— Каква пошла проява на дивашко възпитание! Да Ви оковат в черни диаманти и да Ви хвърлят в тъмницата на крепостта! Нима се постъпва по този начин с Господаря на Елементите? Простете дързостта ми, но ако Вие бихте благоволили да простите подобно отношение, то аз със сигурност не съм в състояние да г ...

Отново виждам същият старик,
с бастун от дрянова тояга,
в очите му сподавен вик,
трепереща ръка протяга.
Дрехата, проядена от кръпки, ...

(вместо брачен обет)
Обичам те, защото...
си по детски чист -
Душа - планински извор -
в горнилото на мъката ...

Пролетен пролетен пролетен ден
Във тъмното виждам, но не и във мен
Само повикай - не е проблем
Пролетен пролетен пролетен ден
Пролетен пролетен пролетен ден ...

Времето е ценен дар от Бога -
първи дъх, първа истинска тревога.
Времето е тук на този свят
дарило ни с безмилостния кръговрат.
Всеки ден се учим да живеем, ...

В липата стара попритихнал, притаен,
завърта вятърът отронен лист полека,
от злато и коприна прави ми пътека,
че знае колко беше тежък този ден.
Настрой я лирата си, посвири за мен, ...

Кажи кога ще дойдеш ти,
прекрасна, сбъднала мечти?
В очакването ми тъга
изсипва прах, но и сега
надежда ще ме защити. ...

Още помните онова ,, лудо " американско лято на 94 та, нали?
В главата ми, освен радостта, еуфорията, особеното чувство на национална гордост, изскача и един въпрос:
- Господи, нима минаха 30 години оттогава?
И родените през тази година вече са големи, зрели хора, поели по своя житейски път.
Но, нек ...

Тя се прекръсти и усмихна загадъчно.
Напръсках с бензин бравата, резето, после с машинно масло да не заяде ключа.
Решавашата неделя дойде. Какво ли има вътре, няма изгледи от взлом или някой да се крие вътре, но за всеки случай държах в ръка бейзболна бухалка. Раздвижих ключа плавно, резето прищрака ...

Беше писано: "Той е начало!"...
Захладня и дори заваля...
Чух молитви: "Пази от пожари,
тая малка свещенна земя!..."
И не знам колко българско има, ...

Лимони с дълга коса лекуваха араби в бели ризи, чакащи да влязат в сладкарница, ангели яздеха бели агнета сред минувачите на пазара и пръскаха с мед и хранеха сирачета със смокини, ясното небе плетеше бели облаци над сватбата на момичетата които скачаха и се радваха в лилави рокли на площада на Флор ...

ДЕВОЙКАТА В СЛЕДОБЕДНИЯ ПЕК
... почти не дишам в обедния пек, сандалите ми маранята пали,
и сигурно съм сетният човек, все още жив във варненския залив,
и ни да тръгна, нито да се спра под сенчицата някъде из парка,
поне една девойчица добра да ме почерпи с бира и цигарка? – ...

ЗАВРЪЩАНЕ В НИЩОТО
Дордето чаках първите петли
да спукат с нокът вимето на мрака
и сокът му тръпчив да заискри,
да потече на село над чардака, ...

Мое село, в сърцето те нося
и в душата сред пъстри мечти.
А на утрото в изгрева боса
все достигам до звездни лъчи.
В ароматни поляни препускам ...

Реша ли да замина на море,
от мола ще си купя модни бански,
една бутилка скъпо Шардоне
и евтина бутилка със шампанско.
Ще подменя на старото Рено ...

У Р А Г А Н И , П Е П Е Л И Щ А И В О Д Н А С Т И Х И Я
Не знам,дали да се смея или пък да плача,
като гледам перманентната трагикомедия
на този реален,импровизиран Сарксос*,
в който съм принуден и аз да живея. ...

***
– Това ще ви обясня, след като влезем вътре. Там ще ви кажа и защо само тя от всички дървета в градината не е покрита със сняг – вирна брадичка Пушкин и сложи черна ръкавица на ръката си с напръстника, която се беше зачервила от студ. – Няма смисъл да мръзнем тук. Моля, нека прекратим този метаф ...

ОБИЧАМ ВИ!
Къде отивам? Знам ли накъде?
И още ли съм вашият Валерий?
А Времето тече – вода в биде,
и ме отнася в следващите ери. ...

Ежедневки 170
1. Маскирах се, като улично псе... и се сдобих с повече права от хората...
2. Обичам работата си... но ми писна от нея...
3. Жената прави всичко, както трябва... но не с когото трябва...
4. Сънувах, че съм милионер... и се учудих, кога съм фалирал... ...

