лист
една пчела в тревата мокра.
Отминал вече бе дъждът – ...

Покажѝ как да дишам за хубаво!
Аз не вярвам в сърдечния пулс,
щом умирах самотен и влюбен,
а издигах любовите в култ.
Разкажи ми във бъдеще време - ...

П О П Ъ Т Я 23
Светът пътува към поредната си задънена улица
и към аналогията на предишните загинали цивилизации,
конгломерата от езици на омразата отново ще гътне Кулата,
засега процедурата е във фазата на дегустациите. ...

ЗАДРАСКВАНЕ НА СИТНИЯ ТЕКСТ
𝐻𝑜𝑚𝑜 ℎ𝑜𝑚𝑖𝑛𝑖 𝑙𝑢𝑝𝑢𝑠 𝑒𝑠𝑡…
Светът е объркан от много лъжливи пророчества,
от стотиците Юди, Пилати и грешни светици.
Няма време и знам, че отдавна мигът е просрочен, ...

Карам бързо. Понякога обичам бързите скорости, но не винаги. Зависи от колата. Един път карах Мерцедес, и ми хареса. Влезеш ли в тази кола обаче, губиш връзка с околния свят. Мисля, че Робърт Пърсиг бе писал нещо по темата за колите и моторите. Аз мотор не съм карал досега, а да се уча вече ми е къс ...

от
прах и
пепел - обич и
любов избавят и спасяват

с
билки изцелява
Еньовден и благославя

И камъните хвърлени небрежно
отскачаха. На сипей се родих,
планински ручей е душата, с нежност
прелива в обичливия ми стих.
Планѝнка съм, в сърцето кремък крия, ...

ТАНЦУВАЩИЯТ С ДУМИ
... да бъде път и светлина, какво ли друго да поискам? –
да хвърля сянка пред Жена, брадясал в бялата си ризка,
да гребна шепичка вода от нейните бездънни стомни,
и – че е вятър без юзда, мъжът във мен да си припомни! – ...

It used to be so easy
riding my bike all day and night
rollercoasters made me dizzy
every other day a children fight
It’s not the same these days ...

Аз те викам във юнския мрак
и реката пред мен е стаена.
Вече час каменистият бряг
трепне с мойта душевна вселена.
Аз те викам, кармично сломен, ...

Душата ми е нежна - капчици роса,
когато утрото със слънце ме погали,
опитвам се на рамене света да понеса,
като Сизиф(а), камък да търкалям
по склона на живота стръмен и безкраен… ...

"Ке се върна върна тая вечер кьоркютук пиян"
вечер, свят, измит след дъжд
охладени страсти
спрени на война стрелби
пак съм пиян ...

Така е светло в този юнски ден -
най-дългият от всички, най-обичан.
Защото той е онзи ден рожден
на моето омайващо момиче,
което прави ме отново млад, ...

Отче Иване от Рила,
ти,който си наша закрила:
помагай и бди над България!
За бъдно те моля;и сила!
Моите сили вече стареят, ...

Обичам ви...макар да не показвам...
Любов се трудно с истина твори!?
Не искам да ви главозамайвам.
Нито с нея в окови вързвам.
Тя е като пиратка в мрака... ...

Опитах се. Мълчах те до безкрайност,
сто стиха в чаша вино... Полумрак...
а ти ми се усмихваше потайно:
Сърцето те издава, няма как.
Опитах се. Луната е свидетел, ...

СЕЛФИ СЪС СТАРАТА МИ ШАПКА
... щракнете селфи с лятото, преди по пътищата нейде да отпраши,
преди мелтемът с хъркащи гърди! – да се напъха в сънищата ваши,
постройте се в редичка по един, викнете зелее-е! – срещу обектива,
под пламналия залез в цвят кармин, поседнали в тръстиката ръждива, ...

ЯГОДОВО ПЪЛНОЛУНИЕ
У мене диви бесове не виха,
страхът – да ме надвие, не успя.
Не знаеш сутрин колко ми е тихо,
щом литне ми нанейде си сънят. ...

Седя си аз сега в бабината къща,
Запустяла през изминалите дни.
Мисля си как ни един миг се не връща,
Отлетял тъй бърже с дедите ни.
Оглеждам се в празните й стаи, ...