Зимна нощ... Снежна виелица вилнее - не сняг, а бели ножове се сипят.
Улиците са празни, а светлина - няма...
Надникнах аз през дебелото стъкло
и като мравка сред глутница гладни вълци почувствах се. Нощта ме внезапно погълна...
Мракът зачерни погледа ми... сърцето просто спря... Кожата ми пребледня ...

Пропаднал е духът ми без надежда.
Над рамото ми умората се свежда,
презирайки таз вечна моя тъга.
Без емоция безсмислено се влача,
изгубен сред мъглата и в здрача — ...

по Красимира Илиева
Лятото го живея бавно,
не бързам да го претупвам.
Дружки сме си с него отдавна,
с един рапан го отхлупвам. ...

От истината знам боли,
но повече ще страдам,
ако не я призная.
Ако не върна ума
и сетивата си към ...

Къде да тичам-и защо (?)
да се вреждам за покана?
На трапеза за избрани
и с хляб от чуждо тесто...
Все още кимат:"Ей,ела! ...

Още те мисля и чувствам във тъмното.
Тук съм — където ме остави.
И пак на очи със сълзи съм осъмнала,
от спомена, който в душата ми пари.
Не питай за времето… всичко е временно. ...

Моите копнежи не се връзват с възрастовите стремежи!
Да стана сутрин, без ръчкане в коленете!
Да изправя гърба, без болка в раменете!
Да се погледна в огледалото с поглед надлежен,
от високото кръвно постоянно премрежен! ...

Само твоята прегръдка
в миг лекува всички рани;
прави болката по-поносима
и зарежда ме
с вълшебна нова сила; ...

Събудих се със скапано настроение.Днес е вторник.
Всички вторници до сега в живота са били скучни и понякога каръшки.
С чаша кафе чакам обаждане...
Ах, това обаждане ...
Най - важният човек в живота ми е натикан в ареста вече трети месец - в безобразна,мизерна килия. ...

DA CAPO AL FINE!
Живота е непрекъсната модулация,
изпитания са нашта "специализация"!?
Има "Prima end Sekundа volta",повторение,
тук таме и,артикулационно променение? ...

Смъртта ми – нежелана спътница
ме следва в земната ни необят,
а аз пък – нейна стара пленница
се лутам между тоз и оня свят.
Тя винаги прониква в моя сън, ...

Започвам да разбирам неразбраните
и думите – въженцата спасителни.
Солта от тях ми подлютява раните
и пълни ми душата с въпросителни.
Изобщо не обичам подсладените, ...

Те отново са хванали гората,
но не с пушки и пищови в ръка.
Гасят пожарите й с подръчни средства и вода,
на лицата им със сажди има умора и тъга.
Сега гори България, нашата страна, ...

Бавно вървеше уплашено,
не виждаше нищо от мъглата,
искаше да избяга от тъгата и сълзите и помагаха,
тичаше от време на време до изнемога,
облекчваха и душата и не спираше, ...

Той ли дърпа конците на Бога,
онзи вятър от нещо към нещо,
дебне благия поглед, а строгия
се старае почти да не среща?
Той ли носи оскъдна премяна ...

Краят няма да е весел,
затова пък е правдив.
Вий протяжно, не е песен–
тягостен речитатив.
Да растеш в самоизмама ...

Какво се случва, как менят се времената,
че и на мен късмет ми чукна на вратата?!
Е не съвсем то на врата, ми в интернета
награда искат да ми дават. Бря късмета!
Пращат линк, аз да им кликна на стената. ...

По улиците на битието…кривнали,
скиташе надеждата …окаяна и гола,
хората залисани, носове вирнали,
не виждат тревогата в очите ѝ набола…
А тя, мечтаеше единствено за подслон… ...

Копнежът в мен поиска да расте
и после да цъфти, да се раздава,
от изгрев влюбен зов ще изплете,
и ще те плисне с розовата лава,
по къдравата грива ще блести, ...

Сред тишината тихо те зове
сърцето ми - не питаш ли защо?
В мечтите ми се раждат дъждове,
а в погледа - сияйно зарево.
Когато те сънувам, все мълча - ...

Той зачете на глас:
„Казвам се Александър Пушкин и съм пътешественик във времето – първият и последният в историята на човечеството, с едно изключение. Втори беше моят спасител, но той не се брои, защото дойде по принуда. Моята история нашумя на времето, но на по-младите читатели тя може да не е изв ...